№ 684/30.9.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, Х административен състав, в открито съдебно заседание на осми септември,
две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Николай Ингилизов
2.
К. Лесенски
при секретаря Т. С. и с участието на прокурора Стефан
Янев, като разгледа докладваното от съдия Шотева
касационно административнонаказателно дело № 668 по
описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл.
208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на К.А.Н. с ЕГН ********** ***,
подадена чрез адв. М. против Решение № 282/12.05.2021
г., постановено по АНД № 578/2021 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.
С обжалваното решение е потвърден електронен фиш серия К, № 4427039 на ОД
на МВР гр. Пазарджик, с който на касатора на
основание чл. 189, ал. 4, във връзка с
чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена глоба от 100 (сто) лв. С решението на
Районен съд гр. Пазарджик е осъден касаторът да
заплати на ОД на МВР – Пазарджик направените по делото разноски.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и постановено
в нарушение на закона. Моли се да бъде отменено изцяло, както и да се отмени
издаденият електронен фиш.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован,
не се явява, не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР Пазарджик – редовно призован,
не се явява. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 7525/07.09.2021 г.
от главен юрисконсулт П., процесуален представител на ответника, в което по подробно
изложени съображения моли съда да остави без уважение подадената жалба и
потвърди решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик счита касационната жалба
за неоснователна, а решението на Районен съд Пазарджик за правилно и
законосъобразно. Сочи, че не са допуснати процесуални нарушения при издаване на
ЕФ и нарушението по ЗДвП за превишаване на скоростта е налице.
Административен съд – Пазарджик, като взе доводите на страните, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото
е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани
са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при
преценката, на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно
се споделят от настоящата инстанция.
Въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, районният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
На 07.11.2020 г. с преносима система за контрол на скоростта на МПС – АТСС
– АRH CAM S1 е било заснето движение в град Пазарджик, бул. “Г. Бенковски“ № 153
с посока на движение към кръстовище с ул. „Ст. Ангелов“ на лек автомобил с регистрационен
номер СВ6719КК със скорост 83 км/ч. Техническото средство заснело движението на
автомобила, измерило фиксирало и записало скоростта му на движение 80 км/ч. (с
отчетен толеранс 3% спрямо отчетената скорост), с което касаторът
е извършил нарушение, като се е движел с превишена скорост, а именно при
разрешена скорост в населено място 50 км/ч. След което били разпечатани
фотоснимки, на които може да се възприеме автомобилът, измерената скорост на неговото
движение, датата и часът на заснемането му. Установен бил собственикът на
автомобила в лицето на „Уникредит лизинг“ ЕАД, както
и ползвателят на автомобила – жалбоподателят К.А.Н.. Въз основа на така
направените констатации, бил издаден ЕФ за
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена глоба от 100 (сто)
лева.
При така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел
за безспорно установено и доказано извършеното административно нарушение, като е
счел, че правната квалификация на нарушението е определена правилно от
наказващия орган.
Във връзка с установяването на субекта на нарушението, нормата на чл. 188
от ЗДвП предвижда административно-наказателна отговорност за
собственика/законния представител на юридическото лице или ползвателя на МПС за
извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителният
извършител на нарушението. Когато нарушението е извършено при управление на
моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този
закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето,
посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство.
С жалбата пред районния съд нарушителят
е оспорил от фактическа страна констатациите във фиша, твърдейки несъобразен и
приспаднат толеранс от минус 3 км./ч. от измерената скорост и непосочване
точното място на извършване на нарушението в ЕФ. Изброените оплаквания са били
преценени като неоснователни от решаващия състав, който въз основа на
приобщените към делото писмени доказателства е приел за безспорно установено противоправното деяние, вкл. времето и мястото на
извършването му, както и годността на използваното техническо средство да
установи това нарушение. При така изяснените обстоятелства, районният съд е
намерил подадената от касатора жалба за
неоснователна, като е преценил, че извършеното от същия деяние осъществява от
обективна и субективна страна признаците на нарушение по чл. 182, ал.
1, т. 3 от ЗДвП. Той е формирал извод за законосъобразност на проведената
процедура по издаването на електронен фиш, установяващ и санкциониращ
посоченото деяние, правилност на дадената от административнонаказващия
орган квалификация на извършеното нарушение и законосъобразност на дейността му
по индивидуализиране на наказанието.
