№ 839
гр. Варна, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20233100500945 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и е образувано е по въззивна жалба от Г. А.
С., чрез адв.Д. П. против Решение № 444 от 13.02.2023 година, постановено
по гр.дело № 14.3 054/2021 година, по описа на ВРС, с която е била уважена
исковата претенция на Командира на Военно формирование № *** – Варна и
е бил осъден Г. А. С. да заплати на Военно формирование *** - Варна сумата
от 33 520.56 лева /тридесет и три хиляди петстотин и двадесет лева и
петдесет и шест ст./, представляваща констатирана с Акт за начет вх.№
144/06.10.2020г. липса на дълготрайни активи и материални запаси получени
от ответника в качеството му на материалноотговорно лице по чл.23 от
ЗДФИ, ведно със законна лихва считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда- 18.08.2021 година до окончателното погасяване на
задължението, както и сумата от 3072.96 лева (три хиляди седемдесет и два
лева и деветдесет и шест стотинки) -законна лихва върху главницата
дължима за периода от датата на установяване на вредата - 17.09.2019 година
до 11.08.2020 година, както и в частта, с която е бил осъден Г. А. С., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на Военно формирование *** - Варна
сумата от 1760 лв. (хиляда седемстотин и шестдесет лева) , на основание
чл.78 ал.1 от ГПК.
От съдържанието на жалбата става ясно, че въззивника, чрез адв.П.
моли съдът да отмени атакуваното решение, като неправилно и
противоречащо на наличните по делото доказателства, и на закона.Излагат се
доводи, според които съдът превратно е тълкувал последния, като не е отчел
обстоятелството, че сумата е била заплатена от въззивника и за целта са
налице нарочни доказателства в тази насока.Според въззивната жалба само на
1
това основание решението се явява недопустимо и следва да се обезсили.
Наред с горното се навеждат съображения, че претенцията се явява
недоказана, като съдът не е отговорил на множеството и направени пред него
възражения във връзка с процедурата по издаването на Акт за начет;
неправилно според жалбата са били тълкувани различни доказателства –
обходен лист и други.По същество отправеното към съда искане е
атакуваното решение да бъде обезсилено, евентуално отменено.
По делото и в срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от страна на
въззиваемото Военно формирование № *** – Варна, чрез ю.к.С., с което се
настоява решението да бъде потвърдено.
В съдебно заседание, въззивника, редовно призован, се явява лично и с
адв.П., която поддържа въззивната жалба и молят съда да я уважи.
Въззиваемата страна – Военно формирование № *** – Варна, редовно
призовано, се представлява от ю.к.С., която моли съдът да потвърди
решението.
Пред настоящия съд е била депозирана и писмена защита Вх.№ 15 848
от 23.06.2023 година на адв.П., с която същата, излагайки аргументи, намира,
че решението се явява недопустимо, респективно неправилно.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред ВРС ищцовата страна е заявила твърдения, според които
въззивника Г. С. е бил материално отговорно лице на длъжността - „Завеждащ
хранилище за ЗИЛ и шофьор„ във Военно формирование № *** – град Варна
за периода от 25.05.2010г. - 08.04.2019г.Правоотношението е възникнало по
силата на Договор за военна служба № 180 от 25.05.2010 година, а през 2019
година със Заповед на командира на ВМС на Р България № ЛС-01-
26/08.04.2019 година правоотношенията са били прекратени, като въззивника
е бил освободен и зачислен към запаса.В исковата молба още се излага, че
междувременно при проверка на „Военна полиция“ във В.ф.***- Варна за
употреба на алкохол на дежурната служба на в.ф.***-Варна се е установило,
че гл.ст-на Г. С. по време на дежурството е употребил алкохол - 1,41 единици
в издишания въздух, посредством техническо средство - Drager Alcotest 7510,
№ 8319700. По[1]късно с фиш за токсикологичен анализ №1837/27.03.2019г. в
23.20 часа в спешно отделение на МБАЛ - Варна на гл.ст. на Г. С. е взета
кръвна проба, като концентрацията на етилов алкохол в кръвта е 1.91%(%L).В
молбата си още ищцовата страна твърди, че със Заповед №РД-01-61 от
08.04.2019 година на Командира на военно формирование ***-Варна е
организиран процеса на приемане/сдаване на материалните запаси и
дълготрайни активи, числящи се на главен старшина С. във връзка с
отчисляването на военнослужещия от списъчния състав на военното
формирование.Тогава са били установени липси на стойност 58 280.26
лева.като свой представител по време на проверката въззивника е посочил
старшина г. Г. Д. - завеждащ склад за аварийно спасително имущество.
