Решение по дело №9/2020 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 89
Дата: 6 април 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Мария Кирилова Божкова
Дело: 20207120700009
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 06.04.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Кърджали, в съдебно заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

                                                                                                                                ЧЛЕНОВЕ:   АЙГЮЛ ШЕФКИ

                                                                                                                                                    МАРИЯ БОЖКОВА

 

 

 

при секретаря Мелиха Халил и с участието на Бонка Василева – прокурор в ОП Кърджали

като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА адм.д.№ 9 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 185, ал.1 от АПК, във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по протест на прокурор в ОП – Кърджали срещу  Наредба за пожарната безопасност на територията на община Черноочене (Наредбата), приета с Решение № 47/ 22.08.2013 г. на ОбС – Черноочене. В протеста са изложени съображения за нищожност на протестирания подзаконов нормативен акт, като приет от ОбС – Кърджали при липса на компетентност. Твърди се, че материята е уредена в ЗМВР, като една от основните дейности на ведомството. Сред разпоредбите на ЗМВР липсват такива, овластяващи местния орган на изпълнителна власт за приема подзаконови нормативни актове, уреждащи права, задължения и отношения, свързани с осигуряването на пожарната безопасност на територията на общината. По този начин законодателят е предвидил правните норми за безопасност от пожари да се въвеждат от орган, който разпростира правомощията си на цялата територия на страната, и обратно – не предвижда създаване на самостоятелни нормативни изисквания в отделните административно-териториални единици, каквито са общините. Независимо от твърденията за нищожност на протестирания ПНА, искането е същият да се отмени.

В съдебно заседание протестът се поддържа от прокурор в ОП – Кърджали. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът – Общински съвет Черноочене, редовно призован, чрез упълномощен от председателя, процесуален представител оспорва протеста като неоснователен.

При извършена проверка на събраните по делото доказателства, АС – Кърджали приема за установена следната фактическа обстановка:

Съобщението за постъпилия протест е обявено по реда на чл.181,ал.1,въввр.чл188 от АПК. По делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл.189, ал.2 от АПК.

Наредба за пожарната безопасност на територията на община Черноочене е приета с Решение № 47/ 22.08.2013 г. на ОбС – Черноочене.

От представен Протокол № 5 от проведено на 22.08.2013г. заседание на ОбС – Черноочене се установява, че от общо 17 общински съветници, на заседанието са присъствали 13 общински съветници. „За“ приемане на Наредбата са гласували всички присъстващи общински съветници, „против“ – 0, „въздържал се“ - 0 от присъстващите общински съветници.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Протестът е допустим, като подаден от лице, предвидено в разпоредбата на чл.186, ал.2 от АПК и предвид възможността оспорването на подзаконови нормативни актове да се упражни без ограничение във времето.

Разгледан по същество, протестът, с искане да се отменят посочените разпоредби, е основателен поради следните съображения:

При извършена проверка на основание чл. 168, ал.1 от АПК, във вр. с чл. 196 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

Редът за издаване на нормативни административни актове е регламентиран в чл. 75 - чл. 80 от АПК, а за неуредените въпроси се прилага субсидиарно Закона за нормативните актове, по аргумент от чл. 80 от АПК.  При проверка на оспорените разпоредби се установи, че протестираните норми, са приети при спазване изискванията на чл.27 от ЗМСМА за кворум и мнозинство.

В §1 от ЗР на Наредбата е посочено, че е приета на основание чл. 21, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). В разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА е уредено правото на общинските съвети да приемат наредби, но единствено и само, в изпълнение на правомощията си. Т. е. предмет на регулация следва да са неуредени от нормативен акт от по-висока степен отношения, които да имат местно значение. В случая обаче, специален по отношение на пожарната безопасност е Законът за министерството на вътрешните работи и в него няма разпоредби, овластяващи местните органи на власт да приемат такъв подзаконов нормативен акт. При внимателен прочит на  чл. 137, т. 1 и т. 2 от ЗМВР става ясно, че кръгът на прерогативите на местния орган на власт е изчерпателно посочен и се отнася за вече създадени правила и норми, както и съвместно въвеждане на изисквания според характерни, типични за съответните населени места условия. Подходът на законодателя е категоричен и той е, че правните норми за безопасност от пожари се въвеждат от орган, който разпростира правомощията си на цялата територия на страната, респективно не предвижда създаване на самостоятелни нормативни изисквания в отделните административно териториални единици, каквито са общините.

Предвидените делегации в отделни текстове в редакцията на ЗМВР (ДВ, бр. 53 от 2014 г. - чл. 91б, ал. 6 и ал. 7 не дават такива права на местната власт в лицето на общинските съвети. В сега действащия ЗМВР ) ДВ бр. 53 от 27.06.2014 г., с последни изменения в ДВ бр. 34 от 23.04.2019 г. и ДВ бр. 58 от 23.07.2019 г. - чл. 125, ал. 3 и ал. 4 не съдържа норма, която да възлага на общинските съвети да уреждат с наредби въпроси, регламентирани в ЗМВР относно пожарната безопасност.

В подкрепа основателността на протеста, прокурорът освен  чл. 137, т. 1 и т. 2 от ЗМВР, сочи редица наредби, издадени от Министъра на МВР между които Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Последната, както и другите сочени в протеста наредби водят до единствения извод, че въпросите, решени с протестираната Наредба са уредени в нормативни актове от по-висок ранг. Същото важи и за въведените с Наредбата забрани, които преповтарят хипотезата на чл. 29, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците, както и за норми, регулирани от Закона за горите и Наредба № 8/11.05.2012 г. за условията и реда за защита на горските територии от пожари, издадена от Министъра на вътрешните работи. Все във връзка с изложеното съдът прецени, че следва да цитира и текста на чл. 142 от Закона за горите съгласно който, Кметовете на общини, райони, кметства и кметските наместници организират за сметка на общинския бюджет доброволни формирования за гасене на горски пожари по реда на Закона за защита при бедствия. Директорите на държавни горски стопанства и на държавни ловни стопанства организират специализирани групи от служители и работници за действия при гасене на горски пожари. Редът за действие на доброволните формирования и специализираните групи по ал. 1 и 2 при гасене на горски пожари се определя с наредбата по чл. 138, ал. 1. Видно е, че и с този законов текст не се делегират правомощия на общинските съвети да уреждат противопожарната безопасност посредством местно нормотворчество.

Липсата на нормативно овластяване за издаване на процесната Наредба като правна последица представлява липса на компетентност.

От изложеното следва, че протестът е основателен и следва да се уважи, като се прогласи нищожността на протестираната Наредба.

При този изход на делото е основателно своевременно заявеното искане на протестиращата страна за присъждане на деловодни разноски.

Тъй като ОбС – Черноочене не е юридическо лице и няма самостоятелен бюджет, отговорността за разноските по настоящото дело е на община Черноочене, която, съгласно чл. 136, ал. 3 от Конституцията на Р България, е юридическо лице и има самостоятелен бюджет – чл.141, ал.1 от Конституцията.

Ето защо и на основание чл.143, ал.1 от АПК община Черноочене следва да бъде осъдена да заплати в полза на ОП – Кърджали разноски в размер на 20.00 лв., представляващи внесена такса за обнародване на оспорването в ДВ.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 193, ал.1, предл.3-то от АПК, Административният съд

      

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

Обявява нищожността на Наредба за пожарната безопасност на територията на община Черноочене, приета с Решение № 47/ 22.08.2013 г. на ОбС – Черноочене.

          Осъжда Община Черноочене с ЕИК *** и адрес: *** да заплати на Окръжна прокуратура – Кърджали деловодни разноски в размер на 20.00 лв. (двадесет лева).

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението, след влизането му в законна сила, да се обяви по реда на чл. 194 от АПК.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.    

 

                                                                                         2.