№ 485
гр. П., 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500469 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 680 от 12.05.2022 г. на П. районен съд, постановено по
гр.д. № 853/2022 год., е развален на основание чл. 28, ал. 1 от Закона за
арендата в земеделието /ЗАЗ/ сключеният на 22.03.2019 г. договор за аренда
на земеделска земя, вписан в Служба по вписванията гр. П. с акт № ***, том
*, дело № ***/2019 г. с вх.рег. № *** от 22.03.2019 г., в частта му досежно
поземлен имот с идентификатор *** по картата на землището на гр. с., м.
„О.“, с площ от *** кв.м., който имот е образуван от поземлен имот с
идентификатор ***. Със същото решение е осъден ответника „*** 78“ ЕООД
гр.П. на основание чл. 30, ал. 1 от ЗАЗ да върне на ищеца К. А. М., от гр. с.,
поземления имот с идентификатор ***, предмет на договора за аренда. С
решението ответникът „*** 78“ ЕООД гр.П. е осъден на основание чл. 8, ал. 1
от ЗАЗ да заплати на ищеца К. А. М. следните суми: сумата от 161,54 лв.,
представляваща дължимо арендно плащане за стопанската 2019/2020 г. по
договор за аренда на земеделска земя от 22.03.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от 16.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като
1
за разликата до претендираните 411,93 лв. искът е отхвърлен като
неоснователен; сумата от 161,54 лв., представляваща дължимо арендно
плащане за стопанката 2020/2021 г. по договора за аренда от 22.03.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от 16.02.2022 г., като за разликата до
претендираните 444,24 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. С
решението ответникът „*** 78“ ЕООД е осъден на основание чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД да заплати на ищеца К. А. М. следните суми: сумата от 21,22 лв.,
представляваща лихва за забава върху дължимото арендно плащане за
стопанската 2019/2020 г. за периода от 31.10.2020 г. до 16.02.2022 г., като за
разликата до претендираните 54,12 лв. искът е отхвърлен като неоснователен;
сумата от 4,85 лв., представляваща лихва за забава върху дължимото арендно
плащане за стопанската 2020/2021 г. за периода от 31.10.2021 г. до 16.02.2022
г., като за разликата до претендираните 13,33 лв. искът е отхвърлен като
неоснователен.
Постъпила е въззивна жалба срещу така постановеното решение в
частта му, в която е постановено разваляне на договора за аренда и в
осъдителните му части по останалите искове, подадена от „*** 78“ ЕООД, със
седалище гр. П., чрез пълномощника адв. Р. Р.. С жалбата се поддържа довод,
че решението на районния съд е неправилно в обжалваните му части, тъй като
в случая не е налице виновно неизпълнение от страна на арендатора, което да
обуслови развалянето на процесния договор, а е налице забава на кредитора.
Изложени са съображения, че по делото са събрани доказателства за това, че
дружеството е изпратило нотариална покана на ищеца, както и че управителят
на дружеството се е опитвал да проведе разговор с ищеца, като го е помолил
да се яви, за да си получи сумата, но последният отказал, като заявил, че иска
да развали договора. Наред с това, жалбоподателят счита, че предприемането
на действия от негова страна за плащане към ищеца по някой от посочените в
обжалваното решение начини би го натоварило с допълнителни
разноски.
Процесуалният представител на въззивника – адв. Р. Р. е представила
писмени бележки по делото.
Отвеникът по въззивната жалба К. А. М. изразява становище за нейната
неоснователност и пледира за потвърждаване на обжалваното решение чрез
пълномощника си адв. Х. Т. от АК-П.. Подробни съображения са изложени в
2
представения писмен отговор на жалбата.
По допустимостта на въззивната жалба настоящият съдебен състав се е
произнесъл с определението по чл. 267 от ГПК от 01.07.2022 г.
Като взе предвид доказателствения материал по делото и доводите на
страните, въззивният съд намира по същество жалбата за неоснователна,
предвид следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на
22.03.2019 г. е бил сключен договор за аренда на земеделска земя между
Л.М.С., като арендодател, и „*** 78“ ЕООД гр. П., като арендатор. Договорът
е бил надлежно вписан в Служба по вписванията гр. П.. Предмет на договора
за аренда е поземлен имот в землището на гр. с., м.“О.“, целият с площ от
23 640 кв.м., с идентификатор ***. С различни правни сделки ищецът К. М.
придобил идеални части от същия поземлен имот, а в резултат на съдебна
спогодба по гр.д. № 2139/2019 г. на РС-П., ищецът станал изключителен
собственик на новообразуван поземлен имот с идентификатор ***, с площ от
8.077 дка, който имот е образуван след разделянето на арендувания по
процесния договор за аренда поземлен имот с идентификатор ***. Срокът по
договора е тридесет стопански години.
Тези обстоятелства не са били спорни между страните.
Безспорно е също така, че ищецът К. М. е заместил арендодателя Л.С.
в арендното правоотношение досежно придобития от него новообразуван
поземлен имот, както и че ответното дружество, като арендатор на имота, не е
заплатило на ищеца дължимите по договора арендни вноски за двете
стопански години, посочени в исковата молба – 2019/2020 г. и 2020/2021
г.
Спорни по делото пред настоящата инстанция остават въпросите
налице ли са предпоставките за разваляне на процесния договор, а оттам и
връщането на арендувания имот, както и дължи ли ответника лихва за забава
върху претендираните арендни вноски.
Въззивният съд приема за изцяло неоснователно наведеното от
ответника-въззивник правоизключващо възражение, че ищецът е изпаднал
забава, след като е бил поканен да си получи дължимите суми в офис на
ответното дружество, но не се отзовал на поканата. В случая се касае за
3
парично задължение, което по естеството си е „носимо“ от длъжника, а не
„търсимо“, както разпорежда чл. 68, б. „а“ от ЗЗД. При забава на кредитора
законът предвижда, че длъжникът може да осъществи изпълнението като
вложи сумите за пазене в банка по местоизпълнението /чл. 97, ал. 1 от ЗЗД/.
Длъжникът по изпълнението може да се освободи от отговорност само тогава,
когато забавата на кредитора по естеството си е такава, че без неговото
съдействие длъжникът не би могъл да изпълни задължението. Във всеки друг
случай, какъвто е и настоящият, длъжникът може да постъпи така, както
предвижда правилното на чл. 97 от ЗЗД и тогава да се освободи от
задължението си, без да е необходимо каквото и да било съдействие от страна
на кредитора.
Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗАЗ арендодателят може да развали
договора поради забавяне на арендното плащане повече от три месеца. В
настоящия случай падежът на арендните вноски за стопанската 2019/2020 г. и
стопанската 2020/2021 г. е настъпил. Ответникът е изпратил на ищеца
нотариална покана до ищеца да се яви в офис на дружеството, за да получи
арендното плащане за първата стопанската година, но не е изпълнил
задължението си за двете стопански години по чл. 97, ал. 1 от ЗЗД.
Следователно налице са законовите предпоставки арендодателят, като
изправна страна по договора, да поиска развалянето на същия по съдебен ред.
Предвид гореизложените съображения въззивната инстанция намира,
че предявеният иск с правно основание чл. 28, ал. 1 от ЗАЗ за разваляне на
договора за аренда на земеделска земя, сключен на 22.03.2019 г., в частта му,
касаеща процесния замеделски имот, се явява основателен и следва да бъде
уважен.
При това положение основателна се явява и акцесорната искова
претенция с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗАЗ за връщане на
предоставената под аренда земеделска земя.
Тъй като арендаторът не е изпълнил задължението си за заплащане на
дължимите арендни вноски за двете процесни стопански години, предявените
искове с правно основание чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ също са основателни и следва да
бъдат уважени до размерите, определени в първия вариант от приетото в
първоинстанционното производство заключение на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза.
4
Основателни се явяват и акцесорните претенции по чл. 86 от ЗЗД за
законна лихва, които подлежат на уважаване в размерите, посочени от вещото
лице.
Отделно от гореизложените съображения, въззивният съд споделя
изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и на
основание чл. 272 от ГПК възприема същите за мотиви и на настоящия
съдебен акт.
В този смисъл решение на П. районен съд е валидно, допустимо и
правилно в обжалваната му част, с оглед на което подлежи на потвърждаване.
Въззиваемата страна е претендирала разноски по делото за настоящата
инстанция и при този изход на спора следва да й бъдат присъдени
направените такива в установения по делото размер от 600 лв. и съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 680 от 12.05.2022 г. на Районен съд – П.,
постановено по гр.д. № 853/2022 г., в обжалваната му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „*** 78“ ЕООД, със седалище
гр. П., ЕИК ***, да заплати на К. А. М., ЕГН **********, сумата 600 лв.,
представляваща разноски по делото за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5