Постановеното от Районен съд
Пазарджик решение е правилно. Касационната
жалба, с оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна.
Началото на производството
по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение
посредством техническо средство, което заменя фазата на съставяне на АУАН по
см. на чл. 40 и
сл. от ЗАНН. Специалният начин на установяване на административното
нарушение е в съответствие разпоредбата на чл. 165, ал.
2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си определените
от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на
нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението
и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. законово
регламентирано е правото на ползване от страна на контролните органи на
съответните технически средства при установяването на деяния от вида на процесното. Ето защо, когато нарушението е установено с
такива технически средства или системи, е възможно то да бъде доказано и само с
данните от тях, обективирани на хартиен носител /под
форма на разпечатката, снимки или др./, чрез които по безспорен начин да се
установят времето, мястото на нарушението, регистрираната скорост и да се
индивидуализира МПС, което се движи с такава скорост. От друга страна
изявлението, записано /обективирано/ върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено въз основа на постъпилите и обработени
данни за нарушението от автоматизирани технически средства, и данните за
собственика на ППС, съдържащи се в административно-информационната система,
съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на
наказателното постановление.
В случая не се установяват нарушения,
допуснати в производството по установяване на административното нарушение и
ангажиране на съответната отговорност, нито ограничаване правото на защита на
дееца. Както се каза, в разглеждания случай електронният фиш е съставен на
основание снимков материал за заснето нарушение по ЗДвП, а именно - за превишена скорост, като нарушението е
установено е автоматизирано техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС.
Предвид представените по
делото доказателства са налице правно-релевантните данни, че в случая е
регистрирана скоростта на движение на МПС като е отчетен предварително от
контролният орган толеранс от 3% и с оглед този факт е определил, че превишението е от 30 км/час над въведеното за този участък
ограничение от 50 км/час. В този смисъл правилни са изводите на районния съд,
че по същество извършеното от касатора деяние е
безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на
административно нарушение, изразяващо се в несъобразяване на избраната от
водача на автомобила скорост с въведеното със закона ограничение. То осъществява
фактическият състав на посочената в електронния фиш законова норма на чл. 182, ал. 1,
т. 3 от ЗДвП и е основание за реализирането на
административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба.
Извършена е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за
извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер. В
този смисъл правилно районният съд е потвърдил електронния фиш, като е
съобразил, както материалния, така и процесуалния закон за недопуснати
нарушения при констатирането на нарушението и налагането на съответното за него
наказание. Подробно районният съд се е спрял на доказателствата за годността
на измервателния уред с оглед установяване достоверността на показанията му. В
тази връзка настоящата съдебна инстанция не счита за нужно да преповтаря
изводите на районния съд, като ги счита за правилни и подкрепени с
правно-релевантните данни по делото.
По отношение на изложеното в КЖ настоящия
касационен състав не намира основание да приеме, че са налице процесуални
нарушения при издаване на ЕФ.
Съдържанието на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г., е
достатъчно, за да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения
електронен фиш. В тази връзка настоящия касационен състав счита, че в случая са
спазени, установените с подзаконовия нормативен акт условия и ред за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Неоснователни са и доводите на касатора по отношение на фотосите към ЕФ, които съдържат
визуализация на момента на установяване на нарушението. От информацията,
съдържаща се в същите по категоричен начин се установяват относимите
към нарушението параметри, подробно обсъдени в обжалваното решение.
Предвид изложеното
настоящият състав намира, че при разглеждане на
делото първоинстанционният съд не е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на
решението му, поради което касационната жалба ще следва да бъде оставена без
уважение, а решението на Районен съд - Пазарджик да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
С оглед констатираната
неоснователност на касационната жалба, на ответника се дължи възнаграждение за
осъществената от гл. юрисконсулт П. защита. Съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
връзка с чл. 144 от АПК, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. С оглед правилото на чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, конкретния размер на възнаграждението следва да
бъде определен на 80 /осемдесет/лв.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 282/12.05.2021 г., постановено по АНД № 578/2021 г. по описа на Районен съд гр.
Пазарджик.
ОСЪЖДА К.А.Н. с ЕГН ********** *** да
заплати на ОД на МВР гр. Пазарджик направените по делото разноски в размер на
80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/