Р Е Ш Е Н И Е
№
…………./……...07.2019 г.
Гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
съдебно заседание проведено на двадесет и шести юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ
КРЪСТЕВ
При участието на секретаря Румяна
Дучева,
като разгледа докладваното от съдия
Маркова,
в.т.д. № 712/2019 г. по описа на ВОС,
ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна
жалба вх. № 20573/20.03.2019 г. на И.К.С., ЕГН **********,*** срещу Решение № 881/01.03.2019 г.,
постановено по гр.д. № 7701/2018 г., на ВРС, XXXIII с., с което е отхвърлен искът му срещу А.К.
К., ЕГН **********,***, за прогласяване за нищожен като привиден на Договор за
продажба на дружествен дял от 04.11.2009 г., с рег. № 10966/2009 г., на
Нотариус № 124, с район на действие ВРС, на осн. чл.
26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД.
В жалбата въззивникът е навел твърдения, че решението е неправилно,
необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че
първоинстанционния съд е извършил неправилен анализ на събраните в хода на
производството доказателства и по-конкретно на волята на ответницата, отразена
в представеното „обратно писмо“. Сочи, че в него се съдържа ясно изявление, че
въззивникът е реален носител на правата и задълженията, произтичащи от договор
за продажба на дружествен дял от 04.11.2009 г., което изявление изобщо не е
било обсъдено от ВРС. Това изявление, въззивникът счита, че прави вероятно
твърдението за симулативност на сключения договор. По
същество отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на
предявения иск като предявения насрещен иск бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Претендира разноски за две инстанции. В с.з. не се явява и не се
представлява.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна А. К., депозира писмен
отговор, в който оспорва жалбата. Оспорва
оплакването изложено във въззивната жалба и от своя страна счита, че
наименованието на даден документ няма отношение към неговата същност. В случая
сочи, че документът именуван от ищеца „обратно писмо“, по съществото на
изявленията закрепени в него, няма такъв характер, както правилно е установил и
ВРС. Сочи, че документът не обективира волеизявления
и на двете страни по сключения договор, той да не породи действие в отношенията
между тях. Излага още, че в „обратното писмо“ се съдържат волеизявления, които
са противоречиви, които по-скоро доказвали, че процесния договор е
действителен. В подкрепа на този извод, въззиваемата счита, че е и
формулировката на посочената от въззивника част от документа, където било
посочено, че въззивникът е реален носител на всички права и задължения
„произтичащи“ от сключения договор. Излага собствен анализ на изявленията обективирани в представеното „обратно писмо“. Сочи, че
представения от въззивника документ бил подписан от ответницата при упражнени
спрямо нея заплашване и принуда и поддържа направеното възражение по реда на
чл. 30 ЗЗД. Поддържа и предявения насрещен иск. По същество отправя искане за
потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски. В с.з. чрез процесуален представител поддържа изложените в
отговора доводи и съображения.
ВОС
по предмета на спора съобрази следното:
Производството пред
Варненски Районен Съд е образувано по предявен от И. С. срещу
А. К., иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. Пето ЗЗД, за прогласяване
нищожността на Договор за продажба на дружествен дял от 04.11.2009 г., рег. №
10966/2009 г., на Нотариус № 124, с район на действие ВРС като привиден.
Ищецът твърди, че на 04.09.2011 г.
между страните бил сключен процесния договор за продажба на собствените на
ищеца 25 дяла от капитала на „А енд Г“ ООД, всеки с номинална стойност 100.00
лв., за сумата 2500.00 лв. Излага, че при сключване на сделката страните не са целяли и не са желаели да настъпят последиците от сключения
договор, а действителната им воля била да създадат привидност, че последиците
са настъпили. Счита, че това се установява от подписаното от ответницата
Обратно писмо, рег. № 12648/2009 г., на Нотариус № 124. Заявява, че плащане на
цената по договора не е имало. В срока по чл.131 ГПК ответницата А. К.,
депозира писмен отговор, в изразява становище за неоснователност на предявения
иск. Твърди, че сключения договор е действителен между страните и е породил
правните последици, които са му присъщи. Счита още, че представеното обратно
писмо, в действителност не представлява такова. Излага коментар на текста на
представения документ. Оспорва твърдението на ищеца, че не е получил цената по
сключения договор, което се опровергавало от изявлението му съдържащо се в
договора. Възразява, че представеното обратно писмо е унищожаемо,
тъй като ответницата го подписала в резултат на упражнена принуда и заплашване
от страна на ищеца. Сочи, че от момента на сключване на атакувания договор до
датата на подписване на обратното писмо е изминал значителен период от време,
което водело до извода, че към момента на сключването на договора страните не
са имали уговорка той да не поражда последици. Излага твърдения за упражнения
натиск и заплахи върху ответницата, които започнали около 2 седмици след
сключване на договора.
В случай, че предявения иск бъде
уважен, предявява насрещен иск за осъждането на ищеца да й върне сумата 2500.00
лв., получена без основание, както и да заплати законната лихва, считано от
датата на постановяване на съдебното решение до изплащането.
В
срока по чл. 131 ГПК,
ищецът депозира отговор по насрещния иск, в който оспорва неговата
основателност. Сочи, че цената по договора не е била заплатена.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна, следното:
Видно от
представения по делото Договор за покупко-продажба на дружествен дял, рег. №
10966/04.04.2009 г. на Нотариус № 124, с район на
действие ВРС е, че на същата дата И.С. е продал на А. К., собствените си 25
дяла от капитала на „А енд Г“ ООД, всеки от които с номинална стойност 100.00
лв., за сумата 2500.00 лв., която С. е декларирал, че му е заплатена, изцяло и
в брой, към момента на подписване на договора.
По делото е
представен документ именуван Обратно писмо, рег. № 12648/22.12.2009 г. от който
се установява, че А. К., в качеството си на едноличен собственик и управител на
„А енд Г“ ООД декларира пред И.С., че е реален носител на всички права и
задължения, произтичащи от Договор за продажба на дружествен дял от 04.11.2009
г., както и, че поема задължението в посочен от него ден, час и нотариус да
прехвърли на него или всяко трето физическо или юридическо лице посочено от него всички права и
задължения, произтичащи за нея от посочения договор, както и да извърши всички
действия за вписване на прехвърлянето в ТР.
В
хода на производството по делото са събрани гласни доказателства на страната на
ответницата – А.Д.П.– син на ищцата и П.П.И.– втора
братовчедка на ищцата. Събрани са гласни доказателства и на страната на ищеца –
Д.К.С., без родство, П.Г.З., без родство, Ж.М.Т., без родство и И.Й.В., без
родство.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно
произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието
на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените предели на въззивна проверка, съставът на ВОС, намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно обстоятелствата, посочени
в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран
като такъв с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.
Пето ЗЗД. Правилно е квалифициран и спора по насрещния иск като такъв с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. Първо ЗЗД Произнасянето
на ВРС съответства на предявените искове.
По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр.
второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
По
оплакванията на въззивника, съставът на ВОС, намира следното:
Съобразно разпоредбата
на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, нищожни са и привидните (симулативни) договори. При
симулативните договори и двете страни сключват определено съглашение само, за
да създадат привидни правни последици, каквито те (и двете страни), всъщност не
желаят. По отношение на разкриването на привидността, законът е предвидил
ограничение в доказателствените средства, чрез които може да стане това. Налице
е забрана да се опровергава съдържанието на изходящ от страна частен документ,
какъвто се явява и процесния договор за покупко-продажба, сключен на 04.11.2009
г., със свидетелски показания, следователно доказването следва да бъде
извършено с писмени доказателства. Единственото отклонение от този принцип, се
съдържа в чл. 165, ал. 2, изр. Първо ГПК. Нормата допуска доказването със
свидетелски показания, когато по делото е налице начало на писмено
доказателство или удостоверяващи изявления на другата страна пред държавен
огран, които правят вероятно твърдението, че изразеното при сключването на
сделката съгласие е привидно. Касае е се за т.нар. „начало на
писмено доказателство“. Това е документ, изходящ от една от страните по сделката
(обикновено насрещната страна по спора) или пък удостоверяващ нейно изявление
пред държавен орган, от което може да се заключи, че симулацията е вероятна, в
който случай, за да се постигне пълно доказване на симулацията, се допускат
свидетелски показания.
