Решение по дело №1637/2019 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260544

 

гр. Сс, 03 декември 2020 година

 

Силистренският районен съд, гражданска колегия в открито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ  БОРОВА

 

при секретаря Г. .Н. разгледа докладваното от районния съдия  гр. дело № 1637 по описа за 2019 г. на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът "Б. ….“ ЕООД с ЕИК ………………, гр. Ш., ул. С. № .. вх…, ап…, със съдебен адрес:***, офис 9, представляван от управителя А. Н. А., чрез пълномощника АД «Г. и С.» моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че паричното вземане, произтичащо от сключен между страните договор за продажба на семена рапица“dandie“ от 19. 07. 2018 г., за което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 1251 / 2019 г. по описа на СРС съществува и ответникът дължи заплащането на сумите, за които е издадена заповедта, а именно: сумата от 11 250 лева, представляваща неизплатена цена на закупена стока, за която е издадена фактура № ********** / 19. 07. 2018 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението и разноски за производството.

Ответникът “А.” ЕООД с ЕИК ……………, със седалище и адрес на управление гр. Сс, ул. Д. М. № .., представляван от управителя П. К. П. е подал писмен отговор, с който оспорва исковата претенция, като твърди, че помежду им не е налице договор за покупко – продажба, тъй като ответното дружество не е поръчвало доставка на стока, не е сключвало договор с ищцовото дружество, както и не е осчетоводило процесната фактура. Според твърденията му, представител на ищеца е стоварил 50 торби със семена рапица в базата на ответника в с. С. в отсъствието на управителя и без негово знание. Стоката не била обозначена и липсвали сертификат за качество и анализно свидетелство и почти веднага била отказана от управителя на ответното дружество. Постигната била уговорка стоката да остане за съхранение в базата докато представителят на ищеца намери нов купувач. С покана № 1 / 08. 01. 2019 г. ответникът изискал от ищеца да приеме обратно стоката си, но пратката била отказана. Изложени са подробни съображения относно невъзможността да се приеме наличие на договорни отношения и възникване на задължение за плащане само въз основа на двустранно подписаната фактура.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателствени средства, доводите и становището на страните, намира за установено следното:

Настоящото производство е следствие на възражение по чл. 415 от ГПК от ответника срещу издадена срещу него заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1251 / 2019 г. по описа на СРС. С издадената заповед за изпълнение № 2975 / 30. 08. 2019 г. ответникът е задължен да заплати на ищеца следните суми: сумата от 11 250 лева, представляваща неизплатена цена на стока по фактура № ********** / 19. 07. 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29. 08. 2019 г. до окончателното изплащане на задължението и разноски за производството – 1 265.63 лева.

Ищецът твърди, че между страните по делото е сключен договор за продажба и доставка  на семена рапица „dandie“, по силата на който ответникът като купувач се бил задължил да заплати сумата от 11 250.00 лв. Договорът бил обективиран във фактура № ********** / 19. 07. 2018 г., с която се установявал и размера на задължението.

Наличието на двустранно подписани фактура и стокова разписка,  доставянето на известно количество семена и липсата на плащане са безспорни обстоятелства между страните. Спори се относно наличието на валидно възникнало правоотношение между страните, основано на договор за покупко – продажба, като ответникът твърди, че не е водил преговори за сключване на договор, не е подписвал такъв и веднага, след като е установил доставената стока е отказал приемането й.

За установяване на фактите по делото са събрани гласни и писмени доказателства и е назначена СИЕ.

От показанията на свидетелите Койчева и Драгостинова се установяват твърденията на ответника досежно липсата на приемане на стоката чрез незабавно противопоставяне, осъществено чрез комуникация с представител на ищеца. Свидетелката Койчева твърди, че семената са доставени без знанието на управителя на ответното дружество, при това без да са заявявани или поръчвани, като лично управителят е отправил искане за връщането им, след като е установил тяхната наличност, а впоследствие и тя самата е водила многократно разговори и изпращала писма със същото искане. В същата връзка са и показанията на свидетелката Драгостинова, която заема длъжността „стоковед“ в ответното дружество и е категорична, че семена от ищеца не са поръчвани и веднага след узнаването за доставката им управителят се е противопоставил на приемането им.  При преценка на свидетелските показания съдът има предвид факта, че същите се намират в трудовоправни отношения с ответното дружество, но им дава вяра, тъй като показанията им са единни и непротиворечиви и в унисон с останалите, събрани по делото доказателства. За да достигне до това заключение съдът преценява и доказателствата, на които основава претенцията си ищецът и които съдът счита в случая за недостатъчни да обосноват основателност на претенцията му. Действително трайната практика на ВКС приема, че фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение между страните, но само ако тя съдържа описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименование на страните и време и място на издаване. В случая, както от представената фактура, така и от стоковата разписка не се установява на първо място количеството на стоката – посочена като вид „семена рапица „dandie““ и като количество – 50 бр. не дава яснота дали се касае за 50 броя семена или за 50 броя друг мерен критерий и какъв точно. Едва в писмените си бележки ищецът сочи, че се касае за 50 бр. чували, но това не е отразено в самата фактура, както и не е ясно с какъв тонаж или каква вместимост са тези чували, т.е. по отношение на количеството доставена стока е налице пълна неяснота. От друга страна е налице неяснота и по отношение на страните – фактурата е подписана от лице, за което нито се твърди, че е служител на ответника, нито са представени доказателства в тази връзка. Вярно е съждението на ищеца, че подпис на фактурата дори не е необходим, за да се приеме наличие на задължение, но при наличието на редица други предпоставки, които в случая не са налице. Дори и да се приеме за доказан факта, че фактурата е подписана от служител на ответника, то липсват доказателства за наличие на представителна власт у този служител да поеме задължение от името на търговеца. И в този случай, при условие, че търговеца не се противопостави на сключената сделка след узнаването й, последиците възникват за него, но в случая не е така – налице е не просто липса на съгласие, а категорично противопоставяне, което е игнорирано от ищеца. В тази връзка съдът цени не само свидетелските показания по делото, но и представеното писмо изх. № 1 / 08. 01. 2019 г., както и липсата на осчетоводяване на задължението и вписването му в дневниците за покупките за отчетния период и в следващите 12 месечни периода. От цялостното поведение на ответника може да се съди, че доставка на семена от ищеца е нежелана, договарянето й не е доказано и веднага след узнаването е налице противопоставяне по смисъла на чл. 301 от ТЗ.

По изложените съображения съдът счита исковата претенция за неоснователна и недоказана и я отхвърля изцяло. Тъй като с исковата молба е предявена и акцесорна претенция за заплащане на лихва за забава в размер на 1 265.63 лева, начислена за периода 20. 07. 2018 г. – 28. 08. 2019 г., по отношение на която, след указания на съда е извършен отказ от иска, производството по отношение на нея следва да бъде прекратено на основание чл. 233 от ГПК.   

На основание чл. 78 ал. 3 и ал. 4 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 1087.00 лева.  

Мотивиран от гореизложеното, СРС

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН иска, предявен от "Б. 98А“ ЕООД с ЕИК …………гр. Ш., ул. С. № …, вх…, ап. .., със съдебен адрес:***, офис 9, представляван от управителя А. Н. А. против “А.” ЕООД с ЕИК ……………….., със седалище и адрес на управление гр. Сс, ул. Д. М. № .., представляван от управителя П. К. П., за признаване за установено, че последното му дължи сумата от 11 250.00 / единадесет хиляди двеста и петдесет / лева, представляваща неизплатена цена на закупена стока - семена рапица „dandie“ по договор за продажба от 19. 07. 2019 г., за която е издадена фактура № ********** / 19. 07. 2018 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29. 08. 2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2975 / 30. 08. 2019 г. по ч. гр. дело № 1251 / 2019 г. по описа на СРС.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1637 / 2019 г. по описа на СРС по отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава върху главницата в  размер на 1 265.63 лева, начислена за периода 20. 07. 2018 г. – 28. 08. 2019 г., поради отказ от иска.

 

ОСЪЖДА "Б. 98А“ ЕООД с ЕИК ………………., гр. Ш., ул. С. № .., вх…, ап…, със съдебен адрес:***, офис.., представляван от управителя А. Н. А. да заплати на “АГРОСПЕКТЪР” ЕООД с ЕИК …………., със седалище и адрес на управление гр. Сс, ул. Д.М. № .., представляван от управителя П. К. П. сумата от 1 087.00 / хиляда осемдесет и седем/ лева – разноски по производството.

 

Решението подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

                                           

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: