Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 11.10.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесети септември две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Д. Димитров от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 193 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на К.Х. ***, депозирана чрез адвокат С.С.
от Адвокатска колегия – Шумен, срещу Решение № 260050/25.05.2021г. на Районен
съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 242/2020г. по описа на съда. С
оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 0323-0057/26.06.2020
г., издадено от директора на ОД МВР-Шумен, с което на К.Х.Х., за нарушение по
чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗЗ и на основание същата
разпоредба е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 /триста/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че в хода
на въззивното производство са допуснати съществени процесуални нарушения,
налагащи отмяната на атакуваното наказателно постановление. Поддържа и
становището за „маловажността“ на описаната в постановлението простъпка. Поради
това отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него НП.
Претендира присъждане на съдебни разноски. В съдебно заседание касаторът,
редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, ОД на
МВ – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.С.,
която аргументира тезата за неоснователност на оспорването.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима и основателна,
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 27.04.2020г. К.Х.Х. и
спътничката му Д.А.пътували с автомобила на Х. ***, като не били поставили обезопасителни
колани, с които бил оборудван автомобилът.
Същите били спрени за
проверка от свидетеля В.К.– полицейски служител в РУ - В. Преслав. След като им
се представил, К. ги поканил в сградата на РУ - В. Преслав за съставяна на АУАН
за установеното нарушение. К. се прибрал в сградата на полицията и изчакал
жалбоподателя пред входа. Водачът Х. пристигнал пред сградата на районното
управление, слязъл от автомобила и около 10.50ч., влязъл в сградата без
поставена защитна маска на лицето, която да покрива носа и устата на закрито
обществено място, с което не е изпълнил противоепидемична мярка въведена на
територията на Република България.
След като му била
направена забележка, че не спазва противоепидемичните мерки, Х. излязъл от
сградата, отишъл до автомобила си, взел от там маска и си я поставил на лицето
и отново се върнал в сградата на РУ - В.Преслав. За извършеното административно нарушение по
чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, свидетелят Я. Х.,
съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение. В
акта нарушителят записал собственоръчно, че няма възражения.
След съставяне на акта
административнонаказателното производство било прекратено на основание
разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и преписката била изпратена на Районна
прокуратура – Шумен ТО-В.Преслав с оглед данни за извършено престъпление по чл.
355, ал. 2 от НК. С Постановление за отказ да се образува наказателно
производство от 18.02.2020г. било отказано образуване наказателно производство,
а преписката била върната на ОД на МВР – Шумен с оглед преценка относно
реализиране на административнонаказателната отговорност на лицето, като впоследствие
АНО издал процесното НП.
При така установената
фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че в хода на
административно наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи санкционната процедура. Съдебният състав
формирал и извод относно безспорната установеност на приписаното на лицето
правонарушение, което въззивният съд счел, че не покрива критериите, за да бъде
квалифицирано като „маловажно“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. По тези
съображения решаващият състав на Районен съд – Шумен потвърдил наложената на
лицето на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ глоба.
Настоящата инстанция се солидаризира с
мотивите на районния съд относно липсата на допуснати съществени процесуални
нарушения. Нарушението, е описано с фактическите му белези, позволяващи на
жалбоподателя да разбере в какво конкретно нарушение е уличен, съответно да
отрази своите възражения при съставяне на акта и да съобрази защитното си
поведение съобразно вмененото му нарушение.
Споделят се и правните изводи на
въззивния съд относно безспорната установеност на приписаното на лицето
нарушение. С разпоредбата чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, в приложимата
към процесния период редакция, е предвидено административно наказание „глоба“
от 300 до 1000 лева за нарушаване или неизпълнение на въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1
или ал. 2 от ЗЗ, освен ако деянието не съставлява престъпление. С нормата
на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, също в
приложимата към процесния период редакция /ДВ бр. 28 от 2020г., в сила от
13.03.2020г./, в правомощие на министъра на здравеопазването, е вменено при
възникване на извънредна епидемична обстановка, да въвежда противоепидемични
мерки на територията на страната или на отделен регион. Видно е, че както нормата
на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, така и тази на
чл. 209а, ал. 1 от същия закон, са бланкетни, а установяването на конкретните
противоепидемични мерки, като правила на поведение, целящи опазване живота и
здравето на населението, е предоставено в правомощията на министъра на
здравеопазването. В конкретния случай, такава се явява Заповед № РД-01-124/13.03.2020г.,
издадена от министъра на здравеопазването и допълнена впоследствие
неколкократно, с която в т. I, подточка 9 е въведена противоепидемична мярка,
съгласно която лицата, намиращи се на закрити или открити обществени места, са
длъжни да имат поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо
носа и устата. За целите на наложената мярка като „обществени места“ са
дефинирани и пространствата, на които се предоставят обществени услуги. Първоначално
заповедта е била в сила до 26.04.2020г. включително, но с последващо изменение
от 24.04. действието ѝ е било продължено до 13.05.2020г. Към датата на
извършване на процесното нарушение въпросната заповед не е била отменена.
Неизпълнението на посоченото задължение, правилно е квалифицирано от
административно-наказващия орган като нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето, доколкото по делото се установява с категоричност, че той е посетил
сградата на РУ – Велики Преслав, която несъмнено представлява обществено място.
В тази връзка, напълно резонно е кредитирал показанията на полицейските
служители, сочещи, че касаторът първоначално е влязъл в сградата без поставена
маска и едва след направена забележка се е върнал до колата си, за да си я
постави.
Въпреки изложеното, настоящият
съдебен състав счита, че конкретното деяние, независимо от формалното
осъществяване на фактическия състав на административно нарушение по чл. 209а
ал. 1 от ЗЗ, следва да се квалифицира като „маловажен случай“, по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН, в която разпоредба е предвидено, че за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС, преценката на административния орган за
маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона. За да се прецени
дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 ЗАНН
следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК. В случая, административно-наказващият
орган, а впоследствие и районният съд, е приел, че деянието не представлява „маловажен
случай“ с оглед на усложнената епидемична обстановка и необходимостта от спазване
на въведените противоепидемични мерки, целящи недопускане на разпространение на
заразата на COVID-19. Тези мотиви са общи, не касаят конкретния случай,
нарушител, ситуацията и подбудите му, каквато преценка следва да се извърши при
установяване на приложението на чл. 28 от ЗАНН. Конкретното деяние е с по-ниска
степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни
нарушения от същия вид. На първо място, следва да бъдат отчетени
обстоятелствата, при които е допуснато нарушението. Доказателствата сочат с
категоричност, че соченото за нарушител лице е човек, навършил пълнолетие едва
няколко месеца преди установяване на простъпката. Същият има чисто съдебно
минало и до момента не са установени аналогични деяния. Извършването на конкретното
нарушение от друга страна се предхожда от осъществена полицейска проверка и
констатирано нарушение на ЗДвП, в резултат на която водачът е бил помолен да се
яви в РУ – Велики Преслав. От тази гледна точка, допускането на нарушението на
ЗЗ от касатора би могло да бъде отдадено на неволен пропуск от негова страна,
обясним житейски с крехката му възраст, с породеното напрежение от
предхождащата събитията полицейска проверка, а и като цяло с непознатата до
момента за човечеството и несъмнено затормозяваща психиката пандемична
обстановка, която както към инкриминирания период, така и към днешна дата, бива
крайно динамична. Нещо повече, по категоричен начин се установява, че касаторът
е разполагал с предпазно средство, което е оставил в колата си и което е поставил,
след направената му забележка. Не са налице данни за обективирана негова
съпротива или нежелание да се подчини на установения ред. Не следва да се
пренебрегва и факта, че престоят му в полицейското управление преди поставянето
на маската е бил не особено продължителен, от което следва, че интензитетът на
иначе укоримото му поведение не е особено висок. Следва да се посочи също, че преследваната
цел с изискването за поставяне на маска е да се намали риска от разпространение
на инфекция, а по делото липсват данни около лицето в районното управление да е
имало други лица. При тези конкретни обстоятелства, наказващият орган е могъл
да процедира в условията на чл. 28 от ЗАНН, като предупреди нарушителя, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Като не е приложил чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е издал едно
незаконосъобразно наказателно постановление, което неправилно е било потвърдено
от районния съд.
С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за основателна, а решението на
Районен съд- гр. Велики Преслав за неправилно, поради което същото следва да
бъде отменено.
Касаторът е отправил и претенция за
присъждане сторените разноски, но не е представил доказателства за реалното им
заплащане пред двете инстанции. Поради това искането му не може да бъде
уважено.
Водим от
горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 260050/25.05.2021г. на
Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 242/2020г. по описа на
съда и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 0323-0057/26.06.2020
г., издадено от директора на ОД МВР-Шумен, с което на К.Х.Х., за нарушение по
чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗЗ и на основание същата
разпоредба е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 /триста/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 11.10.2021 г.