Тъй като в случая,
ищецът твърди, че сделката е абсолютно симулативна, той следваше при условията
на пълно и главно доказване да установи липсата на намерение, както у себе си,
така и у купувача по процесния договор, да променят съществуващото положение
относно собствеността на дяловете, описани в сключения договор. Или в случая, достатъчно
бе да се установи, че цената е привидно уговорена и че липсва изобщо намерение
за транслиране на собствеността.
В случая за
установяване на симулацията е представен документ, безспорно подписан от
ответницата и именован “обратно писмо”, който обаче следва да бъде определен
като “начало на писмено доказателство”, доколкото изхожда само от ответницата
като насрещна страна по атакуваната сделка. От неговото съдържание обаче не
може да се направи извод за вероятна симулативност на изявленията на страните
по сключения договор. Напротив, от текста на документа е видно, че изявленията
са направени от ответницата в качеството й на собственик на придобитите с
Договора от 04.11.2009 г., дялове. В документа не се съдържат нейни изявления,
че сключената
сделка е привидна, че тя няма основание или, че по нея тя не е желала
придобиването на дяловете и не е заплатила посочената в договора тяхна цена. Константна е съдебната практика, че когато документът съдържа изявленията
за симулативност на сключения договор само на едната страна по него, за пълното
разкриване на симулацията са допустими свидетелски показания. Във всички случаи
обаче, документът трябва да съдържа изявления за симулативността на сключения
договор към момента на неговото сключване.
Както бе посочено в представения документ подобни изявления на
ответницата, в качеството й на страна по сключения договор не се съдържат.
Поради което и събраните
в хода на първоинстанционното производство свидетелски показания за пълното
разкриване на симулацията са недопустими и не следва да бъдат обсъждани.
Неоснователно е
оплакването на въззивника, че изявлението на въззиваемата, че той е реален
носител на правата и задълженията произтичащи от договора за продажба, правело
вероятна симулативността на договора. Всъщност, употребената формулировка
по-скоро води до извод за действителност на договора, тъй като права и
задължения за всяка от страните могат да произтичат само от такъв договор.
Мотивиран от
изложеното, съставът на въззивния съд намира, че предявения иск е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен. Поради несбъдване на вътрешно процесуалното
условие, не се дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност
насрещен иск за връщане на продажната цена по сключения между страните договор.
Доколкото
крайните изводи на настоящата инстанция
съвпадат с тези на първоинстанционния съд, постановеното от последния решение следва да се
потвърди.
Предвид изхода от спора, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК и направеното искане, на
въззиваемата страна се следват направените в хода на производството пред
въззивната инстанция разноски, в съответствие с представеният списък по чл. 80 ГПК и доказателства. При това положение на обсъждане подлежи възражението за
прекомерност релевирано от въззивника, в депозирана молба по хода на делото, по
отношение на възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемата, в
светлината на разрешението дадено в ТР № 6/06.11.2013 г. При определяне на размера съдът следва да се ръководи от
фактическата и правна сложност на делото. В случая, делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, предявен е един иск, развитието на процеса не
излиза извън рамките на традиционния за този вид дело, проведено е едно съдебно
заседание, без да са събирани доказателства пред въззивния съд. Изчисленият
съобразно Наредба № 1/2004 г. минимум на адвокатското възнаграждение е 405.00
лв.
По изложените съображения и съпоставяйки
претендирания размер с посочения по-горе минимум, въззивния съд намира, че
претендираното адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата,
възлизащо на 1400.00 лв., се явява прекомерно и следва да бъде редуцирано по
размер до двукратния минимален такъв. Поради което на присъждане подлежи сумата
810.00 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
881/01.03.2019 г., постановено по гр.д. № 7701/2018 г., на ВРС, XXXIII с.
ОСЪЖДА И.К.С., ЕГН **********,***
да заплати на А.К. К., ЕГН **********,***,
сумата 810.00 лв. (осемстотин и десет
лева), представляваща разноски за въззивна инстанция, осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.