Решение по дело №396/2016 на Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 10.11.2016 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи състав, в публично заседание на седемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

   ЧЛЕНОВЕ:       1. ИРИНА СЛАВЧЕВА

                               2.  ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Ц. Павлова, като разгледа докладваното от съдия СЛАВЧЕВА гр. дело № 396/2016 год. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

С решение № 7 от 14.01.2016 год. по гр. дело № 210/2015 год. К.ският районен съд е отхвърлил изцяло предявения от „Б.Д.” ЕАД, иск срещу „Е.-Р.” ЕООД, гр. К. и Р.И.Б. *** за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца по силата на договор за кредит № 118 от 16.11.2007 год., анексиран на 16.11.2008 год. и 30.10.2009 год., договор за встъпване в дълг от 30.10.2009 год. и договор за поръчителство от 30.10.2009 год. следните суми: сумата 19 135,49 лева главница, сумата 25 лева заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2014 год., както и направените по делото разноски, с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК, поради изтичане на преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, като неоснователен. С решението съдът е осъдил ищеца да заплати на ответника Р.Б. сумата 2000 лева разноски.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца, който го обжалва изцяло с твърдения, че същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Сочи, че решението за обявяване в несъстоятелност на едноличния търговец – длъжник „Е.Р.-Е.Б.”, е вписано в ТР на 11.06.2010 год., като от тази дата вземането на банката е станало изискуемо по силата на закона /чл. 617, ал. 1 от ТЗ/, като на 09.07.2010 год. банката е предявила своите вземания пред СОС в качеството на кредитор към търговеца, по отношение на който е открито производство по несъстоятелност, т.е. банката е предявила иск срещу главния длъжник в шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, следователно поръчителят е останал задължен и след падежа на главното задължение. Тъй като „Е.-Р.” ЕООД има качеството на съдлъжник, неговата отговорност не е обвързана със срока по посочената разпоредба. Моли съда да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове.

Ответникът Р.Б. оспорва въззивната жалба и моли съда да остави решението на районния съд в сила.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, Софийският окръжен съд прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът твърди в исковата молба, че със заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. дело № 742/2014 год. на КРС по реда на чл. 417 от ГПК ответниците са осъдени да заплатят солидарно на „Б.Д.” ЕАД посочените по-горе суми, въз основа на извлечение от сметка, договор за кредит № 118/16.11.2007 год., два броя анекси, договор за встъпване в дълг от 30.10.2009 год. и договор за поръчителство от 30.10.2009 год. Поради постъпило възражение от длъжниците срещу издадената заповед за изпълнение, в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК е предявен иск от банката срещу солидарните длъжници за установяване съществуването на вземането, произтичащо от договор за кредит и договор за поръчителство. Твърди, че е настъпила предсрочната изискуемост, с оглед нормата на т. 22б, „а” от договора, като банката е предявила своите вземания в качеството си на кредитор в производството по несъстоятелност на едноличния търговец и е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Претендира солидарната отговорност на ответниците.

По делото е представен договор за кредит № 118 от 16.11.2007 год., по силата на който „Б.Д.” ЕАД е предоставила на ЕТ „Е.Р.-Е.Б.” кредит-овърдрафт с максимален договорен размер 50 000 лева за срок от 12 месеца, който да бъде продължен с анекси, като общият срок на договора не може да надвишава 5 години, считано от датата на сключване на първоначалния договор. Посочено е, че кредиторът има право на превърне кредита в предсрочно изискуем, когато по разплащателната сметка на длъжника не са постъпвали суми за срок от три месеца, както и при наличие на неплатени дължими лихви. Кредиторът задължително превръща кредита, заедно с лихвите, в предсрочно изискуем, когато кредитополучателят е в производство за обявяване в несъстоятелност. С анекс № 1/16.11.2008 год. кредитният лимит е намален на 35 000 лева, като срокът на договора е определен с крайна падежна дата 16.11.2009 год. С анекс от 30.10.2009 год. срокът на кредита е продължен с 12 месеца, считано от 16.11.2009 год.

С договор за встъпване в дълг от 30.10.2009 год. „Е.-Р.” ЕООД, гр. К. е встъпил като съдлъжник в задълженията на ЕТ „Е.-Р.-Е.Б.”, произтичащи от договор за банков кредит от 16.11.2007 год.

С договор за поръчителство от 30.10.2009 год. Е.О. Б. и Р.И.Б. са се съгласили да отговарят солидарно с кредитополучателя по договор за кредит № 118/16.11.2007 год. за пълния размер на кредита от 35 000 лева.

Със заповед № 650/20.10.2014 год. по ч.гр. д. № 742/2014 год. КРС е разпоредил „Е.-Р.” ЕООД и Р.И.Б. да заплатят солидарно на кредитора „Б.Д.” ЕАД сумата 19 135,49 лева – главница, сумата 25 лева заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата от 17.10.2014 год. до изплащане на вземането, както и сумата 383,21 лева – разноски и сумата 809 лева юрисконсултско възнаграждение, по силата на договора за кредит, като предсрочната изискуемост е настъпила съгласно т. 22 б”а” от договора, поради обявяване на кредитополучателя в несъстоятелност с решение № 46 от 04.06.2010 год. на СОС и покана.

С покана-уведомление от 09.07.2010 год. банката е уведомила „Е.Р.” ЕООД, Е.Б. и Р.Б., че кредитът е предсрочно изискуем, като към същата дата дължат на банката сумата 36 306,56 лева, като длъжниците са поканени в 14-дневен срок да погасят доброволно просрочените задължения.

В отговора на исковата молба ответниците „Е.-Р.” ЕООД, преименуван на „Т.В. А. 1” ЕООД, и Р.Б. оспорват предявените искове по съображения, че по отношение на поръчителите – солидарни длъжници, отговорността за задълженията на кредитополучателя е погасена, на основание чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, тъй като кредитополучателят е обявен в несъстоятелност с решение № 46 от 04.06.2010 год. на СОС, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е внесено в съда през м. октомври 2014 год., т.е. след изтичане на преклузивния шестмесечен срок по чл. 147 от ЗЗД.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

 

 

 

 

Исковете са с правно основание чл. 124, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК, предявени срещу ответника „Е.-Р.” ЕООД, гр. К. /преименуван в „Т.В. А. 1” ЕООД/ – съдлъжник по договора за кредит /встъпил в дълга на ЕТ „Е.-Р.-Е.Б.” по силата на договор от 30.10.2009 год., на основание чл. 101 от ЗЗД/ и Р.И.Б. – поръчител по силата на договор за поръчителство от 30.10.2009 год. Същите са допустими – предявени са в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК от заявителя в производството по чл. 417 от ГПК пред районния съд срещу солидарните длъжници, възразили в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК срещу заповедта за изпълнение.

Разгледан по същество, искът срещу Р.И.Б. е неоснователен по следните съображения:

Съгласно чл. 147 от ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Според задължителната практика на ВКС на РБ началото на срока по чл. 146, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, с изтичането на който поръчителят се освобождава от отговорност за задълженията на кредитополучателя по договора за кредит, съвпада с момента на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. Съобразно приетото в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора, при настъпване на определени обстоятелства, или се обявява по реда на чл. 60, ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

В случая п 

 

 

 

адежът на задължението на главния длъжник е настъпил на 04.06.2010 год., по силата на чл. 617, ал.1 от ТЗ, съгласно който всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност. Солидарните съдлъжници и поръчителят са уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита на 15.07.2010 год., когато им е връчена поканата-уведомление от 09.07.2010 год. По делото обаче липсват доказателства за това банката – кредитор да е предявила иск против длъжника в течение на шест месеца. В тази насока по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства. Не се твърди и доказва също така вземането да е било предявено в производството по несъстоятелност или включено в списъка на приетите вземания по чл. 685, ал.1 от ТЗ, изготвен от синдика. Предявяването на вземането пред съда по несъстоятелността след публикуване на решението за откриване на производство по несъстоятелност има характера на предявяване на искова молба, което в случая не е направено. Следователно в шестмесечния срок по чл. 147, ал.1 от ЗЗД ищецът не е предявил иск по смисъла на посочената разпоредба срещу длъжника. По тази причина следва да се счита за отпаднала и отговорността на поръчителят Р.И.Б., което налага предявеният иск срещу него да бъде отхвърлен като неоснователен.

Основателен се явява предявеният иск срещу „Е.-Р.” ЕООД, гр. К.  /понастоящем „Т.В. А. 1” ЕООД/. Съгласно чл. 122 от ЗЗД кредиторът може да иска изпълнението на цялото задължение от когото и да е от солидарните длъжници. Основанието за ангажиране отговорността на този ответник е договорът за встъпване в дълг от 30.10.2009 год., като в него изрично е посочен и размера на задължението по договора за кредит към този момент – 35 000 лева, за който встъпилият отговаря като за свое собствено задължение. Ответното дружество е уведомено за настъпилата предсрочна изискуемост и размера на дълга на 15.07.2010 год. При доказаност на основанието, от което произтича задължението на солидарния длъжник, в тежест на последния е да ангажира доказателства за погасяване на вземането поради извършено плащане от някой от солидарните длъжници или от поръчителя или на др. основание. В случая ответникът не твърди и не ангажира доказателства за това претендираната сума да е била заплатена на банката-кредитор и задължението по договора за кредит от 16.11.2007 год. и анексите към него до посочения в договора за встъпване в дълг размер да е погасено. Следователно същият дължи на ищеца останалата непогасена част от дълга по договора за кредит в претендирания размер – 19 135,49 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2014 год. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 742/2014 год. по описа на КРС, до окончателното изплащане.

Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат изцяло с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от банката иск срещу „Е.-Р.” ЕООД, гр. К. /понастоящем „Т.В. А. 1” ЕООД/ за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата 19 135,49 лева главница, сумата 25 лева заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2014 год. до окончателното изплащане, на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК и вместо него следва да постанови друго, с което да признае за установено, че „Т.В. А. 1” ЕООД дължи на „Б.Д.” ЕАД претендираните суми, на основание договор за кредит № 118 от 16.11.2007 год., два броя анекси и договор за встъпване в дълг от 30.10.2009 год. Решението следва да бъде потвърдено в частта, с която съдът е отхвърлил иска срещу Р.И.Б. *** и е осъдил „Б.Д.” ЕАД да заплати на ответника сумата 2000 лева, представляваща направените по делото разноски.

             

 

 

 

При този изход на спора ответникът „Т.В. А. 1” ЕООД следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата 573 лева, представляваща направените в исковото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ответникът дължи и направените в заповедното производство от ищеца разноски – сумата 383,21 лева разноски за държавна такса и 809 лева – юрисконсултско възнаграждение. Тези разноски са били поискани в заповедното производство и за тях е издадена заповедта за изпълнение от 20.10.2014 год. по ч.гр. дело № 742/2014 год. на КРС. Съгласно утвърдената съдебна практика, ако заявителят е поискал със заявлението присъждане на направените разноски в заповедното производство, съдът, разглеждащ установителния иск, предявен по реда на чл. 422, респективно чл. 415, ал. 1 ГПК, дължи произнасяне по направеното в заявлението искане за разноски за заповедното производство, без значение дали ищецът отново е заявил това искане в исковата молба. Производството по установителния иск по чл. 422 ГПК представлява продължение на заповедното производство и след като в заявлението за издаване на заповед за изпълнение е направено искане за присъждане на разноски, какъвто е настоящият случай, то съдът, разглеждащ установителния иск, е длъжен да се произнесе по него, като присъди тези разноски с осъдителен диспозитив /ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК./

 Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

 

Р Е Ш И    :

 

 

ОТМЕНЯ решение № 7 от 14.01.2016 год. по гр. дело № 210/2015 год. на К.ския районен съд в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил предявения от „Б.Д.” ЕАД, иск срещу „Е.-Р.” ЕООД, гр. К. /преименуван в „Т.В. А. 1” ЕООД/ иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца по силата на договор за кредит № 118 от 16.11.2007 год., анексиран на 16.11.2008 год. и 30.10.2009 год. и договор за встъпване в дълг от 30.10.2009 год. сумата 19 135,49 лева главница, сумата 25 лева заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2014 год., с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за установено по предявения иск по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Б.Д.” ЕАД, *** иск срещу „Е.-Р.” ЕООД, гр. К. /преименуван в „Т.В. А. 1” ЕООД/, че „Т.В. А. 1” ЕООД, гр. С. има задължение към ищеца, произтичащо от договор за кредит № 118 от 16.11.2007 год., сключен между „Б.Д.” ЕАД и ЕТ „Е.Р.-Е.Б.”, гр. К., анекси от 16.11.2008 год. и 30.10.2009 год. и договор за встъпване в дълг от 30.10.2009 год., сключен между „Е.-Р.” ЕООД, гр. К., ЕТ „Е.Р.-Е.Б.” и „Б.Д.” ЕАД, както следва: сумата 19 135,49 лева - главница, сумата 25 лева заемни такси, както и задължение за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от 17.10.2014 год. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 742/2014 год. по описа на КРС, до окончателното изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решението в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил иска за признаване за установено по отношение на Р.И.Б. ***, че същият има задължение към ищеца „Б.Д.” ЕАД, за заплащане на сумата 19 135,49 лева главница – предоставени в заем парични суми по договор за кредит № 118 от 16.11.2007 год., сключен между „Б.Д.” ЕАД и ЕТ „Е.Р.-Е.Б.”, гр. К., анексиран на 16.11.2008 год. и 30.10.2009 год. и договор за поръчителство от 30.10.2009 год., сключен между  «Б.Д. ЕАД, Е.О. Б. и Р.И.Б., сумата 25 лева заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2014 год. до окончателното изплащане, както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 2000 лева, представляваща направените по делото разноски.

ОСЪЖДА „Т.В. А. 1” ЕООД, гр. С.да заплати на „Б.Д.” ЕАД, *** лева, представляваща направените в исковото производство разноски, сумата 383,21 лева - разноски за държавна такса и 809 лева – юрисконсултско възнаграждение, направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 742/2014 год. на КРК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                   2.