Р
Е Ш Е Н И Е
№
38
гр. Разград, 13.03.2020 г.
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
в открито съдебно заседание на пети март две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 11 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118,
ал. 1 КСО.
Постъпила е жалба от С.
К. Д. от гр.
Р. против Решение № 1012-16-76/1 от
10.12.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Разград, с което са потвърдени
оспорените пред него Задължителни предписания № ЗД-1-16-00668682 от 25.10.2019
г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ – Разград. С посочените задължителни
предписания на жалбоподателката е разпоредено да подаде декларация обр. 1 с код Корекция, както следва: 1. за
м.ноември 2018 г. в т.16.2 се декларира 11 дни, в т. 15 – 15-ти, 2. за
м.декември 2018 г. и за м. януари 2019 г. – данните в частта за ДОО бъдат
заличени. В жалбата се твърди, че оспореното решение е постановено в нарушение
на материалния закон, при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила
и при несъобразяване с целта на закона. Излагат се подробни съображения в подкрепа
на сочените отменителни основания. Иска се решението да бъде отменено, като
бъдат отменени и задължителните предписания. Претендират се и разноските по
делото.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Разградският административен съд,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателката е
самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия. С декларация за
регистрация на самоосигуряващо се лице от 23.01.2008 г. е декларирала, че
упражнява дейност от 01.01.2007 г. и ще се осигурява от 01.01.2008 г.
С Разпореждане № ********** от
16.11.2018 г. на С. Д. е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер,
считано от 31.10.2018 г. През периода 16.11.2018 г. – 31.01.2019 г. е внасяла
осигурителни вноски, като е декларирала осигуряване за м. ноември 2018 г. - 22
дни, за м. декември 2018 г. - 18 дни и за м. януари 2019 г. - 5 дни. През същия
период е получавала обезщетения за временна неработоспособност поради общо
заболяване.
Безспорно е по делото, че
жалбоподателката не е подавала декларация за регистрация на самоосигуряващо се
лице ОКд-5, че е пенсионер и желае да се осигурява. Не се спори и че
разпореждането за отпускане на пенсията й е било връчено на 07.03.2019 г.
Във връзка с постъпило заявление
от С. Д. за изменяне на личната й пенсия и на
основание чл. 41, ал. 1 НПОС е била извършена проверка за осигурителния й стаж
след 31.10.2018 г. Установено е, че осигурителните вноски за ДОО са внасяни на
основание на подадената декларация обр. 1 от 23.01.2008 г., след която няма
друга подадена декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице по реда на Наредбата
за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на
работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/ за прекъсване и започване на
трудова дейност и вид осигуряване от м. 11.2018 г.
Поради това и на основание чл.
108, ал. 1, т. 3 КСО гл.инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Разград дал
задължителни предписания № ЗД-1-16-00668682 от 25.10.2019 г., с които предписал
на жалбоподателката да подаде декларация обр. 1 с код Корекция, както следва:
1. за м.ноември 2018 г. в т.16.2 се декларира 11 дни, в т. 15 – 15-ти, 2. за
м.декември 2018 г. и за м. януари 2019 г. – данните в частта за ДОО бъдат
заличени.
С оспореното пред съда решение №
1012-16-76/1 от 10.12.2019 г. директорът на ТП на НОИ – Разград е потвърдил
задължителните предписания по съображения, че от датата на разпореждането за
отпускане на пенсия лицето не е в кръга на задължително осигурените лица,
внасянето на осигуровки няма за последица възникване на осигуряване, което
възниква от датата на подаване на декларация по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
Решението е било връчено на
жалбоподателката на 07.01.2020 г., а жалбата срещу него е постъпила на
15.01.2020 г.
По делото е разпитана св. С.
С., която дава показания, че поне два пъти
около Нова година срещала С. Д.
в ТД на НАП, офис Разград, пред стая 103, където се подават
данъчно-осигурителни декларации. Д. се
опитвала да подаде декларация за осигуряване, но я връщали, защото нямала
разпореждане за отпускане на пенсия. Според св. С. проблемът
бил в това, че разпореждането пристигало със закъснение и до лицето, и до НАП.
Осигуряването се спирало от датата на влизане в сила на разпореждането, а
пенсионерът можело и да не знае коя е тази дата. И когато нямал разпореждане,
нямало основание за подаване на втора декларация ОКд-5 за продължаване на
осигуряването.
Съдът намира, че показанията на
св. С. са неотносими към предмета на делото.
Причините, поради които жалбоподателката не е подала декларацията ОКд-5, са без
правно значение за изхода на настоящия спор. Законосъобразността на оспореното
решение се преценява с оглед липсата на такава декларация, което е безспорен
факт по делото. Следва да се отбележи, че подаването
на декларацията образец ОКд-5 не е обвързано с
представяне на разпореждане за отпускане на пенсия. Достатъчно е да се посочи
датата, от която лицето е пенсионер. И ако информацията за това не е била
предадена своевременно от НОИ на НАП, пенсионерът има правният интерес сам да я
получи от НОИ.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира
следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в
законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК.
Решението е издадено от компетентен орган – Ръководителя
на ТП на НОИ – Разград, който на основание чл. 117, ал.
3 във вр. с ал. 1, т. 3 КСО е овластен да се произнася по жалби срещу задължителни
предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване.
Решението е в
надлежната писмена форма, има изискуемото от чл. 59, ал. 2 АПК съдържание и при
издаването му са спазени административнопроизводствените правила. Не е налице
соченото от жалбоподателката процесуално нарушение, изразяващо се в
недобросъвестност на органите на НОИ, които са я лишили от възможността да
подаде декларация по чл. 1, ал. 6 НООСЛБГРЧМЛ поради това, че не са й връчили
разпореждането за отпускане на пенсия. Проведеното административно
производство, по което са издадени задължителните предписания, е по реда на чл.
108, ал. 1, т. 3 КСО във вр. с чл. 37 от
Инструкция № 1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на
контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен
институт. По делото не се твърдят и не са доказани нарушения на процесуалните
правила, относими за това производство. Оплакването, че контролният орган от ТП
на НОИ е възпрепятствал и отнел правото на жалбоподателката да подаде
декларация ОКд-5, е направено и в жалбата до решаващия орган и правилно
е било преценено от него като ирелевантно. Издаването и връчването на
разпореждането за отпускане на пенсия не са етапи от контролно-ревизионното
производство, чиято законосъобразност е предмет на съдебния контрол в настоящия
процес.
Оспореното решение е
материалнозаконосъобразно и в съответствие с преследваната от закона цел. Жалбоподателката
е лице, регистрирано като упражняващо свободна професия, поради което е
задължително осигурена за инвалидност поради общо заболяване за старост и за
смърт по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО. Съгласно чл. 4, ал. 6 КСО лицата по
ал. 3, т. 1, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.
Следователно, при пенсиониране отпада основанието за осигуряване. Ако
самоосигуряващото се лице – пенсионер желае да се осигурява, следва да подаде
декларация в компетентната ТД на НАП по утвърден образец и тогава осигуряването
възниква от датата, на която е подадена декларацията по ал. 2, както е указано
в чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ. Утвърденият
образец на декларацията е ОКд-5 и в него самоосигуряващото се лице декларира,
че е пенсионер и желае да се осигурява за съответните рискове от съответната
дата на пенсиониране. Жалбоподателката не е подала такава декларация след
издаване на разпореждането за отпускане на пенсията й на 16.11.2018 г., при
което е загубила качеството осигурено лице. С оглед на това подадените данни в
декларациите обр. 1 по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за осигуряването през м. ноември
и м. декември 2018 г., и за м. януари 2019 г. се явяват некоректни. Правилно
контролният орган от ТП на НОИ я е задължил да ги коригира съгласно
изискванията на чл. 2, ал. 1 и Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8
от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица, /отм., ДВ бр. 1 от 3.01.2020 г., в
сила от 3.01.2020 г./. Предвид
пенсионирането за м. ноември 2018 г. в т.16.2 от коригиращата декларация следва
да се декларира 11 дни /работни дни в осигуряване/, в т. 15 – 15-ти /последен
ден в осигуряване/, а за м.декември 2018 г. и за м. януари 2019 г. – данните в
частта за ДОО бъдат заличени.
Съдебната практика е еднопосочна
в разбирането, че правото на самоосигуряващите се лица да не се осигуряват за
ДОО възниква по силата на закона, с настъпването на факта на пенсиониране, а
внасянето на осигуровки след датата на пенсиониране не замества декларирането и
не променя вида на осигуряването – Решение № 25 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм.
дело № 11240/2016 г., VI о., Решение № 8452 от 05.06.2019 г. на ВАС по адм.
дело № 995/2019 г., VI о., Решение № 16720 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. №
12226/2019 г., VI о.
Предвид горното съдът намира за неоснователни
доводите по жалбата за неправилно приложение на материалния закон и за
нарушения на принципите по чл. чл. 4, 6, 7, 8, 9, 10, 12 и 13 АПК, поради което
оспорването следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения
и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. К. Д. от гр. Р. против Решение №
1012-16-76/1 от 10.12.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Разград, с което са
потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-16-00668682 от 25.10.2019 г.,
издадени от контролен орган при ТП на НОИ – Разград.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.