№ 19493
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110166947 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът „****** е предявило против Р. Т. П. положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ
вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 774.42лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот – апартамент №25, находящ се в
**********, ведно със законна лихва от 25.05.2022г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 166,80лв. за периода от 15.09.2019г. до 10.05.2022г., както
и сумата от 35,51лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от
01.04.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 25.05.2022г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 8,70лв. - лихва за забава за периода от 31.05.2019г. до
10.05.2022 г., за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от 03.06.2022 г. по ч.гр.д.
№ 27078/2022 г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по
покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот,
съставляващ апартамент №25, находящ се в **********, като за периода 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г. ищецът доставил топлинна енергия до потребителя, остойностена в
размер на 774.42лв., представляваща главница за топлинна енергия, върху която
поради неплащане била начислена лихва за забава, като се дължала и сумата от
35,51лв - главница за дялово разпределение за периода от 01.04.2019г. до 30.04.2020г г.
1
и сумата от 8,70лв. - лихва за забава. Твърди, че ответникът бил потребител на
процесния имот за посочения период. Въз основа заявление на ищеца от 25.05.2022 г.,
на 03.06.2022 г. по ч.гр.д. № 27078/2022 г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която процесните суми са
претендирани от ответника.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез
назначения особен представител – адв. Х.. Възразява се за погасяване на вземането по
давност. Оспорва качеството потребител на ответника като собственик или ползвател.
Счита за недоказана реалната доставка на топлинна енергия до имота в сочените от
ищеца количество и качество. Оспорва дължимостта на главницата за дялово
разпределение, с твърдения, че ищецът е предявил чуждо право. Твърди нищожност на
клаузите по чл.33 ОУ на ищеца като неравноправни.
По делото е конституирано трето лице – помагач на страната на ищеца –
********.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК,
установи следното от фактическа страна:
От приобщеното ч.гр.д. № 27078/2022г. по описа на СРС, 27 състав, се
установява, че е образувано по заявление от 25.05.2022г., въз основа на което е
издадена заповед № 15455 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
03.06.2022г. по ч.гр.д. № 27078/2022г., по описа на СРС, 27 състав, с която е
разпоредено Р. Т. П. с ЕГН: ********** и адрес: ********, общ. Столична, обл. София
(столица) да заплати на заявител ********* с ЕИК: ******** и адрес: гр. ********,
общ. Столична, обл. София (столица), сумите: 774,42 лева (седемстотин седемдесет и
четири лева и 42 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот в
********, аб.№ *****, ведно със законна лихва за период от 25.05.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 166,80 лева (сто шестдесет и шест лева и 80
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 10.05.2022 г.,
35,51лева (тридесет и пет лева и 51 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва за период от 25.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
8,70 лева (осем лева и 70 стотинки), представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за период от 31.05.2019 г. до 10.05.2022 г., както и
държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева). С разпореждане от 06.11.2023г.
съдът е дал указания по чл.415, ал.1, т. 2 ГПК, в изпълнение на които е предявена
настоящата исковата молба.
2
Приет по делото е договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на
чл.117 ЗТСУ от 30.03.1987г., от който се установява, че ответникът е закупил имот в
*******
С приетия за окончателен доклад по делото са обявени за служебно известни
Общите условия за продажба на топлинна енергия от „****** на потребители за
битови нужди в гр.София, действали след 26.06.2016г., приложени и към исковата
молба.
По делото е приет договор от 28.05.2002г. между ЕС за извършване услугата
топлинна счетоводство, протокол от ОС на ЕС за сключване на договор за извършване
услугата топлинна счетоводство, както и Договор от 03.06.2020г. между ищеца и ТЛП
за извършване услугата дялово разпределение. Приети са документи от ТЛП за дялово
разпределение за процесния период, както и документи за годишен отчет, носещи
подписа на клиента.
По делото е прието и неоспорено заключение на вещо лице по допусната СТЕ,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което се
установява, че за процесния период ищецът е доставил топлинна енергия до
процесния имот, остойностена на сумата от 766.82лв. с ДДС след изравняване.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна
квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.153 ЗЕ, вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително
правоотношение (валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на
собственост върху процесните стоки и ги е предал на потребителя (т.е. следва да бъде
доказано доставено количество топлинна енергия, качеството на потребител на
топлинната енергия на ответника) и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в
твърдяното количество на купувача, остойностено в размер на претендираната сума,
както и в имота да е извършена услугата дялово разпределение, остойностена в размер
на претендираната сума. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1, предложение първо
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните
задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.
Спорът се концентрира по качеството на потребител на топлинна енергия на
3
ответника (в качеството на собственик/ползвател), доставено количество топлинна
енергия, поставяне в забава на ответника за претендираните задължения, както и по
възражението за погасяване на сумите по давност.
От приетите по делото писмени доказателства (договор покупко-продажба на
жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ) съдът приема за доказано качеството
потребител на топлинна енергия на ответника, в качеството на собственик на
топлоснабдения имот. Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е
уредено в общоизвестните Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват
ответницата и без да ги е приела изрично, съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр.
2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
В чл.33 от Общите условя е прието, че купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45 дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, след което се начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата.
От приетото и неоспорено заключение на вещото лице по СТЕ се установява, че
ищецът е доставил ТЕ остойностена на сумата от 766.82лв. с ДДС, до който размер е
основателен искът за ТЕ, а за разликата следва да се отхвърли като неоснователен.
Съответно е частично основателен искът за мораторна лихва (с оглед чл.33, ал.5 вр.
чл.33, ал.2 се дължи мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия,
доколкото е предвидено, че при неизпълнение в срок на задълженията в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, се дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за
топлинна енергия) за сумата от 165,16лв. (определена по чл.162 ГПК).
По главницата за дялово разпределение:
Съгласно чл.22, ал.2 от ОУ е уредено, че клиентите заплащат на Продавача
(ищеца) стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от
тях Търговец (в случая ТЛП), като с оглед приетите и неоспорени по делото
доказателства – индивидуални справки за използвана ТЕ за процесния период, съдът
прие за доказано, че е осъществявана услугата в размер на 35,51лв.
По акцесорния иск за мораторна лихва:
По акцесорния иск за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
– в чл.22 от ОУ липсва срок за плащане на услугата за дялово разпределение, поради
което купувачът изпада в забава след поканата (чл.84, ал.2 ЗЗД), поради което и
доколкото по делото няма доказателства за покана за плащане на главницата за дялово
разпределение преди подаване на заявлението, то искът за мораторна лихва в размер
на 8,70лв. за периода от 31.05.2019 г. до 10.05.2022 г., върху главницата за дялово
разпределение е неоснователен (така и решение № 3959/22.12.2022г. по в.гр.д. №
10130/2021г. по описа на СГС).
По възражението за давност:
4
С оглед фикцията по чл.422, ал.1 ГПК искът се смята предявен от момента на
подаване на заявлението, т.е. 25.05.2022г. Претендираните вземания за топлинна
енергия са за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., а за дялово разпределение от
01.04.2019г. до 10.05.2022г. Вземанията се погасяват с тригодишна давност (по чл.111,
б. „в“ ЗЗД), като с оглед чл.33 ОУ изискуемостта на вземанията настъпва в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съдът, съобразявайки чл.3
ЗМДВИП, съответно §13 ПЗР ЗИД ЗЗдр, следва че за периода от 13.03.2020г. до
20.05.2020г. не е текла давност, а същата почва да тече от 21.05.2020г. (така и
Определение № 3469 от 10.11.2023 г. по гр. д. № 1557 / 2023 г. на Върховен касационен
съд, 4-то гр. отделение), т.е. погасени са вземанията за топлинна енергия от м.05.2018г.
до м.02.2019г. вкл. (като вземането за ДР не се обхваща от давността). От приложение
№ 2 към СТЕ се установява, че за периода от м.05.2018г. до м.02.2019г. дължимите
суми за ТЕ са в общ размер на 330,94лв, т.е. искът за главница се явява основателен за
сумата от 435,88лв.
С оглед чл.119 ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и
произтичащите допълнителни вземания, то искът за мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия е основателен за сумата от 93,88лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такИ. имат двете страни, като ответникът е бил
представляван от особен представител, поради което с право на разноски разполага
ищецът съразмерно уважената част от исковете. Ищецът е доказал сторени разноски в
общ размер за исковото и заповедното от 950лв., поради което има право на разноски в
общ размер на 544,95лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените положителни установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 153 вр. чл.149 вр. чл.150, ал.1 ЗЕ
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Р. Т. П. с ЕГН: ********** и адрес:
********, дължи сумите: 435,88лв., представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г. за имот в
********, аб.№ *****, ведно със законна лихва за период от 25.05.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 93,88лв, представляваща мораторна лихва за период
от 15.09.2019 г. до 10.05.2022 г., 35,51лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва за период от 25.05.2022 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед № 15455 за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК от 03.06.2022г. по ч.гр.д. № 27078/2022г., по описа на СРС, 27 състав, като
5
ОТХВЪРЛЯ иска за топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния
претендиран размер от 774,42лв. за периода от м.05.2018г. до м.02.2019г., ОТХВЪРЛЯ
иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над
уважената част до пълния претендиран размер от 166.80лв., ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 8.70лв. за
периода от 31.05.2019г. до 10.05.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК Р. Т. П. с ЕГН: ********** и
адрес: ********,, да заплати на „******, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на
управление *******, разноски по делото в общ размер на 544,95лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ********** - трето лице помагач
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6