Р Е Ш Е Н И
Е № 27
гр. Пловдив 03.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10859 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София 1715, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София сгр.14 против Р.И.Б.,
ЕГН: **********, адрес: *** с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр.
с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД за признаване
на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 1513, 40 лв.- главница,
представляваща незаплатена сума по
Договор за потребителски заем с номер *** от 21.03.2017 г., сумата от
708,16 лв.- възнаградителна лихва по договора за периода от 20.04.2017 г. до 20.03.2020 г., сумата от
99,61 лв.- мораторна лихва върху главницата за периода от 20.05.2017 г. до 11.01.2018 г., ведно със законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 22.01.2018 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1176 по описа за 2018 г. на ПРС.
Предявен е при условията на
евентуалност осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
сумата от 1513,40 лв. – главница, сумата от 708,16 лв. – възнаградителна лихва
за периода от 20.05.2017 г. до 20.03.2020 г. и сумата от 99,61 лв.- обезщетение
за забава за периода от 20.05.2017 г. до 22.01.2018 г.
Ищецът твърди, че на 21.03.2017
г. между ищцовото дружество като
кредитор, от една страна, и ответника като кредитополучател, от друга страна, е
подписан договор за потребителски заем с
номер ***, по силата на който е отпуснат
кредит в размер от 1513,40 лв., като сумата е предоставена на
кредитополучателя, удостоверено от него при подписване на договора. Въз основа
на чл. 1 от договора за ответника е
възникнало задължение да погаси заема на 36 месечни вноски, всяко от които от
по 61, 71 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно
с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите 30,56 % и годишния
лихвен процент 26,96 %, посочени в параметрите по договора. Ответникът
преустановил плащането на вноските по кредита на 20.04.2017 г., към която дата
били погасени 0 месечни вноски. На основание чл. 3 от договора вземането на
кредитора е станало изискуемо в пълен размер поради просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска,
т.е. 20.05.2017 г. По този начин ответникът следвало да изплати остатъка по
заема в размер на 2221,56 лв., представляващ оставащите 36 броя погасителни
вноски към дата 20.05.2017 г., към която дата е станал изискуем в целия му
размер. Ищецът сочи, че въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска,
кредитополучателят не е изпълнил задължението си, което е принудило кредитора
да изпрати покана за доброволно изпълнение, в която изрично е обявил вземането
си за изискуемо и го е поканил да го погаси. При условията на евентуалност се
сочи, че при условие, че установителният иск бъде отхвърлен поради ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че се предявява осъдителен
иск. Счита, че осъдителният иск има характер на волеизявление за обявяване на
кредита за изискуем чрез връчване на препис от същия. С оглед забавата на
ответника се претендира и обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху просрочената сума в размер на 99,61 лв. за периода от настъпване на
изискуемостта на кредита- 20.05.2017 г. до 11.01.2018 г. С оглед липсата на плащане от страна на
ответника е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, което е уважено по ч.гр.дело № 1176/2018
г., 22 състав. Препис от заповедта за изпълнение № 796/23.01.2018 г. е връчен
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, което е обусловило правния интерес от
предявяване на исковете, предмет на настоящото исково производство. На
основание изложеното се моли предявените искове да се уважат. Претендират се
разноски в заповедното и настоящото исково производство.
При условията на евентуалност, в
случай, че съдът приема, че предсрочната изискуемост не е обявена преди
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ищецът моли да се
приеме, че същата се обявява с връчване на препис от настоящата искова молба,
като предявява осъдителен иск за процесните суми.
Препис от исковата молба е връчен
на особения представител на ответника, от който е постъпил отговор в
законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК. Оспорват се изцяло исковете по основание и размер, като
неоснователни и недоказани. Оспорва се твърдяната настъпила предсрочна
изискуемост на договор за потребителски
заем № ***/21.03.2017 г., тъй като
липсват представени доказателства за надлежно уведомяване на ответника от
ищеца, с което се обявява за предсрочно изискуем горепосоченият кредит, като
същото да е извършено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.дело № 1176/2018 г. на
ПРС. Посочва се тълкувателна практика на ВКС в този смисъл. Счита се, че
исковата молба не следва да се третира като уведомление за обявяване договора
за потребителски заем за предсрочно изискуем, защото същата се връчва на особен
представител, а не лично на ответника. Сочи се още, че евентуалните искове не
са предявени по общия исков ред, а са част от развитието на заповедно
производство, като съгласно т.18 от ТР № 4/13 г. на ВКС се изисква предшестващо
обявяване на предсрочна изискуемост, каквато не е налице. Оспорва се твърдяният
факт за настъпила предсрочна изискуемост, както преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, така и същият да се е
осъществил с подаване на исковата молба. Оспорва се усвояването на заема от
ответника относно финансираната услуга „сигурност на плащанията“ по
Застрахователна декларация: № ***, Групова полица: № *** г., премия: 338,40 лв.
Прави се възражение за недействителност на договор за потребителски заем № ***/21.03.2017
г., поради неспазване на императивните изисквания на ЗПК, а именно: чл.10,
ал.1, т.9 ЗПК-всички елементи на договора са представени с размер на шрифта,
по-малък от 12; чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК-липсва посочване на условията за
прилагането на приложимия лихвен процент по кредита; чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК-липсва яснота относно кредитните параметри на общо дължимата сума, като се
твърди, че не е ясен размерътт на възнаградителната лихва, дължима по договора,
както и годишният процент на разходите; чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК-липсва
съдържание относно информация за условията за издължаване на кредита от
потребителя, погасителен план и последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми.Твърди се, че не е налице връчен на ответника
погасителен план, в който да е посочено каква част от месечната погасителна
вноска представлява главница и каква лихва. Позовава се на чл.22 и чл.23 от ЗПК, с което се твърди, че след като договорът е недействителен, съдът не
следва да признава дължимостта на главницата. Моли исковете да се отхвърлят
изцяло като неоснователни и недоказани.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното:
На 21.03.2017 г. между ищеца в качеството на кредитор и
ответника в качеството на кредитополучател е сключен договоро за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***. Отразена е обща цена на стоките
1275 лв., първоначална вноска – 100 лв., размер на кредита 1513,40 лв., месечна
погасителна вноска 61,71 лв., брой погасителни вноски – 36, обща стойност на
плащанията – 2321,56 лв., годишен процент на разходите – 30,56 %, лихвен
процент 26,96 %. Отразено е, че се финансира покупка на сушилня на стойност
1275 лв. Отразени са размерите на погасителните вноски и падежът на всяка
вноска, като падежът на последната погасителна вноска настъпва на 20.03.2020 г.
В чл. 3 от условията по кредита е предвидено, че при просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от този договор надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора
за настъпване на предсрочната изискуемост. Предвиден е размера на лихвата. Към
договора за кредит е сключена и застраховка, за което е издаден сертификат,
като е предвидено, че срокът на застраховката е равен на срока на договора за
кредит.
Подписан е и стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.
Приета е като доказателство и Фактура и служебен бон за закупената сушилня
на стойност 1275 лв.
Представено е и извбенение по кредит, което не е относимо към настоящия
договор за кредит.
На 18.10.2017 г. е изготвено уведомително писмо до ответника за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, като
липсват данни същото да е връчено.
От приетото по делото заключение на
съдебно – техническа експертиза се установява, че размерът на шрифта на всички
елементи от договора за заем е 12 pt, като е използван серифен шрифт Гарамонд. Вещото лице
посочва, че за всеки тип шрифт размер 12 pt изглежда по различен начин, но законът не поставя
изискване за определен тип шрифт. Нито дава други измерения освен определения
шрифт 12, който в настоящия случай е спазен.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че кредитът е усвоен изцяло, като на ответника е предоставен кредит
в размер от 1513,40 лв., включващ сумата от 1175 лв.- цена на сто ката и 338,40
лв. за закупуване на застраховка. От
сметката на ищцовото дружество месечно са заплащани месечните вноски от по 9,40
лв. за сключената застраховка. Сумата по кредита е изплатена на
кредитополучателя по начина, описан в договора за кредит, като усвояването на
сумата е удостоверено с полагането на подпис от ответника. В договора е предвидена възнаградителна лихва
в размера на 708,16 лв., като общото договорено задължение е 2221,56 лв.,
представляващо сбор от главница в размер на 1175 лв. , 338,40 лв.- застраховка
и 708,16 лв.- договорна лихва. Съгласно погасителния план ответникът е следвало
да заплаща месечни погасителни внски в размер от по 61,71 лв., като са посочени
размерите на главница, лихва, застраховка по всяка от вноските. По договора за
кредито от 21.03.2017 г. от момента на сключването му до датата на изготвяне на
заключението – 12.09.2019 г. не е заплащана никаква сума за погасяване на
задълженията. Размерът на паричното
задължение към датата на депозиране на заявлението с оглед на твърдяната
обявена предсрочна изискуемост е 1513,40 лв.- главница и 708,16 лв.- договорна
лихва. Размерът на обезщетението за забава върху главницата от 1513,40 лв. за
преиода от датата на обявената предсрочна изискуемост – 20.05.2017 г. до
11.01.2018 г. е 99,19 лв. Размерът на
възнаградителната лихва към датата на връчване на препис от исковата молба –
06.12.2018 г. е 542,49 лв. Размерът на падежиралите
вноски и дължимата възнаградителна лихва до датата на изготвяне на заключението
т.е. за вноските с настъпил падеж 20.10.2019 г. включително е 1224,56 лв.-
главница, включваща сумата от 933,25 лв.- главница от кредита и 291,40 лв.-
главница от застраховката, сумата от 688,36 лв.- възнаградителна лихва или общо
1913,01 лв. Размерът на обезщетението за забава върху непогасена главница по
падежирали вноски до 11.01.2018 г. вкл. е 10,66 лв.
При така установената по
делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да се уважи предявения иск,
ищецът следва да докаже
фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция в т.ч. наличието на
сключен договор за заем, изпълнение на договорните си задължения за
предоставяне на заемната сума, при което за ответника е възникнало задължение
за нейното връщане. Също така ищецът следва да докаже, че договорът е
предсрочно прекратен, каквито твърдения са изложени в исковата молба.
Като потребител ответникът разполага със защитата
срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът
следи служебно. Доколкото съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи и за
действителността на сключения договор за заем, то в тежест на ищеца е да докаже, че са спазени приложимите към процесния договор за
потребителски кредит императивните законови изисквания, както и че клаузите на
договора, касаещи основните му параметри са индивидуално договорени.
Между ответника и ищеца са възникнали правоотношения
по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора. Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от
договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по
договора. В случая е ирелевантно дали
датата на договора е посочена в началото или в края на договора за кредит,
доколкото същата няма данни да е изписана допълнително и е удостоверена с
подписа на ответника. Ответникът изрично е посочил, че приема общите условия,
като е подписал същите, поради и което няма пречка част от изискуемото към
договора съдържание да е уговорено в приложените и подписани от страните общи
условия.
В процесния договор, кредиторът е посочил
лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема,
като освен договорна лихва в общата подлежаща на връщане сума е включена
и дължимата застрахователна премия по сключената застраховка на плащанията.
Съгласно чл. 10, т.9 договорът за
потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията
за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, които е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени
проценти. Внимателния прочит на разпоредбата налага извода, че пълната редакция
на текста е свързана с възможността за промяна на уговорения първоначално
лихвен процент. В случая такъв е уговорен като постоянен, а не променлив -
поради което е достатъчно да бъде посочен размера на същия, което е сторено в
договора. Не намира приложение и разпоредбата на чл. 10, т.9а от ЗПК. Страните
са подписали погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, каквото е
законовото изискване на чл. 11, т.11 ЗПК при договори за кредит с фиксиран
лихвен процент.
От приетото по делото заключение
на съдебно – техническа експертиза се установява, че е спазена и разпоредбата
на ЗПК, предвиждаща, че шрифтът на договора не трябва да е по – малък от 12.
С оглед гореизложеното по повод
съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между ответника
и ищеца съдът счита, че са спазени
императивните изисквания на ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит
не е недействителен поради нарушение на
разпоредбите на ЗПК.
Следва да се обсъдят възраженията
на ответника, че не е налице обявена от ищеца предсрочна изискуемост на
договора за кредит.
С оглед задължителните указания
по тълкуването на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции по т. 18 от
ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК,
фактическият състав, пораждащ възможността кредитора да получи предоставена
главница по кредит преди изтичане на уговорен в полза на длъжника срок налага
позоваване на две предпоставки: обективен факт, уговорен като основание за
едностранно изменение на договора, и упражнено от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем с изявление, достигнало до длъжника.
Независимо от обстоятелството, че
ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
даденото в цитираното ТР разрешение за необходимостта преди подаването на
заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита
кредитът за предсрочно изискуем, е принципно и следва да намери приложение по
аналогия. Същото следва да се прилага не само за настъпване на предсрочната
изискуемост на задължения по договор за банков кредит /който по същността си е
договор за заем/, но и по отношение настъпването на предсрочна изискуемост на
разсрочени парични задължения по други договори, по които престацията на
кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено.
Не съществуват правно-логически аргументи, които да са основание за различно
третиране на предсрочната изискуемост на кредитите /заемите/, отпускани от
небанкови финансови институции/ и тези, отпускани от търговските банки. Няма
основание заемодателят, който е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1
ЗКИ и по занятие предоставя заеми със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, да бъде
освободен от задължение да обявява на длъжника, че счита кредитът за предсрочно
изискуем, защото това несъмнено би го поставило в привилегировано положение
спрямо банката, която също по занятие предоставя в заем парични суми за своя
сметка и на собствен риск. Отделно - кредитополучателите по договори, сключени
с небанкови финансови институции, биха били поставено в по-неблагоприятно
положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити.
Поради изложените съображения
настоящият съдебен състав счита, че и при вземания по договор за кредит с
кредитор финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, съдържащ клауза за
предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой вноски, предсрочната
изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на
заявлението кредиторът да е уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, и това волеизявление трябва да е достигнало до
длъжника. Срокът за изпълнение на задължението е съществен елемент от
съдържанието на договора за кредит, поради което за промяната му е необходимо
не само наличие на договорна клауза, но и изявление на правоимащия /кредитор/,
че се възползва от това право и обявява задълженията за предсрочно изискуеми.
Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен
брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и
без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда
действие, ако банката, съответно финансовата институция, изрично не е заявила,
че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател. В този смисъл е и
Решение № 3 от 17.04.2019 г. на ВКС по т.
д. № 1831/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията ***, в което се приема, че предсрочната
изискуемост на вземането по договор за заем за потребление по чл. 240 от ЗЗД,
уредена в нормата на чл. 71 от ЗЗД, представлява преобразуващо право на
кредитора за изменение на договора, което се упражнява с едностранно
волеизявление, което обаче следва да достигне до насрещната страна и поражда
действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната
изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона.
В настоящия случай не се установява при
условията на пълно и главно доказване приложеното към исковата молба уведомление
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да е достигнало до ответника –
кредитополучател на посочената в уточнителната молба дата, нито да е налице
фингирано връчване, доколкото липсват доказателства това уведомление да е
изпратено по пощата или по друг начин.
В Тълкувателно решение № 8/2017
от 02 април 2019 г. по т.д. № 8/2017 г. по описа на ОСГТК се приема, че
предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя
изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на
настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което
произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на
предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания,
възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения
позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на
претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на
което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно
изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. В така цитираното Тълкувателно решение №
8/2017 от 02.04.2019г. по тълк. дело № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 не е изследван въпроса „Може ли обявяването
на кредита за предсрочно изискуем да бъде извършено чрез връчване на препис от
исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК и приложеното към нея изявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем и представлява ли това факт, който
трябва да бъде съобразен от съда по чл. 235, ал. 3 ГПК“, предвид вече приетото
в т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК
вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните
институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Доколкото този въпрос не е обсъждан в по – късно постановеното тълкувателно
решение, то следва към настоящия момент да се приложат разпоредбите на
действащото предходно тълкувателно решение.
В постановената след 02.04.2019
г. съдебна практика на ВКС се приема, че в случай, че не се установи по делото
по предявен иск по чл. 422 ГПК, че на длъжника е връчено уведомление за
предсрочна изискуемост, то предявените искове следва да се уважат до размера на
падежиралите вноски, въпреки че съгласно
Тълкувателно решение № 8/2017 от 02.04.2019г. по тълк. дело № 8/2017г.
на ОСГТК на ВКС разбиране, че решението на съда трябва да отразява правното
положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на
съдебното дирене. (В този смисъл Решение
№ 3 от 17.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 1831/2017 г., II т. о., ТК, докладчик
съдията ***).
В случая с оглед на
гореизложеното то предявените главни искове се явяват неоснователни, поради
липса на обявена преди подаване на заявлението предсрочна изискуемост на
вземането. С оглед неснователността на главните искове, то съдът следва да се
разгледа предявените при условията на евентуалност осъдителни искове.
Съгласно Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193
по описа за 2018 г. на ВКС, ТК условие за разглеждане на осъдителни искове,
съединени при усвоията на евентуалност с установителни искове по чл. 422 ГПК, е
отхвърлянето на установителните искове, поради ненастъпила предсрочна
изискуемост на вземанията по кредита преди заявлението по чл. 410 ГПК, като в
този случай се въвежда ново обстоятелство в исковата молба. Приема се, че
уведомяването на длъжника по кредита за изявлението на банката за настъпване на
предсрочната изискуемост се осъществява с получаване на обективираното в
исковата молба изявление т.е. с връчване на ответника на препис на исковата молба,
с която е предявен и осъдителен иск за вземанията. Приема се, че при назначен
на ответника особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК с връчването на
препис от исковата молба и на уведомление за предсрочна изискуемост на особения
представител, се счита, че е налице надлежно уведомяване на длъжника ответник.
На основание гореизложените съображения съдът
приема, че с връчването на препис от исковата молба и на приложението към нея
документи, включително и уведомление за обявяване на кредита за пресрочно
изискуем, на особения представител на отвеника, кредитът се счита за предсрочно
изискуем. В настоящия случай препис от исковата молба и приложените към нея
доказателства е връчен на особения представител на ответника на 06.12.2018 г.,
от който момент цялото задължение по договора за кредит, включително и
произтичащите от него надбавки става
предсрочно изискуемо и предявените искове за главница и възнаградителна лихва
до датат на предсрочната изискуемост се явяват основателни и доказани. Вещото
лице установява, че към датата на връчване на препис от исковата молба на
06.12.2018 г. размерът на възнаградителната лихва е 542,49 лв., като до този
размер предявеният осъдителен иск за присъждане на договорна лихва следва да се
уважи. За разликата над този размер до
пълния претендиран размер от 708,16 лв. искът следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
Съгласно Тълкувателно решение
3/2017 г. от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС размерът на
вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит
следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по
договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. Уговорената в договора
лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за
срока на договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно – обезпечителна
функция съгласно чл.71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция.
Изменението на договора поради неизправност на заемополучателя има за последица
загуба на преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл.70, ал.1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално
определения срок поради съществуващия за него риск преустановява
добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което
уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на
предсрочната изискуемост, не се дължи.
Относно осъдителният иск за главница,
доколкото се установява, че предсрочната изискуемост настъпва с връчнане на
препис от исковата молба и не са налице плащания от ответника, то същият се
явява изцяло основателен и следва да се уважи.
Както беше посочено по – горе
съгласно цитираното Тълкувателно решение 3/2017 г. от 27.03.2019
г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС след датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем се дължи законна лихва за забава, но не и за периода преди
това, доколкото ищецът не претендира падежирали вноски по кредита, а иска
осъждане на ответника да заплати на ищеца главница, договорна лихва и
обезещетение за забава на цялата главница още преди настъпването на
предсрочната й изискуемост.
Предвид гореизложеното съдът
счита, че предявените установителни искове
следва да се отхвърлят изцяло, а предявените осъдителни искове следва да се
уважат до размера от 1513,40 лв.- главница по Договора за кредит от 21.03.2017
г., сумата от 542,49 лв.- договорна лихва до датата на предсрочната изискуемост
– 06.12.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
06.12.2018 г. до окончателното й изплащане. За разликата над сумата от 542,49
лв. до пълния претендиран размер от 708,16 лв., както и за периода от
07.12.2018 г. до 20.03.2020 г. исковете за осъждане на ответника да заплати
договорна лихва следва да се отхвърлят. Следва да се отхвърли и искът за
присъждане на сумата от 99,61 лв.- обезщетение за забава за периода от
20.05.2017 г. до 11.01.2018 г., тъй като съгласно горецитираното тълкувателно
решение при обявяване на кредита за предсрочно изискуем се дължи законна лихва
от датата на предсрочната изискуемост. От
приетото по делото заключение и изложеното в исковата молба става ясно, че
размерът на претенцията за забава е определен на основание предсрочна изискуемост
на главницата в размер от 1513,40 лв., считан от 21.05.2017 г., което не се
установява по делото.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 ГПК,
в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно на уважената част от
исковата претенция. Ищецът претендира и е представил доказателства за разноски
в заповедното производство, които обаче не му се дължат, доколкото исковете по
чл. 422 ГПК съдът счита за изцяло неоснователни. В исковото производство ищецът
е направил разноски в размер от в размер от 80,26 лв.
– държавна такса по осъдителните искове, депозит за особен представител 350
лв., депозити за вещи лица – 350 лв., както и 100 лв.- юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал.8 във вр. с чл. 25
от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ или общо разноски в размер от
880,26 лв. От така определените разноски по съразмерност следва да му се
присъди сумата от 780 лв.
Особеният представител е направил
искане за присъждане на допълнително възнаграждение
за процесуално представителство по 100 лв. за всяко следващо съдебно заседание,
на което е присъствал след второто. Съгласно чл. 7, ал. 6 от Наредба
№ 1/2004 г. при защита по дела, с повече от две съдебни заседания за всяко
следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. В случая обаче се касае за назначаване на особен
представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК,
в който случай размерът на възнаграждението може да бъде и под
минималния за съответния вид работа, на не по- малко от ½ от него.
Присъденото в полза на особения представител възнаграждение в размер от 350 лв.
напълно съответства на така предвиденото и на усилията на защитата по
осъществяване на процесуално представителство по делото. Съобразено е с
фактическата и правна сложност на делото, а допълнителните три съдебни
заседания, на които особеният представител на ответника се е явил, са били
отложени поради липса на заключение и съответно не са извършвани никакви
действия от страна на представителя.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София 1715, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София сгр.14 против Р.И.Б.,
ЕГН: **********, адрес: *** искове
с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1513, 40 лв.- главница, представляваща
незаплатена сума по Договор за
потребителски заем с номер *** от 21.03.2017 г., сумата от 708,16 лв.-
възнаградителна лихва по договора за периода от
20.04.2017 г. до 20.03.2020 г., сумата от 99,61 лв.- мораторна лихва
върху главницата за периода от 20.05.2017
г. до 11.01.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението – 22.01.2018 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 1176 по описа за 2018 г. на
ПРС, поради
ненастъпване на предсрочната изискуемост.
ОСЪЖДА Р.И.Б., ЕГН: **********,
адрес: *** да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1715, ж.к.
„Младост“ 4, Бизнес Парк София сгр.14
сумата от 1513,40 лв. –
главница, представляваща предсрочно изискуема
главница по Договор за потребителски заем с номер *** от
21.03.2017 г., сумата от 542,49 лв.- договорна лихва за периода от 20.05.2017 г. до 20.11.2018
г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 06.12.2018 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 780 лв.- разноски по съразмерност,
като ОТХВЪРЛЯ предявените от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1715, ж.к.
„Младост“ 4, Бизнес Парк София сгр.14 против Р.И.Б., ЕГН: **********, адрес: ***
искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца разликата над сумата от 542,49
лв.- до пълния претендиран размер от 708,16 лв. – възнаградителна
лихва за периода от 06.12.2018 г. до
20.03.2020 г. и сумата от 99,61 лв.- обезщетение за забава за периода от
20.05.2017 г. до 22.01.2018 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
особения представител на ответника Р.И.Б. – *** Г.К. за увеличаване на
определения депозит с по 100 лв. за всяко следващо съдебно заседание след
второто.
В тази част решението има
характер на определение и подлежи на обжалване пред ПОС с частна жалба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала.
ПМ