Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №102
гр. ВРАЦА, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение, в публичното заседание на тринадесети март две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски-мл.с.
при участие на секретар Мария Ценова
като разгледа докладваното от съдия
Мишонова- Хальова
въз. гр. дело N` 94 по описа за 2020 год.,за
да се произнесе взе предвид:
Адв. Кр. К. от ВрАК ,в качеството
си на проц. представител на В.Г. ***, е
подал въззивна жалба против решение № 1091/16.12.2019 г по гр.д.№ 2291/19
г по описа на ВРСъд, с което
предявения от Л.О. *** против В.М.
установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК вр. с чл. 422 от ГПК , е
уважен изцяло.
В жалбата се навеждат доводи
,че обжалваното решение на ВРСъд било
неудопустимо, неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се ,че Л.О. е предявил ненадлежно установителния иск по чл. 422 от ГПК, тъй като не бил посочил ,че се касае за частичен иск от общата му
претенцията му по заповедното производство парична претенция ,във връзка с издадената запис на заповед.
Освен това незаконосъобразно решаващият съдия уважавайки предявения установителен иск бил присъдил и
законна лихва върху главницата ,което било недопустимо произнасяне свръх
петитум. ВРСъд не бил съпоставил доказателствата представени от ищеца и от
ответника, поради което бил стигнал до неправилни изводи, а именно погасяване
на следващо се според анексите по
хронология задължение ,като оставал
жалбоподателя задължен с преходно такова задължение.
Заявява се още, че по делото не
било безспорно, че каузалното правоотношение между страните е по повод договор
за паричен заем от 25.03.2013 г и анекс към него, напротив ищецът не притежавал
вземане срещу ответника въз основа на
процесния запис на заповед.
Моли се решението на ВРСъд атакувано с жалбата да бъде обезсилено
като недопустимо или алтернативно да се
отмени и постанови друго решение ,с което исковата претенция спрямо
жалбоподателя се отхвърли с всички
законни последици.
С жалбата не се правят нови доказателствени искания.
В срока за отговор на въззивната жалба Л.О. ***
,чрез проц. си представител адв.Кр.Т. от ВрАК,е подал писмен такъв , с който оспорва изцяло
въззивната жалба като необоснована и неоснователна.
Твърди се ,че решаващият съдия е
обсъдил всички събрани по делото доказателства и е постановил правилно и
законосъобразно решение, като се оспорват всички доводи на жалбоподателя като
неоснователни.
Моли се решението на ВРСъд да бъде потвърдено , а жалбата оставена без уважение с всички законни
последици.
С отговора не се правят нови
доказателствени искания.
Съд. състав , приема ,че въззивната жалба е
процесуално допустима, тъй като е
подадена в законния срок от страна с
право на обжалване ,срещу акт от
категорията на обжалваемите. Разгледана по същество същата е н е о
с н о в а т е л н а.
Пред ВРС Л. Г. О. *** е предявил против В.Г. *** установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ за установяване, че В.М. дължи на ищеца сумата от 20 000 лева по
запис на заповед от 25.03.2017г. с падеж 25.03.2018г.
В ИМ се твърди, че О. е
предоставил на М. паричен заем в размер
на 20 000 лева за срок от 12 месеца, считано от датата на подписване на
договора, с уговорка в договора/чл.1/, сумата да бъде върната в посочения срок
ведно с възнаградителна лихва от 2% месечно върху главницата за периода на
заема. За обезпечаване изпълнението по договора от длъжника, същият издал в
полза на ищеца запис на заповед на стойност равна на сбора от дължимата
главница и възнаградителна лихва т.е. за
24 800 лв, което изрично било
упоменато в чл.8 от договорът за заем.Сумата била преведена на ответника/20 000
лв/ по банков път на 26.03.2013 г, за
което е представено по делото платежно
нареждане.
Ищецът е заявил още ,че ответникът не е успял да му върне паричния
заем в посочения в договора от
25.03.2013 г паричен заем, което наложило продължаване на договора и подписване
на анекси, вкл. и анекс №3 от 24.03.2017
г, с който договора е продължен с още една година -до 25.03.2018
г.
След настъпване на последния уговорен падеж-
25.03.2018 г за връщане на задължението,ответникът изплатил единствено
възнаградителната лихва. Поради неизпълнението ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение на основание чл.417 ГПК въз основа на издадения от ответника запис
на заповед. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело № 84/2019г. на ЧСИ Валери Йотов.
В.М. бил депозирал възражение по
чл. 414 от ГПК, заявявайки че записът на заповед е предявен преди посочения в
него падеж и вземането по него не е изискуемо. В ИМ се твърди още, че възраженията на ответника са неоснователни,
тъй като падежът на записът на заповед е определен на конкретен ден – 25.03.2018г., като обстоятелството, че е
бил предявен на 30.04.2017г. не може да промени определения падеж. Сочи, че
след настъпване на падежа не е последвало плащане, като с оглед
обстоятелството, че същият е определен конкретно, не е необходима покана за
изпадане в забава на длъжника. Намира за неоснователно възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото било определено по
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Оспорва твърденията на
длъжника, че е погасил вземането чрез плащане. Представените доказателства били
за сума различна от дължимата и били във връзка с други правоотношения между
страните. Моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата по
издадения запис на заповед. Претендира разноски.
В срока за отговор на ИМ по
чл.131 ГПК ответникът заявява, че предявеният иск е неоснователен и недоказан.
Счита, че не са представени доказателства удостоверяващи вземането на ищеца.
Записът на заповед бил предявен единадесет месеца преди падежа, поради което се
явявал ненадлежно предявен и вземането по него не било станало изискуемо. По
делото не било установено каузалното правоотношение между страните. Преди
подаване на исковата молба ищецът не е отправял такива претенции към ответника.
С отговора се представят запис на
заповед за 5400евро между ищеца и ответника, върху която има декларация от ищеца от 31.03.2018 г, както и анекс №3 с отметки на гърба с подписи за
изплатени суми на ищеца, както и анекс №4
от 24.03.2018 г и запис на заповед въз основа на него за исковата сума
от 24 800 лв с падеж 25.03.2019 г. Твърди се ,че с представените от него доказателства с
отговора се установява, че е погасил задълженията си по
представения с ИМ запис на заповед.
Намира, че предявеният иск е недоказан по размер, тъй като не било ясно каква
част от лихвата и главницата се считат погасени след като ищецът признава, че е
имало извършени плащания. Прави възражение за прихващане, тъй като счита, че
уговорената лихва е в прекомерен размер и тази клауза е нищожна, като с
платената от него сума за лихва иска да се счита погасена съответна част от
главницата. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
исковите претенции.
Въз. състав след преценка становищата на страните и събраните
доказателства приема от фактическа
страна следното:
С ИМ е приложен договор за паричен
заем между Л.Г.О. и В.Г.М. от 25.03.2013г.,
с който Л.Г. е предоставил на В.М. сумата от 20 000 лева в заем със срок от 12
месеца, считано от датата на подписване на договора, с уговорена възнаградителна лихва в размер на 2% месечно върху главницата .
Приложено е по делото и преводно нареждане от
26.03.2013г. с наредител Л.Г.О. и получател В.Г.М. за сумата от 20 000 лева.
Депозирано е по делото Анекс №3 от 24.03.2017г. към договора
от 25.03.2013г. за паричен заем между Л.О. и В.М., с който страните са се
договорили да продължат срокът на договора с още една година до 25.03.2018г.,съгласно
чл.9 от същия.
Представен е копие от
запис на заповед от 25.03.2017г. за сумата от 24800 лева с издател В.М. и
поемател Л.О. с падеж на плащане 25.03.2018г.,съгласно чл.8 от договора за
паричен заем. Оригиналът на записът на заповед се намира по приложеното към
настоящото дело ч.гр.д. №80/2019г. Представени са и издадените въз основа на
него изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по
ч.гр.д. №80/2019г. на РС-Враца.
По делото е представен от
ответника копие от Анекс №3 от 24.03.2017г. към договор за заем от 25.03.2013г. между Л.О.
и В.М., който не е подписан от
страните. На гърба му има таблица с отбелязване на плащания, като са отбелязани
11 броя плащания от 400 лева и 11 броя плащания от 100 евро на следните дати:
30.05.2017г.; 30.06.2017г.; 30.07.2017г.; 30.08.2017г.; 30.09.2017г.;
30.10.2017г.; 30.11.2017г.; 30.12.2017г.; 30.01.2018г.; 30.02.2018г.;
30.03.2018г. или общо за 4400 лв и 1100 евро. Съдът е извършил констатация на
оригинала на документа, представен в открито съдебно заседание на 13.11.2019г.
Под таблицата в оригинала е изписано: „Приключено 31.03.2018г., парите са получени
в брой“, Л.О. и подпис на лицето. Не се спори между страните, че този текст
изписан на ръка фигурира на гърба на Анекс №3 от 24.03.2017г., като не са
оспорени подписите на лицата.
Приложен е и представения от
ответника запис на заповед от 25.03.2018г. с издател В.М. и поемател Л.О. за
сумата от 5400 евро с падеж 25.03.2019г. Ценната книга не е подписана. Върху
нея има ръкописен текст и подпис на Л.О., в който се заявява, че на
31.03.2018г. е получил сумата от 5000 евро по запис на заповед от 25.03.2018г.
от В.М., с което сделката е приключена.
Приложен е по делото и анекс № 4
от 24.03.2018г. към договор за заем от 25.03.2013г. между В.М. и Л.О., с който
срокът на договора за заем се удължава
до 25.03.2019г. Представен е и запис
на заповед от 25.03.2018г. за сумата от 24
800 лева с падеж 25.03.2019г.
Представени са от ищеца по делото и
запис на заповед от 25.03.2016г. за сумата от 5400 евро с падеж 25.07.2016г. с
издател В.М. и поемател Л.О., както и запис на заповед от 10.07.2016г. с падеж
10.07.2017г. за сумата от 5400 евро отново с издател В.М. и платим на Л.О..
По делото е изслушан свидетеля Пламен М.- син на ответника, който е заявил,
че действително е имало заемни правоотношения между баща му В.М. и Л.О., като
плащанията баща му извършвал при посещения на Л. в магазина му. Самите плащания
извършвал в колата на Л.О., като свидетелят не е виждал какви суми се предават,
като посещенията на ищеца не са спрели, след момента, в който свидетелят мисли,
че е било изплатено задължението на баща му,без да уточнява дати и години.
С оглед гореизложеното се налагат следните правни изводи:
1. От представения по делото в оригинал/ по приложеното ч.гр.д.№ 80/2019 г
по описа на ВРС/ запис на заповед , се констатира ,че той съдържа всички
изискуеми реквизити по чл. 535 от ТЗ
за издаване на такава ценна книга: записът на заповед следва да съдържа
наименованието запис на заповед в текста на документа на езика, на който е
написан, безусловно обещание да се плати определена сума пари, падеж, място на
плащането, името на лицето, на което или на заповедта, на което трябва да се
плати, дата и място на издаването, подпис на издателя.
В случая приложеният по делото
запис на заповед отговаря на всяко едно от тези изисквания за действителност.
Видно е, че падежът на задължението е определен съобразно чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ на определен ден-25.03.2018 г.
Съобразно разрешенията дадени в тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г.
по тълк. дело № 1/2004 г., ОСТК приема, че за да е налице подлежащо на
изпълнение вземане, не е необходимо
записът на заповед да е бил предявен за плащане. По своята правна същност
предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение
на менителничното задължение. Не съществува като правно задължение изискване за
предявяване на записа на заповед за плащане. Непредявяването на посочения
менителничен ефект за плащане не се отразява върху възможността да бъде
ангажирана отговорността на издателя и то след датата на падежа,в случая 25.03.2018 г. Затова е ирелевантен факта ,че в прооцесната оригинална запис на заповед е вписано
предявяването й за плащане преди падежа, което прави възражението на ответника в тази насока неоснователно.
2.По делото не се
спори между страните възникнали между тях каузалните
отношения , обезпечени с издадения запис на заповед за 24 800 лв на
25.03.2017 г. В ИМ се твърди ,че издаденият запис на заповед обезпечава
вземането на кредитора- ищец по
представения договор за заем между него и ответника от 25.03.2013 г. Установено
е, че на ответника е предоставена сумата от 20000 лева, която се задължил да
върне за срок от 12 месеца, като е уговорена лихва от 2% на месец, като бил
върнал само лихвата.
Ответникът оспорва, че
възнаградителната лихва била прекомерна и в противоречие с добрите
нрави, а освен това твърди ,че не дължи нищо на ищеца по записа на заповед от
25.03.2017 г, тъй като държи друг такъв
запис на заповед за същата сума от 24 800 лв, по същото каузално правоотношение
и на осн.чл.109 от ЗЗД задължението му
следва да се счита погасено.
Съгласно ТР№4/2014 г по т.д.№4/2013 г на ОСГТК на ВКС за
установяване каузалното правоотношение," всяка от страните доказва
фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи
за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ.
несъществуването на вземането по записа на заповед.“
Неоснователно е твърдението на проц.
представител на ответника ,че възнаградителната лихва била в противоречие с
добрите нрави.Не може да се приеме ,че същата е прекомерна, защото според съд.
практика възнаградителната % е прекомерна ако надвишава над три пъти
законната лихва,чиито размер е нормативно определен с чл. 86, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно посочената разпоредба размерът на законната лихва се определя от
Министерския съвет. За целта Министерският съвет беше приел ПМС № 72 от
08.04.1994 г. (обн. ДВ, бр. 33 от 19.04.1994 г., изм. и доп. бр. 74 от
22.08.1995 г.), което в единствения си член предвижда, че годишният размер на
законната лихва за просрочени задължения е равен на основния лихвен процент,
обявен от БНБ за периода, плюс 10 пункта за задълженията в левове и на
тримесечния Либор за съответния вид валута плюс 10 пункта за задълженията в
конвертируема валута.В случая
възнаградителната лихва от 2% месечно е значително по- малка от зак.
лихва и не нарушава добрите нрави, поради прекомерност.
3.От приложените от ищеца запис
на заповеди от 25.03.16 г и 10.07.2016 г с издател ответника В.М. се установява
,че между страните по делото съществуват и други облигацинони отношения, освен тези по
процесния договор за заем от 2013 г , анекс
и запис на заповед въз основа на него. Разпитаният свидетел Пл.М.- син
на ответника потвърждава,че е имало
такива обл. отношения между баща му и ищеца, но не установява по кои
анекси и по кои записи на заповед сумите са изпратени и задълженията на М.
погасени?
Видно е от саморъчно написаните погашения на суми върху обратната
страна на анекс№3/без подписи на страните/, че сумата от 4 400 лв и 1100 евро е получена от ищеца при предаване от ответника
,но не е отбелязано по кои записи на
заповед са погасени? Единствено с
декларацията на ищеца/саморъчно написана/под таблицата със суми се признава ,че
тези суми са получени от него на 31.03.2018
г.Не се доказва дали от тези суми е платена лихвата от 4 800 лв
или те касаят други обл. отношения, но фактически ИМ касае само главницата от 20 000 лв ,както
е посочена в договора за заем от 2013 г,без лихвата от 4800 лв.
Другата декларация/саморъчно изписана/ на ищеца също от 31.03.2018 г върху приложения запис на заповед за 5400 евро/без подпис/
установява получаване от М. на 5 000 евро по същата , но няма никакви доказателства ,че тези изплатени
пари са част от претендираните 20 000 лв, което бе в тежест
на В.М. да докаже ,с оглед каузалните правоотношения между страните.
С оглед изложеното въз. съд
приема, че не е доказано процесната сума
от 20 000 лв да е изплатена от М.
на О. към 31.03.2018. Налице са 3 записи
за заповед 25.03.2018г., 25.03.2016г. и 10.07.2016г.,
от които се установява, че между страните са съществували и други облигационни
правоотношения, въз основа на които ответникът е дължал пари на ищеца освен в лева и в друга валута - евро.Изписаното
саморъчно"с това сделката приключи"и дата 31.03.2018 г върху запис на
заповед за 5400евро от 25.03.2018 г също
не доказва, че са приключили облиг. отношения между страните по договора за
паричен заем от 2013 г, поради което е била издадена и заповедта за незабавно
изпълнение от ВРС за сумата от 20 000 лв
4.Видно е ,че има погрешна номерация в приложените
по делото анекси между страните, което
не е от съществено значение по същество
на спора. Ответникът в своя защита е представил пореден анекс № 4 от 24.03.2018г. към процесния договор за заем от 25.03.2013г., с
който срокът на договора отново е
удължен отново -до 25.03.2019г., като е издаден нов запис на заповед с дата 25.03.2018г. и падеж 25.03.2019г. отново за сумата от 24 800 лева. Неоснователни
са възраженията на М., че с връщането на ценната книга/ записа на заповед с падеж 25.03.2019г/ у него се установявало,
че вземането на ищеца към ответника е погасено по чл. 109 от ЗЗД. По делото няма
доказателства, ответникът да е извършил
плащане на главницата по договора за заем от 25.03.2013г., нито че новоиздаденият запис на заповед е бил предаден
от ответника на ищеца в оригинал. Доказателство за извършеното плащане
по него би било отбелязването на този факт върху документа преди предаването му
на ответника. Затова въз. състав приема
за неоснователно твърдението на ответника ,че на осн.чл.109 от ЗЗД дължимата сума по записа на заповед е погасена от него,единствено щом частният документ/записа на заповед от
25.03.18 г/ се намира у него.Още повече
този частен документ е подписан едностранно
от заявителя- ответник и не е упоменат в
анекс №4 от 24.03.2018 г, както и няма доказателства да е имало договорка за
издаването на този запис на заповед
между М. и О., освен подписания анекс №4
от 24.03.2018 г и от двете страни .
От друга страна падежа на последната запис на заповед е 25.03.2019 г т.е. в
хода на заповедното производство пред
ВРС, а иска по чл. 422 от ГПК е продължение на същото заповедно производство.С оглед на това според чл. 235
ал.3 от ГПК този нов запис на заповед би
бил релевантен по спора, ако върху него
бе отбелязано ,че плащането е извършено , каквото обаче няма.
5. Неоснователни са твърденията
на проц. представител на жалбоподателя в писмената защита пред ВОС,
твърдейки,че анекс №3 /24.03.2017 г е сключен в противоречие с договора за заем
от 25.03.2013 г.Въпреки ,че в договора е използван израза " договора може
да бъде продължен от страните с още
1 година" , а не може да бъде продължаван",
т.е. многократно, страните по взаимно споразумение с анекси са се съгласявали
да го продължават няколко пъти. Това не прави анексите нищожни, защото самите
страни са се съгласили да изменят с тези
анекси т.9 от договора за заем от 25.03.2013 г, подписали са ги и не оспорват
подписите си.
С оглед гореизложеното въз. състав
се присъединява към мотивите на ВРС , с което
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено с всички законни
последици.
При този изход на делото
жалбоподателя дължи на ответника
направените от него разноски пред ВОС в размер на 1130 лв- адв. възнаграждение.
Водим от горното съд. състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 1091/16.12.2019 г по гр.д.№ 2291/2019 г по описа на ВРСъд.
ОСЪЖДА В. Г. *** с ЕГН ********** да заплати на
Л.Г.О. *** с ЕГН ********** сумата от 1130 /хиляда сто и тридесет лева/, представляваща направени от
него разноски пред въззивната инстанция
за адв. възнаграждение.
На осн.чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК
решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от
уведомяването на страните.
Председател :
Членове:1/ 2/