№ 740
гр. Русе, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Виктория В. Стоянова
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20224520201590 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „РЕЯ КЕЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против Наказателно
постановление № 18-002016/27.07.2022 г., издадено от Директора на „Испекция по
труда“-Русе, с което на основание чл. 414, ал. 1 от КТ на дружеството-жалбоподател е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер от 1500 лева за
извършено нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на
труда във вр. с чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ.
В жалбата се навеждат твърдения касателно незаконосъобразността и
неправилността на обжалваното наказателно постановление, доколкото същото е
издадено в противоречие на материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения. В тази насока се моли същото да се отмени.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от адв. Н. Б. от АК-Русе, който поддържа изложеното в жалбата, като го
доразвива в хода на пледоарията си. Моли наказателното постановление да се отмени
като незаносъобразно. Претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски
за процесуално представителство.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от
1
юрисконсулт П. С., която поддържа наказателно постановление и моли същото да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок – препис от наказателното постановлението е получено от
представител на дружеството-жалбоподател на 16.08.2022 г., а жалбата е подадена на
30.08.2022 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което
се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
В периода от 21.06.2022 г. до 06.07.2022 г. Росен Русанов и свидетелката П. П. –
инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“-Русе, извършили проверка за спазването
на трудовото законодателство от „РЕЯ КЕЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
Въз основа на предствените от управителя на дружеството документи, между
които и трудовите досиета на работниците в дружеството, констатирали, че
работодателят е сключил Трудов договор № 49/26.04.2021 г. с Д.К.Х. с който на
последната било възложено да заеме длъжността „Личен асистент“ в дружеството. В
хода на проверката било установено, че с Допълнително споразумение от 21.03.2022 г.
към Трудов договор № 49/16.04.2021 г. „РЕЯ КЕЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД-работодател и
Д.Х.-работник, се споразумели за изменение на трудовия договор, като считано от
27.03.2022 г. било определено за място на работа: Федерална Република Германия, гр.
Вийсбаден, ул. „Лилиенвег“ 24 със срок на командироване шест месеца за периода
27.03.2022 г. – 27.09.2022 г.
В хода на проверката била извършена справка в информационния масив на
Национална агенция за приходите, като било установено, че „РЕЯ КЕЪР БЪЛГАРИЯ“
ЕООД не е подало уведомление до компетентната териториална дирекция на НАП за
промяна на мястото на работа на работника, съобразно разпоредбата на чл. 121а, ал. 1
от КТ.
Горепосочените констатации били обективирани в Протокол за извършена
проверка с ПР2220364/08.07.2022 г.
2
С оглед на така установеното, свидетелката П. П. приела, че на 24.03.2022 г.
дружеството-жалбоподател е осъществило нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 16 от Наредба
№ 5 от 29.12.2002 г. във вр. с чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ. В тази връзка бил съставен и
АУАН № 18-002016/08.07.2022 г., който бил връчен на представител на дружеството-
жалбоподател, като последният не отбелязал наличието на възражения. Такива не били
депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, като АНО е възприел изцяло фактическото описание и правна
квалификация на деянието, посочени в АУАН-а, като за така приетия за осъществен
състав на административно нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ на основание чл. 414, ал.
1 от КТ на дружеството-жалбоподател било наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства: АУАН № 18-002016/08.07.2022 г., който по силата на чл. 416, ал. 1 от
КТ има доказателствена сила, НП № 18-002016/27.07.2022 г., Протокол за извършена
проверка с ПР2220364/08.07.2022 г., трудов договор, допълнително споразумение,
документи, от извършена проверка по подаден сигнал от Г.Х., както гласни
доказателства, събрани чрез разпит на свидетелката П. П., които съдът кредитира
изцяло.
Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват
противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ актовете, с които се установяват нарушенията по
този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този
закон. Съгласно чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 399 от КТ наказателните постановления се
издават от териториално компетентната Дирекция към Изпълнителна агенция „Главна
инспекция на труда“ към министъра на труда и социалната политика. В процесния
случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – служител
при Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, а НП е издадено от компетентен АНО –
3
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е
описано пълно и ясно, като са посочени всички елементи от състава му, както и
допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин била осигурена
възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорнсот, съответно да организира
пълноценно защитата си.
Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател за допуснато съществено процесуално нарушение,
свързано с опорочаване на процедурата по съставяне на акта за установяване на
административното нарушение, тъй като в същия бил посочен само един свидетел, за
който не било ясно дали е присъствал при извършване на нарушението или при
неговото установяване, а освен това бил участващ в проверката и като такъв бил
пристрастен. Действително нормата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН изисква актът да бъде
съставен в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението, но съставянето на АУАН в
присъствието на свидетели, които не са очевидци на нарушението не представлява
съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на
наказаното юридическо лице. В процесния случай, като участващ в проверката,
очевидно Росен Русанов е свидетел при установяване на нарушението.
Обстоятелството, че същият е служител в Дирекция „Инспекция по труда“-Русе и е
участвал в проверката не изключва неговото качество на свидетел по акта и това не
съставлява процесално нарушение, доколкото законът не поставя такова ограничение
пред актосъставителя. Следва да се има предвид и това, че в чл. 40, ал. 4 от ЗАНН,
законодателят е предвидил и възможност актът да се състави в отсъствието на каквито
и да е свидетели, а процесното нарушение е установено на базата на официални
документи, предоставени от „РЕЯ КЕЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
В същото време от събраните по делото доказателства се установи по несъмнен
начин, че съставът на нарушението не е осъществен от обективна страна.
Чл. 62, ал. 3 от КТ въвежда за работодателите задължение в тридневен срок от
сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото
прекратяване да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция
на Национална агенция по приходите.
Съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба № 5 от 29.12.2002
4
г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на
труда Уведомлението съгласно приложение № 1 /уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ/ се
изпраща в тридневен срок от изменение на трудовия договор, с което се променя
длъжността и/или срокът на договора, както и в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1, б. „а“
от КТ. Последната правна норма указва, че командироването на работници или
служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български
работодател командирова работник или служител на територията на друга държава –
членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария за своя сметка и под
свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя
услугите.
В процесния случай се установи, че актосъставителя и АНО са приели, че
изменението на трудовия договор е сторено на 21.03.2022 г., когато е изготвено и
подписано от страните допълнителното споразумение, а нарушението на чл. 3, ал. 1, т.
16 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. във вр. с чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ било извършено
от „РЕЯ КЕЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на 24.03.2022 г. Съдът намира последната
констатация на админстративните органи за несъобразена с материалния закон. Според
разпоредбата на чл. 183, ал. 1 и ал. 2 от НПК, приложима по препращане от чл. 84 на
ЗАНН сроковете се изчисляват в дни, седмици и години, като срокът се изчислява в дни
и започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден. Както е прието
от административните органи и се установява по делото, изменението на трудовия
договор между „РЕЯ КЕЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и Д.Х. е от 21.03.2022 г. От този
момент е възникнало и задължението за работодателя, в тридневен срок, да изпрати
уведомление за това до съответната териториална дирекция на Национална агенция по
приходите. Тоест този тридневен срок за „РЕЯ КЕЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е започнал
да тече от 00:00 часа на 22.03.2022 г. и е изтекъл в 24:00 часа на 24.03.2022 г. –
последният момент, в който дружеството е могло законосъобразно да изпрати
уведомление до ТД на НАП. Няма спор, че деянията, които се осъществяват с
бездействие, какъвто е и конкретният случай, се считат довършени от деня, следващ
изтичането на срока за изпълнение на задължението. Очевидно, в настоящата хипотеза,
нарушението следва да се счита осъществено на 25.03.2022 г., а не на 24.03.2022 г.,
както е прието в АУАН-а и в обжалваното НП. Безспорно датата на извършване на
административното нарушение е съществен елемент от обстоятелствената част на
същото, който пряко го индивидуализира. Тъй като обвинението спрямо „РЕЯ КЕЪР
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е за деяние, извършено на 24.03.2022 г., а от доказателствата по
делото се установи различна, по-късна дата на извършване на това деяние и при
ограничението на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, съобразно което съдът не разполага с
възможност да измени наказателното постановление по отношение на съществен
елемент от обстоятелствата на нарушението, то наказателното постановление, като
5
несъобразено с материалния закон, следва да се отмени.
Съобразявайки гореизложеното, съдът счита, че жалбата се явява основателна и
следва да се уважи, като обжалваното наказателно постановление се отмени като
неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
По делото дружеството-жалбоподател е било представлявано от упълномощен
процесуален представител – адв. Н. Б. от АК-Русе, на когото заплатил хонорар в
размер на 272 лева, видно от приложените по делото адвокатско пълномощно, договор
за правна защита и съдействие и списък с разноските. В хода на съдебната прения адв.
Б. претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в този размер.
АНО не е направил възражение за прекомерност на претендирания адвокатски.
Съобразно изложеното, съдът приема, че искането за присъждане на разноски следва
да се уважи изцяло.
Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК „Поемане на разноски
от административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган. Административнонаказващият орган
в настоящия случай е Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Русе, която е част
от структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
С оглед изложеното, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ следва
да бъде осъдена да заплати на „РЕЯ КЕЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата в размер на 272
лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал.
1 от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-002016/27.07.2022 г., издадено от
Директора на „Испекция по труда“-Русе, с което на „РЕЯ КЕЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с
ЕИК: *********, с което на основание чл. 414, ал. 1 от КТ е наложено
6
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер от 1500 лева за
извършено нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на
труда.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на
„РЕЯ КЕЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: *********, сумата в размер на 272 /двеста
седемдесет и два/ лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7