Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 17.06.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Елица Трифонова разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 4444 по описа на ВРС за 2018 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на К.С.Р.,
ЕГН ********** срещу Министерство на правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ при Министерство на правосъдието, с която са предявени
обективно и субективно съединени искове, както следва: I. Срещу Министерство на правосъдието по чл.71, ал.1, т.1,
2 и 3 от ЗЗДискр за установяване на дискриминационно третиране в нарушение на
ЗЗДискр, осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови
положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни
нарушения и за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат на дискриминационното третиране в размер на 4999 лева, претърпени в
периода от 01.08.2007г. до 01.06.2009г.; II. Срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за установяване на дискриминационно третиране в нарушение
на ЗЗДискр, осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови
положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни
нарушения и за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат на дискриминационното третиране в размер на 15000 лева, претърпени в
периода от 01.06.2009г. до м.01.2016г..
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е
осъден да изтърпява наказание „доживотен затвор“, като изтърпява същото от
23.07.2007г. в Затвора-Варна в Зона с повишена сигурност, 1-в коридор, килия.
Счита, че е жертва на дискриминация предвид различното третиране на осъдените
на доживотен затвор в Софийския централен затвор и в Затвора Варна, предвид че
в Софийския централен затвор на тези затворници на мястото за престой на
открито била осигурена чешма с мивка и течаща вода, тоалетна и навес, а в
Затвора Варна нямало такива условия. Описаното представлявало пряка
дискриминация, произтичаща от бездействие на държавен орган, на основата на
„убеждения“ и „лично и обществено положение“. От дискриминационното третиране
ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в унизено човешко
достойнство, емоционален стрес, душевни и физически страдания, потиснатост,
чувство на пренебрегнатост и отхвърленост, чувство на безсилие и загуба на
доверие в изпълнителната власт.
В законоустановения срок ответникът Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ е депозирал писмено становище/отговор на исковата
молба, с който исковете се оспорват като неоснователни. Сочи се, че ЗИНЗС
предвижда правото на лишените от свобода на престой на открито с
продължителност не по-малко от 1 час, а ППЗИНЗС предвижда престоят да се
провежда на специално определените места, като по възможност същите предлагат
защита от лошо време. Нямало изисквания за архитектурната среда, а именно за наличие на течаща вода и тоалетна.
В затвора Варна имало осигурено място за престой на открито, което
представлявало асфалтирана открита площадка с площ около 350 кв.м., на която
имало разположени различни спортни съоръжения. При необходимост от ползване на
мивка или тоалетна надзирателите осигурявали извеждането на затворниците до
най-близкия санитарен възел. На всички изведени на открито били предоставени
едни и същи условия. Сочи се още, че описаните от ищеца усещания могат да се
дължат на факта, че същият е с наложено смъртно наказание, впоследствие
заменено с наказание „доживотен затвор“.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника оспорва иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно между страните обстоятелството, че в процесния
период ищецът е изтърпявал наказание „доживотен затвор“ в Затвора Варна.
Приложено по делото е копие от медицинското досие на К.С.Р..
Приложени са и жалби от ищеца до Директора на
Затвора-Варна, включително и свързани с престоя му на открито.
Съгласно справка от 24.02.2016г., изготвена от
Началника на Затвора-Варна мястото за престой на открито /т.нар. „каре“/ се
намира в четите на корпуса на Затвора. Представлява асфалтирана открита
площадка, около 350 кв.м., на която са разположени различни спортни съоръжения.
Престоят на всяка група е един час дневно, като лишените от свобода се водят по
отделно, придружени от ИЦДВР и полицай от Служба НОД. При влизането в зоната за
престой на открито се свалят белезниците на лишените от свобода, при което
същите могат свободно да се разхождат и да спортуват на чист въздух. Предвид
краткия период и поради режимни/охранителни/ съображения няма изградена
тоалетна, навес или тента. При възникнала необходимост на лишените от свобода
да ползват тоалетна или течаща вода надзирателите, провеждащи престоя на
открито, осигуряват извеждането им до най-близкия санитарен възел. На карето е
изградена затворническа лавка, от която по време на престоя си навън, лишените
от свобода могат да си пазарят напитки, хранителни и други продукти по свое
желание.
От писмо от 22.06.2016г. от Началника на Затвора-гр.
София става ясно, че мястото за престой на открито Затвора-София е с обща площ
от2644 кв.м., като е разделен на пет по-малки престоя с пътеки за разходки и
пейки. Във всички престои са изградени навеси с площ по около 80 кв.м.,
изградени са санитарни площадки с мивка и писоар. Изградени са фитнес площадки
с различни уреди. Към всеки престой е изградена и водна завеса, която работи
непрекъснато при големи горещини. По средата на престоите на открито има зелена
площ и в тези, които позволяват са сложени спортни съоръжения като врати за
футбол.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на трима свидетели – Г.Н.,***), Й.П. и М.Ж., изтърпяващи наказание
в Затвора-Варна. Съгласно показанията на всички свидетели в мястото за престой
на открито на Затвора-Варна няма тента или навес, както и санитарен възел. В
по-голямата си част мястото е покрито с асфалт и разполага със спортни
съоръжения. Свидетелите помнят, че ищецът е правил искане за изграждане на
навес на мястото за престой на открито, като изтъквал причини от здравословен
характер. Съгласно показанията на св, Н. когато някой иска да ползва тоалетна
случаят се съобразява индивидуално, като служител на от надзорно-охранителния
състав може да конвоира лицето, след което преценява дали да го върне обратно
на престоя за открито. Там имало и лавка, от която можели да си закупят вода,
както можели и да си носят вода от спалните помещения. Съгласно показанията на
св. Ж., ако на някой му се ходело до тоалетна трябвало да чака да свърши
престоя на открито, а ако е спешно, другите го прикривали на място. Св. Ж. е
ходил в Софийския затвор и там имало на открито козирка, вода с маркуч през
лятото, тоалетна, чешма.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените обективно и субективно съединени искове са
с правна квалификация чл.71, ал.1, т.1, 2 и 3 от ЗЗДискр. и са процесуално
допустими.
Съгласно чл.9 от ЗЗДискр, страната, която твърди, че е
дискриминирана, следва да представи факти, въз основа на които може да се
направи предположение, че е налице дискриминация, а ответната страна трябва да
докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.
По иска за неимуществени вреди съгласно правилото на
чл.154 от ГПК ищецът следва да докаже, че е претърпял посочените неимуществени
вреди, които са в причинна връзка с неравноправното третиране.
Ищецът навежда твърдения за осъществена
спрямо него пряка дискриминация, произтичаща от бездействие на държавен орган,
на основата на „убеждения“ и „лично и обществено положение“.
Съгласно чл.4 от ЗЗДискр. забранена е всяка
пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа
принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра,
образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено
положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна.
Определението за „пряка дискриминация“ е дадено в
чл.4, ал.2 от ЗЗДискр., а именно всяко по-неблагоприятно третиране на лице на
основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би
било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
За да е налице дискриминация следва да се установи неравностойно
третиране, основано на някой от изброените в чл.4 от ЗЗДискр. признаци.
В закона няма легално определение на понятието „лично
положение“. Този признак следва да се разглежда във всеки конкретен случай от
гледна точка на онези същностни за личността белези, които на практика я
обуславят като такава и които предполагат еднаквото приложение на закона. В
настоящия случай личното положение на ищеца е обусловено от осъждането му да
изтърпява наказание „доживотен затвор без право на замяна“, като за процесния
период същото е изтърпявано в Затвора-Варна. Към личното му положение би могло
да се разглежда и здравното му състояние, доколкото ищецът навежда твърдения и
за болестни състояние, които се повлияват от неблагоприятното му третиране. В
настоящия случай „общественото“ му положение също е свързано с обстоятелствата
по изтърпяваното от него наказание. За да е налице пряка дискриминация, както е
посочено неравното третиране съставлява по неблагоприятно такова в сравнение с
друго лице при сходни обстоятелства, т.е. в настоящия случай сравнението трябва
да е с другите лица, осъдени да изтърпяват наказание „доживотен затвор“.
Съгласно чл.38а от НК доживотен затвор е принудително
изолиране на осъдения до края на живота му в места за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода. Правното положение на лишените от свобода лица е уредено в
ЗИНЗС и ППЗИНЗС.
В конкретния случай твърденията на ищеца за
неравноправно третиране са свързани с престоя на открито в затвора, като счита,
че е третиран по-неблагоприятно от лицата, изтърпяващи същото наказания в
Затвора-София, предвид че там имало изградени чешма с мивка и течаща вода,
тоалетна и навес, а в Затвора-Варна нямало такива съоръжения на мястото за
престой на открито. Безспорно между страните е,
а и се установи от свидетелските показания, че действително в
Затвора-Варна на мястото за престой на открито /“карето“/ няма изградени навес,
тоалетна и мивка с течаща вода.
