Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 03.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви
въззивен брачен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа
докладваното от съдия Е. Александрова въззивно гражданско дело № 2321 по описа
за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по жалба на М.И.Ц., лично и в качеството ѝ на майка
и законен представител на детето В.В.П., срещу Решение № 276112 от 15.11.2019
г., постановено по гр. дело № 66776/2018 г. по описа на Софийски районен съд,
ІІІ ГО, 89 състав, с което е оставена без уважение молбата на М.И.Ц., лично и
като майка и законен представител на малолетното дете В.В.П., за налагане мерки
за защита за извършен акт на домашно насилие срещу А.Т.П., като неоснователна и
е отказано да се издаде заповед за съдебна защита, с която по отношение на
ответницата да бъдат взети мерки по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, осъдена е М.И.Ц. да
заплати по сметка на СРС 25 лв., а на А.Т.П. – 1000 лв. сторени деловодни
разноски, постановено е да се уведоми съответното РУ на СДВР, след влизане в
сила на решението, че издадената по делото заповед за незабавна защита от
18.10.2018 г. няма действие занапред /чл. 19 от ЗЗДН/. Подробно в жалбата са
изложени съображенията.
В жалбата се сочи, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон
и събраните по делото доказателства. Изложени са съображения. Моли се да се
отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да бъде уважена
предявената молба за защита, като се издаде Заповед за защита и се приложат
мерките, искани в сезиращата молба. Заявена е претенция за разноски.
Въззиваемата страна А.Т.П. в
срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН не е депозирала възражения.
В открито съдебно заседание, проведено на 19.10.2020
г. пред въззивната инстанция, оспорва
жалбата и моли за оставянето ѝ без уважение. Претендира разноски.
Жалбата е допустима. Подадена е в
срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителите в първоинстанционното
производство, имащи правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и
допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е
образувано по молба на М.И.Ц., лично и в качеството ѝ на майка и законен
представител на детето В.В.П., срещу А.Т.П. – за защита от домашно насилие,
извършено на 17.09.2018г. около 21.00 часа, пред дома на ответницата, при която
живеел и бащата на детето, подробно описано в молбата от 17.10.2018 г.
Ответницата е оспорила
твърденията в подадената молба за извършено от нея насилие.
С Решение № 276112 от 15.11.2019
г., постановено по гр. дело № 66776/2018 г. по описа на Софийски районен съд,,
ІІІ ГО, 89 състав, е оставена без уважение молбата на М.И.Ц., лично и като
майка и законен представител на малолетното дете В.В.П. за налагане мерки за
защита за извършен акт на домашно насилие срещу А.Т.П., като неоснователна и е
отказано да се издаде заповед за съдебна защита, с която по отношение на
ответницата да бъдат взети мерки по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, осъдена е М.И.Ц. да
заплати по сметка на СРС 25 лв., а на А.Т.П. – 1000 лв. сторени деловодни
разноски, постановено е да се уведоми съответното РУ на СДВР, след влизане в
сила на решението, че издадената по делото заповед за незабавна защита от
18.10.2018 г. няма действие занапред /чл. 19 от ЗЗДН/.
Доводите в жалбите касаят
нарушения на материалния закон, неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото, твърди се, че не е налице произнасяне съгласно
търсената защита за актовете на домашно насилие, извършвани от А.П. в условията
на системност, изразяващи се в задържане на детето противно на волята му да се
върне в дома, в който живее, както и препятстване на детето да се вижда с майка
си, подлагано на психологически манипулации, натиск и контрол от страна на
бабата и страх у детето.
Въззивният съд, като прецени
относимите доказателства и доводи, прие за установено следното:
Настоящият съд напълно споделя
подробно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и
направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не
намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на
обжалваното решение (чл. 272 от ГПК).
Съобразно с така установената
фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е правилно.
Неоснователни са наведените доводи в жалбите, че първоинстанционният съд е
нарушил материалния закон. Обстоятелствата, посочени в молбата за защита по
ЗЗДН не съдържат признаци на акт, респ. актове, на домашно насилие по смисъла
на чл. 2 от ЗЗДН, както за конкретно твърдения
акт на домашно насилие на 17.09.2018г. около 21.00 часа, така и за
системно извършвани актове на насилие от страна на бабата по бащина линия по
отношение на детето В. и неговата майка М.И.Ц.. Между родителите на малолетното
дете В. са налице влошени отношения, което рефлектира и върху отношенията между
майката на детето и бабата по бащина линия, но тяхното описание в молбата за
защита не може да се квалифицира като домашно насилие. Целта на ЗЗДН е да се
защитят лица, пострадали действително от домашно насилие, а не уреждане на
отношения, свързани с упражняване на родителски права и режим на лични
отношения. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че по делото са
приложени многобройни писмени доказателства, видно от които между молителката и
бащата на детето се водят многобройни дела/ по чл.127, ал.2 СК, чл.127а, ал.2 СК, по ЗЗДН от бащата, като законен представител на детето/.
Настоящият съдебен състав намира
за уместно да добави, че производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и с него
съдът дава незабавна защита в случаи, при които е налице реална опасност от
вече извършено или предстоящо домашно насилие, както и че това производство
потенциално може да доведе до силно ограничаване правата и законните интереси
на страните, поради което съдът следва да подхожда изключително внимателно при
преценка на твърденията и на събраните доказателства, а също и че процесът, не
следва да се използва за разрешаване на междуличностни конфликти.
Предвид горното, обжалваното
решение на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да се остави в
сила.
Въззивният съд постанови
въззивницата М.И.Ц. да заплати по сметка на СГС държавна такса за жалбата й в
размер на 12.50 лв., а на А.Т.П. – 400 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Искането на въззиваемата страна А.Т.П.
за присъждане на разноски над уважения размер от 400 лв. до пълния предявен
размер от 600 лв., съдът оставя без уважение, съобразявайки направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от другата страна,
разпоредбата на чл. 22 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, както и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН, доколкото в Договор 882614 за правна защита и съдействие, сключен между А.Т.П.
и адв. С., не е направена диференциация относно платената в брой сума от 600
лв. /договорено адвокатско възнаграждение/, каква част от тази сума е заплатена
за защита срещу жалбата на В.В.П. /малолетно дете/ и каква част е заплатена за
защита срещу жалбата на М.И.Ц., тъй като във въззивната жалба са инкорпорирани
фактически жалбите на две лица, всяко от които разполага със самостоятелно
право за обжалване на съдебното решение, съответно с правото за депозиране на
жалба.
С оглед изхода на делото,
въззивниците нямат право на разноски.
Въпреки изхода на въззивното
дело, въззивницата В.В.П. не дължи на СГС държавна такса за въззивната си жалба
– тази въззивница не е навършила 18-годишна възраст, поради което държавната
такса за жалбата ѝ трябва да остане в тежест на бюджета на съда (арг. от
чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН), а разноските на въззиваемата страна
за защита срещу въззивната жалба на детето – в тежест на въззиваемата страна
(арг. от чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН).
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 276112 от 15.11.2019 г., постановено по гр. дело № 66776/2018 г.
по описа на Софийски районен съд,, ІІІ ГО, 89-ти състав.
ОСЪЖДА М.И.Ц.,
ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в
размер на 12.50 лева.
ОСЪЖДА М.И.Ц.,
ЕГН **********, да заплати на А.Т.П., ЕГН **********, разноски в размер на 400 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производството по въззивно
гражданско дело № 2321/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско
отделение – Брачни състави, I-ви въззивен брачен състав, като оставя
без уважение искането на А.Т.П., ЕГН **********,
за присъждане на разноски за разликата над уважения размер от 400 лв. до пълния
предявен размер от 600 лв., като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на М.И.Ц., ЕГН **********, и на детето В.В.П., ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител М.И.Ц., за присъждане на разноски по делото,
като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.