Решение по дело №44/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производство по чл. 145 и сл. От АПК във вр. С чл. 13, ал. 6 от ЗСП във вр. С чл. 25 от ЗХУ.

Образувано е по жалба на Д. М. П. от гр В.Т. срещу Заповед № ЗХУ-ИД/Д-ВТ/1917/ФП/14.11.2024г., потвърдена с Решение № 04-РД06-002/6.1.2025г., с която й е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 3 от ЗХУ в размер на 131,50 лева месечно за периода от 1.11.2024г. до 30.11.2029г. вместо претендираната от жалбоподателката по чл. 70, т.4 от ЗХУ в размер на 30% от линията на бедност.

В жалбата се изразява несъгласие с размера на отпуснатата финансова подкрепа, доколкото оспорващата счита, че й се следва финансова подкрепа в максималния предвиден размер по чл. 70, т. 5 от ЗХУ, а не посочената в обжалваната Заповед по чл. 70,т. 3 от ЗХУ. Намира, че органът е приложил неправилно материалния закон, тъй като видно от ЕР на ТЕЛК № 90100/71/1-10-2024г. са й определени 95% трудова неработоспособност с чужда помощ, което означава, че размера на ежемесечната финансовата подкрепа следва да е по чл. 70 ,т. 4 от ЗХУ. Освен това намира, че е налице нищожност на административния акт, тъй като същият е неподписан. Въз основа на изложените доводи отправя искане за отмяна на процесния акт, като преписката се върна на административния орган със задължителни указания по прилагането на материалния закон.

В о.з. се представлява от назначения от съда служебен защитник адв. Г., която поддържа така подадената жалба. Намира, че от събраните в хода на производството писмени доказателства става ясно, че на жалбоподателката е определен 95% намалена работоспособност, следователно са налице двете кумулативни предпоставки за отпускане на помощ по чл. 70, т. 4 от ЗХУ, а именно 1. Лицето е с определен 95%ТНР пожизнено с чужда помощ 2. Получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване. На следващо място намира, че съществува порок в мотивите, тъй като от самата Заповед и изменящата я такава жалбоподателката не може да установи каква помощ всъщност й е отпусната . Излага доводи, че при постановяване на акта е допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 35 от АПК, тъй като административният орган не е изяснил фактическата обстановка по спора, преди да постанови акта. След като ДСП има служебен достъп до системата на НОИ, то същата е могла да се убеди, че й е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С оглед на това намира, че жалбата се явява основателна и процесния акт следва да бъде отменен, като се върне преписката на административния орган с указания по прилагането на закона. Представя подробна писмена защита.

Ответникът – Директор на Дирекция "Социално подпомагане", гр. В. Търново , редовно призован, се представлява от юк А., която намира подадената жалба за неоснователна, тъй като към момента на издаване на процесната Заповед 14.11.2024г. тази информация не е била заредена в информационната система на НОИ, поради което Директорът е извършил проверката веднага като е заредена информацията е издадена Заповед за изменение на процесната Заповед, като на лицето е извършено доплащане на разликата от 2.1.2025г.

Административен съд Велико Търново, след като изслуша становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства от фактическа страна намира за установено следното:

Жалбоподателката е подала Заявление- декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д-ВТ81917/4.11.2024г. до ДСП В. Търново за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите й по чл. 20, ал.1 от ЗХУ, като към него е приложено и Експертно решение № 90100/71/1.10.2024г. на ТЕЛК, с което й е определена 95% ТНР с чужда помощ,като във формуляра е заявена потребност за предоставяне на лична помощ. На 12.11.2024г. е изготвена индивидуална оценка на потребностите на П., с която са й определени 69 т. – четвърта степен на тотална зависимост / затруднения и 69 ч. за лична помощ. Въз основа на дадените предложение с Направление № 24037326/13.11.2024г. за включване в механизма „Лична помощ“ на Директор ДСП В. Търново са й определени 85ч. месечно за лична помощ със срок до 12.11.2029г. С процесната Заповед й е отпусната за периода от 1.11.2024г. до 30.11.2029г. месечна финансова подкрепа в размер на 131,50 лева месечно по чл. 70,т. 3 от ЗХУ. Недоволна от този акт, същата го е обжалвала по административен ред, като с Решение № 04-РД06-0002/6.1.2025г. същата е потвърдена. Посочено е, че АО е изяснил фактическата обстановка, че жалбоподателката е на 3г. с призната ТНР от 95%, поради което следва да й се определи финансова подкрепа по чл. 70,т. 3 от ЗХУ. В мотивите е отразено, че с Постановление № 212/2.11.2023г. размерът на линията на бедност за страната е определен в размер на 526 лева, поради което 25% от тази линия са 131,50 лева, правилно определени в обжалваната Заповед от АО. Решението е подписано с КЕП и връчено на жалбоподателката на 7.1.2025г., като жалбата до Административен съд Велико Търново е подадена на 10.1.2025г.

В административната преписка се съдържа Становище на Директор ДСП В. Търново относно подадената жалба . По делото е депозирано становище на Директор ДСП В. Търново стр. 30 от делото, от което е видно, че служебно е била заредена информационната система на НОИ, и като е взета предвид отпуснатата добавка за чужда помощ е издадена Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ/1917ФП/2.1.2025г., с която е изменен размерът на отпуснатата месечна финансова подкрепа , като е приложен чл. 70, т. 4 от ЗХУ в размер на 157,80 лева месечно, считано от 1.12.2024г. ,а за м. ноември е постановено да се доплати сумата от 26,30 лева, която заповед е връчена на 10.1.2025г. стр. 44 от делото.

В хода на съдебното дирене е представено и Разпореждане № **********/4.11.2024г., на Ръководител на „Пенсионно осигуряване „ при ТП на НОИ, с което на жалбоподателката е отпусната пенсия за общо заболяване пожизнено в размер на 667,66 лева, считано от 1.11.2024г. От жалбоподателката са представени и извлечения от банковата сметка, от която се установяват извършените към жалбоподателката плащания от ответник жалба за м. 11.2024г. и за м. 2.2025г. както и плащанията за пенсия от ТП на НОИ В. Търново за посочените месеци.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт, който е оспорен по административен ред и потвърден от горестоящия орган, който засяга негативно адресата на Заповедта и е предявена в законоустановения по чл. 149, ал.1 от АПК срок пред компетентния за това съд, което я прави процесуално допустима.

Съгласно чл.25,ал.1 т.2 от ЗХУ, въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т.2 от ЗХУ. На основание чл. 68,ал.1 и ал. 2 от ЗХУ хората с увреждания имат право на финансова подкрепа в зависимост от потребностите им, определени в индивидуалната оценка по чл. 20 от ЗХУ. Подкрепата по ал. 1 е предназначена за компенсиране на разходите, свързани с преодоляване на затрудненията, предизвикани от вида и степента на увреждане. Разпоредбата на чл. 69 от ЗХУ има следното съдържание: финансовата подкрепа за хората с увреждания се състои от два компонента: т. 1. месечна финансова подкрепа съобразно степента на увреждането; т. 2. целеви помощи съобразно вида на увреждането. ЗХУ Съгласно разпоредбата на чл. 70 от ЗХУ, право на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 имат хората с трайни увреждания над [възраст] възраст, както следва:
от 50 до 70, 99 на сто степен на увреждане - в размер 7 на сто от линията на бедност;
2. от 71 до 90 на сто степен на увреждане - в размер 15 на сто от линията на бедност 3.
над 90 на сто степен на увреждане - в размер 25 на сто от линията на бедност;

Съответно т. 4 и т. 5 от чл. 70 от ЗХУ за отпускане на по- висок размер месечна добавка, освен определеният процент ТНР над 90% кумулативно и друга предпоставка като по т. 4 се изисква лицата да получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест, тогава размерът на тази помощ е 30 на сто от линията на бедност; и т. 5 лицата да получават социална пенсия за инвалидност и тогава размерът е 57% от линията на бедност. Тези обстоятелства изрично са визирани както в самия закон, така и Правилник за приложението му , където в чл. 66, ал. 2 от ППЗХУ, при определяне на размера на месечната финансова подкрепа по чл. 70,т. 4 и т. 5 от ЗХУ се взема предвид видът на получаваната пенсия съгласно КСО дали е за инвалидност поради общо заболяване и/ или трудова злополука или социална пенсия за инвалидност.

При така установена нормативна рамка, съдът намира, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган, Директор на съответното ДСП като Заповедта е подписана лично от издателя. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е налице нищожност, тъй като актът е неподписан, явно се касае за потвърждаващото го Решение, подписано с КЕП. Актът е подписан лично от посочения издател, поради което същият не се явява нищожен, а както се посочи по- горе потвърждаващото го Решение е подписано с КЕП, поради което същото не се явява нищожно.

Съдът обаче намира, че от страна на ответник жалба е допуснато нарушение на изискването за форма, визирано в нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК че в него се посочват установените от органа факти, така и приложимата правна норма. Макар погледнато формално да са посочени определени факти, да има правни изводи и диспозитив като цялото Заповедта е постановена при липса на мотиви, което е самостоятелно основание за нейната отмяна. В оспорената Заповед не е посочено твърдението на процесуални я представител на Директор ДСП, че към момента на издаване на Заповедта, не е била качена в информационната система на НОИ, отпуснатата на жалбоподателката пожизнена пенсия за инвалидност, до която органът има служебен достъп, поради което финансовата подкрепа е определена по общите правила от т.1-3 на чл. 70 от ЗХУ. Освен това в тях въобще не е посочено, че този въпрос за отпуснатата пенсия и по- конкретно нейния вид въобще не е изследван от орган, което се явява и съществено процесуално нарушение чл. 35 от АПК. В мотивите е следвало еднозначно да се посочи че при съответно постъпване на информацията за отпусната пенсия ще бъде издадена Заповед за изменение на процесната. Именно неизлагането на мотиви в горния смисъл е накарал жалбоподателката да не е наясно с волята на АО, което е нарушило съществено нейната защита.

Както се посочи по- горе, съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на административните правила при постановяване на акта чл. 35 от АПК. Освен това с оглед на факта, че оспорваната Заповед е издадена на 13.11.2024г., а Разпореждането за отпускане на лична пенсия поради общо заболяване е от 4.11.2024г. АО е могъл да поиска съдействието на жалбоподателката, като я задължи да представи такова. След като не е изпълнил горепосочените си процесуални задължения, АО е постановил един незаконосъобразен акт, тъй като към момента на произнасянето му неправилно е посочена фактическата обстановка по спора, не са изложени подробни мотиви.

По приложението на към датата на издаване на Заповедта, то естествено и самата правна квалификация се явява невярна. Както се посочи по- горе към 13.11.2024г. жалбоподателката е имала установен 95% ТНР със съответното ЕР на ТЕЛК и отпусната пожизнена пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 1.11.2024г. с Разпореждане № **********/4.11.2024г., на Ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ. Следователно към посочената дата, за жалбоподателката са изпълнени и двете изисквания на нормата на чл. 70,т. 4 от ЗХУ, поради което на същата е следвало да се отпусне финансова подкрепа по посочения от нея текст. С оглед на така установеното оспорваната Заповед се явява и материално незаконосъобразна.

Основното възражение на ответник жалба е, че към датата на о.з. вече е налице Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ/1917/ФП/2.1.2025г. за изменение на процесната, с която е разпоредено доплащане на жалбоподателката, тъй като е налице основание по чл. 70, т. 4 от ЗХУ от 1.12.2024г., а за м. ноември е определено доплащане в размер на 26,30 ст. Поради което за същата няма правен интерес от обжалване. Следва да се посочи, че този факт е следвало да бъде взет предвид от РДСП при провеждане на институционалния контрол, да върне преписката за издаване на нова Заповед с приложение на чл. 70, т. 4 от ЗХУ , доколкото Заповедта е от 2.1.2025г., а потвърдителното Решение е от 6.1.2025г. По този начин не би се стигнало до обжалване на Заповедта по съдебен ред, като по този начин съществено са накърнени правата на жалбоподателката. Освен това дори да се приеме, че посочената Заповед за изменение посочва вярната правна квалификация на дължимата финансова подкрепа чл. 70, т. 4 от ЗХУ, вместо посочената чл. 70,т. 3 от ЗХУ, след като на същата се определя финансовата подкрепа от 1.12.2024г.,а не от датата на отпускане на пенсията за инвалидност поради общо заболяване 1.11.2024г,и неправилно е посочена освен датата, от която финансовата подкрепа се отпуска, така и размера на помощта за м. ноември, който също е намален от 157,80 лева на 26,30 лева, без да са изложени мотиви за това. Следователно не е налице твърдяната недопустимост на подадената жалба към датата на постановяване на настоящото Решение.

Всичко изложено по- горе налага отмяна на постановения АА и връщане на преписката на АО със задължителни указания по прилагането на закона, а именно да се отпусне финансова подкрепа по чл. 70 т. 4 от ЗХУ от 1.11.2024г. до 30.11.2029г. в размер на 30% от линията на бедност.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК , осми състав на Административен съд Велико Търново

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Д. М. П. от гр В.Т., Заповед № ЗХУ-ИД/Д-ВТ/1917/ФП/14.11.2024г., потвърдена с Решение № 04-РД06-002/6.1.2025г., с която й е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 3 от ЗХУ в размер на 131,50 лева месечно за периода от 1.11.2024г. до 30.11.2029г.

ВРЪЩА преписката на АО за постановяване на законосъобразен акт съобразно гореизложените мотиви на съда.

Определя срок за постановяване на нови акт четиринадесет дни от влизане в сила на настоящото Решение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр. София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл. 137 от АПК.