Решение по дело №4131/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 699
Дата: 5 октомври 2023 г. (в сила от 5 октомври 2023 г.)
Съдия: Цветомила Данова
Дело: 20231100604131
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 699
гр. София, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Биляна М. Вранчева

Цветомила Данова
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
в присъствието на прокурора С. Анг. С.
като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20231100604131 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
С присъда № 161 от 30.03.2023 г. по н.о.х.д. № 9448/2022 г. на СРС, НО, 99-ти
състав, подсъдимата Х. Л. П. е призната за виновна в това, че на 05.09.2021 г., около
02:46 часа, в гр. София, по бул. „Симеоновско шосе“, с посока на движение от ул.
„Иван Странски“ към ул. „Околовръстен път“ управлявала лек автомобил марка
„Мазда“, модел „СХ-30“ с ДК № ******* с концентрация на алкохол в кръвта на
водача над 1,2 на хиляда, а именно – 1,25 промила на хиляда, установена по надлежния
ред – НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, обн. ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила
от 29.09.2017 г., чрез химико-токсикологична експертиза № И-81/06.01.2022 г. на
ВМА-София, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 54 НК е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и наказание глоба в размер на
200 лева. На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил изтърпяването на така
наложеното наказание за срок от три години, като на основание чл. 343г, вр. чл.343б,
ал.1, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК е лишил подсъдимата от правото да управлява моторно
превозно средство за срок от една година.
Срещу присъдата, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК е постъпила жалба от Х. Л. П.,
подадена чрез упълномощения й защитник, адв. Й. Н.. Постъпила е по делото и
1
допълнителна жалба от адв. Н.. В същите се иска за отмяна на присъдата като
неправилна и незаконосъобразна и постановяване на нова присъда от въззивния съд, с
която подсъдимата да бъде признат за невиновна по повдигнатото й обвинение. В
жалбата и допълнението към нея се изразява становище, че при установяване на
концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимата са налице две изследвания, които
отчитат различни стойности. На следващо място защитата поддържа тезата, че от
фактите по делото не се установява с категоричност подсъдимата Х. П. да е
управлявала моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта към
инкриминирания час посочен от държавното обвинение.
Във въззивната жалба и допълнението към нея не е направено искане за събиране
на доказателства пред въззивния съд.
В срока по чл. 322 НПК не са постъпили писмени възражения срещу подадената
жалба до даване ход на делото пред настоящата въззивна инстанция.
В закрито заседание, проведено на 07.08.2023 г. въззивният съд, по реда на чл. 327
НПК, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
провеждането на съдебно следствие във въззивната инстанция и такова не бе
проведено.
В публично съдебно заседание пред настоящата инстанция, упълномощеният
защитник на подсъдимата поддържа жалбата и допълнението към нея. Пледира, че
неправилно първоинстанционният съд се е позовал на съдебната химико-
токсикологична експертиза, като счита, че следва да бъдат зачетени изготвените
резултати от химическите изследвани на двете кръвни проби /основна и контролна/
които водят до извода, че се касае до административно-наказателна отговорност по
отношение на подсъдимата Х. П.. Излага аргументи, че обясненията дадени от
подсъдимата П. в хода на съдебното производство пред първата инстанция и обсъдени
след това в мотивите към атакуваната присъда, не би следвало да бъдат тълкувани в
нейна вреда. Моли въззивният съд да отмени обжалваната присъда и да приеме, че
извършеното от подсъдимата не съставлява престъпление, а административно
нарушение.
Представителят на държавното обвинение намира постановения
първоинстанционен акт за правилен и законосъобразен, поради което моли същият да
бъде потвърден. Счита, че изключително подробно районният съд е коментирал
спорният по делото момент, а именно концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимата, като споделя изцяло направените изводи. По отношение на направеното
от защитника възражение, относно обясненията на подсъдимата, прокурора счита, че
същите не са били обсъдени в нейната вреда, като твърди, че районният съд
аргументирано е посочил защо не кредитира обясненията П..
В последната си дума, подсъдимата Х. П. моли съда да уважи подадената от
2
защитника жалба срещу първоинстанционната присъда.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XIV въззивен състав след като обсъди
доводите в депозираната жалба и допълнение към нея от защитника на
подсъдимата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след
като в съответствие е чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, намери за установено следното:
За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия
ред, като е съобразил депозираните в хода на съдебното производство гласни
доказателствени средства, а именно: обясненията на подсъдимата Х. Л. П., както и
приобщените по предвидения за това процесуален ред показания на свидетелите А.Т. и
Ц.В.. Първоинстанционният съд е съобразил и се е позовал на заключението на
съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза от досъдебното
производство, както и на приобщените от досъдебното и съдебното производство
писмени доказателства и доказателствени средства: справка за съдимост, Акт за
установяване на административно нарушение № 453635 от 05.09.2021 г., протокол за
медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество Лаб. №
6020/10.09.2021 год. /л. 20 от ДП/, талон за медицинско изследване № 087208 от
05.09.2021 год. /л. 51 от ДП/, справка за изправността на Алкотест Дрегер 7510 с №
АRBA 0069 към датата на взимане на пробата, справка картон на водача на името на
подсъдимата Х. П..
Настоящата съдебна инстанция прие, че не са налице основания за промяна във
възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, тъй като от една
страна не са установени нови факти и обстоятелства пред въззивната инстанция, а от
друга - същата е правилно установена от първостепенния съд на база на вярна и точна
преценка на доказателствения материал. Въз основа на този доказателствен материал
се установява следното от фактическа страна:
Подсъдимата Х. Л. П. е родена на ******* г. в гр. София. Същата е българка,
българска гражданка, неомъжена, с висше образование, с постоянен адрес: гр. София,
ж.к. „*******, *******, вх. 1, ет. 8, ап. 31 и настоящ адрес: гр. София, кв. „Симеоново“,
ул. ******* с ЕГН: **********.
На 05.09.2021 г., около 02:46 часа, подсъдимата Х. Л. П. управлявала лек
автомобил марка „Мазда“, модел „CX-30“ с рег. № *******, като се движела в гр.
София, по бул. „Симеоновско шосе“ с посока на движение от ул. „Иван Странски“ към
бул. „Околовръстен път“. Преди отбивката за бул. „Околовръстен път“ автомобилът
бил спрян за рутинна проверка от полицейски служители при ОПП-СДВР -
свидетелите А.Т. и Ц.В.. В хода на проверката полицейските служители усетили лек
мирис на алкохол и се усъмнили, че водачът П. може да е употребила такъв, поради
което тя била тествана с дрегер, който отчел положителен резултат от 1.26 промила. На
3
подсъдимата Х. П. бил издаден талон за медицинско изследване и тя била
транспортирана от служителите на реда до УМБАЛ „Св. Анна“, където дала кръв за
изследване, след което била задържана за срок до 24 часа по реда на ЗМВР.
В хода на образуваното досъдебно производство, с протокол № 6029/10.09.2021 г.
на ВМА, при изследване на дадената от подсъдимата П. кръвна проба било установено,
че концентрацията на алкохол в кръвта й е 1.20 промила на хиляда, но това била
концентрацията към момента на вземане на кръвната проба в болницата в 03:30 часа на
05.09.2021 г. Въз основа на данните, получени от протокола и от тестването с
техническо средство, след изследване на контролната проба кръв, дадена от
подсъдимата П., при съпоставяне на момента, в който е бил употребен алкохолът и
времето за елиминация на същия, с назначената и изготвена комплексна
химикотоксикологична експертиза № И-81/06.01.2022 г. на ВМА, се установил
резултат от 1.25 промила на хиляда концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимата
П. към момента на проверката от полицейските служители.
При извършения в рамките на правомощията си собствен анализ на наличните по
делото доказателства и доказателствени средства, настоящата инстанция споделя
основните фактически изводи на първоинстанционния съд. Фактите по делото са
установени в тяхната пълнота и при стриктното съблюдаване на процесуалния ред за
събиране на доказателствата.
В подкрепа фактологията на събитията също както първоинстанционния съд,
настоящата съдебна инстанция кредитира показанията на свидетелите А.Т. и Ц.В.. При
извършена самостоятелна преценка за достоверност на показанията на посочените
свидетели, въззивният съд намира, че в направения от СРС анализ е разкрито точното
им съдържание, като обосновано последните са оценени като достоверни от съда и са
били ползвани при формиране на фактическите му изводи. Същите са еднопосочни,
кореспондиращи си, без наличие на противоречия между тях. Това е така, тъй като не
са събрани доказателства по делото за наличието на каквато и да е било причина
посочените свидетели да са пристрастни или заинтересовани по някакъв начин от
крайния изход на делото, да познават подсъдимата или да са в лоши отношения с нея и
да са искали по този начин с поведението си и показанията си да й навредят. Същите
освен това са категорични в показанията си, че подсъдимата е управлявала моторното
превозно средство с алкохол в кръвта, установено по надлежния ред, вследствие
проверка с алкотест Дрегер 7510 с номер ARBA 0069, който отчел положителен
резултат от 1,26 промила.
На следващо място, посочените свидетели са категорични, че по време на
проверката подсъдимата е лъхала на алкохол. Следва да се акцентира и на
обстоятелството, че показанията на свидетелите А.Т. и Ц.В. са в синхрон и
кореспондират с останалите доказателства по делото. Ето защо и правилно първата
4
инстанция е кредитирала техните показания.
Така депозираните от двамата свидетели показания се намират в корелация с
останалите налични писмени доказателства по делото - Акт за установяване на
административно нарушение № 453635 от 05.09.2021 г., протокол за медицинско
изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество /л. 20 от ДП/, талон
за медицинско изследване № 087208 от 05.09.2021 год. /л. 51 от ДП/, справка за
изправността на Алкотест Дрегер 7510 с № АRBA 0069 към датата на взимане на
пробата.
Аналогично на първоинстанционния съд, настоящата въззивна инстанция не
кредитира с доверие обясненията на подсъдимата в частта, в която заявява, че е
консумирала алкохол 15 минути преди проверката с дрегер. На първо място следва да
се акцентира върху двуяката роля на обясненията на привлечената към отговорност П.,
които съставляват основно доказателствено средство, но и средство за защита на лице,
пряко заинтересовано от благоприятен за него изход на делото. Аргумент в подкрепа
на извода, че обясненията на подсъдимата не следва да се кредитират в посочената
част, се явява обстоятелството, както правилно е посочил районният съд, че същите се
явяват единствено защитна версия, с която се цели да бъде констатирана по-ниска
концентрация на алкохол в кръвта й към момента на проверката. Действително
подсъдимата П. е могла да даде такива сведенията както на фазата на досъдебното
производство, така и в хода на съдебното следствие при проведените заседания пред
районният съд, а не след изслушване на вещите лица, подробно изложили своите
експертни становища по отношение фазата на резорбиране на алкохол в човешкия
организъм след преустановяване консумация на същия.
Също така подсъдимата в протокола за медицинско изследване за употреба на
алкохол или друго упойващо вещество Лаб. № 6020/10.09.2021 год. /л. 20 от ДП/,
изготвен непосредствено след като същата е бяла спряна за проверка, е отбелязан и
часът в който тя заявява, че е консумирала алкохол. Настоящият въззивен състав
акцентира върху това обстоятелство, тъй като тогава спомените на П. са били най –
пълни, точни и конкретни, поради което и по-достоверни от това, което заявява
подсъдимата в един много по-късен период от време.
Следва да бъде отбелязано, че самото поведение на подсъдимата е индикация за
липсата на критичност към стореното от нея – факта, че подсъдимата П. е консумирала
алкохол с ясното съзнание, че след това ще се качи на автомобила си, сигнализира на
незачитане на установения в страната правов ред и последиците до които би могло да
доведе нейното поведение.
Поради това въззивният съд се солидализира с изводите на първата инстанция и не
кредитира обясненията на подсъдимата в тази насока.
Настоящият въззивен състав не възприе като основателни възраженията на
5
защитата относно изготвените резултати от химическите изследвани на двете кръвни
проби /основна и контролна/ при установяване на концентрация на алкохол в кръвта на
подсъдимата, които според адв. Н. водят до извода, че се касае до административно-
наказателна отговорност по отношение на Х. П..

На първо място, съставът на престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК предвижда
определена минимална граница за съдържанието на алкохол в кръвта на дееца – 1.2 на
хиляда, надвишаването на която ангажира наказателната отговорност на дееца.
Обективен признак от състава на престъплението е концентрацията да е установено по
„надлежен ред“. От своя страна към момента на извършване на деянието- 05.09.2021 г.
надлежният ред е посочен в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни
средства. Чл. 1, ал. 3 от цитираната наредба, предвижда, че употребата на алкохол се
установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез
медицински и лабораторни изследвания. В настоящия случай, първоначално за
установяване употребата на алкохол е използвано техническо средство Алкотест
Дрегер 7510 с № АRBA 0069 като отчетената концентрация е 1,26 на хиляда, което
обстоятелство се установява, както от показанията на свидетелите, така и от АУАН
453635 от 05.09.2021 г. Видно от талон за медицинско изследване №087208, същият е
връчен на подсъдимата на 05.09.2021г. в 03:25 часа като й е указано да се яви до 30
минути от връчването на този талон в УМБАЛ „Св. Анна“ гр. София, за да даден
кръвна проба за химически анализ. Съгласно протокол за медицинско изследване,
подсъдимата се е явила в болничното заведение на 05.09.2021 год. в 03:30 часа, където
са й били взети две епруветки кръвни проби за нуждите на изследването. В
заключителната част на протокол от химическо изследване за определяне на
концентрация на алкохол в кръвта с Лаб. №6029/10.09.2021 год. е отразено, че в
изследваната кръвна проба взета от подсъдимата Х. П. се установява наличие на
алкохол /етанол/ в концентрация 1,20 на хиляда. С постановление на водещият
разследването орган в досъдебната фаза на производството е била назначена химико-
токсикологична експертиза с поставена задача към вещите лица да посочат каква е
била концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимата. Експертизата била
изготвена от вещи лица - химици в специализирани химически лаборатории, чиято
компетентност не е оспорена, нито опровергана в хода на наказателно производство. В
заключението си, вещите лица извършили химическия анализ, са посочили че пробата е
отговаряла на правилата за съхранение съгласно чл. 26 от Наредба № 1 от 19 юли 2017
г. Спорен момент при извършване на изследването е разликата в основната кръвна
проба на подсъдимата П., установяваща концентранция на 1.20 на хиляда
концентрация на алкохол в кръвта и анализа на контролната кръвна проба, даваща
резултат съответно от 1,13 на хиляда концентрация на алкохол,като в заключение
комплексната химико-токсикологична експертиза № И-81/06.01.2022 год., установява
резултат от 1,25 промила на хиляда концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимата
към момента на проверка от полицейските служители. В действителност във всички
случаи между извършване на проверката с техническото средство и вземането на
кръвната проба изминава определен период от време, но поради практическата
невъзможност за вземане на кръвна проба в момента на проверката, са указани срокове
за явяване на водача в съответното медицинско заведение. С оглед краткостта на тези
срокове, не може да се приеме, че резултатът от кръвното изследване не е надежден
източник на доказателства. Въпреки това в хода на наказателното производство е
назначена експертиза, използваща средни стойности за разграждане на концентрацията
6
на алкохол в кръвта за един час при здрав организъм, която по експертен път да
отговори на въпроса каква е точната концентрация на алкохол в кръвта на водача към
момента на деянието.
От всичко посочено следва, че в настоящия случай единствените установени по
надлежен ред резултати, въз основа на които съдът следва формира своето убеждение
относно концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимата като обективен признак от
състава на престъплението са резултатите от контролната и основната кръвни проби,
респ. 1.20 и 1,13 промила по метода газова хроматография. За да оцени и съпостави
надеждността на резултатите от двете проби, съдът отчете заключението на химико-
токсикологичната експертиза в частта, в която има характер на т. нар. „арбитражна
експертиза“ и разяснява на какво се дължат различията между двете стойностите на
алкохол в двете вакуумни епруветки; кои са факторите, влияещи на състоянието на
кръвната проба и какви са допустимите отклонения при проведените изследвания. Като
разликата от 0.07 промила между стойностите съгласно чл. 22, ал.2 от Наредбата е в
границите на допустимото, а двата резултата са аналитично неразличими. Следва да
бъде посочено, че отклонението между резултатите, както се констатира в настоящият
случай, би могло да се дължи на многобройни и различни по характер фактори
свързани с качеството на самата проба или с несъответствия с изискванията по
вземането, съхранението, транспортирането на пробата, каквито в настоящия случай не
са били констатирани нито в протокол от химическо изследване за определяне на
концентрация на алкохол в кръвта с Лаб. №6029/10.09.2021 год. , нито в заключението
на вещите лица при извършената химико-токсикологична експертиза. В подкрепа на
това е и че вещите лица в съдебно заседание пред първа инстанция не са посочили
такива обстоятелства и не са изразили съмнения относно годността на кръвната проба.
Предвид това, че наличието на такива фактори не са установени, то вероятните такива
не могат да бъдат отчетени от настоящия състав и да послужат като основание за
възприемане на единия от двата резултата като опорочен, респ. другият достоверен.
С оглед гореизложеното, настоящият въззивен състав не споделя възраженията
на защита и напълно се солидализира с аргументите на контролираният съд подробно
изложените в мотивите към атакуваният първоинстанционен акт, досежно
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимата П. към момента на извършване на
проверкатата, а именно 1,25 промила на хиляда, съгласно заключението на химико-
токсикологичната експертиза.
По отношение на изложеното от защитника, че обвинението повдигнато на Х. П.
е за това, че същата е управлявала МПС след употреба на алкохол на 05.09.2012 год.
около 02:46 часа, а видно от писмените доказателства по делото, проверката с
техническо средство е приключила на същата дата в 02:44 часа, въззивният съд следва
да направи следното уточнение:
Няма спор нито в теорията, нито в съдебната практика, че за да е гарантирано
пълноценното осъществяване на правото на защита на обвиняемия/подсъдимия, в
частност правото му на ясно, точно и конкретно обвинение, неизискващо тълкуване
и/или предположения (чл. 249, ал. 4, т. 1, пр. 1 от НПК), времето на извършване на
твърдяната престъпна деятелност не е задължително да бъде визирано като точно
определена дата и/или час. Допустимо е това да бъде сторено и поставяйки това време,
когато не е възможно да бъде установено с точност до ден и/или час, в някакъв
обособен времеви интервал, чийто граници обаче да дават възможност за сравнително
конкретна определяемост. Като такива сравнително определяеми хронологични
7
параметри съдебната практика, а и теорията, еднопосочно и безпротиворечиво са
възприели ситуирането на неустановения с точност момент на извършване на деянието
(дата, час) в рамките на посочен месец, дори няколко месеца, в конкретен сезон.
Важното е, обаче, на плоскостта на охрана правото на защита на
обвиняемия/подсъдимия, в контекста на правото на ясно, точно и разбираемо
обвинение, тези хронологични рамки да дават възможност за изграждането на
сравнително конкретна – определена или определяема, но не абстрактна, а ясна,
представа в обвиняемото/подсъдимото лице за момента на консумиране на твърдяното
престъпно деяние.
В светлината на изложеното, до колкото в обвинителният акт да има
конкретно посочена дата и час на извършване на инкриминираното деяние,
използването в обвинението времеви период от около няколко минути в границите на
който е извършено претендираното инкриминирано престъпление се явява
законосъобразно.
В подкрепа на горното са и постановките на ТР № 2 от 07. 10. 2002 г. на ОСНК
на ВКС и ТР № 6 от 19.02.2018 г. на ОСНК на ВКС, в които е развита тезата, че
главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да
определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и на
участието на обвиняемия в него, като по този начин постави основните рамки на
процеса на доказване и на правото на защита.
Поради това възраженията на защитата в насока насока остава изолирани и не
биват споделяни от настоящата инстанция.
При така очертаната конкретика, анализирани поотделно и съпоставени помежду
си посочените доказателствени материали служат за безпротиворечиво и
последователно извеждане на приетата от решаващия съд фактология на деянието,
която се възприема изцяло и от настоящия състав на въззивната инстанция.
При правилно установените факти СРС е достигнал до закономерни правни
изводи:
Подсъдимата Х. Л. П. е осъществила състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1
НК поради наличието на съставомерни признаци от обективна и субективна страна.
От обективна страна подсъдимата П. на 05.09.2021 г., около 20:46 часа, в гр.
София, по бул. „Симеоновско шосе“, с посока на движение от ул. „Иван Странски“
към ул. „Околовръстен път“ управлявала лек автомобил марка „Мазда“, модел „СХ-
30“ с ДК № *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, а
именно – 1,25 промила на хиляда, установено по надлежния ред – Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози, установено чрез химико-токсикологична експертиза № И-
81/06.01.2022 г. на ВМА-София.
8
Посочената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия е установена в
съответствие с изискванията на чл. 1, ал. 3 вр. чл. 7 от цитираната Наредба, съгласно
която употребата на алкохол се установява чрез използването на технически средства
и/или медицински лабораторни изследвания.
В тази връзка правилно първостепенният съд е приел, че концентрацията на
алкохол в кръвта на подсъдимия е установена по надлежния ред, както изисква
разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 НК.
Изпълнителното деяние на визираният престъпен състав се изразява в нарушаване
правилата за движение при управление на посоченото превозно средство, а легална
дефиниция на понятието "управление" се съдържа в Постановление № 1 от 17.01.1983
г. по н. д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС и в същото се включват всички действия или
бездействия с механизмите или приборите на МПС-а или машини, независимо дали
превозното средство или машина е в покой или движение, когато тези действия са
свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици. Понятието
"управление" на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху
същия, а не само привеждането му в движение. В разглеждания случай действията на
подсъдимата безспорно представляват физическо действие по управление на
моторното превозно средство.
От субективна страна, правилно е преценил контролираният съд, че деянието е
извършено от подсъдимата умишлено, при форма на вина пряк умисъл, доколкото в
представното съдържание на умисъла й е било залегнало както знанието, че управлява
личния си автомобил, така и съзнанието, че е употребила преди това алкохол.
Настоящият въззивен състав напълно се солидаризира с изводите на СРС относно
индивидуализация на наказанието по реда на чл. 54 НК, като правилно е приел, че е
налице превес на смекчаващите вината обстоятелства – чистото съдебно минало на
подсъдимата и не толкова високата концентрация на алкохол в кръвта й, която е малко
над установения минимум от 1,2 промила на хиляда, над която граница деянието се
преследва по наказателноправен ред. Правилно и законосъобразно районният съд е
наложил на Х. П. минималното предвидено за този вид престъпления наказание
съобразно санкционната част на разпоредбата на чл. 343б, ал.1 НК - една година
лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено съобразно разпоредбата на чл. 66,
ал. 1 от НК за срок от 3 години, както и глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/.
Правилно и законосъобразно контролираният съд е приложил и разпоредбата на
343г НК, като е наложил на подсъдимата и наказание лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 /една/ година с приспадане на времето, през
което подсъдимата е била лишена от това право по административен ред.
Според настоящата въззивната инстанция, наложените на подсъдимата Х. П.
9
наказания в най-пълна степен биха спомогнали за постигане целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК както с оглед на индивидуалната, така и предвид генералната
превенция, още повече и като се има предвид широката разпространеност на този тип
престъпления в съвременното общество.
Ето защо и въззивният съд намира жалбата и допълнението към нея за
неоснователни, а присъдата на първата инстанция за правилна и законосъобразна.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, доколкото въззивната инстанция не констатира
наличието на основания, налагащи нейното отменяване или изменение, прецени, че
следва да постанови своето решение като потвърди изцяло присъдата на първата
инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 334, ал. 1, т. 6 вр. чл. 338 от НПК, Софийски
градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 161 от 30.03.2023 г. по н.о.х.д. № 9448/2022 г. на
СРС, НО, 99-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10