ПРОТОКОЛ
№ 134
гр. Пловдив , 29.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
и прокурора Димитър Ангелов Ангелов (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно
частно наказателно дело № 20215000600402 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:31 часа се явиха:
Обвиняемият ИВ. П. ИВ. се намира в Ареста - П., при добър звук и
картина на линията по „Skype“, на основание чл.64, ал.7 от НПК.
В съдебната зала се явява служебният му защитник адв. Х.К..
За Апелативна прокуратура - Пловдив се явява прокурор Димитър
Ангелов.
В съдебната зала присъства и системният администратор на Апелативен
съд – Пловдив – Валентина Нончева.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв.К. : Да се даде ход на делото.
Обв. И.: Да се гледа делото.
Съдът, след съвещание, намира, че са налице основанията за даване ход
на делото, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик с прочитане частната
жалба от адв. К., защитник на обв. И. срещу определението на Окръжен съд
П., постановено по ЧНД № 1610/2021 г. по описа на същия съд, с която
съдебният акт се атакува като незаконосъобразен и необоснован и се иска
неговата отмяна и определяне на по-лека мярка за неотклонение спрямо обв.
И..
Разясниха се на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Искания за доказателства и за отводи нямам.
Адв.К.: Поддържам жалбата си. Нямам отводи към състава на съда.
Имам доказателствено искане - дадени са показания от майката на
подзащитния ми, които не са приобщени по делото, а според мен те са важни,
тъй като тя е очевидец на случая и считам, че следва да бъдат приложени, за
да може съдът да ги вземе под внимание при произнасянето си. Майката е
разпитана след мярката пред Окръжен съд П., в понеделник или вторник.
Обв. И.: Поддържам жалбата на защитника си. Доказателствени
искания нямам. Нямам отводи към състава на съда.
ПРОКУРОРЪТ: По така направеното доказателствено искане заявявам,
че не разполагам с информация за извършване на такова процесуално-
следствено действие.
Съдът, след съвещание намира, че доказателственото искане на адв. К.,
защитник на обвиняемия, е неоснователно и като такова следва да бъде
оставено без уважение. По делото са налице доказателства относими към
обективната истина и с оглед характера на настоящото производство не се
налага събиране на други, които не са били известни на първоинстанционния
съд при произнасянето на неговия акт, който е предмет на контрол в
настоящото производство. С оглед на изложеното,
О П Р Е Д Е Л И:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. К., служебен защитник
на обв. И., за прилагане на протокола за разпит на майката на обв. И..
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.
Адв. К.: Нямам други доказателствени искания.
Съдът, с оглед изявленията на страните, намира, че делото е изяснено от
фактическа страна и следва да се даде ход на съдебните прения, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, ще ви моля да оставите
без уважение като неоснователна жалбата на обв. И.И. срещу определената
му мярка за неотклонение Задържане под стража по ЧНД 1610/2021 г. на
Окръжен съд П.. Считам, че при определяне на най-тежката мярка за
неотклонение окръжният съд се е съобразил с кумулативно изискуемите
предпоставки на разпоредбата на чл. 63, ал. 1 НПК, а именно на първо място,
че обвиненията, за които е процесуално ангажиран И. са за престъпления,
наказуеми с лишаване от свобода от десет до двадесет години, визирам едно
от повдигнатите обвинения по чл. 152, ал. 4 НК, а също така на същия са
повдигнати и две обвинения по чл. 152, ал. 2, т. 1 вр. ал.1 т.2 от НК, за които
се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години.
Всичките изброени дотук престъпления са тежки умишлени по смисъла на чл.
93, т.7 от НК.
На второ място считам, че от събраните в рамките на досъдебното
производство множество писмени, гласни и веществени доказателства и
формираната въз основа на тях доказателствена съвкупност съдържат данни,
които са в такова качество и обем, които да обосновават високата степен на
предположение, че именно обв. И. е извършител на престъпленията, предмет
на повдигнатите му обвинения, което е достатъчно за целите на настоящото
производство, за което не е необходимо пълно доказване на обвинението, с
което е била реализирана първата кумулативно изискуема предпоставка, с
която окръжният съд се е съобразил. В тази насока следва да се вземат
3
предвид и самопризнанията, които обвиняемият е направил, както и
показанията на пострадалите свидетели Л.М., М.М., А.А., както и свидетелите
У., Ч. и И.. Считам, че при евентуално изменение на мярката за неотклонение
съществува реална опасност същият да извърши и друго престъпление.
Съображенията ми в тази насока са високият интензитет на извършената
престъпна дейност от страна на обвиняемия, обстоятелството, че същият е
бил осъждан за умишлено престъпление от общ характер между второто и
третото деяние, а също така и в конкретния случай е налице и хипотезата на
чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК, предвид на обстоятелството, че опасността същият
да извърши друго престъпление или да се укрие се презюмира в случаите
когато на обвиняемия е повдигнато обвинение, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода не по-малко от десет години. Считам, че
опасността да се укрие се извлича и от обстоятелството, че същият няма
постоянен адрес, на който пребивава. Има адреси в гр. П. и в с. С., на които
не пребивава постоянно и има опасност при положение, че бъде изменена
мярката му за неотклонение същият да извърши и друго престъпление. С
оглед на изложеното, моля да оставите без уважение като неоснователна
жалбата на И. срещу определението на П. окръжен съд, с което му е
определена най-тежката мярка за неотклонение.
Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии, в жалбата доста подборно съм
изтъкнал своите съображения, поради които моля да бъде изменена мярката.
Няма да се повтарям. Искам да добавя, че налице нямаме обосновано
предположение за извършено престъпление. От страна на прокуратурата и
органите на досъдебното производство тяхно задължение е да изследват,
както утежняващи вината обстоятелства, така и смекчаващи вината
обстоятелства. Считам, че самото неприлагане на протокола за разпит на
очевидец по делото е съществено процесуално нарушение от тяхна страна. По
отношение на факта, че И. няма постоянен адрес, същият пребивава на адреса,
на който живее баща му в с. С. и периодично идва на гости на майка си, но не
считам, че това следва да се счита, че е проблем да бъде открит. Считам, че
същият няма опасност да се укрие, тъй като се е явил в полицията само след
телефонно обаждане и до момента съдейства изцяло на органите на
досъдебното производство, поради което моля да уважите подадената от мен
жалба и да измените мярката за неотклонение в по-лека, а именно Домашен
4
арест или Подписка.
ОБВИНЯЕМИЯТ ИВ. П. ИВ. /за лична защита/: Съгласен съм с
казаното от защитника ми. Нямам какво да добавя.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
ОБВИНЯЕМИЯТ ИВ. П. ИВ.: Нищо не искам. По- лека мярка за
искам.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание отново се осъществи видеоконферентна връзка.
Съдът, след съвещание, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.64, ал.7 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв.Хр.К., служебен защитник на ИВ.
П. ИВ., обвиняем по досъдебно производство №***/2021г. по описа на отдел
„Криминална полиция“ при ОД на МВР гр.П., срещу протоколно определение
№ 442/23.07.2021г. на Окръжен съд гр.П., постановено по ЧНД №
1610/2021г. по описа на същия съд, с което е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража” спрямо обвиняемия.
В жалбата се излагат доводи, че не са налице кумулативните основания
за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо
обвиняемия И.. Прави се искане за отмяна на определението на
първоинстанционния съд и вземане на по-лека мярка за неотклонение спрямо
последния.
В съдебно заседание защитникът на обвиняемия поддържа жалбата и
изложените в нея съображения.
Обвиняемият И. се присъединява към казаното от неговия защитник и
иска да му се наложи по-лека мярка за неотклонение.
5
Представителят на Апелативна прокуратура гр.П. изразява становище,
че жалбата е неоснователна, а атакуваният съдебен акт, като правилен и
законосъобразен, следва да се потвърди.
Съдът, след като анализира доказателствата по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, изложеното в жалбата и заявеното от страните, намира за
установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок
от надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови определението си, Окръжен съд гр.П. е приел, че в
случая са налице основанията, визирани в чл.63 от НПК, за вземане мярка за
неотклонение „задържане под стража” спрямо обвиняемия И..
Този извод се споделя изцяло от въззивния съд.
Правилно първоинстанционният съд е счел, че от събраните
доказателства по делото може да се направи обосновано предположение за
съпричастност на обвиняемия към деянията по чл.152, ал.4, т.1 вр. ал.1, т.2 от
НК, чл.152, ал.2, т.1 вр. ал.1, т.2 от НК, чл.152, ал.2, т.1 вр. ал.1, т.2 от НК, за
които е привлечен към наказателна отговорност. В подкрепа на този извод са
събраните гласни и писмени доказателства.
Законодателят борави с понятието предположение и не изисква тази
безспорност и категоричност, която е задължителна, когато съдът решава
въпросите по чл.301 от НПК при постановяване на присъдата си.
На следващо място, касае се за тежки умишлени престъпления по
смисъла на чл.93, т.7 от НК, за които се предвижда наказание лишаване от
свобода, съответно от десет до двадесет години и от три до десет години.
Като се вземат предвид обстоятелствата, при които е осъществена
вменената деятелност, характера на засегнатите обществени отношения, броя
на деянията /три/ и на пострадалите лица /три/, възрастта на последните,
въззивният съд също намира, че съществува реална опасност обвиняемият И.
да извърши престъпление. Тази опасност се извлича от последвалото му
агресивно поведение спрямо едно от пострадалите момичета, както и от
6
съдебното му минало. Той е осъждан за престъпление по чл.195 от НК, в
чийто изпитателен срок е осъществено едно от вменените му престъпления.
Доводите на защитата за постоянен адрес, за самопризнания не водят
до оборване на горните изводи.
С оглед фазата, на която се намира разследването, степента на
обществена опасност на деянията и дееца, настоящата инстанция също счита,
че целите визирани в чл.57 от НПК могат да се постигнат само с мярка за
неотклонение „задържане под стража”. Те не биха се постигнали с по-лека,
каквото е становището на защитника на обвиняемия. Обоснован е изводът на
първоинстанционния съд, че мярка за неотклонение „домашен арест” не е
подходяща с оглед обстоятелствата, че част от деянията са осъществени в
дома му.
Поради изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че
определението на Окръжен съд гр.П. е законосъобразно и обосновано и като
такова следва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да се остави без
уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 442/23.07.2021г. на
Окръжен съд гр.П., постановено по ЧНД № 1610/2021г. по описа на същия
съд, с което спрямо И. П.И., ЕГН **********, обвиняем по досъдебно
производство №***/2021г. по описа на отдел „Криминална полиция“ при ОД
на МВР гр.П., е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10.54 часа.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8