№ 105
гр. Асеновград, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ат. Терзиева
при участието на секретаря Й.ка Ст. Тянева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело №
20215310102197 по описа за 2021 година
Иск на основание чл. 42 от ЗН.
Ищците З. Д. Ч. и С. Д. Ч. твърдят, че са наследници по закон на Д.Ж. Ч. (А.Р. Ч.) –
починал, като негови деца, а ответникът ЕМ. Р. Ч. е син на неговия брат – Р.Ж. Ч. (Р.Р. Ч.).
Бащата на двамата братя – Ж.М. Ч. им предоставил свой имот в неурбанизираната
територия местност „Базето“, посочена в строителните документи към с.Джурково, община
гр.Лъки, в който си построили през 1965 г. двуетажна, двуфамилна жилищна сграда.
Понастоящем имотът пак бил в земеделска територия, която по КК се числи към с.Здравец,
община Лъки. Страните са живяли в сговор, всеки си е владял и стопанисвал своята част -
съответно обект, и е нямало никакви проблеми за собственост и ползване. Ищците твърдят,
че през 2019 г. са ангажирали лицензиран геодезист за кадастрално заснемане на сградата и
самостоятелните обекти в нея. Тогава разбрали, че ПИ с КИ № 31423.4.18 по КК на
с.Здравец, в който тя е построена, водещ се като нива с площ 2.441 дка в земеделска
територия, местност „Базето“, е записан на името на ответника с посочено основание:
“Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по завещание № 15, том I,
рег.№ 169, дело № 79 от 22.01.2019 г., издаден от СВп гр.Асеновград.” Това са номерата на
акта за вписване на “завещание”, направено в писмена форма от името на Ж.М. Ч. с дата
27.01.2003 г. и обявено по молба на ответника с протокол от 21.01.2019 г. по н.д. № 1/2019 г.
на нотариус Р.Й., според отбелязването на нотариуса върху него и в протокола. Ищците
твърдят, че има противоречия в текста на завещателните разпореждания. На тях не им бил
известен обема на наследството на дядо им Ж.М. Ч.. Интересите им обаче се засягат
сериозно, тъй като “завещанието” е използвано от ответника по отношение на описания по-
горе имот, който се е водил на името на Ж. Ч.. Твърдят, че “завещанието” не е писано и не е
1
подписано от наследодателя им Ж.М. Ч.. В удостоверението за наследници на Ж. Ч., за
наследниците му било отразено, че е роден на 08.04.1912 г. и починал на 15.02.2003 г., или
19 дни след датата на завещанието на 91 години. Освен, че е бил необразован, към датата на
завещанието е бил в напреднала старческа възраст и в недобро физическо състояние –
лежащо болен, които фактори правят абсурдно вписаният документ “завещание” да е
изпълнен на тази дата и подписан от Ж. Ч.. Почеркът, с който е изписан текста на обявеното
„завещание“ било като на много по-млад човек. Ищците твърдят, че обявеното „завещание“
в писмена форма е нищожно на основание чл.42 б.”б” във връзка с чл.25, ал.1 от Закона за
наследството. Съгласно чл.25 ал.1 от ЗН саморъчното завещание следва да бъде изцяло
написано ръкописно от самия завещател, да съдържа датата, когато е съставено, и да е
подписано от него. “Завещанието” е нищожно, тъй като не е било написано и подписано от
починалия Ж.М. Ч. на посочената в него дата. Ето защо за ищците е налице правен интерес
от водене на настоящото дело поради факта, че те като наследници по закон на баща си Д.
Ч., починал 2012 г., са такива и на дядо си Ж. Ч., починал 2003 г. Ответникът е предприел
действия по обявяване на “завещанието”, съставено от името на Ж. Ч., и по вписването му в
имотен регистър, с което е изразил юридически воля да се ползва от него. Ползвал го е след
като то е отразено като основание за записването му като собственик на ПИ с КИ №
31423.4.18 по КККР на с.Здравец, м.“Базето“, община Лъки, което обстоятелство е посочено
и в Заповед № 18-4456-21.04.2021 г . на Началник СГКК гр.Пловдив, при изменение на КК
на с.Здравец. Ето защо молят да се постанови решение, с което да се обяви за нищожно
саморъчното завещание с дата 27.01.2003 г. от името на Ж.М. Ч. в полза на ответника Е.Р.
Ч., обявено на 21.01.2019 г. от нотариус Р.Й. с протокол по н.д. № 1/2019 г. по описа на
същата, вписано с акт № 15, том 1, дело № 79/2019 г., вх.рег. № 169/22.01.2019 г. на СВп
гр.Асеновград. Ангажират доказателства, претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника ЕМ. Р. Ч., с който
твърди, че исковата молба е необоснована и недопустима, а предявените искове с нея
недоказани. Твърди, че завещанието е чернова, написано от него и подписано пред него от
Ж.М. Ч.. Завещанието е написал по молба на Ж. Ч. за благодарност, че е живял при него и
само неговото семейство се е грижил за него. Ответникът твърди, че Ж. Ч. го е помолил да
му напише примерна чернова, диктувана от него, в която да му завещае всичко негово, която
чернова да занесе в кметството на с.Козаново, за му бъде заведена по чл.83 от ЗННД. По
този закон, когато в населеното място нямало нотариус или Районен съдия по вписванията,
кмета на населеното място удостоверявал подписа на частни документи. Кмета З.П. прочел
черновата на завещанието и попитал Ж. Ч. защо не е вписал в него жената на Е. – С.Р. Ч..
Ответникът под диктовката на Ж. Ч. написал нова чернова на завещанието. Кмета З.П. го
напечатал, подпечатал и нотариално го заверил срещу 3 лева таксови марки. Освен това
твърди, че е лъжа, че Ж. Ч. е предоставил своя имот на двамата братя, тъй като след 1947 г.
до 1993 г. имотът е бил отнет, национализиран и одържавен. През 1965 г. Община гр.Лъки
дала на Р. и А. Ч.и 3 дка за временно лично ползване и 500 кв.м. парцел да си построят дом.
Издадено било строително разрешение № 90/20.05.1965 г. През 1993 г. по време на
реституцията процесния имот бил върнат на тримата братя – Р., С. и Т. Ч.и като нива,
2
къщата на двамата братя Р. и Д. Ч.и била изоставена през 1986 г., тъй като те се изселили в
с.Козаново. Моли съда да му се даде възможност да сключи съдебна спогодба с ищците.
Ангажира доказателства, претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и
разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Наследодателят на страните Ж.М. Ч., бивш жител на село Козаново е починал на
15.02.2003 год., като е оставила за свои законни наследници: Д. Р.ова П. – дъщеря /починала
на 08.12.1992 г./, С.В.И. – дъщеря Д., Е. С.П. – син Д., К. С.П. – син Д. /починал на 04.1.2001
г./, Й. К.ов П. – син К., Н. К.ова П. – дъщеря К., Р.Ж. Ч. - син /починал на 19.07.1999 г./, К.
Р. Ч. – син Р. и ЕМ. Р. Ч. – син Р., Д.Ж. Ч. – син /починал на 10.05.2012 г./, З. Д. Ч. – дъщеря
Д. и С. Д.ов Ч. – син Д..
От ищците по делото са представени: копие от завещание с дата 27.01.2003 г.,
Протокол за обявяване на саморъчно завещание от Нотариус Р.Й., Строително разрешение
от 20.05.1965 г., Строителен протокол, Заповед от АГКК/21.04.2021 г., Скица проект от
21.04.2021 г., Скица на ПИ, Характеристика на ПИ в земеделска територия и данъчна
оценка.
От удостоверение за идентичност на лице с различни имена е видно, че името Д.Ж. Ч.
и А.Р. Ч. са имена на едно и също лице.
От удостоверение за идентичност на лице с различни имена е видно, че името Р.Ж. Ч.
и Р.Р. Ч. са имена на едно и също лице.
От удостоверение за идентичност на лице с различни имена е видно, че името Ж.М. Ч.
и Р. М. Ч. са имена на едно и също лице.
От ответника по делото са представени: Завещания, написани саморъчно и печатно със
заверка на Кмета на село Козаново, НА от 1998 г., Решения № 1189 А/01.10.1998 г. и №
1189/24.03.1993 г. на ПК Лъки, Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство на РП Асеновград от 09.02.2021 г., Удостоверение и Дялове от ТПК,
Разписки, Решения на ОНС Смолян, Препис-извлечение от Акт за смърт на Ж.М. Ч., Скици
на ПИ, Строителен протоколи Строително разрешение.
По молба на ответника, в който било съхранявано универсално завещание на Ж.М. Ч.
от 27.01.2003 год., Р.Й. - Нотариус в района на РС Асеновград, с рег. № 695 на Нотариалната
камара, обявила представеното и от ответника завещание на 21.01.2019 год., като издала и
препис от него. Завещанието е било вписано в службата по вписвания при РС Асеновград на
22.01.2019 год. под вх. № 169, Акт № 15, том 1, дело № 79. Универсалното завещание на
наследодателя било изготвено саморъчно, като с него същия е оставил в полза на внука си –
ответника ЕМ. Р. Ч. цялото движими и недвижимо имуществото, което е притежавала
преди смъртта си. Саморъчното универсално завещание, предмет на разглеждане в
производството, ищците твърдят че не било подписано от завещателя Ж.М. Ч., както не
било изписано собственоръчно от него.
3
С отговора на ИМ и лично в съдебно заседание това се признава от ответника ЕМ. Р.
Ч., паради което не бе допусната графологична експертиза, която да изследва подписа и
почерта на завещателя и ответника.
Съдът следва да приеме за безспорно установено в производството, че завещателните
разпореждания в саморъчното универсално завещание на Ж.М. Ч. от 27.01.2003 год.,
обявено с протокол на 21.01.2019 год. от Р.Й., нотариус в района на РС Асеновград, с рег. №
659 на Нотариалната камара, не са били изписани собственоръчно от завещателя Ж.М. Ч.,
както и положения на същото подпис на „завещател“ не е бил негов. Съгласно чл. 42, б. „б”
от ЗН, на който се позовава ищеца, завещателното разпореждане е нищожно, когато при
съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 24, съответно чл. 25, ал. 1от
ЗН. Съгласно чл. 25, ал. 1, предложение първо от ЗН „саморъчното завещание трябва да
бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател”. Тъй като завещанието не е написано
ръкописно от завещателя, то не са спазени изискванията за неговата валидност, поради
което е недействително и завещателното разпореждане нищожно, съгласно чл. 42, б. „б” от
ЗН. Саморъчното написване е предписаната императивно от закона форма за
действителност на завещанието, елемент от самия фактически състав на завещателния акт,
без наличието на който последният не е валиден. Ето защо само на това основание искът
следва да бъде уважен и завещанието да бъде обявено за нищожно. Без значение е това кой
се е грижил за завещателя, както и каква е била действителната му воля, след като не е била
надлежно обективирана, за да породи правните последици на завещанието.
Поради изложеното съдът намира, че искът следва да бъде уважен като основателен и
доказан. С оглед изхода на спора следва на ищеца да бъдат присъдени направените по
делото разноски общо в размер на 650 лева, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, от които: 50 лв.
платена държавна такса за образуване на производството и 600 лева заплатено
възнаграждението за адвокат.
Водим от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на завещателно разпореждане от 27.01.2003 година
на Ж.М. Ч., ЕГН **********, бивш жител на село Козаново, общ. Асеновград, починала на
15.02.2003 год., обявено с протокол на 21.01.2019 год. от Р.Й., нотариус в района на РС
Асеновград, с рег. № 695 на Нотариалната камара, вписано в службата по вписвания при РС
Асеновград с вх.рег. № 169, Акт 15, том 1, нотариално дело № 79/22.01.2019 год., на
основание чл. 42, б. „Б”, във вр. с чл. 25, ал.1, предложение първо от ЗН.
ОСЪЖДА ЕМ. Р. Ч., ЕГН: ********** от село Козаново общ. Асеновград, ул. „Чая”
№ 20, да заплати на: З. Д. Ч., ЕГН ********** от село *** и С. Д. Ч., ЕГН ********** от
***, направените по делото разноски в размер на 650 лева (шестотин и петдесет).
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС, в двуседмичен срок от
връчването му, от страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5