Според исковата молба още по силата на Заповед №ОХ-1012 от
08.11.2019 година на Министъра на отбраната е разпоредено извършване на
2
материална проверка във военно формирование ***-Варна на основание чл.31
от Закона за държавната финансова инспекция от главен инспектор в звено
„Финансов контрол и материални проверки". Твърди се, че за приключилата
материална проверка във военно формирование ***-Варна срещу главен
старшина Г. С. във връзка с дейността му като материалноотговорно лице на
основание чл.21,ал.1,т.2;чл.22,ал.1, и чл.23,т.1 от ЗДФИ е изготвен Акт за
начет с № 144/06.10.2020г. Ищецът излага, че актът за начет е съставен срещу
главен старшина Г. А. С. във връзка с дейността му като материално
отговорно лице във военно формирование ***-варна при извършената
материална проверка на склад „ЗИП-/743ИП[1]2/, склад „73/ЗИП-1/, и склад
„63/Машини и Агрегати/, възложена със Заповед №ОХ[1]1012/08.11.2019г.,
изменена и допълнена с №ОХ-394/22.05.2020г., изменена и допълнена с
№ОХ-494/30.06.2020г. на министъра на отбраната на Република България и
във връзка с писмо рег.№30-23-252/30.10.2019г. на командира на
Военноморските сили. Към датата на изготвяне на акта за начет главен
старшина Г. С. в качеството си на материално отговорно лице, обект на
проверката не бил извършил плащане на липсите. Ищецът излага, че
установените вреди от липси на дълготрайни материални активи и
материални запаси са в размер на 33 520.56 лева, като на основание чл.26 от
Закона за държавната финансова инспекция и чл.43, ал.З от Правилника за
прилагане на ЗДФИ е начислена законна лихва от датата на установяване на
вредата /17.09.2019г./ до датата на изготвяне на акта за начет /11.08.2020г./ в
размер на 3 072,96 лв.Искането отправено до съда е да бъде осъден
въззивника да заплати посочената сума.
От фактическа страна пред решаващия съд е било установено, че по
ч.гр.д. №11652/20 година, ВРС с определение №261705/21г. е обезсилил
издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 260541 от
06.10.2020г. по чл.417 ГПК, както и изпълнителен лист №261386/06.10.2020г.
,издадени по ч.гр.д. № 11652/2020 год. на ВРС.Видно е още, че с
Разпореждане №277483 от 02.08.21 година е постановил издаване на обратен
изпълнителен лист.
Не е спорно между страните, че по силата на Договор №180/25.05.2010г.
Г. А. С., на осн.чл.134а вр § 139,ал.1 от ПЗР на ЗОВСРБ е приел да изпълнява
длъжността “Завеждащ хранилище за ЗИЛ и шофьор”, на която е назначен
01.08.2009г. със Заповед № К-25/30.07.2009г. със срок на договора 5
години.Този срок е продължен със Допълнително споразумение
№1427/23.03.2010г., считано до 30.04.2023г.
Със Заповед №РД-01-62 на Началник Военно формирование-***-Варна
гл.старшина Г. А. С. е отчислен от списъчния състав на военно формирование
***-Варна, считано от 09.04.2019г. При извършена материална проверка във
военно формирование ***-Варна срещу гл.старшина Г. А. С. във връзка с
дейността му като материалноотговорно лице е съставен Акт за начет рег.
№04-7/18.08.2020г. или вх.№144/06.10.2020г.
По делото е бил представен и Обходен лист рег.№03-218/11.04.2019г. на
Г. А. С. се установява, че същият е сдал числящи му се документи и
имущества и няма финансови и други задължения към военно формирование
3
***-Варна. По делото са представени Протокол рег. № 03-314/29.07.2020г.;
копие от Инвентаризационен опис рег. № 03-446/15.12.2017 г.;
Инвентаризационен опис рег. № 03- 445/15.12.2017 г.; Инвентаризационен
опис рег. № 03-130/08.03.2018 г.; Инвентаризационен опис рег. № 03-
450/17.09.2019 г.; Инвентаризационен опис рег. № 03- 451/17.09.2019 г.;
Инвентаризационен опис рег. № 03-452/17.09.2019 г.; Инвентаризационен
опис рег. № 03-453/17.09.2019 г.; Инвентаризационен опис рег. № 03-
454/17.09.2019 г.; Писмо рег. № 03-462/20.09.2019 г.; Доклад-анализ рег. №
03- 470/22.12.2017 г.; Анализ рег. № 03-727/21.12.2018г.; Обяснение от
07.01.2020 г.; Въпросен лист от 07.01.2020 г.; Становище-възражение от Г. С..
От назначените по делото Съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че наличните документи отразяват техническото състояние и
качеството на материалите в склада, но и че такива не са водени ежедневно.
Със складови разписки са заприходявани и изписвани материалните запаси,
когато това се е случвало. Затова материално отговорното лице е водило
Книги за отчитане на материалните средства ПФСР 101, същата служи за
водене на отчета на материалните средства по категории. На експертизата не
са предоставени ежемесечни сверявания на наличностите в складовете, в
периода в който Г. С. е бил материално отговорно лице. Такива не са
извършвани. След одита по предписание на финансовия ревизор се въвежда
Книга за извършване на ежемесечни сверки на наличностите по различните
складове Книгата се води по складове и материално отговорни лица. При
проверката във военно формирование - *** на ССЕ бе предоставен
оригиналът на Акт за начет съставен от Й.П.Д. и регистриран с № 30-23-
252/11.08.2020г. в звено „Финансов контрол и материални проверки" към
Министерство на отбраната при извършена материална проверка във военно
формирование - *** Варна срещу главен старшина Г. А. С., както и Таблицата
равносметка към него. При сравнение на данните от таблиците на хартиен
носител и тези на електронен носител се констатира съответствие в данните
на двете. Във всеки склад се води книга, в която се 3 вписват констатации,
препоръки и задачи към отговорника на склада. Книгата стои в склада и се
съхранява от материалноотговорното лице. На вещото лице не е предоставена
тази книга, защото при влизане в склада за инвентаризация книгата е
липсвала. При съставяне на отчетните документи за отпуснати количества,
няма констатирани слабости, нарушения или щети по чл. 166, ал. 3 от
Счетоводен документооборот. Документите се проверяват от приел, сдал и от
счетоводството. Преди подписване се проверяват всички позиции. Ако се
констатирани грешки документа се връща за корекция. Не се допуска
корекция или зачеркване на в документа. За периода от 2014г. до 2017г. са
назначавани инвентаризации и комисии за провеждането им със следните
заповед: За 2013г. със заповед № РД-01-215 от 09.10.201 Зг. на Началника на
военно формирование *** е назначена комисия за извършване на
инвентаризация. Инвентаризационните описи с № 03-537/25.11.2013г. и № 03-
564/02.12.2013г. са подписани от Г. А. С.. За 2014г. по заповед на Командира
на Военноморските сили № РД-01-609/ 30.09.2014г. за извършване на
инвентаризация на ДА и МЗ през 2014г. и заповед № РД-01-223/10.10.2014г.
4
на Началника на военно формирование *** е назначена комисия за
извършване на инвентаризация. Инвентаризационните описи с № 03-
519/25.11.2014г. и № 03-520/25.11.2014г. са подписани от Г. А. С.. За 2015г.
по заповед на Командира на Военноморските сили № РД-01-747/ 25.09.2015г.
за провеждане на инвентаризация на ДА и МЗ през 2015г. и заповед № РД-01
-250/12.10.2015г. на Началника на военно формирование *** е назначена
комисия за извършване на инвентаризация. Инвентаризационните описи с №
03- 509/30.10.2015г. и № 03-510/30.10.2015г. са подписани от Г. А. С.. За
2016г. по заповед на Командира на Военноморските сили № РД-01-670/
25.08.2016г. за провеждане на инвентаризация на ДА и МЗ през 2016г. и
заповед № РД-01-236/03.10.2016г. на Началника на военно формирование ***
е назначена комисия за извършване на инвентаризация. Инвентаризационните
описи с № 03-511/12.12.2016г. и № 03- 510/12.12.2016г. са подписани от Г. А.
С.. За 2017г. по заповед на Командира на Военноморските сили № РД-01-580/
24.08.2017г. за провеждане на инвентаризация на ДА и МЗ през 2017г. и
заповед № РД-01-242/27.09.2017г. на Началника на военно формирование ***
е назначена комисия за извършване на инвентаризация. Инвентаризационните
описи с № 03-445/13.12.2017г. и № 03-446/15.12.2017г. са подписани от Г. А.
С.. От поемане на складовете от Г. С. до 08.04.2019г. са назначавани със
заповеди инвентаризации и комисии за инвентаризация съгласно „Счетоводен
документооборот" по отношение на процесиите складове.На експертизата не
са предоставени документи за проведен вътрешен контрол във връзка с
вземане на мерки за предотвратяване на злоупотреби, разхищения,
отклонения и други нарушения на ДМА и МЗ в периода от поемането им от
Г. С. до 08.04.2019г. поради липса на доклад за такива. Периодични проверки
по чл. 169 в този период не са извършвани с изключение на тази със Заповед
№ РД 01-21/02.01.2018 за приемане от Ж.С. на склад 63 ЗИП1 -Машини и
аграгати. Издавани са и заповеди за инвентаризация. Няма извършвани
внезапни проверки, нямало е сигнал за такива. Има периодични проверки,
които са годишните инвентаризации по чл.5, ал.1 от Вътрешния правилник за
извършване на инвентаризациите. Съгласно правилника проверките се делят
на годишни и извънредни, като извънредна е проверката, когато ответника
приема от Ж.С.. На експертизата не са предоставени протоколи от месечни
съвещания за анализ на извършени проверки и как длъжностните лица
изпълняват изискванията на уставите, наставленията, правилниците и
министерските заповеди по получаването, опазването, изразходването и
отчитането на ДМА и МЗ и организира търсене на съответната отговорност
на виновните лица. Месечните съвещания не са излизали с протокол. Във
Военно формирование *** длъжностна характеристика на Заместник-
командирът на военното формирование по логистика не е предоставена,
защото няма назначено такова лице. Във тази връзка ССЕ не може да
отговори на въпроса за проверка по чл. 170 от Счетоводен документооборот.
Контролът на отчетните документи относно правилното им попълване е
извършван още на входа, при получаването на документа, като същият е
приеман едва тогава, когато е одобрен по форма и съдържание от
счетоводител и командира на поделението. Документите не следва да имат
5
поправки и зачерквания. Не са обработвани непълни, грешно попълнени и с
невярно съдържание документи. Лицата по Заповед № РД-01-61 от 08.04.2019
г. на началника на Военно формирование ***-Варна, в присъствието на които
е трябвало да се извърши дейността по приемане/ сдаването на материални
запаси и дълготрайни активи - П.З.М., г. Г. Д., М.К.И., Д.К. А., Д.Д.Д., Д. П.
к., са давали дежурства в периода 08.04.2019г. до 17.09.2019 г., както следва;
П.З.М. е давал дежурства на:09 и 17 април 2019г., 08, 13, 19, 27 и 31
май2019г., 04,16, 21,26 и 29юни2019г. , 04,13,19,25 и 30юли2019г. , 5, 9, 17 и
26 август 2019г.; г. Г. Д. от 08.04.2019г. до 19.09.2019г. не е давал дежурства.
М.К.И. от 08.04.2019г. до 19.09.2019г. не е давал дежурства Д.К. А. от
08.04.2019г. до 19.09.2019г. не е давал дежурства. Д.Д.Д. е давал дежурства на
08 и 13 април 2019г. Д. П. к. е давал дежурства на 12 и 18 април 2019г. На
експертизата са предоставени Протоколите за отваряне/затваряне на
хранилищата на ЗИП и на склад Машини и агрегати по дати. Констатира се,
че в периода от 08.04.2019г. до 19.09.2019г. П.З.М., г. Г. Д., М.К.И., Д.К. А.,
Д.Д.Д., Д. П. к. не са давали дежурства в дните на отваряне на хранилищата за
инвентаризация. ССЕ в Приложение 1 прави опис на Протоколите по номера
и дати. За периода на одита със Заповед № РД -01-113/19.11/2019г. на
Началника на военното формирование *** са назначени г. Г. Д. -
представител на Г. А. С., цивилен служител О.Ч. „Общ работник" в група за
материално[1]техническо осигуряване и цивилен служител М.К.М., които да
участват в хода на материалната проверка, като са освободени максимално от
изпълнение на служебните си задължения.г. Г. Д. при одита в периода
м.11.2019 - м.03/2020г. е включен в графика: на 5 и 8 ноември 2019г. , 19 и 27
декември, когато проверяващия се е върнал в София.
Не е спорно между страните и е видно от представените по делото
материали, че в поделение 34410 към ВМС на 15.12.2020г. е постъпила сума
от ответника в размер на 38 083.05 лева, с която цялостно са погасени
задълженията по ИД № 1032/ 2020г. и изп. лист по ЧГД 11652/2020г -
Главница 33 520.56 лева и лихва 3072.96 лева, за периода от 17.09.2019г. до
датата на изготвяне на акта за начет -11.08.2020г. Сумата е изпратена на
Финансовата служба към Министерството на отбраната с банков превод.
Според експерта и изисканите от настоящия съд справки, е видно, че на
въззивника Г. А. С. по повод издадения в негова полза обратен ИЛ, не е била
изплащана никаква сума.
Пред ВРС са били разпитани свидетели – свидетеля Д. сочи, че е взел
участие в проверката по искане на въззивника; той сочи още, че при
запечатването на склада е присъствала цялата комисия, както и че само със
складови разписки се е изнасяла стока от склада – това по нареждане на Щаба
на Флота.
Свидетеля к. - Завеждащ склад във военно формирование ***-Варна,
разпитан по искане на въззивника сочи, че при инвентаризацията се
запечатват от МОЛ-а и от председателя на комисията, която е по
инвентаризацията. По време на инвентаризацията е изнасяно имущество по
съответното нареждане. Агенцията е за всички излишни имущества, което е
подадено преди това. Тези излишни имущества се реализират в тази
6
агенция,която е в Б.. По време на преброяването на имущество от страна на
проверяващия от София е заделено имущество за бракуване.По време на
проверката всеки ден се е отварял и затварял склада без събота и неделя.
При тези данни ВРС е намерил исковата претенция за основателна.
Виждането на настоящата инстанция е следното:
Предмет на предявената претенция е ангажирането на имуществената
отговорност на въззивника С. като лице по чл. 23, т.1 от ЗДФИ, за
противоправно причинени от него вреди на ищеца, изразяващи се в липси на
отбранителни продукти - основание по чл. 21, ал.1, т.2 от ЗДФИ. Според чл.
23, т.1 от ЗДФИ, към имуществена отговорност по този закон могат да бъдат
привличани лицата, които получават, събират, съхраняват, разходват или
отчитат имущество. Фактическият състав на разпоредбата на чл.256 ЗОВСРБ
вр.чл. 21, ал.1, т.2 от ЗДФИ, която урежда пълната имуществена отговорност
на лицата по чл. 23 от закона за липси, включва три елемента: липса,
противоправно поведение на материалноотговорното лице и пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилата липса. За да е налице липса, трябва да е установен
недостиг на парични средства в касата или липса на стоково-материални
ценности в обекта на съхранението им. Вреда за собствената на такива
ценности би била налице, когато не се установи реално разпореждане със
съответната вещ, а същевременно същата не е налична.
Първия от поставените, както пред ВРС, така и пред настоящия съд
въпроси, касае допустимостта на исковата претенция.Заявено е възражение от
страна на въззивника С. за недопустимост на производството предвид
обезсилването на Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и
издадения ИЛ.Настоящата инстанция приема, че довода е неоснователен и
съображенията са следните:
В съответствие с Определение № 318 от 09.07.2019 година, по гр.дело
№ 2108/2019 година на ВКС, IV ГО, Разпоредбата на чл. 414 от ГПК определя
действията, които длъжникът в заповедното производство следва да
предприеме, за да защити правата си, като последиците от пропускането на
тези действия са посочени в чл. 416 и чл. 424 от ГПК. От посочените
разпоредби следва, че в случаите, когато длъжникът не подаде възражение в
срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, заповедта за изпълнение влиза в сила като
удостовереното с нея вземане не може да бъде оспорвано по исков ред, освен
в случаите, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат
известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражение или с
които не е могъл да се снабди в същия срок. По силата на чл. 415, ал. 1 от
ГПК, заповедният съд е длъжен да укаже на кредитора да предяви иск за
вземането си по чл. 422 от ГПК. Непредявяването на такъв иск от страна на
кредитора има за последица обезсилване на заповедта за изпълнение по
силата на чл. 415, ал. 5 от ГПК. Поради тази причина, за да запази правата си
по вече издадената заповед за изпълнение, кредиторът е задължен да предяви
установителен иск като по силата на чл. 422, ал. 1 ГПК този иск ще се счита
7
предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение.Ако кредиторът не предяви иск по чл. 422, ал. 1 ГПК или
производството по този иск бъде прекратено поради наличието на предявен
от длъжника отрицателен установителен иск, заповедният съд ще следва да
приложи последиците по чл. 415, ал. 5 ГПК като по този начин кредиторът би
се лишил от изпълнителен титул независимо от изхода по отрицателния
установителен иск. Това би създало възможност за злоупотреба с
процесуални права от страна на длъжника, а кредиторът ще бъде принуден
да предяви нов осъдителен иск, за да може да се снабди с изпълнително
основание за принудително осъществяване на правото си, като
същевременно ще е загубил разноските по заповедното производство.
Само по себе си предявяването на възражение по чл. 414 от ГПК защитава
интересите на длъжника, без същия да е задължен да предяви отрицателен
установителен иск. Ето защо, като базира виждането на този извод, въззивния
съд приема, че исковото производство не се явява недопустимо.
Оспорва от страна на въззивника С. развитото производство по
установяването на липсите и издаването на Акт за начет.Константната
практика на ВКС на Р България, конкретно Решение № 97 от 22.07.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 2437/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Д. С. сочи, че за
да намери приложение презумпцията по чл. 22, ал. 5 ЗДФИ, че фактическите
констатации в акта за начет се смятат за истински до доказване на
противното, е необходимо актът за начет да е съставен по надлежния ред:
проверката да е извършена от надлежно овластено лице при гарантирано
право на участие на материалноотговорното лице и въз основа на надлежни
доказателства, докладът за резултатите от финансовата инспекция и
съставеният акт за начет да са връчени на материално отговорното лице и да
съдържат мотивирано заключение на финансовия инспектор по становището
и подадените възражения. Когато актът за начет не е съставен по надлежния
ред, отпада неговата материална доказателствена сила. Това не е пречка да
бъде реализирана отговорността на начетеното лице, но увредената
организация трябва да докаже пред съда констатациите по акта с други
доказателствени средства.От представените по делото доказателства – вж.л.42
и следващите, става ясно, че са изпълнени всички изисквания на ЗДФИ, а
именно: проверката е извършена от надлежно овластено лице при
гарантирано право на участие на материалноотговорното лице и въз основа на
надлежни доказателства, докладът за резултатите от финансовата инспекция
и съставеният акт за начет да са връчени на материално отговорното лице и
да съдържат мотивирано заключение на финансовия инспектор по
становището и подадените възражения.
Следва да се уточни, че длъжностните лица не носят имуществена
отговорност при изпълнение на незаконно или неправилно разпореждане на
ръководителя, в случаите когато са възразили писмено срещу това
разпореждане, освен ако изпълнението на разпореждането не съставлява
престъпление; освобождават се от имуществена отговорност в хипотезите на
чл. 30 ЗДФИ. Имуществената отговорност се изключва, когато вредите са
резултат на естествени фири, непреодолима сила или случайно събитие,
8
нормален производствено-стопански риск, неизбежна отбрана в рамките на
необходимите предели или констатирани по надлежния ред вредоносни
действия на трети. Вредата е причинена умишлено, когато работникът или
служителят осъзнава, че поведението му е противоправно, осъзнава вредните
последици, които ще настъпят от него и иска или допуска тяхното
обективиране чрез поведението си. Тъй като деецът във волевия си акт може
пряко да цели увреждането или да допуска настъпването му, умисълът може
да бъде пряк или евентуален, като законодателят в чл. 21 ЗДФИ не поставя
ограничение за формата на умисъла. Не е нужно деянието да е и
престъпление, за да е допустимо реализиране на пълна имуществена
отговорност за отчетнически риск по реда на начетното производство.
Вредата, за която се носи отговорността е само имуществена и от вида на
претърпяната загуба. Увреждането следва да е установено при финансова
инспекция, извършена по ЗДФИ, чийто констатации са вписани в акт за
начет, какъвто е настоящия случай. В този Акт за начет се отразяват фактите
за виновно причинените вреди и предпоставките, обуславящи възникването
на имуществена отговорност. Съдържанието на акта за начет е определено в
чл. 43, ал. 2 ППЗДФИ, като няма изрично задължение да се обосновават
хипотезите по чл. 21, ал. 1 ЗДФИ. Те се следват от съдържанието по чл. 43,
ал. 2, т. 4 ППЗДФИ, като съдът сам ще квалифицира дали вредата е резултат
от умисъл на дееца или е от липси или пък е причинена не при или по повод
изпълнение на служебните задължения. За да намери приложение
презумпцията по чл. 22, ал. 5 ЗДФИ, че фактическите констатации в акта за
начет се смятат за истински до доказване на противното, е необходимо актът
за начет да е съставен по надлежния ред: проверката да е извършена от
надлежно овластено лице при гарантирано право на участие на
материалноотговорното лице и въз основа на надлежни доказателства,
докладът за резултатите от финансовата инспекция и съставеният акт за начет
да са връчени на материално отговорното лице и да съдържат мотивирано
заключение на финансовия инспектор по становището и подадените
възражения. Когато актът за начет не е съставен по надлежния ред, отпада
неговата материална доказателствена сила. Това не е пречка да бъде
реализирана отговорността на начетеното лице, но увредената организация
трябва да докаже пред съда констатациите по акта с други доказателствени
средства. Констатациите на експерта са липса на знания за раздаване,
съхранение, сдаване и отчетност при изпълнение на задълженията си;
бездействие при поддържане на определен ред и хигиена в помещенията;
липса на мероприятия по предпазване на продуктите от повреда и / или
развала; липса на пояснителни документи.Във връзка с постъпилото
Възражение от страна на въззивника е било отговорено със Заключение № 30-
23-252 от 02.09.2020 година, с което експерта не приема същите за
основателни и потвърждава констатациите си /вж.122-124 , том.1/.
Ето защо и предвид спора между страните дали проверката
отговаря на установете за нея изисквания, настоящия съд приема, че
ревизията е възложена и проведена съобразно правилата,
9
регламентирани в чл. 21 и чл. 22 Закона за държавната финансова
инспекция (ЗДФИ), а съставеният акт за начет е съставен по
предвидените в този закон процедура и ред - проверката е извършена от
надлежно овластено лице при гарантирано право на участие на
материалноотговорното лице и въз основа на надлежни доказателства,
докладът за резултатите от финансовата инспекция и съставеният акт за
начет са връчени на материално отговорното лице и съдържат
мотивирано заключение на финансовия инспектор по становището и
подадените възражения. Както бе посочено и по-горе в решението в
разпоредбата на чл. 43 ППЗДФИ е посочено необходимото съдържание
на акта за начет, като изрично е и изискването констатациите в същия
да бъдат документирани със справки, таблици, констативни протоколи,
обяснения на задължените лица, заверени преписи или копия от
документи, заключения на вещи лица и др. /чл. 44 от ППЗДФИ/. В
случая и тази норма е спазена, тъй като приложенията към акта за начет,
към които има нарочни препратки в него, са неразделна част от
последния – наличието на тези приложения е факт, който е игнориран
от въззивния съд.Отделно от това, в конкретния случай по поставените
правни въпроси, обусловили изхода на делото, решаващия съд се е
произнесъл в съответствие със задължителната практика на ВС - т. 12
ППВС № 5 от 15.12.1955 г. и т. 2 от ППВС № 7 от 17.06.1981 г., с които
е обобщена съдебната практика в производството за финансови начети
и по въпросите относно разглеждането на актовете за начет в
наказателния и в гражданския процес. Според тази задължителна
практика фактическите констатации в ревизионния акт относно
непозволеното деяние на ответника, причинната връзка между това
деяние и настъпилата щета, размерът на паричната стойност на щетата
се считат за истински до доказване на противното; ревизионният акт
има пълна доказателствена сила относно тия факти до оборването му, в
случаите когато последният е съставен от компетентен орган в кръга на
компетенциите му и по формите, предвидени за неговото съставяне;
актът се счита за документиран, когато фактическите констатации в
него се основават на допустими от закона доказателства, проверени по
надлежен ред от контролен орган; при щети от липси в акта за начет не
е необходимо да се правят констатации за виновно поведение на
10
отчетника, а е достатъчно да са изложени фактически констатации за
предаденото на отчетника по надлежния ред имущество, за отчетеното и
неотчетеното от него, подкрепени с надлежни доказателства.
Произнасянето на ВРС по въпросите, обусловили решаващата му воля,
съответства и на практиката на ВКС, обективирана в решение № 226 от
18.03.2009 г. по гр. д. № 926/2008 г., I г. о, решение № 158 от 19.07.2011
г. по гр. д. № 1146/2010 г. III г. о., решение № 163 от 18.06.2015 г. по гр.
д. № 6292/2014 г., III г. о. /, според която практика за да се обори
презумпцията за истинност, установена в чл. 22, ал. 5 ЗДФИ, е
необходимо да се опровергаят констатациите с установяване на други
факти, различни от установените, обясняващи произхода на
липсите в конкретен обем и стойност, като оборването може да
стане от ответника само при условията на пълно доказване, т. е.
само разколебаване на тези фактически констатации не е
достатъчно, за да се приеме, че презумпцията за тяхната истинност,
е оборена. Също правилно районният съд е приел, че тъй като е
съставен по надлежния ред, процесният акт за начет се ползва с
презумпцията за истинност по чл. 22, ал.5 ЗДФИ. Актът за начет е
съставен от компетентния по чл. 31 от ЗДФИ контролен орган при звено
за материални проверки при МО и съдържа реквизитите по чл. 43, ал.2
ППЗДФИ. Към него е приложена заповед за възлагане на материалната
проверка. При изготвяне и връчване на акта за начет са спазени
процедурните изисквания по чл. 17 и сл. от ЗДФИ. За направените в
акта констатации са представени доказателства в приложения. Актът е
връчен на ответника и му е дадена възможност да даде обяснения по
него, което е сторено. Или актът за начет се ползва с установената от
чл. 22, ал.5 ЗДФИ материална доказателствена сила относно
установените от него обстоятелства, а именно, че са налице липси,
противоправно поведение на ответника и причинно-следствена връзка
между противоправното поведение и настъпилите липси.
Този извод на съда се закрепва и в рамките на изготвената Съдебно
счетоводна експертиза /вж.435 и сл.том.2/.Според това заключение не са били
извършвани ежемесечни сверявания на наличностите в складовете; липсвала
е въобще Книга за инвентаризация; липсвал е вътрешен контрол във връзка с
разхищения, злоупотреби и / или отклонения; няма извършвани внезапни
проверки; няма протоколи от провеждани месечни съвещания за анализ на
11
извършени проверки, а ако е имало такива те не са влизали в нарочен за целта
протокол; т.е. тези констатирани от в.л.Л. обстоятелства също недвусмислено
се подчертават, кореспондират и с Акта за начет.
Ето защо и при тези данни, ВОС приема, че решението на първата
съдебна инстанция се явява правилно и по тази причина следва да бъде
потвърдено.
С оглед изложеното по – горе, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № Решение № 444 от 13.02.2023 година,
постановено по гр.дело № 14.3 054/2021 година, по описа на ВРС,
четиридесет и осми състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния Касационен Съд, в
едномесечен срок от връчването му на страните, на основанията, посочени в
чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12