Р Е
Ш Е Н
И Е
№
02.07.2018г.
гр.Димитровград
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Димитровградският
районен съд
на единадесети юни през
две хиляди и осемнадесета година
в публичното заседание в
следния състав:
Председател: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар Силвия Димова
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия Антоанета Митрушева
гражданско дело № 335 по описа за 2018г.
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422
ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
В депозираната по делото искова молба ИЩЕЦЪТ – „А Т Е Г“ АД гр.София,
твърди, че подал срещу ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№ 1847/2017г. по описа на РС
- Димитровград.
На 13.05.2014г. между
ищеца, в качеството на кредитодател, и И.П.В., като кредитополучател, бил сключен
Договор за кредит № 41026. Договарянето между страните се осъществило чрез средства
за комуникация от разстояние, като договорът за кредит бил сключен във формата на
електронен документ. Сключването на договора било извършено по инициатива на кредитополучателя,
който попълнил заявка за кандидатстване, намираща се на уеб-сайта на ищцовото
дружество - www.smilecredit.bg, като в заявката ответникът предоставил доброволно
пълни и верни данни относно своята самоличност. Същият посочил, че желае да получи
заема по своя миктросметка в системата на ePay.bg. В края на заявката за кандидатстване
ответникът потвърдил, че се е запознал и се съгласява с Общите условия на „А Т
Е Г” АД, приложими към договора за кредит, като приемането на тези условия било
необходимо условие за изпращане на заявката. След подаване на заявката
ответникът получил ПИН код под формата на кратко електронно съобщение(смс) на посочен
от него в заявката телефонен номер, както и линк на посочена от него електронна
поща. Така се удостоверявало, че лицето, което желае да получи кредита, е именно
лицето, подало заявката за кандидатстване и това са неговите лични данни. След получаване
на линка И.В. потвърдил заявката си за кандидатстване за кредит, като активирал
въпросния линк, въвел ПИН кода на заявката и потвърдил искането си за получаване
на кредита при сроковете и условията съгласно заявката.
След успешното потвърждаване
на заявката била разгледана предоставената от ответника информация и въз основа
на тази информация и след проверка в Централния кредитен регистър същият бил
одобрен за искания от него кредит. След одобряване на кредита на електронната поща
на И.В. бил изпратен договор за кредит № 41026/13.05.2014г., заедно с Общи условия,
като в мейла били прикачени два линка - „Приеми договора” и „Откажи договора”. С
оглед сключването на договора за кредит и като доказателство за съгласието на ответника,
същият активирал линка „Приеми договора”.
Съгласно сключения между
страните договор за кредит И.П.В. получил от „А Т Е Г” АД паричен заем в размер
на 200 лева, като тази сума била преведена на 13.05.2014г. по микросметка на кредитополучателя
в системата на ePay.bg. Сумата следвало да бъде върната заедно с уговорената такса
за ползване на кредита в размер на 60 лева в срок от 30 дни от 14.05.2014г. до
13.06.2014г. и при условията, договорени между страните. Съгласно т.16.1 от Общите
условия, при забава на което и да е парично задължение кредитополучателят дължал
неустойка за неизпълнение в размер на 30 лева за забава до три дни от датата на
падежа и неустойка за неизпълнение в размер на 90 лева за забава над три дни от
датата на падежа. Съгласно т.16.5 от Общите условия при продължаваща забава на плащането
всяка една от неустойките за неизпълнение се дължала независимо една от друга и
се кумулирали, ако са налице условията за тяхното начисляване. Тъй като кредитополучателят
бил в забава за плащане на своите парични задължения в срок от повече от три години,
считано от датата на падежа, то същият дължал кумулативно и двете неустойки в общ
размер от 120 лева.
С оглед на така
изложеното ищецът моли съдът да постанови
решение, с което да установи, че ответникът му дължи по Договор за кредит №
41026/13.05.2014г. главница в размер на 200 лв., ведно със законна лихва за забава
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
плащане на задължението, такса за ползване на кредита в размер на 60 лв. за периода
от 14.05.2014г. до 13.06.2014г., неустойка по чл.16 от Общите условия в размер на
120 лева, като същият бъде осъден да заплати на ищеца и всички направени по настоящото
исково производство и по ч.гр.дело № 1847/2017г. по описа на Районен съд - Димитровград
разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
В депозирана по делото
молба от процесуалния представител на ищцовото дружество се прави искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Като взе предвид факта, че ОТВЕТНИКЪТ –
И.П.В. ***, не е депозирал в срок отговор на исковата молба и не е изпратил
представител в първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, ищецът е поискал постановяването на
неприсъствено решение, на страните са били указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявявяването им в съдебно заседание,
като искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, съдът намери, че следва да се
произнесе с неприсъствено решение, без да мотивира същото по същество.
Искът следва да бъде уважен, като
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 200 лв. – главница по Договор за кредит № 41026/13.05.2014г.,
сумата от 60 лв. – такса за ползване на кредита за периода от 14.05.2014г. –
13.06.2016г., сумата от 120 лв. – неустойка за забавено плащане, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2017г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед № 1148/20.11.2017г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1847/2017г. по описа на РС –
Димитровград.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното и настоящото производство разноски, възлизащи съответно на 325 лева и 425 лева и
произтекли от заплатена държавна такса(25 лева в заповедното производство и 125
лева в настоящото производство) и адвокатско възнаграждение(по 300 лева за
всяко от производствата).
Мотивиран от горното и на основание
чл.239 вр. чл.238 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за
установено по отношение на И.П.В. с ЕГН : ********** ***, че дължи на „А Т Е Г” АД, ЕИК : ***,
седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1303, район Възраждане, бул-***,
представляван от управителите ***, присъдените със Заповед № 1148/20.11.2017г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1847/2017г. по описа на РС –
Димитровград суми, а именно сумата от 200 лв.(двеста лева) – главница по Договор за кредит №
41026/13.05.2014г., сумата от 60
лв.(шестдесет лева) – такса за ползване на кредита за периода от
14.05.2014г. – 13.06.2016г., сумата от 120
лв.(сто и двадесет лева) – неустойка за забавено плащане, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2017г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА И.П.В. с ЕГН : ********** ***, да заплати на „А Т Е Г” АД, ЕИК : ***,
седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1303, район Възраждане, бул-***,
представляван от управителите ***, разноски в размер на 325 лв.(триста двадесет и пет лева) по ч.гр.д.№ 1847/2017г. по описа на РС –
Димитровград, и 425 лв.(четиристотин
двадесет и пет лева) по настоящото производство.
Решението не подлежи
на обжалване.
Преписи от решението
да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: