Решение по дело №1003/2021 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1678

 

гр. Пловдив,  12 август 2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                           

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ

 

 при секретаря  П. Д. и с участието на прокурор ЙОРДАНКА ТИЛОВА  като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1003 по описа за 2021 год. на Административен съд – Пловдив и взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.203 от АПК, вр. чл.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на „ТРАНС КА-2005“ ООД, ЕИК *********, с.Граф Игнатиево, ул.“Бачо Киро“ №3, общ.Марица, обл.Пловдив, чрез адв.К. - К.,*** против ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ /ИА“АА“/-София по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с който се претендира обезщетение за имуществени  вреди в размер на 580 лева, изразяващи се в разноски за адвокатско възнаграждение, във връзка с обжалване на издадено и впоследствие отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 36-0000568/04.12.2018г., издадено от гл.инспектор при ОБЛАСТЕН ОТДЕЛ АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ /ОО“АА“/ гр. Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.10.2019 г. до окончателното й изплащане. Претендира се присъждането на направените по настоящото дело разноски.

Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в писмен отговор чрез гл.юриск. Генади И. , не възразява платената сума за адвокатската защита да бъде присъдена на ищеца, ако в кориците на АНД 614/2019г. на РС Пловдив е приложен договор за правна защита и съдействие, който да съдържа подробно посочени реквизити. Иска се обаче сумата да бъде намалена до минимално определения размер в Наредба № 1 от 09.07.2004г., като в тази насока сочи, че делото е гледано само пред първа инстанция. Моли съда да отхвърли исковата претенция в частта за сумата над 370 лв. като неоснователна и необоснована. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в настоящото производство. Претендира юрисконсултско възнграждение.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище, че исковата молба е доказана по основание и размер и следва да бъде уважен в цялост.

Като изслуша становището на страните, на база приобщените по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С влязло в сила на 21.10.2019 г. решение № 853/30.04.2019 г. по АНД № 614/2019 г. на Пловдивски районен съд, оставено в сила с решение № 2025/21.10.2019 г. по КАНД № 1626/2019 г. на Административен съд-Пловдив, е отменено Наказателно постановление № 36-0000568/04.12.2018 г. издадено от гл.инспектор определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/. В съдебния процес дружеството ищец е било представлявано от надлежно упълномощен адвокат и е заплатило адвокатски хонорар в размер на 580 лв., видно от приложения договор за правна защита и съдействие, същият представляващ и разписка /лист 19 от АНД № 614/2019 г. на ПРС/.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:

Искът е предявен от надлежна страна и в срок, затова същият е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият е  основателен по следните съображения :

Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена;  пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт).

Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици.

Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т.1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС.

Налице са в случая и останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение съставлява вреда, причинена пряко от отменения акт. В тази връзка неоснователен е  доводът на ответника, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не съставлява вреда, причинена пряко от административен акт. Този извод се основава на съображения, че заплащането на възнаграждение по договор за поръчка не било пряка и непосредствена последица от административен акт и тъй като ангажирането на правна помощ в производството по ЗАНН не е задължително, то и направените за адвокатска защита разходи не са пряка и непосредствена последица от издаденото и отменено впоследствие наказателно постановление.

Настоящият състав приема, че от извършването на незаконосъобразни действия по издаването на незаконосъобразния акт - процесното наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на наказателното постановление.

По силата на чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът в случая не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление от административния орган.

Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по наказателни от административен характер дела, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което са наложени санкции, които ищецът е считал за незаконосъобразни.

В този смисъл обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече  по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси.

Тези съображения обосновават извода на съда, че от издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред), за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди. Казано с други думи, искът е доказан по основание и размер и като такъв ще следва да бъде уважен.

Що се отнася до възражението евентуално за прекомерност, то следва да се отбележи, че този институт е неприложим, доколкото тук се търси, респ. присъж­да, една заместваща облага и то под формата на обез­щетение. Още повече, че противно на твърдението на ответника, делото е гледано и на втора инстанция като платеното в размер на 580 лв. адвокатско възнаграждение за две инстанции не е прекомерно.

Основателно е и искането за присъждане на лихва върху тази сума. Действително, разноските, направени от спечелилата спора страна, се присъждат без лихви от съда, разглеждащ спора в съответното съдебно производство, но в процесния случай се касае за отговорност за вреди, поради което правилно съдът е присъдил претендираната върху главницата лихва. Дори и претендираните пред административния съд имуществени вреди да произтичат от направени разходи за правна защита в съдебно производство по оспорване на наказателно постановление, след като не могат да се претендират и присъдят в това производство, то същите съставляват вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, при неизпълнение на парично задължение, каквото неизпълнение в случая е налице, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. А съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 3/2004 г. лихвата е дължима, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния административен акт.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски. Те се констатираха в размер на 325 лв., от които 300 лв. заплатеното адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса. Следва да се посочи, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно, тъй като с оглед материалния интерес по настоящото дело (580лв.), минималния размер на адвокатското възнаграждение, съгласно чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. е 300 лв.

В предвид на изложеното и на основание чл.172 от АПК Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ-София да заплати на „ТРАНС КА-2005“ ООД, ЕИК *********, с.Граф Игнатиево, ул.“Бачо Киро“ №3, общ.Марица, обл.Пловдив, сумата в размер на 580 лв. имуществени вреди, причинени в резултат от незаконосъобразно Наказателно постановление № 36-0000568/04.12.2018 г. издадено от гл.инспектор определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от Закона за автомобилните превози, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.10.2019 г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ-София да заплати на „ТРАНС КА-2005“ ООД, ЕИК *********, с.Граф Игнатиево, ул.“Бачо Киро“ №3, общ.Марица, обл.Пловдив, направените по делото разноски в размер на 325 лв.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

СЪДИЯ: