Р Е Ш
Е Н И Е
№ 359 23.11.2018г.
гр. Стара Загора
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, IIІ
състав, в публично съдебно заседание на тридесети октомври , две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар Минка Петкова
и с
участието на прокурора Маргарита Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Янкова административно дело № 182 по описа за
2018 г., за да се произнесе, съобрази следното
Производството е с правно основание чл.203 от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл. 285 ал.1, вр.с чл.284
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по исковата молба на И.А.Д. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
/ГДИН/, гр.София с която е предявен иск за присъждане на сумата 50 000лв,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от И.А. Д. в
резултат от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията в
Следствения арест - гр.Хасково за периода 23.03.2017г-11.08.2017г., изразяващи
се в неосигуряване минимално необходимите
битови и санитарно-хигиенни условия, недостатъчна свободна жилищна площ
/пренаселеност/, липса на постоянен достъп до светлина, вода, санитарен възел,
липса проветрение, отопление, спални принадлежности и двигателна активност в
посочения арест и за посочения период и
липса на престой на открито.
В
исковата молба ищецът твърди, че претърпял неимуществени вреди следствие
условия, които определя като лоши в следствен арест- гр.ХасковоСтара Загора,
където пребивавал в периода 23.03.2017-11.08.2017г.поради наложена мярка
„задържане под стража“. Не били
осигурени и нормални условия на живот: не била осигурена минимално изискуемата
жилищна площ, полагаща се на задържаните лица. Килиите били , без прозорец,без
достъп на слънчева светлина, без санитарен възел и течаща вода, поради
което той удовлетворявал физиологичните
си нужди в кофа. Не му бил осигуряван престой на открито.. Килиите не били
обезпаразитени.Нямало достатъчно въздух в килията и той се задушавал . Твърди,
че изложеното се дължало на незаконосъобразни бездействия на администрацията на
ГД „ИН“ вследствие на които претърпял неимуществени вреди. Чрез тези условия му
бил оказван психически тормоз от служителите на затворническата администрация
на ареста в гр. Хасково. Тези вреди оценява на 50 000лв и претендира да бъде осъден ответника ГД“ИН“ Гр.София да
му заплати обезщетение в размер 50 000лв
за неимуществени вреди, претърпени в периода на задържането на ищеца в ареста Хасково 23.03.2017г-11.08.2017г .
Ответникът
– Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, в писмен отговор по
чл.131 от ГПК и в съдебно заседание чрез юр. Ст.С. заема становище за
неоснователност на исковата претенция поради липса на елементите на фактическия
състав, обуславящ възникване на отговорността на държавата по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС. Признава, че ищецът е бил задържан в периода 21.03.2017г-11.08.2017г,
обстоятелствата че килийното помещение, в които е пребивавал не е разполагало
със собствен санитарен възел, както и обстоятелството , че престой на открито е
осъществяван в специално обособено за тази цел помещение, което не е открито,
т.е. не е изнесено извън сградата, но било такова, което осигурявало достъп до
слънчева светлина и свеж въздух. Отрича обаче да е налице нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, респ.чл.3 от ЕКПЧОС, съответно и незаконосъобразно бездействие от
гл.т.условията в Арест Хасково и счита че в причинна връзка с тези условия не
са настъпили вреди за ищеца. По тези съображения и по съображения за
недоказаност размера на претенцията,
иска отхвърляне на иска изцяло.
Окръжна
прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание
чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано
заключение че искът е неоснователен и недоказан.
От
събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа
обстановка:
И.А.Д.
е задържан в Арест в гр. Хасково в периода 23.03.2017-11.08.2017г /справка л.24-25/.
Съгласно справка изх.№ 614/30.04.2018г /л. 24/ при настаняването му в ареста на
21.03.2017г и до 11.08.2017г, е бил настанен в спално помещение /килия/ №15 с
площ 8,06 кв.м, капацитет 3 легла; брой настанени 4 лица за периода 21.03.2017
г. до 23.03.2017 г., брой настанени 3 лица 3 в периода 24.03.2017 г. до
28.03.2017 г. брой настанени лица 4 за периода от 29.03.2017 г. до 30.03.2018
т., брой настанени лица 3, за периода
31.03.2016 г. до 10.04.2017 г. на 11.04.2017 г. с три настанени лица, брой настанени
лица – 3 за периода 12.04.2017 г. до 19.04.2017 г,. брой настанени лица 4 за
периода от 20.04.2017 г. до 22.04.2017 г., брой настанени лица 3 за периода от
23.04.2017 г. до 03.06.2017 г. , на 04.06.2017 г. – две настанени лица, за
периода от 05.06.2017 г. до 21.06.2017 г. броят на настанените лица са три, за периода 22.06.2017 г. до 06.07.2107
г. броят на настанените лица са две, за периода от 07.07.2017 г. до 11.07.2017
г. броят на настанените лица са три, за
периода 12.07.2017 г. до 13.07.2017 година броят на настанените лица са две, за
периода от 14.07.2017 г. до 19.07.2017 г. броят на настанените лица са три, за
периода от 20.07.2017 г. до 25.07.2017 г. броят на настанените лица са две. Правилата за вътрешния
ред е утвърден със Заповед № Л-4102/06.10.2016/ лист 54 и следващи от делото/
на Главния директор на ГД
„ИН“
Хигиената в спалните помещения се
извършва няколкократно: дезинфекции, дезинсекции, пране на постелъчен инвентар
Хигиенните материали се закупуват от ответника
и поддържането на хигиената се извършва от задържаните. По делото са
приети като доказателства фактури за закупувани в период 23.03.2017-11.08.2017г,
съвпадащ с исковия период миещи, дезинфекционни препарати и пособия за Арест Хасково.
Килия
№ 15 в Ареста Хасково е със оборудване:
масичка и две табуретки. Има неотварям прозорец на външната стена и отворяем отвор
на вратата на килията към коридора
. Не е спорно, че спалното
помещение не е непосредствено снабдено със санитарен възел и течаща вода,
такива са ползвани от задържаните лица в общо помещение на коридора. Общото
санитарно помещение се състои от санитарни възли. В исковия период е бил
осигуряван в Арест Хасково достъп до
това помещение при по всяко време на
денонощието, в изпълнение на т.20.1 от заповедта за вътрешния ред в затворите.
Осветлението се извършва чрез монтиране на две
луминисцентни лампи и лампа за нощно осветление Отоплението става посредством
радиатор на централно отопление В килията имало въздухопроводи от вентилационна
система
В
Арест Хасково е налице специално обособено помещение / 14,50 кв.м., осигуряващо
свеж въздух и естествена светлина чрез 2 прозореца, обезопасени с решетки за
престой на открито.
За
изясняване на обстоятелствата по делото са събрани
писмени и гласни доказателства.
Разпитани са като свидетели лицата Д. Г. Г. и С.С.А. в периоди, приблизително съвпадащи с
исковия период в Арест- Хасково. Свидетелят Д. заяви,че бил задържан в Следствен арест Хасково,
съвпадащ с по-голямата част от исковия период от пет месеца. Твърди, че през
част от исковия бил заедно с ищеца в килия
№ 15 след което заедно били преместени в затвора гр. Стара Загора. Описва
условията в Ареста, като твърди, че в килията , в която били задържани били
обикновено трима лица, понякога и четири нямало слънчева светлина, а осветлението
било лошо. Всеки ден имали престой на открито в една стая Твърди че били
извеждани, вкл.ищеца до тоалетна и баня.
Свидетелят С.А.е бил в ареста гр.
Хасково, в килия № 15 до месец юни 2017 година с И.. Въпреки че килията била с капацитет
от три легла, за близо две седцими в спалното
помещение били настанени четири човека и И. нямал собствено легло и спял на
пода. В спалните помещения нямало тоалетна и баня , като задържаните под стража
били водени по общите санитарни помещения – три пъти дневно – сутрин, обед и
вечер , а до банята веджъж седчмично В килията влизала светлина от едно малко
прозерче , което било с армирано стъкло. Пред деня била отваряна и капандурата на
желязната врата за да влиза въздух и светлина. В спалните помещения имало
дървеници. Те не можели да чистят килиите си, защото не им осигурявали препарати
.Нямало спално бельо . През деня И. си събирал от пода дюшека, върху който спял за да могат другите задържани
лица да се разхождат в стаята. Този дюшек се поставял под другите легла. И.
през деня , поради липса на свободно легло, седял върху леглата на другите задържани И. бил подтиснат
от тази атмосфера. Лампите в спалното помещение светели така, че разваляли очите
на задържаните. Радиаторите били поставени
отвън , като в тяхната килия нямало изобщо радиатор за отопление. Когато им било много студено, те
вземали по едно одеяло от надзирателите.
И. се чувствал дискомфорно , защото когато лежал на пода дървениците го
налазвали . От тавана на килията капело вода.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, която поставя изисквания към
условията, при които се поставят осъдените и задържаните под стража. Искът
е за присъждане на обезщетение за вреди от незаконосъобразна административна по
естеството си дейност, предявен е от лице което твърди, че е претърпяло вреди,
сочи настъпването им в резултат действия
и бездействия на длъжностни лица на държавата. Исковата претенция е от лице с
правен интерес и е насочена срещу пасивно легитимиран ответник - Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към Министъра на
правосъдието, с териториални служби — в т.ч. областните служби „Изпълнение на
наказанията”, които ръководят и
контролират и дейността на арестите /чл.16 ал.1 ЗИНЗС/. Твърдените като незаконосъобразни бездействия
на служители от ответника са с административен характер, доколкото са елемент
от изпълнявана от служителите в сектор „арести” дейност по изпълнение
на наложени мерки за неотклонение „задържане под стража”, обхващаща
и обезпечаване на правата на задържаните лица, извън тези, чието
упражняване наложената им мярка изключва. Посочено
е място на увреждането в гр. Хасково, искът е подсъден на АС - Стара Загора по местоприбиването на ищеца./чл.285 ал.2 ЗИНЗС/.
По същество, искът е частично
основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.
284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, забраняващ подлагането на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Настъпването на неимуществени вреди при констатиране на
такива нарушения се предполага до доказване на противното /чл.
284, ал.5 от ЗИНЗС/. В конкретния случай с исковата молба се претендират
обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни
бездействия на длъжностни лица от администрацията на Ареста гр. Хасково в периода 21.03.2017г-11.08.2017г, в който
период ищецът –И.А.Д. е бил задържан.
И.А.Д. е поставен в Арест Хасково, във връзка с
наложена му мярка за неотклонение
Спорът е дали е налице
нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, съответно чл.3 ЕКПЧ в периода 23.07.2017г-11.08.2017г. За
квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно такова е необходимо
да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна
на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, като е
необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това
действие. Съгласно обстоятелствената част и петитума на подадената от Д. искова
молба, исковите претенции за незаконосъобразни бездействия на администрацията
на ответника се свързват с оплакванията за поставянето му при нехуманни и
унизителни условия на пребиваване в Арест Хасково, от гл.т. неосигуряване на
изискуемата се минимална квадратура свободна площ в затворническата килия
/чл.43 ал.4 ЗИНЗС/, не осигуряване постоянен достъп до тоалетна и течаща
вода, осветление, проветрение, отопление, нормални битови и хигиенни условия /чл.
43, ал.5 от ЗИНЗС, чл.20 и чл.21 ППЗИНЗС, спални принадлежности / чл.84
ал.2 т.1 и т.3 ЗИНЗС/, както и на
правото на престой на открито /чл.86 ал.1 т.1 от ЗИНЗС и чл. 71 от ППЗИНЗС/. Следователно въпросът е дали конкретните
битови, санитарно хигиенни и пр.условия при които е бил поставен ищеца при
налагане мярката за неотклонение задържане под стража, сочат на накърняване на
основното човешко право на неподлагане на мъчение, жестоко, безчовечно или
унижаващо отношение /чл.29 ал.1 КРБ, чл.3 ЕКПЧ /. Това основно човешко право е
закрепено изрично и в чл.3 ал.1 от ЗИНЗС спрямо
лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, и тези, на които е наложена мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по
аргумент от чл.240 ЗИНЗС . Според чл.3 ал.1 ЗИНЗС Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. На това тяхно право съответства насрещно
административно задължение, при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени
необходимите за нормално човешко съществуване условия, т.е. такива,
обезпечаващи физическо и психическо здраве на лицата и зачитане правата и
достойнството им /чл.2 т.3 ЗИНЗС/.
Според чл.3 ал.2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат
Редът на изпълнение на мярката
за неотклонение „задържане под стража“ е регламентиран освен чрез правните
норми в Част ІV ЗИНЗС и чрез препращане към реда на изпълнение наказанието
лишаване от свобода, доколкото не е предвидено друго. Съгласно чл.
240, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото в тази част не се предвижда друго,
разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по
отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под
стража. Приложими са следователно разпоредбите на чл.43 ал.4 и 5, чл. 84 ал.2
т.1 и т.3 чл.86 ал.1 т.1 ЗИНЗС, чл.21 от ППЗИНЗС, чл. 71 от ППЗИНЗС.
Съгласно чл. 43, ал4 от ЗИНЗС минималната жилищна площ за един лишен от свобода, не може да бъде по-малка от 4 кв. м. Осигуряването на минимално необходима жилищна площ следва да се прецени като елемент от условията на ареста и тяхното съответствие като цяло, с изискванията за хуманно отношение, съответно за неподлагане на изтезания, нечовешко и унижаващо отношение /чл.3 ЕКПЧ/. /В §124-128 от Решение на ЕСПЧ от 02.02.2006г по делото Й. срещу България, ЕСПЧ в гр.Страсбург коментира основни принципи, на които следва да се основава преценката нарушена ли е забраната за изтезания, нечовешко или унизително отношение /чл.3 ЕКПЧ/. Съдът е посочил в §127и §128, че п
ретърпените страдания и унижение трябва да излизат извън границите на неизбежния елемент страдание или унижение, свързан с определена форма на законно отношение или наказание. Тази разпоредба /чл.3/ задължава държавата да осигури на задържаното под стража лице, от една страна, условия, съобразени с уважението към неговото човешко достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на мярката задържане под стража да не го подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането под стража, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, неговото здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. При преценката на условията на задържане, трябва да се вземе предвид кумулативният ефект от тези условия и продължителността на задържането. ..
Важен
фактор, заедно с материалните условия, е режимът на задържането под стража. При
преценката по дадено дело дали един ограничителен режим може да доведе до
отношение, което е в противоречие с чл. 3, трябва да се вземат предвид
конкретните условия, строгостта на режима, неговата продължителност,
преследваната цел и неговия ефект върху засегнатото лице.
В конкретния случай Д. е задържан в
Арест Хасково в периода 23.03.2017 до 11.08.2017г
В
исковия период –т.е. общо около , 4 месеца и половина е настанен в спално помещения № 15 с площ 8,06 кв.м, капацитет 3 легла, в която
са били настанявани от трима до четирима
задържани под стража. Съдът намира за неспазване изискването за нормално
жилищно пространство по отношение на параметрите на килията. Същата е с недостатъчна полщ –недостатъчни както спрямо
3-ма,, така и спрямо четири лица При направено аритметично изчисление площта от
8.06 кв., спрямо броя лица 3, сочи на твърде малко жилищно пространство –около ,2,
3 кв.м на човек /-. Пространството от
около 2- 3 кв.м, заедно с негативното по
естество въздействие и на другите условия, с каквито се характеризират килиите
в арест Хасково и при които са били
поставени задържаните, вкл.ищеца, а именно ограничен достъп на въздух и
светлина в килиите, ограничени условия за лична и на мястото хигиена,
използване на кофа за физиологичните нужди на лицата, почти никаква двигателна
активност, сочат на нарушение на чл.3 от ЕКПЧ, съответно и на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС. Поставянето при тези условия не се обосновава от ответника с конкретни
обстоятелства от гл.т.необходимост от по-голяма строгост при прилагане на
мярката за неотклонение или други цели. В случая това сочи на заплаха за здравето и доброто
състояние на задържаното лице и на унижение на достойнството му.
Относно изискването за
осигуряване на задържаните лица на
достъп до вода, санитарен възел, естествена светлина, въздух, топлина и
пр. В чл.
20, ал.3 от ППЗИНЗС вкл.към исковия период е регламентирано изискването на
лишените от свобода, респективно задържаните лица, да се осигурява постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип е
посочено, че ползването на санитарен възел и течаща вода следва да се
осъществява в спалните помещения. В спалното
помещение, в които е бил настанен Д. по време на престоя си в ареста Хасково не
е имало непосредствен достъп до санитарен възел и течаща вода. Задържаните лица са ползвали през деня общото
помещение със санитарни възли и чешми, През останалото време от деня допускът
до санитарното помещение е бил осигуряван от надзорно охранителния състав по
поискване, или, при невъзможност за осигуряване на такъв достъп, както и през
нощта- чрез използване на кофа за физиологичните нужди на лицата, която на
сутринта изхвърляли. Да се използва кофа за физиологични нужди и пред погледа
на останалите задържани лица е срамно и унизително /§134 Решение Й. срещу
България/. Изложеното сочи на нарушение на чл.3 ал.1 ЗИНЗС, чл.20 ал.3 от
ППЗИНЗС. Условията в мястото на задържане са били налице през целия период на
задържане на С. Арест Хасково 23.03.2017-11.08.2017г.,.
Относно изискването за достъп на светлина и въздух,
отопление, проветрение и хигиена на спалните помещения. Според правилото на
чл.20 ал.2 изр.първо ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на
дневна светлина и възможност за естествено проветряване. След като и за
наказателните килии в чл.96 ал.2 ППЗИНЗС
е предвидено да отговарят
на всички хигиенни и здравни изисквания - да нямат влага,
да имат пряк достъп на дневна светлина, да се заключват добре, да се отопляват,
да имат условия за проветряване и обезопасено легло, то на още по-голямо
основание, това се следва и за помещенията в местата за налагане на мярка за
неотклонение задържане под стража. В случая се установи че спалните помещения в Арест Хасково са били снабдени
с прозорец размер, през който обаче поради разположението /високо/ и размерите,
не е влизала достатъчно естествена светлина. Свидетелите твърдят че дневна
светлина не влиза в килията има прозорец в килията, но има решетка и не влиза
светлина. Недостатъчната дневна светлина
е наложило ползване и на изкуствено осветление чрез лампи . През
прозорците в килиите не е влизал въздух. Проветрението е чрез капак. Килиите не
са били добре отоплявани през зимата. . Изложеното сочи, че не е било изпълнено
изискването достъпът до светлина и въздух да е пряк. Изложеното също сочи на
нарушение на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, чл.20
ал.2 от ППЗИНЗС.
Съдът намира за неизпълнено и
изискването за поддържане на хигиена в спалните помещения в
Арест Хасково през исковия период. Действително според представената от ответника справка , хигиената в
спалните помещения се е осигурявала посредством миене с
дезинфекционни препарати, в подкрепа на което са представените фактури
за закупувани миещи материали, съвпадащ с исковия и предназначени за Арест Хасково.
Съдът намира, сами по себе си доказателствата за закупувани материали са
недостатъчни за да се приеме, че средата в килиите в Ареста е била на
задоволително хигиенно ниво. Доказа се по делото, че помещенията в които е бил
настаняван ищеца са били заключени, неснабдени със самостоятелен санитарен
възел и течаща вода, задържаните лица са извеждани до санитарните помещения
само няколко пъти дневно, а през останалото време преимуществено са ползвали
кофа за физиологични нужди. Според
свидетелските показания са се къпали веднъж седмично.
Не е било изпълнено през
периода на задържане на ищеца и изискването за осигуряване на двигателна
активност. Според чл.86 ал.1 от ЗИНЗС лишените от свобода, а доколкото друго не
е установено в Част Четвърта, това и задържаните лица имат право на престой на
открито не по-малко от един час на ден. В случая се признава и от ответника, че
престой е бил осигуряван регулярно, в специално обособено помещение. Касае се
за помещение с площ 14,5 м, с големи прозорци, осигуряващи непосредствен достъп
на естествени светлина и въздух. Изискването е обаче за осигуряване ежедневно
на престой на открито с оглед възможността за движение на задържания.. Съдът
намира, че оплакването е основателно.
Кумулативното въздействие на
описаните условия от гл.точка на неосигуряване на достатъчна площ в килията в
Арест Хасково неосигуряване на пряк достъп до светлина и въздух, отопление в спалните
помещения, в които е настаняван ищеца, както и неосигуряването на условия за
двигателна активност обективират
незаконосъобразни бездействия на администрацията на Арест-Хасково, по аргумент
от чл.3 ал.2 от ЗИНЗС и определят условията в Арест Стара Загора като
неблагоприятни и нехуманни.
Строгостта на прилагане на
мярката е неоправдана в случая и в нарушение на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС. Длъжностните
лица от ареста по време на исковия период извършват правно регламентирана
дейност, уредена в ЗИНЗС, като при осъществяването й са длъжни да спазват
изискванията на този
закон. С оглед на изложеното съдът приема че
описаните бездействия обективират нарушение на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС от
специализираните органи по изпълнение на
наказанията, в този смисъл е доказана първата материална предпоставки за
ангажиране отговорността на държавата на основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС.
Налице са и другите две
материални предпоставки – вреди в причинна връзка с нарушението. В исковата
молба ищецът твърди, че е усещал подтиснатост Установените по делото условия,
за които се доказа, че противоречат на въведените от законодателя минимални
изисквания, както и на европейските стандарти: се свързват с неосигуряване на
достатъчна площ в килията в Арест Хасково в период от 4, 5месаца неосигуряване на пряк достъп до светлина и
въздух, отопление, удовлетворителни хигиенно-битови условия в спалните
помещения и неосигуряването на престой на открито на Тези условия не отговарят на изискването условията на
задържане да са такива, че да осигурят уважение към неговото
човешко достойнство, неподлагане лицата на страдание или трудности над
неизбежно присъщите на приложената мярка и не гарантират здравословно и
физическо състояние на задържаното лице. Описаните условия са от естество да породят такива неблагоприятни
психо-емоционални изживявания, каквито
ищецът описва, съответно и свидетелите сочат. Така описани условията са
нехуманни, недостойни и биха могли да породят чувства от вида на изброените – подтиснатост,
дискомфорт и др
При това положение настоящият
състав приема, че исковата претенция е доказана по основание. Искът по чл.284
ал.1 ЗИНЗС е предвиден като средство за защита срещу лоши условия на задържане
и стимул към администрацията да взема по-ефективни и бързи мерки с цел
достигане на европейските стандарти.
В случая отговорността на
държавата следва да бъде ангажирана, поради незаконосъобразно бездействие на
длъжностните лица на затворническата администрация за неспазване на
изискванията на чл.
3 от ЗИНЗС, което бездействие е рефлектирало върху личната сфера на ищеца. Следва
при определяне размера на обезщетението да се обсъди кумулативния ефект на
нарушенията, т.е.общото им въздействие върху задържаното лице и продължителността на периода, в който са
влияли и др.релевантни обстоятелства /чл.284 ал.2 ЗИНЗС/. В случая се касае за
засягане на основни блага, вкл. от гл.т.ограничение достъпа до светлина,
въздух, неосигуряване възможности за двигателна активност за сравнително дълъг период
от време – близо четири месеца и половина, неосигуряването на адекватна жилищна
площ за около 4 месеца.. Обезщетението
следва да се определи по справедливост, с оглед на което и при прилагане спрямо
настоящите обстоятелства на принципа на справедливостта , съдът намира, че
обезщетението в размер на 500 лв би било
справедлива компенсация за претърпените от ищеца негативни чувства, състояния и изживявания. До посочения размер искът
следва да се уважи, а до претендираните 50 000.00 лв. искът, като неоснователен,
следва да се отхвърли.
.
Водим от горните мотиви
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията” гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21 да заплати И.А.Д. сумата от 500 лв /петстотин лева/, представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди
от незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД“Изпълнение на
наказанията“ по неосигуряване на
достатъчна жилищна площ , неосигуряване на
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, естествена
светлина, проветрение, отопление и задоволителни хигиенно-битови условия в
спалното помещение в Арест Хасково, в които е настанен ищеца в периода както и
условия за двигателна активност в същия арест за период 23.03.2017-11.08.2017
г.
ОТХВЪРЛЯ иска на И.А.Д. срещу
ГД“Изпълнение на наказанията“ гр.София за горницата над сумата 500 лв до претендираните 50 000лв, като обезщетение за
вреди от нарушение на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС в периода 23.03.2017-11.08.2017г., като неоснователен и
недоказан.
.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВАС на
РБ.
СЪДИЯ: