РЕШЕНИЕ
№ 280
гр. Смолян , 14.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесети октомври, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария А. Славчева
Зоя С. Шопова
Секретар:Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20205400500415 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 60458/24.07.2020г., постановено по гр.д.№ 1007/2019г. по описа на
Смолянския районен съд е отхвърлен предявеният от Р. А. К. с ЕГН *********, с адрес:
гр.Смолян, ул.“С.“ № 15 против К. В. Ил., с ЕГН **********, с адрес: гр.Чепеларе,ул.“Хр.
Б.“ № 115, иск да се признае за установено по отношение на ответника, че ищцата е
собственик на ½ идеална част от следния недвижим имот:
двуетажна жилищна сграда с идентификатор 67653.913.326.1 с разгърната площ от 190
кв.м., построена в УПИ Х-106, в кв.977 по ЗРП на гр.Смолян, ведно с поземлен имот с
идентификатор 67653.913.326, находящ се в гр.Смолян, ул.“Невястата“ № 37 с площ от 963
кв.м., при граници на имота:913.635-327; 913.321;913.325, като ответникът бъде осъден да
предаде на ищцата владението върху ½ ид.част от посочения недвижим имот. Прекратено е
като недопустимо производството по искането за отмяна на нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 110,т.I, рег. № 969, д.№87/2003г. на нотариус № 166 по РНК
до размер на ½ ид.част от процесния имот.Осъдена е Р. А. К. с ЕГН **********, с адрес:
гр.Смолян, ул.“С.“ № 15 да заплати на К. В. И., с ЕГН **********, с адрес: гр.Ч.,ул.“Хр. Б.“
№ 115 разноски по водене на делото в размер на 1028,00 лева за адвокатско възнаграждение.
1
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 606563/07.08.2020г. от Р. А.
К., чрез пълномощника й адв. Ж. Ч., с оплакване за неправилност, поради нарушение на
материалния и процесуалния закон.Излагат се доводи, че ищцата и ответникът са живеели
на съпружески начала от 01.10.1999г. до 01.01.2014г., като по време на това съжителство на
06.10.1999г. се е родила дъщеря им Р. К. И.. Ищцата и ответникът отишли заедно да работят
в Гърция, за да закупят със спестените средства къща и дворно място в гр.Смолян. Тъй като
все още не е била разведена с предишния си съпруг на 07.04.2003г. ответникът К. И. закупил
на свое име с общите спестени от работата в Гърция средства двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 67653.913.326.1 със застроена площ от 94 кв.м.,ведно с дворно място,
представляващо поземлен имот с идентификатор 67653.913.326, с площ от 963 кв.м,
находящ се в гр.Смолян, ул.“Н.“ № 37 с нот.акт № 110,т.I, рег. № 969, д.№87/2003г. Твърди
още, че с ответника се уговорили след като тя се разведе да й прехвърли 1/2 ид.част от
закупения недвижим имот, което обстоятелство се установява от събраните по делото
писмени, показанията на свидетелите и приложената прокурорска преписка. В жалбата се
сочи още, че от представената осигурителна сметка на ищцата е видно, че е получавала
доходи от 3000 евро до 12000 евро, а от представената обща спестовна книжка на страните е
видно, че са изпращали общи пари на сестрата на ищцата С. А., за да извършва плащания за
ремонти, подобрения и административни услуги-проектиране, издаване на строителни
книжа. На 02.05.2005г. страните са сключили граждански брак и са продължили да работят
заедно в Гърция, като спестените общи пари са влагали в закупената къща, чрез
упълномощената сестра на ищцата Св.А.и нейния съпруг С. А.. Ищцата твърди още, че от
закупуването на имота до фактическата раздяла и развода на 01.01.2014г. с ответника заедно
са владели имота, непрекъснато спокойно и явно в продължение на повече от 10 години като
съсобственици при равни права по ½ ид.част от общия имот, като ищцата е манифестирала с
поведението и действията си пред трети лица своенето на имота, поради което е придобила
по давност 1/2 ид.част от него. Ищцата сочи, че това се установява от представените
писмени доказателства-квитанции, фактури на името на К. И., но платени и подписани от
сестрата и зетят на ищцата-С. А. и С. А., които в показанията си потвърждават, че ищцата и
ответникът са решили да закупят с общи средства, но поради обстоятелството, че ищцата
все още не е била разведена, къщата не е закупена на името на двамата. Относно какви са
били взаимоотношенията между страните показателни са и фактите, че са упълномощили
сестрата и зетят на ищцата, че страните са открили обща сметка за разходите за
извършваните ремонтни дейности, че са демонстрирали общо владение, което ответникът не
е оспорвал, като е демонстрирал голямо доверие на близките на ищцата. В жалбата се
твърди още, че районният съд не е обсъдил в съвкупност събраните по делото
доказателства, поради което неправилно е приел, че ищцата не е доказала осъществяваното
от нея давностно владение през процесния период.Ищцата е упражнявала фактическа власт
върху имота заедно с ответника с намерение за своене, като владението й е било явно и
несъмнено, осъществявано по начин, по който ясно и недвусмислено да разкрива спрямо
всички, включително и спрямо действителния собственик, намерението й да държи имота
като свой. Сочи се, че в нарушение на съдопроизводствените правила Районният съд не е
2
анализирал събраните по делото доказателства , от които е видно, че ищцата лично и чрез
своята сестра и зет е осъществявала фактическа власт върху имота чрез периодични
посещения и е демонстрирала намерението си да го държи като свой. Страните са работили
заедно в Гърция, контролирали са извършваните ремонтни работи, чрез сестрата на ищцата,
а когато са се прибирали заедно са владяли имота, т.е. налице е съвладение. Съдът не е
обсъдил и приложената по делото прокурорска преписка, в която се съдържа признание на
ответника, че процесният имот е закупен с общи средства и е владян общо от закупуването
му до фактическата раздяла повече от 10 години. Моли да бъде отменено обжалваното
решение и бъде уважен предявения иск. Претендира за разноски по делото.
В отговора на въззивната жалба въззиваемият К. В. И. чрез пълномощника си адв.В.
Р. оспорва същата като неоснователна. Излага доводи, че по делото не са спорни фактите,
че страните са сключили граждански брак на 02.03.2005г., че преди сключването на брака
К. И. е закупил с нотариален акт № 110,т.I, рег. № 969, д.№87/2003г. процесният имот, че с
влязло в сила Решение № 383/28.07.2014г. по гр.д.№ 486/2014г. бракът между страните е
прекратен. Твърди се, че спорен е въпросът дали ищцата Р. К. е осъществявала давностно
владение по отношение на процесния имот за времето от 07.04.2003г. до 01.01.2014г. , годно
да я направи собственик? Сочи се ,че правилно районният съд е приел, че съгласно
чл.115,ал.1,б.“в“ от ЗЗД давност между съпрузи не тече, от което следва, че дори Р. К. да е
осъществявала фактическа власт върху имота за времето от сключвването на брак между
страните на 02.03.2005г. до прекратяването му с развод на 28.07.2014г. давност в полза на
жалбоподателката не е текла. След като имотът е собствен на единия съпруг от преди
сключването на брака, другият съпруг не би могъл да завладее имота след сключването на
брака, в който смисъл е и съдебната практика. Ако жалбоподателката е упражнявала
фактическа власт върху имота като съпруга на собственика, то това тя е правила в обема на
неговите права и евентуалната й фактическа власт върху имота няма как да доведе до
придобиване на идеална част от него от съпруга й, тъй като давност между съпрузи не тече
съгласно чл.115,б“в“ от ЗЗД. Най ранният момент от който би могла да тече придобивна
давност е от влизане в сила на бракоразводното решение на 28.07.2014г. Това обстоятелство
не се променя от твърденията на свидетелите, че е изпращала средства за извършването на
ремонтни дейности докато са били женени, нито че родителите й са помагали за тези
дейности и това не е основание за придобиване на правото на собственост по давност. Това
се потвърждава и от установеното по делото, че след развода жалбоподателката не е идвала
в имота, като самата тя твърди че след развода не е имала достъп до имота, поради което не
е осъществявала фактическа власт. Правилно районният съд е приел, че ако евентуално се
докажат извършваните подобрения в имота с общи средства, както и самото му закупуване
с общи средства жалбоподателкато създават само облигационни отношения между
страните и тя би могла да претендира за вложените от неа средства, но това не е основание
за придобиване на имота по давност.Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като
правилно.
В съдебно заседание жалбоподателката чрез пълномощника си адв.Ж. Ч. поддържа
3
въззивната си жалба.
Въззиваемият чрез пълномощника си адв.В. Р. в писмено становище оспорва
жалбата и претендира за разноски по делото.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
възраженията в отговора и след преценка н асъбраните по делото доказателства счита, че
въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение,
преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно, допустимо и правилно по следните
съображения:
По делото не е спорно, че страните са живели на семейни начала от 1999г. като на
06.10.1999г. се е родила дъщеря им Р. К. И., видно от представеното удостоверение за
раждане, в което като родители са вписани страните по делото. Не е спорно също, че на
02.03.2005г. са сключили граждански брак, за което е съставен Акт за граждански брак №
15/02.03.2005г. Не се оспорва, че бракът им е прекратен на основание чл.50 от СК с влязло в
сила Решение № 383/28.07.2014г. ,постановено по гр.д.№ 486/2014г. по описа на Смолянски
районен съд.
С нотариален акт № 110,т.I, рег.№ 969, д.№ 87/07.04.2003г. К. И. е закупил преди
сключването на граждански брак следния недвижим имот: УПИ Х-106 с площ от 970 кв.м. в
кв.97 по ЗРП на гр.Смолян, ведно с построената в него двуетажна полумасивна жилищна
сграда с разгърната площ от 190 кв.м. Не се оспорва, че закупения недвижим имот по
кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-14/10.05.2005г. е с идентификатор
67653.913.326, а построената в него жилищна сграда е с идентификатор 67653.913.326.1,
видно от скици № 15-949899/18.10.2019г. и № 15-949903/18.10.2019г.
От показнията на свидетелката С. А.-сестра на ищцата, се установява, че страните са
заживели на семейни начала от началото на 1999г. През м.февруари същата година
заминали да работят в Гърция. Там на 06.10.1999г. се родила дъщеря им Р.. В последствие
двамата решили да закупят жилищен имот със спечелените от работата в Гърция средства.
При едно от идванията си К. И. упълномощил съпруга на свидетелката –С. А. да запупи от
негово име и за негова сметка жилищен имот-стара къща в кв.Каптажа в гр.Смолян.
Свидетелката сочи, че тъй като Р. още не била разведена на 07.04.2003г. закупили имота на
името на К. И. със спечелени от двамата средства. След закупуването на имота решели да
направят къща за гости, поради което превеждали на свидетелката спестените от тях
средства, а тя и съпругът й се занимавали с уреждането на документите-архитектурните
проекти, наемането на фирми за извършване на строителните дейности. Р. и К. идвали от
време на време да наблюдават извършваните ремонти, като двамата общо вземали решение
кое как да се направи. В един момент Р. сама дошла в България,тъй като К. бил
4
възпрепятстван и закупила материали-тухли и др.Свидетелката сочи, че е имала генерално
пълномощно от К. да управлява строителните дейности по къщата, да заплаща данъчите за
имота, заплащала е суми и на бащата на К. за наетите от него фирми във връзка със
строителството. Твърди, че К. при гостуванията им винаги е казвал, че Р. има активно
участие в ремонта на къщата, че допринася колкото него и затова всичко ще бъде за
двамата и за дъщеря им Р.. Даже когато решили, че няма да е къща за гости К. се съобразил с
направеното от Р. разпределение на стаите на втория етаж. И двамата активно работили по
къщата, като влагали общо средства и труд от закупуването й през 2003г. докато се
разделили през 2014г. Свидетелката твърди още, че К. многократно е казвал, че къщата е
обща и Р. е възприемала къщата като съсобствена на двамата. Сочи, че след развода Р. не е
допускана до къщата, която все още е в груб строеж. Страните се разделили в края на 2013г.
на връх Нова година, но не знае кой е поискал развод. Чула е че сега К. е в Англия, но не
знае дали е така.
Свидетелят А. К. –баща на ищцата, твърди в показанията си, че страните се
запознали през м.януари 1999г. и заживяли заедно. На 14.02.1999г. заминали за Гърция
заедно с цел да бъдат семейство. След няколко месеца чули, че имат внучка-Р.. Сочи, че
преди да закупят къщата ги поканили със съпругата му да я видят. Къщата била стара, но
въпреки това решили да я купят. Тъй като дъщеря му още нямала развод с бившия си съпруг
закупили къщата на името на К. на 07.04.2003г., след което заминали за Гърция. Твърди, че
К. и Р. имали голямо доверие на голямата му дъщера-С. и на съпруга й С., затова К. ги
упълномощил да движат нещата по ремонта на къщата. И двамата пращали пари на С.,
която се занимавала с всичко, като Р. е пращала повечето. К. винаги е твърдял, че къщата е
обща и най-вече за дъщеря им Р.. Свидетелят сочи, че и той е работил по къщата, както и
бащата на К. е работил. Закупената къща била много малка, като направили голямо
разширение, допълнителна пристройка, още един етаж над пристройката и покрив. До
последно е работил на покрива, като са го оставили през 2013г. покрит с черна хартия, а
след това К.. е сложил ламарина. На 30.12.2013г. като празнували Нова година Р. и К. се
разделили и от тогава дъщеря му няма достъп до къщата.
Свидетелят К. Т. установява в показанията си, че К. е в Гърция от 1993г, а след като
се събрали с Р. заедно работили там. Когато се връщали в България живеели при родителите
на Р., но ходели и в Чепеларе при родителите на К.. Знае, че К. е купил имота през 2002-
2003г. и искал да прави хотел, впослествие като си дойдат от Гърция да посрещат туристи.
В имота са извършвани строителни работи, направен е гараж, изкопи до паргинга и около
къщата, пристройка от задната страна. Сочи, че Р. не е участвала в строителните работи, но
е приготвяла и сервилара храна. К. и Р. не са идвали много често в България, по веднъж в
годината. К. е идвал по-често, а веднъж Р. дошла сама. Разделени са от 2013-2014г. като не
знае каква е причината. К. му е казвал, че Р. знае, че той е собственик на къщата и затова му
е казвала, че „след като е собственик няма тя да му плаща заема“. Сочи, че К. е взел заем за
къщата от банка и той си го изплащал. Не му е известно да е вземал частни заеми.След като
5
се разделили е виждал само К. да ходи в имота. Свидетелят му е помагал да сложат
ламарина на покрива. В къщата има само една довършена стая. След развода К. е прекарал
вода до къщата. Не му е казвал Р. да е участвала в купуването на къщата. Докато двамата
били в Гърция бащата на К. се грижел за къщата. Не е виждал сестрата и бащата на Р. на
къщата.Когато е ходил е имало майстори.Не е чувал Р. да има претенции за имота като
съсобствен заедно с К..
Свидетелят А. С. установява в показанията си, че са приятелски семейства със
семейството на К.. Той заминал за Гърция сам през 1993г. След няколко години като си
идвал в България се запознал с Р. и тя заминала заедно с него в Гърция. През отпуските се
връщали в България, като през една от отпуските К. купил в гр.Смолян в кв.Каптажа стара
къща с имот.Свидетелят сочи, че през отпуските си е ходил да помага на К. за ремонта на
къщата. Помагал е за доставяне на материали, за товарене и разтоварване. Твърди, че в
негово присъствие Р. не е идвала да помага на къщата. К. му е споделял, че планът му е да
направи на долния етаж заведение, а на горния хотел и затова е работил в Гърция, за да
събере пари за довършването на къщата. Твърди, че Р. и К. се разделили в края на 2013г.
или началото на 2014г. и след това не е виждал Р., а К. е продължил да ходи на къщата.
Свидетелят му помогнал му да качат ламарината на покрива.Наскоро К. е завършил една
стая в къщата, колкото да може да преспива.Свидетелят е ходил да помага на К. след
развода и веднъж преди развода. Не му е известно Р. да има претенции за имота. С К. не са
говорили на тази тема. Той е действал самичък и го е правил за детето. Строителните работи
по къщата ги е движел бащата на К.-бай В.. Свидетелят твърди, че не ивиждал бащата на
Розалина да работи на къщата. Познава сестрата й, но не знае дали е участвала с нещо по
ремонта на къщата.
При така установеното от фактическа страна Въззивният съд счита, че правилно
районният съд е квалифицирал предявеният иск по чл.108 от ЗС и правилно е приел, че
същият е допустим, но неоснователен. Правилно е разпределил и доказателствената тежест,
като е приел, че в тежест на ищцата е да докаже, че е собственик на претендирания имот на
твърдяното от нея основание- придобивна давност за сочения период и че имотът се владее
от ответника, а в тежест на ответника е да докаже, че владее имотът на годно правно
основание.
Районният съд е бил сезиран от ищцата с осъдителен иск за собственост по чл.108 от
ЗС, с който е претендирала да бъде признато за установено по отношение на ответника, че е
собственик на ½ ид.част от процесния имот, който е придобила на основание давностно
владение чрез съвместно упражнявана с ответника фактическа власт върху имота от
закупуването му с общи средства на 07.04.2003г. до 01.01.2014г.,от която дата страните са
във фактическа раздяла.
От нотариален акт № 110,т.I, рег.№ 969, д.№ 87/07.04.2003г. безспорно се
установява, че ответникът К. И. е закупил процесния имот на 07.04.2003г. преди
6
сключването на граждански брак с ищцата на 02.03.2005г. Следователно имотът със
закупуването му е станал негова лична собственост на основание договора за покупко-
продажба.
Съгласно чл.79 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е
добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Според легалната
дефиниция на чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт /corpus/
върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя /animus/. В чл.69 от
ЗС законът установява оборима презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато
не бъде доказано, че я държи за другиго. Презумпцията относно субективния елемент на
владението, т. е. намерението за своене на вещта /animus/, е въведена в полза на владелеца и
в случай на отричане на владелческото му качество тежестта за оборването й пада върху
лицето, което оспорва осъщественото владение. В този смисъл са и дадените разясненията в
ППВС № 6/74 г.
Правилно районният съд е приел, че ищцата не е доказала по безспорен начин, че
е осъществявала непрекъснато, явно и необезспокоявано фактическа власт върху процесния
имот в продължение на повече от 10 години от закупуването му на 07.04.2003г. до
фактическата раздяла на страните на 01.01.2014г., поради което в нейна полза да е изтекла
предвидената в разпоредбата на чл.79,ал.1 от ЗС придобиван давност.
Съгласно разпоредбата на чл.115,б.“в“ от ЗЗД давност между между съпрузи не
тече, поради което за времето от сключването на граждански брак между страните на
02.03.2005г. до прекратяването му на 28.07.2014г. придобивна давност в нейна полза не е
текла, поради което от закупуването на имота на 07.04.2003г. до сключването на граждански
брак на 02.03.2005г. не е изтекла 10-годишната придобивна давност и ищцата не е станала
собственик на претендираната част от имота на това основание.
От показанията на свидетелите С. А. и А.К. се установява, че страните са решили
да закупят заедно процесния имот, но тъй като ищцата не била още разведена имотът бил
закупен на името на ответника. Сочат още, че ищцата е влагала заработените от нея в
Гърция средства както в закупуването на имота, така и в извършваните ремонтни дейности.
Макар че ответникът да отрича, че ищцата да е участвала със средства в закупуването на
имота, в направените от него признания в писмените му обяснения по приложената по
делото прокурорска преписка същият признава, че е участвала със средства в извършваните
ремонтни дейности. Това обстоятелство се установява и от представената по делото в
легализиран превод от гръцки Осигурителна сметка на ищцата за периода от 2002 г. до
2012г., от която е видно какви доходи е реализирала за посочения период, както и че е
извършвала преводи на сестра си-свидетелката С. А. за заплащане на отделни строителни
дейности и материали, видно и от приложените фактури.
Правилно обаче районният съд е приел, че дори процесният имот да е закупен
7
преди сключването на брака между страните с общи средства, както и че дори с общи
средства да са извършвани подобренията в имота, това не води до промяна на правото на
собственост, а създава само облигационни отношения между страните, като ищцата би
могла да претендира само вложените от нея средства в имота, като докаже техния размер, но
не и че е придобила по давност ½ ид.част от имота, тъй като тя като съпруга на собственика-
ответник по делото, е упражнявала фактическа власт върху имота в обема на неговите права
и това няма как да доведе до придобиване от нея на право на собственост върху идеална
част от имота, с оглед забраната по чл.84 от ЗС във вр. с чл.115,б.“в“ от ЗЗД.
Правилно Районният съд приел за недопустимо искането на ищцата за отмяна на
нотариален акт № 110 ,т.I, рег.№969,д.№ 87/2003г. за покупко-продажба на недвижим имот
до размера на 1/2 ид.част от имота и е прекратил производството по делото по това искане
като недопустимо, тъй като по реда на чл.537,ал.2 от ГПК на отмяна съгласно ТР №
3/29.11.2012г., постановено по тълк.д.№ 3/2012г. на ОСГК подлежат само констативни
нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, но
не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право
върху недвижим имот.
Двата вида нотариални актове /констативните и тези, с които се удостоверяват
правни сделки/ имат различна правна същност, предмет и последици, което определя и
различията при защитата на трети лица срещу нотариални актове, с които се засягат техни
права.С констативния нотариален акт се установява право на собственост върху недвижим
имот в безспорно охранително производство, с участието само на молителя и този
нотариален акт има доказателствена сила спрямо всички. Затова лице, което претендира
правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да
установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право, като ако с
постановеното съдебно решение се признаят правата на третото лице по отношение на
посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се
отмени на основание чл.537, ал.2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това
основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават
правата на третото лице.
Нотариалният акт, с който се удостоверява извършването на правни сделки с вещни
права върху недвижими имоти, е с различна правна същност и с различни правни
последици. В производството по издаване на нотариален акт за извършването на правна
сделка, т.н. конститутивен нотариален акт, се удостоверяват волеизявления на лица за
сключването на сделка, целяща прехвърляне на права, като вещнопрехвърлителното
действие на сделка настъпва само когато праводателят е бил титуляр на вещното право. Ако
той не го притежава, то не настъпва и вещнопрехвърлителният ефект на сделката, поради
което и правата на трети лица не се засягат от нейните последици, които в този случай са
облигационни и само между страните по сделката по аргумент от чл.21 ЗЗД. Сделката,
обаче, е действителна и поражда права и задължения между страните така, както това
8
е уговорено. Третите лица, които претендират в исков процес самостоятелни права върху
предмета на сделката, се ползуват от защита срещу легитимиращото действие на
нотариалния акт чрез вписването на исковата молба, както и на постановеното в
исковото производство съдебно решение.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното
решение като правилно ще следва да бъде потвърдено. Ще следва да бъде осъдена
жалбоподателката на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК с оглед изхода на делото
да заплати на въззиваемия направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение
във въззивното производство в размер на 1050 лева.
Мотивиран от гореизроженото Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 60458/24.07.2020г., постановено по гр.д.
№ 1007/2019г. по описа на Смолянския районен съд.
ОСЪЖДА Р. А. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.Смолян, ул.“С.“ № 15 да заплати на
К. В. И. с ЕГН **********, с адрес: гр.Ч.,ул.“Хр. Б.“ № 115 направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 1050 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9