О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер ІV - 455 град
Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На тринадесети март,
две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ТАНЯ ЕВТИМОВА
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
ПЕНЕВА
частно гражданско дело номер 255 по описа
за 2019 година
Производството пред настоящата инстанция е по
реда на чл.418, ал.4, ГПК. Образувано е по повод частна жалба на „Кредит инс“ -
ООД – гр.София, против Разпореждане №1480/21.01.19г., постановено по ч.гр.д.№434/19г.
на Бургаски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист
срещу длъжника К.Г.М. ***, за неизпълнени парични задължения по договор за
потребителски кредит „Екстра“ №77815/30.05.2018г.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на
заповед за изпълнение по отношение на претендираната сума.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по
постъпилата жалба, взе пред вид следното:
Пред Районен съд Бургас на 17.01.19г. е постъпило заявление
по чл.410 ГПК от „Кредит Инс“ - ООД,
срещу К.Г.М. ***, за следните суми: 375 лева – главница; 133.14 лева договорна
лихва за периода 30.05.18г. – 16.01.2019г.; 277.50 лева – такса „гарант“; 7.78
лева – законна лихва за забава за периода 31.08.18г. – 16.01.2019г.
представляващи изискуемо задължение по договор за потребителски кредит на
граждани без поръчителство „Екстра“ №77815/30.05.18г., както и разноски, в
размер на 325лева, от които 25.00 лева държавна такса и 300 лева – адвокатско
възнаграждение.
Изложени
са твърдения за сключен между „Кредит инс“ - ООД и длъжника договор за потребителски
кредит „Екстра“, за сумата от 450 лв., във формата на електронен документ по
ЗПФУР, по който длъжникът избрал опция да му бъде осигурен гарант се задължил
да към ежемесечната му вноска да бъде начислена такса „Гарант“. Страните се
договорили че общият размер на задължението, ведно с главница, договорна лихва
и такса „гарант“ ще бъде в размер на 945 лева, които следва да бъдат върнати на
12 равни месечни вноски, с падежи на всяко 30 – то число от месеца и краен срок
30.05.2019г.
Твърди
се, че длъжникът е изплатил две от вноските – с падежи 30.06.18г. и 30.07.18г.
До датата на заявлението не били изплатени 5 месечни вноски – за м. август,
септември, октомври, ноември и декември. Длъжникът бил канен многократно на
посочения електронен адрес, с СМС и по телефона, но не изпълнил задълженията
си.
Твърди
се, че съобразно уговорената в договора възможност, кредиторът обявил кредита
за предсрочно изискуем. Във въззивната жалба се въвежда допълнително фактическо
твърдение – че това е доведено до знанието на длъжника, чрез изпращане на
съобщение на посочения от него електронен адрес.
Претендира
са издаване на заповед за изпълнение за следните суми: 375 лева – главница; 133.14
лева договорна лихва за периода 30.05.18г. – 16.01.2019г.; 277.50 лева – такса
„гарант“; 7.78 лева – законна лихва за забава за периода 31.08.18г. –
16.01.2019г., както и разноски, в размер на 325 лева, от които 25.00 лева
държавна такса и 300 лева – адвокатско възнаграждение.
С тук обжалваното разпореждане Районен съд Бургас е отхвърлил
заявлението, като е приел, че към датата на подаването му не е налице настъпила
предсрочна изискуемост, т.к. кредиторът не представя доказателства да я е
обявил изрично на длъжника.
В частната жалба се излагат съображения, относно
характеристиките на заповедното производство по реда на чл.410 ГПК,
правомощията и задълженията на съда в него, за да се обоснове извод, че съдът
не следва да извършва проверка за валидност на клаузите на договора и защитата,
която получава длъжника при продаване на възражение. Изложени са съображения,
че в това производство не се представят доказателства, а съдът би могъл да даде
указания на заявителя да уточни някои от твърденията си – в тази връзка
заявява, че предсрочната изискуемост е обявена на длъжника чрез писмо до
електронния му адрес.
Пред вид така установените факти и като съобрази Закона,
Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното разпореждане е частично не правилно
и незаконосъобразно – в частта, досежно главницата, договорната лихва и
мораторната лихва; в частта, досежно такса „гарант“ и разноските същото е
правилно и законосъобразно.
В производството по чл.410 ГПК, съдът се
произнася само по наведените в заявлението фактически твърдения. В това
производство, за разлика от чл.417 ГПК не се изисква представяне на писмени
доказателства, респ. – ако такива са представени, от тях не могат да се правят
изводи. Със ЗИДГПК (ДВ бр.86/17г.) бе изменена нормата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК
и чрез препращане съм нормата на чл.410 (в т.ч. ал.2, вр. чл.127, ал.1 ГПК), бе
дадена възможност на заповедния съд да отстранява нередовностите на
заявлението. По този ред съдът може да укаже на страната да уточни изявленията
и твърденията си.
В настоящия случай доколкото заявителят
твърди, че е обявил кредита за предсрочно изискуем, съдът е могъл да му укаже
да уточни дали тази изискуемост е обявена на длъжника. С частната жалба е
въведено твърдение за обявяването й чрез електронно писмо, поради което и с
оглед характера на заповедното производство по чл.410 ГПК, Бургаският окръжен
съд като въззивна инстанция съдът, следва да постанови акта си само въз основа
на твърденията на заявителя. Поради това въззивният съд намира, че съобразно
твърденията на заявителя, че е направил достояние на длъжника обявяването на
кредите за предсрочно изискуем, заявлението е частично основателно и следва да
бъде частично уважено.
Една от
предпоставките за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК,
е искането да не противоречи на закона или добрите нрави; при констатация че
такова противоречие е налице, съдът следва да откаже да издаде заповед за
изпълнение.
Според чл. 21, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
Според твърденията на
заявителя, с процесния договор са се уговорили възникване на допълнително
задължение за заплащане на т.нар. такса „гарант“. Макар изрично да не е посочен
размерът й, при твърдение, че договорът е сключен за срок от 12 месеца, че
остават непогасени 10 вноски, в размер на 277.50 лева, се установява, че
таксата е в размер на 333 лева. Размерът предоставения кредит е 450 лева.
Настоящият състав намира това споразумение за нищожно на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, като противоречащо на нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Включената допълнителна такса същината си е за действие,
обслужващо усвояването и управлението на кредита, поради което не може да се
приеме, че е допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Регламентираните в чл. 10а, ал. 1 ЗПК допълнителни услуги са такива услуги, които нямат пряко отношение към
насрещните задължения на страните по договора. Чрез включване на тази такса,
ведно с договорната лихва и лихвата за забава, се постига сериозно оскъпяване
на кредита и до неоснователно обогатяване на кредитора, което безспорно е в
нарушение и на добрите нрави.
Поради изложените съображения, заявлението следва да бъде
уважено за главницата, договорната лихва и лихвата за забава и разноските. По
отношение на такса „гарант“ същото следва да бъде отхвърлено.
С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане №1480/21.01.19г., постановено
по ч.гр.д.№434/19г. на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА, с което е отхвърлено
заявлението на „Кредит Инс“ – ООД за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист срещу длъжника К.Г.М. ***, за следните суми: 375 лева – главница; 133.14 лева
договорна лихва за периода 30.05.18г. – 16.01.2019г.; 7.78 лева – законна лихва
за забава за периода 31.08.18г. – 16.01.2019г., както и разноски, в размер на
325 лева
И
ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Кредит Инс“ –
ООД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Цар Борис ІІІ“,
№19, вх.В, ет.1, ап.6, ЕИК175226410, чрез управител Марио Г. Алексиев,
представлявано от адв. Р. Иванова Д., заповед за изпълнение на парично вземане
по чл.410 от ГПК против длъжника К.Г.М.
ЕГН ********** ***, за следните суми: 375
лева – главница; 133.14 лева
договорна лихва за периода 30.05.18г. – 16.01.2019г.; 7.78 лева – законна лихва за забава за периода 31.08.18г. –
16.01.2019г., представляващи изискуемо задължение по договор за потребителски
кредит на граждани без поръчителство „Екстра“ №77815/30.05.18г, както и 325
лева – съдебно – деловодни разноски.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането В ЧАСТТА, досежно сумата 277.50 лева – такса
„гарант“.
Връща делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК съобразно настоящото определение, включително за
деловодните разноски пред първата инстанция.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.