В чл.71, ал.2 от ППЗИНСЗС е предвидено, че престоят на
открито се провежда под надзора на служители от надзорно-охранителния състав на
специално определени места в затвора, поправителния дом или затворническото
общежитие, като по възможност същите
предлагат защита при лошо време. В ал. 7 на същата разпоредба (действаща
редакция) се предвижда, че при неблагоприятни атмосферни условия престоят на
открито може да бъде прекратен или отменен и да се компенсира през следващите
дни. В редакцията действаща преди изменението от 2017г. същата разпоредба
предвижда, че при неблагоприятно време се осигуряват алтернативни условия за
упражнения на затворниците. Следователно, че ако атмосферните условия не
позволяват престоя, ППЗИНСЗ предвижда алтернатива, а не продължаване на
престоя. В този смисъл не може да се приеме, че е налице задължение за
администрацията в затворите да осигури тента/навес за защита от лоши атмосферни
условия. Същата се осигурява само и единствено по възможност. Действително се
установи от доказателствата по делото, че в Софийския затвор има изградени
навеси, включително и тоалетна, но съдът намира, че неизграждането на такива
във Варненския затвор не съставлява тенденциозно и умишлено поведение спрямо
лишените от свобода, още по-малко конкретно спрямо ищеца.
На следващо място, както бе посочено по-горе неравностойното
третиране, съставлява „пряка дискриминация“ третиране при по- неблагоприятно
такова в сравнение с друго лице при сходни обстоятелства. По отношения на
престоя на открито във всеки затвор се осигуряват различни съоръжения съобразно
възможностите. Следва да се има предвид и че Софийският затвор е пригоден да
настанява много по-голям общ брой затворници и съответно мястото за престой на
открито е много по-обширно и предлагащо условия за осигуряване на повече по вид
и различни съоръжения. Съдът намира, че в настоящия случай като лица при „сравними
сходни обстоятелства“ по смисъла на чл.4,а л.2 от ЗЗДискр. могат да се приемат
само затворниците, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ в Затвора Варна. От
свидетелските показания се установи, че същите лица са третирани еднакво по
отношение на престоя им на открито и няма неравностойно третиране конкретно
спрямо ищеца.
По гореизложените съображения съдът намира, че
предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора и основание чл.78, ал.3 от ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените под делото
разноски. Ответникът е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП във вр. с чл.25, ал.1 от
НЗПП съдът определя размер на юрисконсултското възнаграждение в размер на 100
лева за всеки от ответниците, предвид че делото не се отличава с висока
фактическа и правна сложност, проведено е само едно съдебно заседание и двамата
ответници са представлявани от един и същ юрисконсулт.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.С.Р., ЕГН ********** срещу Министерство
на правосъдието искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1, 2 и 3 от Закона за
защита от дискриминация, както следва: за установяване на дискриминационно
третиране на признак „убеждения“ и „лично и обществено положение“, осъществено
от служителите на ответника спрямо ищеца чрез бездействието им да осигурят на
мястото за престой на открито в Затвора-Варна навес, тоалетна и мивка с течаща
вода, за осъждане на ответника да
преустанови нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни
нарушения и за заплащане на сумата от 4999 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на дискриминационното третиране, претърпени
в периода от 01.08.2007г. до 01.06.2009г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.С.Р., ЕГН ********** срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието искове с
правно основание чл.71, ал.1, т.1, 2 и 3 от Закона за защита от дискриминация,
както следва: за установяване на дискриминационно третиране на признак „убеждения“
и „лично и обществено положение“, осъществено от служителите на ответника
спрямо ищеца чрез бездействието им да осигурят на мястото за престой на открито
в Затвора-Варна навес, тоалетна и мивка с течаща вода, за осъждане на ответника да преустанови
нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения и за
заплащане на сумата от 15000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат на дискриминационното третиране, претърпени в периода от 01.06.2009г.
до м.01.2016г.
ОСЪЖДА К.С.Р., ЕГН ********** да заплати на Министерство
на правосъдието сумата от 100 лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА К.С.Р., ЕГН ********** да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието сумата от 100 лева, представляваща
направени по делото
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: