РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Монтана, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Г.
като разгледа докладваното от Таня Живкова Търговско дело №
20221600900033 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. чл.430-432 от ТЗ във вр.
чл.79 от ЗЗД във вр. чл.121 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „С.Г.Г.“ ЕАД, ЕИК *- гр.*, чрез адв.
Д.Б. срещу ЕТ „А.И.*И.Н..“ с ЕИК * - гр.*, ЕТ „С.М. *“, с ЕИК * - гр.*, И.М.. с ЕГН
********** от гр.*, С.М. с ЕГН ********** от гр.* и „С.К.“ ООД, ЕИК * - гр. *, с която са
предявени искове за установяване съществуването на вземания на банката за следните суми:
161304,01 лева - главница по кредита; 11671,45 лева - възнаградителна лихва за периода от
21.06.2019г. до 05.01.2020г.; 3909,40 лева - мораторна лихва за периода от 21.06.2019г. до
05.01.2020г.; 40 лева - такси за периода от 10.07.2019г. до 05.01.2020г. и 179,19 лева -
застраховки за периода от 06.08.2019г. до 05.01.2020г., сторените в заповедното
производство разноски в общ размер от 7888,42 лева, както и направените в настоящото
производство разноски.
В исковата молба се излагат обстоятелства за започнато на 09.01.2020 г. заповедно
производство по реда на чл.417 от ГПК от кредитора „Ю.Б.“ АД срещу длъжниците ЕТ
„А.И.* И.Н..“ в качеството му на кредитополучател, както и срещу ЕТ „С.М. *“, И.М.., С.М.
и „С.К.“ ООД в качеството им на солидарни длъжници. На 10.06.2021г. длъжниците подали
възражения срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 24/2020 г. по описа на РС-
*. Предвид подадените възражения, както и сключен на 30.06.2021 г. договор за
прехвърляне на вземания между „Ю.Б.“ АД /цедент/ и „С.Г.Г.“ ЕАД /цесионер/, последният
обуславя своя правен интерес за предявяване на иска по чл.422, ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че на 07.09.*. между „Б.П.Б.“ АД, ЕИК * (сегашно наименование
„Ю.Б.“ АД) и ЕТ „А.И.* И.Н..“, ЕИК *, в качеството му на Кредитополучател и ЕТ „С.М. *“
с ЕИК * – съдлъжник, е сключен Договор за банков кредит Продукт „Б.Р.Л. П.“ № * от
07.09.*. (кредитна сделка № *). Твърди се, че съгласно чл.1 и сл. от Договора за кредит
Банката отпуска на Кредитополучателя банков кредит под формата на кредитна линия в
размер на 180000,00 лв., при краен срок за ползване и погасяване на кредита 120 месеца от
откриване на заемната сметка по кредита, при дължима годишна лихва за предоставения
1
кредит включваща сбора от действащия базов лихвен процент - малки фирми (БЛПМФ) и
договорна лихвена надбавка в размер на един пункт. Сумата за лихвата е платима на всяко
21-во число на месеца. Лихвата за просрочие на дължимите месечни вноски по кредита,
както и при предсрочна изискуемост на кредита, за който е постигнато споразумение, се
увеличава автоматично с наказателна надбавка за просрочие на главницата в размер на 10
/десет/ пункта. Твърди се, че съгласно чл.2, ал.1 от Договора кредитът се усвоява в брой или
чрез превод към друга сметка, през разплащателна сметка № * на Кредитополучателя. С
Приложение от 16.09.*. към договора Кредитополучателят и Банката удостоверяват, че
заемната сметка по договора е открита. В чл. 6 като обезпечение на вземанията на Банката,
страните се съгласяват да бъде учредена първа по ред договорна ипотека върху недвижими
имоти, учредена с Нотариален акт № *, том *, per. № *, дело № * от *. Твърди се, че с молба
до Служба по вписванията - гр. *, с вх. рег. № * от 09.09.2015г., акт № *, том * е поискано
подновяване на вписаната с Нотариален акт № *, том *, per. № *, дело № * от *., ипотека.
Твърди, че на 21.10.2010 г. е сключено Допълнително споразумение към Договор за
банков кредит, Продукт „ПОС Р. Л." № *, Договор за банков кредит Продукт „Б.Р.Л. - П." №
* от 07.09.*., с което страните се съгласяват, че за дата за преразглеждане на всички кредити,
сключени между тях до момента на подписване на настоящото споразумение, при спазване
на съответната периодичност на преразглеждане, уговорена във всеки от договорите за
кредит, ще бъде считана петнадесети декември. Страните изрично са се съгласили, че
споразумението не представлява новация.
С Анекс № 1 от 28.09.2006г., се продължава действието на Договора за срок от една
година, считано от 16.09.*., в рамките на срока по чл.1, ал.2 от Договора, като при
изтичането на тази една година Кредитополучателят трябва да погаси изцяло предоставения
му кредит, освен ако след последващо разглеждане на финансовото му състояние на
основание чл.1, ал.3 от Договора Банката и Кредитополучателя подпишат нов анекс.
С Анекс № 2 от 18.09.2007г.,действието на Анекс № 1 от 28.09.2006г. се отменя и
Договорът остава в сила между страните за срока, уговорен в чл.1, ал. 2 от Договора.
С Анекс № 3 от 17.03.2014г., се намалява размера на кредита до размера на
усвоените към същата дата суми от кредитния лимит. Уговорено е, че при просрочие повече
от 30 дни, на която и да е дължима погасителна вноска, лихвената надбавка се увеличава,
като Кредитополучателят дължи лихва в размер на 15,1%, равна на действащия към момента
БЛПМФ за лева - 14,1% и договорна лихвена надбавка в размер на 1 /един/ пункт. Кредитът
се погасява на равни месечни вноски в срок до 07.09.2014г., като Кредитополучателят
ползва гратисен период за погасяване на главницата от 7 (седем) месеца, считано от датата
на подписване на анекса, през който период се заплаща само лихва. Крайния срок за
погасяване на кредита по чл.1, ал.2 от Договора се променя на 07.09.2024г., като
продължава да се извършва на равни месени анюитетни вноски. В т. 7.1 е договорено, че с
подписването на анекса кредитополучателят се задължава да заплаща на Банката такса за
управление на кредита, в размер на 0,05% (нула цяло и пет стотни) процента върху
остатъчната главница по кредита, платима ежемесечно.
С Анекс № 4 от 05.03.2015г. страните предоговарят остатъчния дълг по кредита, като
Кредитополучателят ползва гратисен период за погасяване на главницата от 6 (шест) месеца,
считано от датата на подписване на анекса, през който период се заплаща само лихва
съобразно погасителен план. Съгласно чл.8, ал.1 и ал.2 от същият анекс в дълга встъпват
И.М.., с ЕГН ********** и С.М., с ЕГН **********, като солидарни длъжници по смисъла
на чл. 101 от ЗЗД.
С Анекс № 5 от 16.11.2015г., страните предоговарят остатъчния дълг по кредита, като
Кредитополучателят ползва гратисен период за погасяване на главницата от 6 (шест) месеца,
считано от датата на подписване на анекса, през който период се заплаща само лихва
съобразно погасителен план. Уговорено е, че при просрочие повече от 30 дни, на която и да
е дължима погасителна вноска, лихвената надбавка се увеличава, като Кредитополучателят
дължи лихва в размер на 12%, равна на действащия към момента БЛПМФ за лева - 14,1 %,
намален с 2.1 /два цяло и една десета/ пункта.
2
С Анекс № 6 от 13.07.2016г. страните предоговарят остатъчния дълг по кредита, като
Кредитополучателят ползва 3 /три/ месечен период на облекчено погасяване на кредита (до
21.09.2016г.). За 9 /девет/ месечен период (от 21.10.2016г. до 21.06.2017г.)
Кредитополучателят ползва облекчено погасяване на кредита, като заплаща по 1 550 лв. /
хиляда петстотин и петдесет лева/ ежемесечно. След изтичане на периода на облекчено
погасяване, Кредитополучателят погасява остатъка по редовната главница на кредита,
заедно с дължимите лихви, на равни анюитетни погасителни вноски, за остатъчния срок на
кредита. Съгласно чл. 8.1 се определя годишна лихва включваща БЛПМФ за лева, намален с
6.1 /шест цяло и една десета пункта/. При просрочие с повече от 30 дни, на която и да е
дължима погасителна вноска, лихвената надбавка се увеличава, като Кредитополучателят
дължи лихва в размер на 8.5% /осем цяло и пет десети процента/, равна на действащия към
момента БЛПМФ за лева - 14,1%, намален с 5.6 /пет цяло и шест десети/ пункта.
В чл. 11, ал. 1 от Анекс № 6 „С.К." ООД, с ЕИК *, встъпва в дълга по смисъла на чл.
101 от ЗЗД и се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя при условията на чл.
121-127 от ЗЗД за редовното изплащане на целия размер на кредита, както и за
изпълнението на всички задължения по договора.
С Анекс № 7 от 04.10.2017г. страните се споразумяват крайният срок за погасяване на
дължимите към Банката суми по договора за кредит да се удължи до 21.11.2026г.
Погасяването на кредита ще се извърши на равни месечни анюитетни вноски, за останалия
период на кредита. Дължимата от кредитополучателя годишна лихва за предоставения
кредит включва действащия базов лихвен процент - малки фирми (БЛПМФ), обявен от
Банката, намален с 6.10 (шест цяло и една десета) пункта. В т. 8.2 е договорено, че при
просрочие с повече от 30 дни, на която и да е дължима погасителна вноска по кредита,
лихвената надбавка се увеличава с лихва в размер 8,5% (осем цяло и пет десети) процента и
увеличението е валидно за целия остатъчен срок на кредита.
Ищецът поддържа, че кредитополучателят е спрял плащанията на дължимите
месечни вноски и договорни лихви, поради което банката е изпратила до длъжниците
нотариални покани, с които кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем, като
единствено по отношение на кредитополучателя ЕТ „А.И.* И.Н..“ и солидарните длъжници
ЕТ „С.М. *“ и „С.К.“ ООД, поканите са връчени чрез залепване на уведомление по реда на
чл.47 от ГПК, с оглед на което за тях кредитът е обявен за предсрочно изискуем считано от
26.11.2018г. Твърди се, че по отношение на другите солидарни длъжници – И.М.. и С.М.,
поканата се счита за връчена на 17.12.2018г.
Твърди се, че от представеното Извлечение от счетоводните книги на „Ю.Б.“ АД по
кредитна сделка № * се установява, че по отпуснатия Договор за банков кредит са усвоени
средства в общ размер 180000 лева - главница, която посредством сключените анекси към
договора е преоформена на 191570,07 лева. Твърди се, че от главницата са погасени само
30266,06 лева, а остатъкът, който е дължим, се равнява на 161304,01 лева. Предвид това се
поддържа, че към 05.01.2020 г. дължимата по договора за кредит сума е в общ размер 177
104,05 лв. / 161304,01 – главница; 11671,45 – възнаградителна лихва за периода от 21.06.2019
г. до 05.01.2020г. ; 3909,40 лева – мораторна лихва за периода от 21.06.2019 г. до 05.01.2020
г. ; 40 лева – такси за периода от 10.07.2019 г. до 05.01.2020 г. и 179,19 лева – застраховки за
периода от 06.08.2019 г. до 05.01.2020 г.
С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае по
отношение на ответниците, че последните дължат солидарно сумата от общо 177 104,05 лв.,
както и законната лихва върху гореописаната главница, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Претендират се разноски както
в заповедното, така и пред настоящото производство.
В срока по чл.367 от ГПК е подаден отговор от ответниците ЕТ „А.И.*И.Н..“, ЕТ
„С.М. *“, И.М.., С.М. и „С.К.“ ООД, с който оспорват изцяло предявения иск по основание и
размер. На първо място оспорват редовността на исковата молба с твърдение, че в същата не
са посочени основанията от които произтичат исковите му претенции по отношение на иска
за 40 лв. такси за период 10.07.2019г. до 05.01.2020г. и иска за застраховки за периода
3
06.08.2019г. до 05.01.2020г. Твърди се, че е налице разминаване в датата на предсрочна
изискуемост между заявлението за издаване на заповед за изпълнение и исковата молба,
поради което се оспорва твърдението, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано
от 26.11.2018 г.
По отношение основателността на исковите претенции вземат становище, че не
дължат исковата сума, като поддържат, че всички подписани договори и анекси са нищожни
на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22, чл.11, т.9 и 10 от ЗПК поради наличие на
неравноправни клаузи. Освен това се твърди, че същите са сключени и в противоречие на
чл.10 и чл.11 от ЗПК. В отговора се поддържа, че банката е злоупотребила, като ги е
принуждавала да подписват неизгодни договори и анекси, освен това не е ясно къде са
отишли всички постъпили суми. Оспорва се и факта, че погасителните договори са
подписани от тях. Твърди се, че предсрочната изискуемост изключва основание да се
формира договорна лихва, имаща възнаградителен характер. Твърдят се претърпени вреди,
които произхождат от неизпълнение на задължението на банката да превежда суми към
НАП във връзка с наложения запор. Оспорва се и претенцията за разноски, като се твърди
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В срока по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която ищецът
заявява, че поддържа исковата молба. По отношение на твърденията, изложени в отговора,
взема становище за неоснователност на същите. На първо място твърди, че претендираните
суми за такси и за застраховки са основателни, като произхождат от условията на Договора
за банков и кредит и общите условия. На следващо място се поддържа, че кредитът е обявен
за предсрочно изискуем на 26.11.2018 г. с връчването на нотариална покана на
кредитополучателя ЕТ „А.И.*И.Н..“. Оспорва се твърдението на ответниците, че същите се
явяват потребители по смисъла на ЗЗП, с подробно изложени доводи в тази насока.
В срока по чл.373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответниците, в който
се поддържат и доразвиват доводите, развити в първоначалния отговор.
По делото са приети писмени доказателства, изпълнена е съдебно-икономическа
експертиза, приложено е и ч.гр. д. № 24/2020 г. по описа на РС-*.
С исковата молба са предявени обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. 430-432 от ТЗ във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл. 121
от ЗЗД във вр. чл.86 от ЗЗД.
По възраженията на ответниците за нередовност на исковата молба, МОС се е
произнесъл с Определение №122 от 10.06.2022 г., като е приел, че са неоснователни.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, приема следното от фактическа страна:
Със заявление с вх.№242/09.01.2020 г., подадено до РС-* въз основа на извлечение от
счетоводните книги на „Ю.Б.“ АД с ЕИК * за дължимите суми по Договор за банков кредит
Продукт „Б.Р.Л. П.“ № * от 07.09.2005 г. (сделка № *) и подробно описани 7 бр. анекси към
договора, цедентът „Ю.Б.“ АД е предявил искане за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.417 от ГПК срещу ответниците в настоящото
производство.
Въз основа на така подаденото заявление РС-* е издал Заповед № 151 от 25.02.2020
г., съдържаща разпореждане за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 24/2020 г., с която е
разпоредено длъжниците ЕТ „А.И.*И.Н..“ с ЕИК * в качеството на Кредитополучател и ЕТ
„С.М. *“ с ЕИК *, „С.К.“ ООД с ЕИК *, И.М.. с ЕГН ********** и С.М. с ЕГН ********** в
качеството на солидарни длъжници да заплатят солидарно на „Ю.Б.“ АД сумата от
177 104,05 лв., от които главница в размер на 161 304,01 лв., възнаградителна лихва в
размер 11 671,45 лв. за периода от 21.06.2019 г. до 05.01.2020 г., мораторна лихва в размер
3909,40 лв. за времето от 21.06.2019 г. до 05.01.2020 г., такси в размер 40,00 лв. за периода
от 10.07.2019 г. до 05.01.2020 г., застраховки в размер 179,19 лв. за периода от 06.08.2019 г.
до 05.01.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 09.01.2020 г. до
изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в размер на 7888,42
4
лв., от които 3817,06 лв. – държавна такса и 4071,36 лв. – адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.414 от ГПК всички длъжници са депозирали възражения срещу
издадената заповед. Съдът е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск
за установяване на вземането и да довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е
връчено на заявителя на 11.01.2022 г.
Следва да се отбележи, че настоящият иск е предявен от ищеца „С.Г.Г.“ ЕАД, ЕИК *
в качеството му на цесионер по извършена на 30.06.2021 г. цесия между „С.Г.Г.“ ЕАД, ЕИК
* и „Ю.Б.“ АД с ЕИК * на вземанията на последния. Към исковата молба е приложено и
уведомление до длъжниците за извършената цесия, като към уведомлението е приложено и
нотариално заверено пълномощно, с което „Ю.Б.“ АД като цедент упълномощава цесионера
„С.Г.Г.“ ЕАД в изпълнение на изискванията на чл.99, ал.3 от ЗЗД да изготвя, подписва и
връчва уведомления до длъжниците /ответници по настоящото дело/.
В законоустановения едномесечен срок ищецът /цесионер/ „С.Г.Г.“ ЕАД е предявил
претенцията си - исковата молба е заведена в деловодството на МОС с вх. № 759/622 от
14.02.2022 г., като е отбелязано, че е изпратена чрез „Е.Е.“ ЕООД на 11.02.2022 г., а по
заповедното производство са представени доказателства за предявяването й с молба вх. № *
от 14.02.2022 г., при което така предявеният иск е допустим.
С доклада по делото, МОС прие за безспорно установено, че между страните е налице
облигационно отношение, породено от Договор за банков кредит - Продукт „Б.Р.Л. П.“ № *
от 07.09.2005 г. (сделка № *).
От приложения по делото Договор за банков кредит е видно, че кредитор е „Б.П.Б.“
АД /сегашно наименование „Ю.Б.“ АД/, а кредитополучател е ЕТ „А.И.*И.Н..“. Съдлъжник
по договора е ЕТ „С.М. *“.
Съгласно чл.1, ал.1 от договора, банката предоставя на кредитополучателя кредит в
размер на 180 000,00 лв. за посрещане на краткосрочни оборотни нужни, а
кредитополучателя се задължава да го върне заедно с дължимите лихви при условията на
договора. Съгласно чл. 1, ал.2 от договора крайният срок за ползване и погасяване на
кредита е 120 месеца, считано от откриването на заемната сметка по кредита. Уточнено е, че
при откриването на заемната сметка страните подписват приложение към договора, в което
посочват датата на откриване на заемната сметка.
Съгласно чл.2, ал. 1 от договора кредитът се усвоява в брой или чрез превод към
друга сметка, през разплащателна сметка № **********.
Съгласно чл.3, ал.1 от договора дължимата от кредитополучателя годишна лихва за
предоставения кредит включва сбора от действащия базов лихвен процент – малки фирми
(БЛПМФ) за лева, обявен от Банката и договорна лихвена надбавка в размер на 1 /един/
пункта. Към датата на подписване на договора обявеният от банката БЛПМФ за лева е в
размер на 10 /десет/ процента.
Съгласно чл.4 от договора при просрочие на дължимите погасителни вноски по
кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от кредитополучателя
лихва по чл.3,ал.1 се увеличава автоматично с наказателна надбавка (неустойка) за
просрочие на главница в размер на 10 пункта.
Съгласно чл.6 от договора Кредитополучателят е длъжен да учреди договорна
ипотека върху 5 /пет/ подробно описани в договора имота. Договорната ипотека върху
недвижими имоти е учредена впоследствие с Нотариален акт №*, том *, peг. № *, дело № *
от 2005 г. /стр.65-67 от делото/.
С молба до Служба по вписванията с вх. рег. № * от 09.09.2015 г., акт № *, том * е
поискано подновяване на вписаната с Нотариален акт №*, том *, peг. № *, дело № * от 2005
г. ипотека.
Съгласно чл. 7в, ал.1 във вр. чл.7г от договора за кредит като солидарен длъжник се
е задължил ответника ЕТ „С.М. *“ с ЕИК *.
Съгласно чл. 21, ал.1 от договора кредитополучателят се задължава, преди ползване
5
на кредита, да представи в банката застрахователна полица, прехвърлена в нейна полза, на
стойност посочена от банката, съгласно която ипотекираните имоти и заложените вещи са
застраховани в полза на банката. От чл.21, ал. 2 от договора е видно, че кредитополучателят
се е задължил да поддържа застраховките по ал.1 до пълното изпълнение на задълженията
му по процесния договор, като разходите за поддържането им са изцяло за негова сметка.
Кредитополучателят е длъжен да възстанови незабавно на банката всички извършени вместо
него разходи за подновяване на срока на застраховките за периода след изтичане на
първоначалните застраховки.
В чл.24 от договора са уредени условията, при които банката има правото да обяви за
изискуемо преди срока цялото кредитно задължение, сред които условия е и невнасянето на
дължима вноска по главница и/или лихва – чл.24, б. „г“ от договора.
В чл.25, б. „в“ от договора е уточнено, че при неизпълнение от кредитополучателя на
което и да е от поетите договорни задължения, банката има право да направи кредита
предсрочно и изцяло изискуем, да се удовлетвори от главница, лихвите, таксите и
комисионните и другите разноски по обезпеченията по кредита по свои избор, чрез
принудително изпълнение върху тях по установения от закона ред.
С Приложение от 16.09.2005 г. към договора Кредитополучателят и Банката
удостоверяват, че заемната сметка по договора е открита на 16.09.2005 г. Установява се, че
от тази дата започва да тече срока за погасяване на кредита по смисъла на чл.1, ал.2 от
договора.
На 21.10.2010 г. е сключено Допълнително споразумение към Договор за банков
кредит, Продукт „П.Р. Л.“ № *, Договор за банков кредит Продукт „Б.Р.Л. П.“ № * от
07.09.2005 г., с което страните се съгласяват, че за дата за преразглеждане на всички
кредити, сключени между тях до момента на подписване на настоящото споразумение, при
спазване на съответната периодичност на преразглеждане, уговорена във всеки от
договорите за кредит, ще бъде считана датата 15 декември. Страните изрично са се
съгласили, че споразумението не представлява новация – т.3 от Допълнителното
споразумение.
С Анекс № 1 от 28.09.2006 г., се продължава действието на процесния договор за
банков кредит за срок от една година, считано от 16.09.*., в рамките на срока по чл.1, ал.2 от
Договора, като при изтичането на тази една година Кредитополучателят трябва да погаси
изцяло предоставения му кредит, освен ако след последващо разглеждане на финансовото
му състояние на основание чл.1, ал.3 от Договора Банката и Кредитополучателя подпишат
нов анекс.
С Анекс № 2 от 18.09.2007 г., се предвижда, че действието на Анекс № 1 от
28.09.2006г. се отменя и Договорът остава в сила между страните за срока, уговорен в чл.1,
ал. 2 от Договора.
С Анекс № 3 от 17.03.2014г., се намалява размера на кредита до размера на усвоените
към същата дата суми от кредитния лимит. В чл.1.3 от Анекса е уговорено, че при
просрочие повече от 30 дни, на която и да е дължима погасителна вноска, лихвената
надбавка се увеличава, като Кредитополучателят дължи лихва в размер на 15,1%, равна на
действащия към момента БЛПМФ за лева - 14,1% и договорна лихвена надбавка в размер на
1 /един/ пункт. В чл.2 от Анекса е уговорено ,че кредитът се погасява на равни месечни
вноски в срок до 07.09.2024 г., като Кредитополучателят ползва гратисен период за
погасяване на главницата от 7 /седем/ месеца, считано от датата на подписване на анекса,
през който период се заплаща само лихва. В чл.4 от Анекса е предвидено, че крайния срок
за погасяване на кредита по чл.1, ал.2 от Договора се променя на 07.09.2024 г., като
продължава да се извършва на равни месени анюитетни вноски. В чл. 7.1 от Анекса е
договорено, че с подписването му кредитополучателят се задължава да заплаща на Банката
такса за управление на кредита, в размер на 0,05% /нула цяло и пет стотни/ процента върху
остатъчната главница по кредита, платима ежемесечно. В чл.9 се предвижда, че
обезпечението, учредено с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № *, том *,
6
дело № */2005 г. ще продължава да обезпечава задълженията на кредитополучателя до
окончателното погасяване на всичките му задължения, произтичащи от Договора за кредит
№ */07.09.2005 г. и всички Анекси, сключени към него, както и всички последващи анекси.
С Анекс № 4 от 05.03.2015 г. страните предоговарят остатъчния дълг по кредита, като
Кредитополучателят ползва гратисен период за погасяване на главницата от 6 /шест/ месеца,
считано от датата на подписване на анекса, през който период се заплаща само лихва
съобразно погасителен план. Съгласно чл.8, ал.1 и ал.2 във вр. чл.9 от същият анекс в дълга
встъпват И.М.., с ЕГН ********** и С.М., с ЕГН **********, като солидарни длъжници.
С Анекс № 5 от 06.11.2015 г., страните предоговарят остатъчния дълг по кредита,
като Кредитополучателят ползва гратисен период за погасяване на главницата от 6 /шест/
месеца, считано от датата на подписване на анекса, през който период се заплаща само лихва
съобразно погасителен план. В чл.8, ал.2 е уговорено, че при просрочие повече от 30 дни, на
която и да е дължима погасителна вноска, лихвената надбавка се увеличава, като
Кредитополучателят дължи лихва в размер на 12%, равна на действащия към момента
БЛПМФ за лева - 14,1 %, намален с 2.1 /два цяло и една десета/ пункта.
С Анекс № 6 от 13.07.2016 г. страните предоговарят остатъчния дълг по кредита,
като Кредитополучателят ползва 3 /три/ месечен период на облекчено погасяване на кредита
/до 21.09.2016г./. В чл.3, ал.2 се предвижда, че за 9 /девет/ месечен период /от 21.10.2016 г.
до 21.06.2017 г./ Кредитополучателят ползва облекчено погасяване на кредита, като заплаща
по 1 550 лв. ежемесечно. В чл. 4 се предвижда, че след изтичане на периода на облекчено
погасяване, Кредитополучателят погасява остатъка по редовната главница на кредита,
заедно с дължимите лихви, на равни анюитетни погасителни вноски, за остатъчния срок на
кредита. Съгласно чл. 8, ал.1 се определя годишна лихва включваща БЛПМФ за лева,
намален с 6,1 /шест цяло и една десета/ пункта. В чл. 8, ал.2 се предвижда, че при просрочие
с повече от 30 дни, на която и да е дължима погасителна вноска, лихвената надбавка се
увеличава, като Кредитополучателят дължи лихва в размер на 8.5% /осем цяло и пет десети
процента/, равна на действащия към момента БЛПМФ за лева - 14,1%, намален с 5.6 /пет
цяло и шест десети/ пункта. Съгласно чл. 11, ал. 1 във вр. чл.12 от анекса „С.К.“ ООД, с
ЕИК *, встъпва в дълга по смисъла на чл. 101 от ЗЗД и се задължава да отговаря солидарно с
кредитополучателя за редовното изплащане на целия размер на кредита, както и за
изпълнението на всички задължения по него.
С Анекс № 7 от 04.10.2017 г. страните се споразумяват крайният срок за погасяване
на дължимите към Банката суми по договора за кредит да се удължи до 21.11.2026 г.
Съгласно чл.3, ал.1 погасяването на кредита ще се извърши на равни месечни анюитетни
вноски, за останалия период на кредита. В чл. 4 е предвидено, че дължимата от
кредитополучателя годишна лихва за предоставения кредит включва действащия базов
лихвен процент - малки фирми (БЛПМФ), обявен от Банката, намален с 6.10 /шест цяло и
една десета/ пункта. В чл.5 е договорено, че при просрочие с повече от 30 дни, на която и да
е дължима погасителна вноска по кредита, лихвената надбавка се увеличава с лихва в
размер 0,05% /нула цяло и пет десети/ процента и увеличението е валидно за целия
остатъчен срок на кредита.
С нотариални покани пратени и валидно връчени на ответниците „Ю.Б.“ АД е
обявила договора за кредит за изцяло предсрочно изискуем поради непогасяване на
формирани просрочия в размер на 15 106,24 лв. и неизпълнение на условията по кредита.
От съдебно-икономическата експертиза, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена, се установява следното:
Отпуснатият кредит в размер на 180 000,00 лв. е усвоен /т.1/. Последното плащане по
кредита е на стойност 5000,00 лв. и е настъпило на 25.07.2018 г. /т.3/.
Съгласно т.9 от експертизата внасяните по кредита суми от страна на
кредитополучателя за погасяване на задълженията по заема са разпределяни от банката по
следния начин – на първо място кредиторът е погасявал натрупаните просрочия по кредита,
а с остатъкът от внесените средства, след погасяване на всички натрупани просрочия, са
7
погасявани редовните вноски.
В т.2 от експертизата се установява, че непогасените от Кредитополучателя суми към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК са в
общ размер от 173 808,63 лв., както следва:
Главница – 161 304, 05 лв.;
Възнаградителна лихва – 11 671,45 лв. / за периода 21.06.2019-05.01.2020г./;
Мораторна лихва 613,98 лв. / за периода 21.06.2019-05.01.2020 г./;
Такса 40,00 лв. /за периода 10.07.2019-05.01.2020 г./;
Застраховка – 179,19 лв. / за периода 06.08.2019-05.01.2020 г./.
От заключението на вещото лице в т.4 се установява, че всички вноски и лихви по
дълга са отразявани регулярно в банковите регистри. Внесените от ответника погасителни
вноски на дължимите главници и лихви са отчитани. Експертизата установява, че общият
размер на начисленото задължение на кредитополучателя възлиза на 553 411,03 лв., а
погасените задължения са в размер на 377 437,55 лв. Общо дължимата сума от
кредитополучателя е 175 973, 48 лв., от която 173 808,63 лв. – неизплатен остатък по
кредита и 2164,85 лв. - съдебни разноски за завеждане на делото пред РС-*.
Съгласно т.5 от заключението на вещото лице изчислените от банката
възнаградителни лихви са правилно изчислени.
Видно от т.6 на експертизата се установява, че върху банковата сметка на ЕТ „А.И.*
И.Н..“ има наложен запор от ТД на НАП, като същия е наложен на основание постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх. № ИТ – 00 -254/25.02.2015 г. и ИТ – 00 -
254№2/02.12.2015 г. От т.8 на експертизата се установява, че внесената сума по „кредит-
запор“, през периода 05.03.2015-30.12.2020 г., е в размер на 115 748,72 лв. Банката е
извършила служебно плащане по наложения от ТД на НАП запор върху сметката на ЕТ
„А.И.* И.Н..“, като това е станало на 12.07.2016 г. от разплащателна сметка № *.
Преведената сума е в размер на 637,97 лв. След този превод сметката е обездвижена и по
нея вече няма постъпления и извършени преводи /т.10 от експертизата/.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема
следното:
С разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК се предоставя правото за предявяване от
кредитора на иск за съществуване на вземането, предявено в заповедното производство.
Предпоставките за предявяването му са нормативно установени: възражение по чл.414 от
ГПК, указание на съда по чл.415 от ГПК за предявяване на иск в предвидения от закона срок
и упражняване правото на иск в едномесечния срок. В случая законовите предпоставки са
спазени, респ. предявеният иск е допустим.
Ищецът в настоящото производство е процесуално легитимиран да предяви иск по
чл.422 от ГПК. Действително, заявлението пред заповедният съд е предявено от „Ю.Б.“ АД,
но впоследствие преди предявяването на настоящия иск е извършена цесия на 30.06.2021 г.
между „С.Г.Г.“ ЕАД /цесионер/ и „Ю.Б.“ АД /цедент/ на вземанията на последния.
Уведомлението до длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за прехвърляне
на вземания. В тази връзка следва да се отбележи, че съдебната практика допуска цедентът
да упълномощи трето лице, включително цесионера, да извърши уведомяването по чл. 99,
ал. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) от негово име (в този смисъл е Решение
№ 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. III г. о., ГК на ВКС). Цесията следва да се
счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане (Решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК). Във тази връзка, предвид
приложеното към исковата молба уведомление и нотариално заверено пълномощно, с което
„Ю.Б.“ АД като цедент упълномощава цесионера „С.Г.Г.“ ЕАД в изпълнение на
изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД да изготвя, подписва и връчва уведомления до
длъжниците, МОС приема, че длъжниците са надлежно уведомени за извършената цесия.
8
Уважаването на иска по чл.422 от ГПК предполага доказване кумулативното наличие
на няколко предпоставки, а именно: между страните да съществува валидно договорно
правоотношение; ищецът да е изправна страна по последното и да е изпълнил своите
задължения; ответникът да не е извършил дължимата насрещна престация, в твърдения
размер; да е налице изпадане в забава – т. е. вземането да е изискуемо.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения. В случая ищецът следва да
установи факта на настъпилата предсрочна изискуемост на задължението /включително и
наличието на просрочие на вноските/ и размера на задължението, а ответниците - наличието
на неравноправни клаузи, както и качеството им на потребители по ЗЗП.
На първо място, МОС приема, че е налице валидно договорно правоотношение
между страните, респ. сключеният договор за банков кредит е в изискуемата форма, както и
последващите анекси към него. От приложените по делото писмени доказателства се
установява, че договорът и последващите анекси към него са подписани от всички страни,
поради което въведените възражения на ответниците, в тази връзка, се явяват
неоснователни.
На следващо място, неоснователно се явява и възражението на ответниците, че
кредитът не е обявен за предсрочно изискуем. Съображенията на съда са следните:
От приложените по делото нотариални покани и удостоверения от помощник-
нотариус се установява, че по отношение на ЕТ „А.И.*И.Н..“ и ЕТ „С.М. *“ предсрочната
изискуемост е обявена на 26.11.2018 г. По отношение на И.М.. и С.М. предсрочната
изискуемост е обявена на 17.12.2018 г., а на „С.К.“ ООД предсрочната изискуемост е
обявена на 14.12.2018 г.
Следва да се отбележи, че в своята константна практика ВКС приема, че когато е
уговорена в договора солидарност на задължението между двама и повече длъжници,
предсрочната изискуемост следва да се обяви на всеки един от тях /напр. Решение № 7 от
19.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60053/2016 г., II г. о. и Решение № 6 от 12.06.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 50203/2016 г., II г. о./. Видно от данните по делото предсрочната
изискуемост е обявена на всеки един от длъжниците.
За настоящото производство от съществено значение е предсрочната изискуемост да
е обявена преди подаването на заявлението по чл.417,т.2 от ГПК /арг. т.18 от ТР 4/2013 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 по описа за 2013 г. на ОСГТК/. Видно от приложеното ч.
гр.д. №24/2020 по описа на РС-*, заявлението пред районния съд е подадено на 09.01.2020
г., респ. се установява, че е спазено изискването да се обяви предсрочната изискуемост на
длъжниците преди да се подаде заявлението по чл.417,т.2 от ГПК.
В чл.24 от процесния договор за банков кредит са уредени условията, при които
банката има правото да обяви предсрочна изискуемост. Едно от тях е невнасянето на
дължима вноска по главница и/или лихва (чл.24, б. „г“ от договора). Вземайки предвид, че
последното плащане по кредита е настъпило на 25.07.2018 г., съпоставено с датите на
нотариалните покани до длъжниците, се стига до извода, че кредитът е надлежно обявен за
предсрочно изискуем, от което следва, че вземането е изискуемо.
По отношение на твърденията на ответниците, че са „потребители“ по смисъла на §
13, т.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ съдът намира следното:
По смисъла на цитирания параграф „потребител“ е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този
закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
В решение по дело С-110/14 на СЕС е прието, че понятието „потребител“ е обективно
и не зависи от знанията, които съответното лице може да има или от информацията, с която
то действително разполага. Посочено е, че трябва да се извърши преценка на всички
обстоятелства по делото, вкл. на клаузите на договора, естеството на представляващата
предмет на договора стока или услуга, за да се установи целта на придобиването или
9
съответно на получаването й, с оглед установяване на качеството на „потребител“ на
страната по него /т. 22 - т. 23/. В случая Кредитополучателят ЕТ „А.И.*И.Н..“ е едноличен
търговец. С конституирането на едноличния търговец в правния мир не възниква нов правен
субект. Единствено се разширява неговата правоспособност, като му се открива
възможността да бъде страна и по търговски правоотношения. Предметът му на дейност се
изразява в производство, изкупуване, преработка и заготовка за продажба на
селскостопанска продукция, в това число внос, износ, изкупуване с цел продажба на стоки и
др. /служебна справка в Търговския регистър/. Съгласно чл.1, ал.1 от процесния договор
банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 180 000,00 лв. за посрещане на
краткосрочни оборотни нужни. От това следва извода, че договорът за банков кредит е
сключен, за придобиване на стоки и/или услуги, които са предназначени за извършване на
търговска и/или професионална дейност на ответника ЕТ „А.И.*И.Н..“, от което следва, че
последният не притежава качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т.1 от ЗЗП.
По отношение на С.М. също не може да се приеме, че последната има качеството на
потребител. На първо място, тя е встъпила като съдлъжник в качеството си на едноличен
търговец веднъж и втори път като физическо лице, нямащо качеството на търговец. Както
бе споменато горе с конституирането на едноличния търговец в правния мир не възниква
нов правен субект. След като веднъж се е съгласила да встъпи като съдлъжник в качеството
си на едноличен търговец и то именно в рамките на своята търговска и/или професионална
дейност, не може да се приеме, че встъпването й и като физическо лице, нямащо качеството
на търговец обосновава извода, че последната е действала в лично качество за цели извън
рамките на своята търговска дейност и/или професионална дейност.
Гореизложеното довежда до единствения извод, че ответниците не притежават
качеството на „потребител“, респ. не могат да претендират за наличие на неравноправни
клаузи в процесния договор, доколкото чл.143, ал.1 от ЗЗП гласи, че неравноправна клауза в
договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. След като ответниците нямат
качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 от ЗЗП, то последните не могат да се
позоват на неравноправна клауза по смисъла на чл.143,ал.1 във вр. ал.2 от ЗЗП, респ. не
могат да се ползват от защита, която този закон предоставя. Поради това, възраженията на
ответниците в тази насока са неоснователни.
На следващо място, МОС намира, че процесния договор не е договор за
потребителски кредит, респ. възраженията за недействителност на договора по смисъла на
чл.22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ се явяват неоснователни. Съображенията за
това са следните:
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Алинея 2 на същия член определя страните:
потребител и кредитор. В чл.9, ал.3 от ЗПК е дадено определение за „потребител“ - всяко
физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън
рамките на своята професионална или търговска дейност. Това понятие се покрива с
даденото за потребител в § 13, т.1 от ЗЗП. Като допълнителен аргумент е и разпоредбата на
чл.37, ал. 1 от УКАЗ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове,
съгласно която думи или изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същ
смисъл във всички нормативни актове.
Във връзка с горното, след като ответниците не притежават качеството на
„потребител“ по смисъла на цитираните разпоредби, това води до извода, че процесния
договор не е за потребителски кредит. Наведените доводи, че клаузите в договора и
10
допълнителните анекси към него са недействителни, респ. нищожни, се явяват
неоснователни. Освен това, чл.4, ал.1, т.2 от ЗПК гласи, че разпоредбите на този закон не се
прилагат за договори за кредит или договори за посредничество за предоставяне на кредит,
които са обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот. В
тази връзка, в чл.6 от процесния договор страните са се съгласили като обезпечение на
вземанията на Банката да бъде учредена договорна ипотека върху недвижими имоти. Видно
от приложените доказателства ипотека е учредена впоследствие с Нотариален акт № *, том
*, peг. № *, дело № * от *. Това е допълнителен аргумент, че разпоредбите на Закона за
потребителския кредит не могат да се приложат в настоящия казус. Предвид
гореизложеното, МОС намира, че не са налице основания за недействителност на процесния
договор.
На следващо място, видно от заключението на вещото лице по съдебно-
икономическата експертиза /т.1/, се установява, че Кредитополучателят е усвоил кредита.
Това води до извода, че банката е изпълнила своето задължение като е предоставила кредита
в уговорения размер. От друга страна, Кредитополучателят не е изпълнил в срок своето
задължение да заплаща дължимите суми. По делото се установи, че впоследствие
последният е прекратил плащанията, като последното плащане е извършено на 25.07.2018 г.
От съдебно-икономическата експертиза се установява, че непогасените от
Кредитополучателя суми към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение са в общ размер от 173 808,63 лв., от които: главница – 161 304, 05 лв.;
възнаградителна лихва – 11 671,45 лв. / за периода 21.06.2019-05.01.2020г./ мораторна лихва
613,98 лв. / за периода 21.06.2019-05.01.2020 г./; такса 40,00 лв. /за периода 10.07.2019-
05.01.2020 г./; застраховка – 179,19 лв. / за периода 06.08.2019-05.01.2020 г./. Именно тази
сума, така както е описана в експертизата, съдът приема за дължима от страна на
длъжниците по процесното облигационно правоотношение. В тази връзка следва да се
уточни, че са неоснователни твърденията на ответниците, че предсрочната изискуемост
изключва наличие на основание за формиране на договорна лихва, имаща възнаградителен
характер. Това е така защото при настъпване на предсрочна изискуемост на кредита -
Кредитополучателят дължи заплащане изцяло както на предоставения кредит /главница/,
така и на всички уговорени възнаградителни лихви и допълнителни такси, дори и те да не са
изтекли до този момент.
Съобразно гореизложеното, МОС намира за доказано, че съществува валидно
договорно правоотношение, а ищецът е изправна страна по последното. Последният е
изпълнил своите задължения по договора като е предоставил процесната сума. Доказа се, че
кредитополучателят-ответник не е извършил в срок дължимата насрещна престация, а
договорът е обявен надлежно за предсрочно изискуем. Доказан е и размерът на общото
задължение по кредита към момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение.
Недоказани и неоснователни са твърденията на ответниците, че банката ги е
принуждавала да сключват последващите анекси. По делото няма данни във връзка с
релевираните твърдения на ответниците в тази насока.
С оглед пълнота следва да се отбележи, че твърдените от ответниците вреди,
произтичащи от неизпълнение на наложения запор не са предмет на настоящото
производство, поради което съдът не може да се произнесе по тях.
Воден от гореизложеното, МОС намира за доказано и следва да се признае за
установено, че ответниците, в условията на договорна солидарност, дължат на ищеца
„С.Г.Г.“ ЕАД следната сума, произтичаща от процесния договор: 173 808,63 лв., от която:
главница – 161 304, 05 лв.; възнаградителна лихва – 11 671,45 лв., мораторна лихва 613,98
лв., такса 40,00 лв. и застраховка – 179,19 лв.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК ответниците по иска
следва да заплатят на ищеца направените разноски пред заповедния съд и пред настоящата
инстанция, съразмерно с уважената част от иска – общо 17305,15 лв.
11
В тази връзка, съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на
ответниците, доколкото в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е посочено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с интерес от 100 000 лв. до 500 000 лв. - възнаграждението е 8650 лева
плюс 4 % за горницата над 100 000 лв. За воденето на производството по чл.422 от ГПК
ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 6086,50 лв. По отношение на
заповедното производство в чл.7, ал.7 от Наредбата е предвидено, че в производства за
издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на
базата на половината от стойностите на претендираните суми. Предвид представената
фактура за заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство на стойност
4071,36 лв. /стр.64-65 от делото при ЛРС/ предявеното възражение за прекомерност също се
явява неоснователно.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответниците общо
сумата 89,31 лв. , съразмерно с отхвърлената част от иска.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал. 1 от ГПК, че ЕТ
„А.И.*И.Н..“ с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „*“ № *, вх. „*“, ет.*,
ап.*, ЕТ „С.М. *“, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ул. *“ № *, вх. „*“,
ет.*, ап.*, И.М.. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. *, ул. „*“ № *, вх. „*“, ет.*, ап.*,
С.М. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. *, ул. „*“ № *, вх. „*“, ет.*, ап.* и С.К.“ ООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, п.к. *, ул. „*“ № *, ап.* при условията на
договорна солидарност дължат на „С.Г.Г.“ ЕАД, ЕИК * със седалище и адрес на управление:
гр. *, п.к. *р-н *, ул. „*“ № *, ет.*, следната сума, произтичаща от Договор за банков кредит
Продукт „Б.Р.Л. П.“ № * от 07.09.2005 г. и последвалите го 7 бр. анекси: 173 808,63 лв., от
която просрочена главница – 161 304, 05 лв., просрочени възнаградителни лихви – 11 671,45
лв., просрочени мораторни лихви 613,98 лв., такса 40,00 лв. и застраховка – 179,19 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 09.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от
ГПК по ч.гр.д. № 24/2020 г. по описа на РС-*.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за
признаване за установено съществуването на вземането над сумата 173 808,63 лв. до 177
104,05 лв., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417
от ГПК по ч.гр.д. № 24/2020 г. по описа на РС-*.
ОСЪЖДА ЕТ „А.И.*И.Н..“ с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ул.
„*“ № *, вх. „*“, ет.*, ап.*, ЕТ „С.М. *“, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *,
ул. „*“ № *, вх. „*“, ет.*, ап.*, И.М.. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. *, ул. „*“ № *,
вх. „*“, ет.*, ап.*, С.М. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. *, ул. „*“ № *, вх. „*“, ет.*,
ап.* и С.К.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, п.к. *, ул. „*“ № *,
ап.*да заплатят на „С.Г.Г.“ ЕАД, ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. *, п.к. *р-н
*, ул. „*“ № *, ет. * разноски в общ размер на 17305,15 лв., направени в заповедното
производство и по настоящото дело, съобразно уважената част на исковете.
12
ОСЪЖДА „С.Г.Г.“ ЕАД, ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. *, п.к. *р-н
*, ул. „*“ № *, ет. * да заплати на ЕТ „А.И.*И.Н..“ с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. *, ул. „*“ № *, вх. „*“, ет.*, ап.*, ЕТ „С.М. *“, с ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: гр. *, ул. „*“ № *, вх. „*“, ет.*, ап.*, И.М.. с ЕГН ********** с постоянен
адрес: гр. *, ул. „*“ № *, вх. „*“, ет.*, ап.*, С.М. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. *,
ул. „*“ № *, вх. „*“, ет.*, ап.* и С.К.“ ООД, ЕИК * разноски в размер на 89,31 лв. .,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-* в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
13