№ 756
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110108861 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявена вх.№ 29086/19.07.2021 г. по описа на СРС,
депозирана от "." ЕАД, с предишно наименование „.“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от ДЖ.,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, ., СГР.6, със съдебен адрес:
гр. София, ж.к.Гео Милев, ул. . № 6, ет. 5, чрез адвокат З. Й. Ц., против Б. И. В., ЕГН
**********, с адрес С.., УЛ. ХВОЙНА № 8, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ 1А
(Търговски дом), вход Б, етаж 3, кантора 313, чрез адвокат К. Г., по чл.422 вр. с чл. 415 ГПК
във връзка с вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД, за установяване дължимостта на
вземане по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 20.04.2021 г.,
издадена по ч.гр.д.№ 20238/2021 г. на СРС, 120 състав, в размер на 581,43 лв.,
представляваща главница по договор за мобилни услуги и договор за лизинг, ведно със
законна лихва от 12.4.2021 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между страните е имало договорни отношения,
свързани с предоставяне на мобилни услуги, както следва: Договор за мобилни услуги
№ ********* от 07.10.2017 г., Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг
от 12.09.2018 г. Твърди се от ищеца, че са издадени фактури по посочените договори, както
следва: фактура № **********/15.06.2019 г. за отчетен период 15.05.2019-14.06.2019 г. – за
мобилен № . - сума от 20.82 лв. за абонаментна такса, такса за спиране на номер от 0.75 лв., в
общ размер от 25.89 лв. с ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат Nokia 2.1
Dual Blue Silver – 2.59 лв. с включен ДДС; за мобилен № ********** – месечна абонаментна
такса в размер на 20.62 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв., услуги с добавена стойност –
текстови съобщения – 20.00 лв., с общ размер на 49.89 лв. с ДДС; за мобилен № **********
– за месечна абонаментна такса сума в размер на 12.49 лв., такса за спиране на номер от 0.75
лв., общо 15.88 лв. с включен ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат . 2018
Dual Black – 4.99 лв. с включен ДДС. Общата сума, начислена във фактурата възлиза на
99.24 лв., след приспадане на надвнесено плащане по задължение за предходен отчетен
период в размер на 6.60 лв., остава дължима сумата от 92.64 лв. По фактура №
**********/15.07.2019 г. е издадена за отчетен период 15.06.2019 – 14.07.2019 г. със
задължения за мобилен № . – месечна абонаметна такса 20.82 лв. и такса за спиране на
номер от 0.75 лв., в общ размер от 25.89 лв. с включен ДДС, лизингова вноска за мобилен
1
телефонен апарат Nokia 2.1 Dual Blue Silver – 2.59 лв. с включен ДДС; за мобилен
№ ********** – месечна абонаментна такса -4.86 лв., временно възстановяване на
изходящия трафик – 1.24 лв., такса за спиране на номер от 0.75 лв., в общ размер на ‑3.44 лв.
с ДДС, за мобилен № ********** – месечна абонаментна такса от 12.49 лв. и такса за
спиране на номер от 0.75 лв., в общ размер на 15.88 лв. с ДДС, лизингова вноска за мобилен
телефонен апарат . 2018 Dual Black – 4.99 лв. с включен ДДС. Отрицателната стойност на
месечната абонаментна такса във фактурата е формирана в резултат на приспадане между
таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал
услугите на оператора и таксата за предварително начислен пълен брой дни с достъп до
услугите на оператора за отчетния период. Фактурата включва и задължение за заплащане
на неустойка за предсрочното прекратяване на № ********** в размер на 84.99 лв., на
основание т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 07.10.2017 г.
По фактура № ********** от 15.08.2019 г., издадена за отчетен период от 15.07.2019-
14.08.2019 г. и включва следните задължения: за мобилен № . – месечна абонаметна такса
24.99 лв. с включен ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат Nokia 2.1 Dual Blue
Silver – 2.59 лв. с включен ДДС; за мобилен № ********** – месечна абонаментна такса от
14.98 лв. с ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат . 2018 Dual Black – 4.99 лв. с
включен ДДС. Обща сума по фактурата – 47.55 лв.
Ищецът твърди, че след предсрочното прекратяване на договорите за мобилни
услуги, сключени между страните, при условията на които са ползвани мобилни номера . и
**********, по вина на потребителя, поради изпадането му в забава, операторът издал
фактура № **********/15.10.2019 г., включваща задължение за заплащане на неустойки за
предсрочното им прекратяване в общ размер на 236.94 лв., както и предсрочно изискуем
остатък от лизингови вноски за предоставените с договорите за лизинг мобилни устройства
Nokia 2.1 Dual Blue Silver и . 2018 Dual Black в общ размер на 73.40 лв. с ДДС.
Сочи, че е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК, което е било уважено по ч.гр.д. №
20238/2021 г. по описа на СРС, 120 състав, като поради връчването на заповедна на
длъжника по реда на чл. 47 от ГПК и липса на установена месторабота, на ищеца са дадени
указания за представяне на доказателства за предявен установителен иск за вземанията си,
което обуславяло правния му интерес от предявяване на исковете. Моли съда да уважи иска
и да присъди на ответника разноските, положени в исковото производство, представляващи
доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, оспорва иска. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба. Твърди, че търсената
неустойка е по нищожна клауза, поради накърняване на добрите нрави, като се позовава на
т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС. Оспорва общите условия, на които ищеца се позовава. Счита, че не е ползвал услуги,
които не са заплатени и да се равнява на процесната сума по одобрените от Комисията за
регулиране на съобщенията цени за услуги за обществена далекосъобщителна подвижна
клетъчна мрежа. Твърди, че е налице липса на потребление, което да е отчетено от законно
монтирано и сертифицирано средство за търговско измерване. Прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на ппоцесните вземания. Моли съда да отхвърли
исковата претенция и да им присъди разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото доказателства,
след което приема за установено от фактическа страна и правна страна следното:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно сключен между страните
договор, изпълнение на договора от ищеца, размера на задължението на ответника за
неустойки, както и всички останали положителни факти и твърдения, на които основава
исковата си претенция. В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил доставените му
далекосъобщителни услуги или да докаже обстоятелства, които изключват или намаляват
2
задълженията му за плащане, както и фактите, на които основава възраженията си в
отговора на исковата молба.
По реда на чл.410 и сл. от ГПК, въз основа на подадено на 13.1.2021 г. заявление е
образувано ч.гр.д. № 20238/2021 г. на СРС, 120 състав срещу ответника в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение за негови парични задължения за предоставени и таксувани
далекосъобщителни услуги. Предвид това, че заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК на длъжника, съдът е дал указания на заявителя за възможността му да предяви
установителен иск за вземанията си, което обуславя допустимостта на настоящия иск.
По делото се установява от представените доказателства по делото, в това число
представени по приложеното частно гражданско дело № 20238/2021 г. на СРС, 120 състав,
като са представени и оригиналите на Последна покана за доброволно плащане от
18.09.2019 г., Договор за мобилни услуги от 07.10.2017 г., Декларация-съгласие от
07.10.2017 г., Приложение - ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни
клиенти от 07.10.2017 г., Договор за мобилни услуги от 02.07.2018 г., Договор за лизинг от
02.07.2018 г., Договор за мобилни услуги от 12.09.2018 г., Договор за лизинг от 12.09.2018 г.
и Общи условия за лизинг, Декларация-съгласие от 12.09.2018 г., и Ценова листа към тази
дата. Документите в оригинал не са оспорени и са приети по делото. Оспорена е единствено
Последна покана за доброволно плащане, като ответникът оспорва да е получил такава.
Изслушана е и е приета по делото като компетентно изготвена и обективна Съдебно-
счетоводна експертиза, която установява, че неизплатените задължения на ответника към
ищеца по процесните фактури към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
(12.04.2021 г.) са в размер на 581.43 лв., подробно описани от вещото лице. Процесните
фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца и са включени в дневниците за
продажба и са подадени със справки-декларации към ТД на НАП. В счетоводството на „.“
ЕАД и от предоставената информация вещото лице е установило, че задължението по
фактура №**********/15.06.2019г. в общ размер на 99,24 лв. към момента на издаването е
намаляло до 92,64 лв. към момента на предявяване на вземането по съдебен ред, тъй като
има издадено кредитно известие №********** към фактура № **********/15.06.2019 г. в
размер на 6,60 лв. Чрез направени изчисления вещото лице е установило, че неустойката по
Договора за предоставяне на услуги чрез номер ********** за мобилен апарат Telenor Smart
4G black е в размер на 84,99 лв. (62,46+22,53= 84,99), както следва: три стандартни месечни
абонаментни такси без ДДС в размер на 62,46 лв. (3х 20,82 = 62,46), разликата между
стандартната и преференциалната цена 22,53 лв. Начислената неустойка в размер на 84,99
лв. е включена във фактура № **********/15.07.2019 г. на стойност 130,90 лв.
Респективно, вещото лице е установило чрез направени изчисления, че дължимата
неустойка при предсрочно прекратяване на договорите по вина на потребителя - за номер .
преди 12.09.2020 г. и за номер ********** преди 02.07.2020 г. - e уредена от страните в
изрични клаузи с идентично съдържание от съответните договори, а именно: за № . в т.11 от
Договор за мобилни услуги № *********/12.09.2018 г. и за № ********** в т.11 от Договор
за мобилни услуги № *********/02.07.2018 г. Съгласно тези клаузи, потребителят дължи
неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от
прекратяване на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като
така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без включен ДДС. Оттам следва, че клиентът дължи на
доставчика на телекомуникационни услуги част от стойността на ползваните отстъпки от
месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора; част
от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на
оставащия срок до края на договора за мобилни услуги. В конкретния случай, за мобилен
номер . неустойката е в размер на 151,15 лв. (62,46+88,69=151,15 лв., като сумата от 62,46
лв. представлява три стандартни месечни абонаментни такси без ДДС (3 х 20,82 = 62,46), а
3
сумата от 88,69 лв. е разлика между стандартната и преференциалната цена. Така,
ответникът дължи за мобилен номер ********** неустойка в размер на 85,79 лв.
(37,47+48,32= 85,79), като сумата от 37,47 лв. е стойността на три стандартни месечни
абонаментни такси без ДДС (3 х 12,49 = 37,47), а сумата от 48,32 лв. е
разликата между стандартната и преференциалната цена 48,32 лв. Начислената неустойка за
двата мобилни телефона е в размер на 236,94 лв.(151,15+85,79=236,94), която сума е
включена във фактура № **********/15.10.2019 г.
Вещото лице е установило, че дължимите от ответника суми по Договор за лизинг
от 02.07.2018 г. за закупено мобилно устройство Huawei Y5 2018 Dual Black са начислени
при спазване на условията на договора и са в размер на 44,91 лв., а по Договор за лизинг
от 12.09.2018 г. за закупено мобилно устройство NOKIA 2.1 Dual blue silver са
начислени при спазване на условията на договора и са в размер на 28,49 лв.
При така установеното, съдът счита, че между страните е безспорно установено, че те
са имали валидно облигационно правоотношение през процесния период за доставка на
мобилни услуги и за предоставяне на мобилен телефон на лизинг. Безспорно се установява
между страните и стойността на доставените услуги и стоки. Следва да се извърши проверка
на твърдението за нищожност на неустоечната клауза в договорите, наведено от ответната
страна.
За да е нищожна една клауза, следва същата да противоречи на закона, да го
заобикаля, да накърнява добрите нрави, да има невъзможен предмет, да липсва съгласие
между страните или предписана от закона форма, основание, както и привидните договори,
съгласно чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗЗД. В случая се твърди, че е налице нищожност поради
накърняване на добрите нрави – чл.26, ал. 1, предложение 3-то от ЗЗД. В Тълкувателно
Решение № 1/2009 г. от 15 юни 2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е
прието, че „Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието
на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези
принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент…“ В тълкувателното решение са
изброени примерни критерии за нищожност на договор, поради накърняване на добрите
нрави. ВКС е приело, че „Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.“ В настоящия случай съдът счита, че уговорената
в двата договора неустоечна клауза има именно обезщетителна функция, която има за цел да
обезщети доставчика на услугите при евентуално предсрочно прекратяване на договора по
вина на клиента, потребителя, като в нея се включва сумата, която би се получила като цена
на услугата за три месечни вноски и разликата между предоставената преференциална цена
на услугата, предоставена индивидуално на потребителя и непреференциалната цена, която
услугата има.
Ответникът е оспорил получаването на последната покана за доброволно плащане от
18.09.2019 г. и твърди, че не е получил същата и за първи път се запознава с нея в хода на
делото. Ищецът от своя страна не ангажира доказателства, че тази покана е получена от
потребителя и на коя дата това е станало, поради което съдът счита, че не се доказва
4
предсрочно прекратяване на договорите, сключени между страните, поради което и
претенцията за неустойка по двата договора се оказва неоснователна.
Съдът счита, че неоснователна се явява и претенцията за доставени, но незаплатени
услуги по двата договора, тъй като ответникът е оспорил, че такива са му били доставени, а
ищецът не е установил вида, количеството, качеството и стойността на предоставените но
незаплатени от ответника услуги. Осчетоводяването на услугите в счетоводството на ищеца
не установява тяхното действително предоставяне, още повече, че по делото не се установи
по безспорен начин дали счетоводството на телекомуникационния доставчик е водено
редовно и следователно не може да се направи обоснован извод, че счетоводните записвания
могат да служат като доказателство по делото.
Следва обаче да се приеме, че са установени и доказани като дължими сумите,
претендирани по договорите за лизинг, предвид това, че същите, макар и да няма данни да
са прекратени предсрочно, са със срок от 23 месеца и към датата на приключване на устните
състезания – 05.12.2022 г. – вече са били изтекли и сумите по тях са дължими. В тежест на
ответника беше да докаже, че е погасил същите чрез плащане или по друг начин. Съгласно
приетата по делото СЧЕ, сумите, дължими по двата лизингови договора възлизат общо на
73.39 лв. и са начислени, съгласно договорните клаузи. Ответникът е навел възражение за
погасяване на вземането по давност, като твърди, че същото се погасява с тригодишната
кратка давност. Предвид това, че се касае за вземания по договори за лизинг, те, макар и
дължими на вноски, не съставляват отделни месечни вземания, а едно цяло вземане и се
погасяват с общата петгодишна давност. Тъй като не се доказа предсрочно прекратяване на
договорите, давността започва да тече от датата на изтичане на договора, тоест от датата,
когато вземането е станало изцяло изискуемо, а това по Договор за лизинг от 02.07.2018 г.
за закупено мобилно устройство Huawei Y5 2018 Dual Black е датата 02.06.2020 г., а по
Договор за лизинг от 12.09.2018 г. за закупено мобилно устройство NOKIA 2.1 Dual blue
silver – 12.08.2020 г. От тези дати започва да тече петгодишната давност и към момента на
приключване на устните състезания същата не е изтекла.
С оглед изложеното, съдът счита, че искът следва да бъде уважен за сумата от 73.39
лв., представляваща дължими суми по Договор за лизинг от 02.07.2018 г. за закупено
мобилно устройство Huawei Y5 2018 Dual Black, изтекъл на 02.06.2020 г. и по Договор за
лизинг от 12.09.2018 г. за закупено мобилно устройство NOKIA 2.1 Dual blue silver, изтекъл
на 12.08.2020 г., ведно със законна лихва от 12.4.2021 г. до изплащане на вземането, като в
останалата част исковете като недоказани следва да бъдат отхвърлени.
При този изход от спора, и двете страни имат право на разноски, както следва:
ищецът е направил разноски в заповедното производство в размер на 385 лв. за държавна
такса и адвокатско възнаграждение, а в исковото – в размер на 785 лв., в това число за
държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице. Ответникът от своя
страна е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвоката, който
му е предоставил правна помощ по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Предвид цената
на исковата претенция, минималното възнаграждение за воденото производство, съгласно
Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски
възнаграждения, в редакцията, действала при предявяване на иска, е в размер на 300 лв.
Съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца му се следва сума от 152.10 лв. за
двете производства, а на пълномощника на ответника следва да се присъди сумата от 261 лв.
по реда на чл. 38 от ЗАдв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните "." ЕАД, с предишно
наименование "." ЕАД, с предишно наименование „.“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от
ДЖ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, ., СГР.6, със съдебен
адрес: гр. София, ж.к.Гео Милев, ул. . № 6, ет. 5, чрез адвокат З. Й. Ц., против Б. И. В., ЕГН
**********, с адрес С.., УЛ. ХВОЙНА № 8, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ 1А
(Търговски дом), вход Б, етаж 3, кантора 313, чрез адвокат К. Г., на основание чл.422 вр. с
чл. 415 ГПК във връзка с вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД, че ответникът Б. И. В.,
ЕГН ********** дължи на ищеца "." ЕАД, с предишно наименование „.“ ЕАД, ЕИК .,
сумата от 73.39 лв. (седемдесет и три лева и тридесет и девет стотинки), представляваща
дължими суми по Договор за лизинг от 02.07.2018 г. за закупено мобилно устройство
Huawei Y5 2018 Dual Black, изтекъл на 02.06.2020 г. и по Договор за лизинг от 12.09.2018 г.
за закупено мобилно устройство NOKIA 2.1 Dual blue silver, изтекъл на 12.08.2020 г., ведно
със законна лихва от 12.4.2021 г. до изплащане на вземането, като отхвърля исковата
претенция до пълния размер от 581.43 лв. (петстотин осемдесет и един лева и четиридесет и
три стотинки), за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 20238/2021 г. по описа на СРС, 120 състав, като неоснователно.
ОСЪЖДА Б. И. В., ЕГН **********, с адрес С.., УЛ. ХВОЙНА № 8, да заплати на
"." ЕАД, с предишно наименование „.“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от ДЖ., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, ., СГР.6, за разноски по заповедното и
исковото производство сума в общ размер на 152.10 лв. (сто петдесет и два лева и десет
стотинки), съразмерно на уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА "." ЕАД, с предишно наименование „.“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от
ДЖ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, ., СГР.6, да заплати на
адвокат К. Пламенова Г. от САК с адрес на кантората: гр.София, бул. Витоша 1А, ет. 3,
кантора 313, за предоставена безплатна правна защита и съдействие на ответника по
Договор от 19.05.2022 г. сумата от 261 лв. (двеста шестдесет и един лева), съразмерно на
отхвърлената част от исковете и на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата и чл. 78, ал. 3
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6