Присъда по дело №49/2023 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 27
Дата: 15 ноември 2023 г. (в сила от 1 декември 2023 г.)
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20235620200049
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 февруари 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 27
гр. Свиленград, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседА.е на петнадесети ноември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря В.ЕНА В. КОСТАДИНОВА
и прокурора С. Ант. С.
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Наказателно дело от общ
характер № 20235620200049 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият С. Д. К. с ЕГН: **********, родена на
********* г. в гр. Гълъбово, обл. Стара Загора, българска гражД., настоящ
адрес: с. ******************, със средно образовА.е, омъжена, крупие в
казино, неосъждана /с приложена спрямо подсъдимата благоприятната
разпоредба на чл.183,ал.3 от НК/
за ВИНОВНА в това, че:
В периода от месец Юни, 2017 г. до месец Януари, 2020 г., включително
в град Свиленград, обл. Хасково, след като е била осъдена с Решение № 155
от 21.07.2014 г. за утвърждаване на споразумение по гражданско дело №
377/2014 г. по описа на Районен съд - Свиленград, влязло в законна сила на
21.07.2014 г., изменено с Решение № 164/26.07.2018 г. по гражданско дело №
272/2018 г. по описа на Районен съд - Свиленград, влязло в законна сила на
18.10.2018 г., да издържа своя низходяща - дъщеря си А. В. А., родена на
************** година, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, а именно 32-месечни вноски, от които:
- 16-месечни вноски за периода от месец Юни, 2017 г. до месец
Септември, 2018 г. включително - по 100.00 (сто) лева месечно, равняващи се
на обща сума от 1600.00 (хиляда и шестстотин) лева (съгласно Решение №
1
155 от 21.07.2014 г. за утвърждаване на споразумение по гражданско дело №
377/2014 г. по описа на Районен съд-Свиленград, влязло в законна сила на
21.07.2014 г.) и
- 16-месечни вноски за периода от месец Октомври, 2018 г. до месец
Януари, 2020 г., включително - по 150.00 (сто и петдесет) лева месечно,
равняващи се на обща сума от 2400.00 (две хиляди и четиристотин) лева
(съгласно Решение № 164/26.07.2018 г. по гражданско дело № 272/2018 г. по
описа на Районен съд-Свиленград, влязло в законна сила на 18.10.2018 г.),
като общата дължима сума за издръжката възлиза в размер на 4000.00
(четири хиляди) лева - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК
поради което и на основА.е чл. 183, ал. 1 от НК във вр. с чл.55, ал.1,
т.2, б.В от НК я ОСЪЖДА на наказА.е „ГЛОБА”, в размер на 500лева.
ОСЪЖДА на основА.е чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата С. Д. К. с
ЕГН: ********** , със снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Държавата, по бюджета на МВР, вносими по сметка на ОД на МВР -
Хасково, направените по делото разноски в размер на 23,46 лева ,
представляващи възнаграждение за вещо лице,сторени в досъдебното
производство, както и по Бюджета на съдебната власт държавна такса в
размер на 5 лв. (пет лева), при служебно издаване на Изпълнителен лист,
вносима по сметката на Районен съд – Свиленград,както и ДА ЗАПЛАТИ по
Бюджета на съдебната власт ,в полза на ВСС, вносими по сметка на РС
Свиленград, направените по делото разноски в размер на 100,00 лева ,
представляващи възнаграждение за вещо лице,сторени в съдебното
производство, ведно със сумата в размер на 5 лв. (пет лева), при служебно
издаване на Изпълнителен лист, вносима по сметката на Районен съд –
Свиленград.

Присъдата подлежи на жалба и протест в 15 - дневен срок, считано от
днес пред Окръжен съд - Хасково.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

към ПРИСЪДА по НОХД №49/2023година на Районен съд – Свиленград

С Обвинителен акт по Досъдебно производство №405/2018 година по
описа на РУ - Свиленград, пр.преписка с вх.№ ТОС-630/2018 година по
описа на Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, С. С. –Прокурор
при Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград повдига обвинение на:
С. Д. К. с ЕГН: **********, родена на ********* г. в гр. Гълъбово, обл.
Стара Загора, българска гражД., настоящ адрес: с. **********, общ.
Гълъбово, обл. Стара Загора, ул. „**********“ № 5, със средно образовА.е,
омъжена, крупие в казино, неосъждана /с приложена спрямо подсъдимата
благоприятната разпоредба на чл.183,ал.3 от НК/, за това, че: В периода от
месец Юни, 2017 г. до месец Януари, 2020 г., включително в град Свиленград,
обл. Хасково, след като е била осъдена с Решение № 155 от 21.07.2014 г. за
утвърждаване на споразумение по гражданско дело № 377/2014 г. по описа на
Районен съд - Свиленград, влязло в законна сила на 21.07.2014 г., изменено с
Решение № 164/26.07.2018 г. по гражданско дело № 272/2018 г. по описа на
Районен съд - Свиленград, влязло в законна сила на 18.10.2018 г., да издържа
своя низходяща - дъщеря си А. В. А., родена на 24.07.2012 година, съзнателно
не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 32-месечни вноски, от които:
- 16-месечни вноски за периода от месец Юни, 2017 г. до месец
Септември, 2018 г. включително - по 100.00 (сто) лева месечно, равняващи се
на обща сума от 1600.00 (хиляда и шестстотин) лева (съгласно Решение №
155 от 21.07.2014 г. за утвърждаване на споразумение по гражданско дело №
377/2014 г. по описа на Районен съд-Свиленград, влязло в законна сила на
21.07.2014 г.) и
- 16-месечни вноски за периода от месец Октомври, 2018 г. до месец
Януари, 2020 г., включително - по 150.00 (сто и петдесет) лева месечно,
равняващи се на обща сума от 2400.00 (две хиляди и четиристотин) лева
(съгласно Решение № 164/26.07.2018 г. по гражданско дело № 272/2018 г. по
описа на Районен съд-Свиленград, влязло в законна сила на 18.10.2018 г.),
като общата дължима сума за издръжката възлиза в размер на 4000.00
(четири хиляди) лева - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В съдебно заседА.е ,доколкото подсъдимата не е намерена на
посочения от нея адрес и съответно е променила същия като не е уведомила
за това съответния орган, тъй като от наличните по делото справки се е
установило, че е напуснала територията на Република България през 2020г. и
до настоящия момент не се е завърнала, и отделно от това нейното
местоживеене не е известно, видно от постъпилото от РУ - Свиленград писмо.
Същата е издирвана, обявена е за ОДИ, но от ОДИ няма резултати. Отделно
1
от това, от изискА.те справки от РС – Свиленград се установява, че същата не
пребивава в следствените арести и затворите на страната, не е установено
местоживеенето й към настоящия момент,както в страната,така и в чужбина и
доколкото спрямо нея е била взета първоначално мярка за неотклонение
Подписка,като същата се е задължила да не напуска местоживеенето си без
разрешение на съответния орган,съдът е приел,че отсъствието й няма да
попречи за разкриване на обективната истина, и делото следва да бъде
разгледано в отсъствие на подсъдимия на основА.е чл. 269, ал. 3, т.1, т.2 и
т.4, буква „а” от НПК.
След изслушване на стрА.те по въпросите предвидени в чл.248,ал.1 от
НПК, съдът на основА.е чл. 248, ал. 6 от НПК се е произнесъл по въпросите
по чл. 248, ал. 1 от НПК.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението, така както
е предявено с обвинителния акт, като счита същото за безспорно и
категорично доказано, досежно извършването на престъпното деяние в
съставомерните му обективни и субективни признаци, както и неговото
авторство, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от събрА.те
доказателства. Излагат се аргументи, обвързА. с правен анализ на
доказателствените средства в кръга на тези чието кредитиране се претендира,
извън подложените на критика за недостоверност и опровергаване от
останалите.Поради това, прокурорът пледира за признаването й за виновна и
осъждането й, като предлага да и бъде наложено предвиденото в чл.183,ал.1
НК определено при предпоставките на чл.54 от НК,тъй като прокурорът
приема,че подсъдимата е била осъждана за същото такова
престъпрление,въпреки приложението на чл.183,ал.3 от НК и моли съда да и
наложи наказА.е-ЛС в размер на 6месаца,чието изтърпяване да бъде
отложено при предпоставките на чл.66 от НК за срок от 3години,като визира
две конкретни мерки и размерите им.Пледира за възлагане в тежест на
направените по делото разноски в тежест на подсъдимата.
В съдебно заседА.е процесуалният представител на подсъдимата
-защитникът й адв.В.Х. не оспорва обвинението,но моли съда да вземе
предвид,че приложението на разпоредбата на чл.183,ал.3 от НК не води до
осъждането й и при това положение претендира на същата да й бъде
наложено наказА.е при предпоставките на чл.55 от НК,като предоставя на
съда да определи такова по справедливост. В условията на алтернативност
моли съда да наложи на подзащитната му наказА.е в минимален размер,ако
същото се наложи при предпоставките на чл.54 от НК,така както претендира
представителя на прокуратурата.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събрА.те
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното:
Свидетелят В. А. А. бил във фактическо съжителство със свид. Д. П. А..
По време на фактическото си съжителство със св.А.,св.А. имал и връзка с
подс. С. Д. К., като последната забременяла от него, поради което през 2010
2
г. св.А. изоставил свид. А. и заживял на съпружески начала с подс. С. Д. К. в
гр. Свиленград, обл. Хасково, в дома му, находящ се на ***********.
От връзката им, на 24.07.2012 г. се родило детето - А. В. А..
Около три месеца след раждането на детето им, подс. С. Д. К. заминала
за Гърция, като малолетната А. останала при баща си – свид. А., който се
грижел за нея.
По-късно, с Решение № 155/21.07.2014 г. по гр. дело № 377/2014 г. по
описа на РС-Свиленград, влязло в сила на 21.07.2014 г., между подс. С. Д. К.
и свид. А. било постигнато споразумение, съгласно което упражняването на
родителските права върху малолетното дете А. А. били предоставени на
бащата – свид. В. А., а майката – подс. С. Д. К. била осъдена да заплаща на
свид. А., като баща и законен представител на детето А. В. А. месечна
издръжка в размер на 100.00 лева, считано от датата на утвърждаване на
споразумението /21.07.2014 г./ до настъпване на обстоятелства, водещи до
прекратяване или изменение на плащането.
Свид. А., след като подс. С. Д. К. си тръгнала от съвместното им
жилище в гр. Свиленград, отново установил фактическо съжителство със
свид. Д. П. А., като заживял с нея на семейни начала. Същата, от своя страна
поела грижите за малолетната А., като за детето се грижела основно тя.
След като напуснала обитавА.я съвместно със свид. А. дом, подс. С. Д.
К. не посещавала детето си А. и въпреки, че била осъдена да му плаща
издръжка чрез неговия баща – свид. А., тя не изпълнявала това свое
задължение.
След влизане в сила на 21.07.2014 г., на съдебното решение по
гражданското дело, подс. С. Д. К. не платила нито една месечна вноска за
издръжка на детето си и по този повод през 2015 г. свид. В. А. подал жалба в
РП-Свиленград /настояща ТО-Свиленград/.
Във връзка с подадената от него жалба било проведено досъдебно
производство, наблюдавано от РП-Свиленград, което след приключването му
било внесено с обвинителен акт в РС – Свиленград, където срещу С. К. било
образувано НОХД № 500/2016 г. по описа на РС – Свиленград за деяние по
чл. 183, ал.1 от НК.
В хода на съдебното производство, подс. С. Д. К. изплатила всички
дължими от нея до момента месечни издръжки за периода месец Август, 2014
г. – месец Февруари, 2016 г., а именно 19-месечни вноски - по 100.00 лева
месечно или общо: 1900.00 лева, поради което била призната за виновна, но
не й било наложено наказА.е.
В хода на провеждането на НОХД № 500/2016 г. на РС – Свиленград,
подс. С. Д. К. изплатила и дължимите месечни издръжки от 100 лева месечно
до месец Ноември, 2016 г., включително. След това същата спряла да плаща
дължимите суми.
Единствено през месец Януари, 2018 г. подс. С. Д. К. изплатила 300.00
3
евро, равняващи се на 586.75 лева за издръжката на детето, чрез свид. А.,
видно от заключението на оценителната експертиза /л.95, Том I/.
Двамата провели телефонен разговор, при който подс. С. Д. К. уверила
свид. А., че отсега нататък, ще изплаща редовно месечните вноски по
дължимата от нея издръжка за детето им А. А., но не сторила това.
И тъй като разходите за отглеждането на малолетната А. били
нараснали, а подс. С. Д. К. не изплащала дължимите от нея парични суми по
издръжката, свид. А. предявил иск пред РС-Свиленград на основА.е чл.150,
във вр.с чл.143, ал.2 от СК за увеличаване на издръжката на детето.
С Решение № 164/26.07.2018 г. по гражданско дело № 272/2018 г. по
описа на Районен съд-Свиленград, влязло в законна сила на 18.10.2018 г.,
бил изменен размерът на месечната издръжка от 100.00 лева на 150.00 лева,
дължими от подс. С. Д. К., за издръжката на своята низходяща – дъщеря й
А. А..
След влизане в сила на двете съдебни решения по граждански дела №
377/2014 г. и № 272/2018 г. и на присъдата по НОХД № 500/2016 г. – всички
на РС – Свиленград, подс. С. Д. К. не платила повече никаква месечна вноска
за издръжка на детето си, освен изплатената от нея през м. Януари, 2018 г.
/300.00 евро/.
По този повод на 18.06.2018 г., свид. В. А. подал жалба в РП-
Свиленград /настояща ТО-Свиленград/ срещу подс. С. Д. К..
Във връзка с подадената от него жалба /л.43, Том I/, била образувана
проверка, след което било образувано и проведено настоящото досъдебно
производство за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В хода на разследването, свид. А. депозирал втора жалба на 08.01.2021
г., приобщена по делото /л. 62-л.63, Том I/, в която заявил, че живее на
семейни начала със свид. Д. А. в гр. Свиленград, на ****************
заедно с децата - А. А. и Минка В. А., като последната е родена от
съвместното им съжителство със свид. А.. Подс. С. Д. К. не плащала изобщо
издръжката за А., която била необходима, поради което свид. А. поискал
отново да се проведе наказателно производство срещу подс. С. Д. К. за
неизплащане на определената издръжка за детето им А. А..
В хода на разследването било установено, че след влизане в сила на
15.12.2016 г. на присъдата по наказателното дело спрямо подс. С. Д. К., тя
изпълнила задължението си за месечна издръжка, включително до месец
Ноември, 2016 г. изцяло. След това тя, само веднъж – през месец Януари,
2018 г. била платила 300.00 евро, равняващи се на 586.75 лева. Задължението
си за месец Декември, 2016 г. тя не изплатила изцяло до определената сума от
100 лева, но изплатила по-голямата част от нея - 86.75 лева, като останала
неиздължена минимална парична сума за издръжка /разликата от 100 лева/ в
размер на 13.25 лв.
Подс. С. Д. К., обаче, не била изпълнила задължението си през периода
4
от месец Юни, 2017 г. до месец Януари, 2020 г., включително.
Общата дължима сума за този период за издръжката за дъщеря й А.,
била общо 4000.00 лева, т. е. 32-месечни вноски, от които 16 вноски по 100.00
лева месечно, равняващи се общо на 1600.00 лева, съгласно Решение № 155
от 21.07.2014 г. по гр. дело № 377/2014 г. на РС-Свиленград и 16 вноски по
150.00 лева месечно, равняващи се общо на 2400.00 лева, съгласно Решение
№ 164 от 26.07.2018 г. по гр. дело № 272/2018 г. по описа на същия съд.
От изготвените справки от Съдебно-изпълнителна служба при РС-
Свиленград с изх. № 6982/31.08.2018 г. и изх. № 117/07.01.2020 г. /л.2, л.4,
Том II/, е видно, че в СИС при РС-Свиленград има образувано изпълнително
дело № 63/2018 г. на основА.е Изпълнителен лист № 38/02.02.2018 г. /л.46,
л.65,Том I, л.5, Том II/, издаден по гр. дело № 377/2014 г. по описа на РС-
Свиленград с длъжник С. К. и взискател В. А.. Издаден бил и друг
изпълнителен лист в полза на свид. А. – с № 11/10.01.2019 г. /л.64, Том I, л.6-
л.7, Том II/, съгласно Решение № 164/2018 г. по гр. дело № 272/2018 г. на РС-
Свиленград /л.8-л.11, Том II/. Видно от изготвените от СИС при РС-
Свиленград справки, по изпълнително дело № 63/2018 г. по описа на същата
служба, издръжката, дължима от подс. С. Д. К. била изплатена до месец
Ноември, 2016 г., включително. Нямало постъпили допълнителни плащА.я,
освен изплатената през м. Януари, 2018 г. парична сума в размер на 300.00
евро.
Наличен е и социален доклад относно проучването на малолетното дете
на подсъдимата.
За изясняване на действителния размер на дължимите месечни вноски
за малолетното дете на подсъдимата бе назначена счетоводна
експертиза.Видно от заключението на вещото лице за периода от м.юни
2017г. до м.януари 2020г. вкл. дължимите месечни издръжки за малолетното
дете,са в общ размер на 4000лева.
Видно от в Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние /л.107 от делото/, подсъдимата има нов съпруг и освен малолетната
сди дъщеря има и още едно дете за което следва да полага грижи, Посочила е
че получава доход в размер на 18000лева,но не притежава на свое име
движимо или недвижимо имущество.
Видно от приложената характеристика /л.109 от ДП/ на подс. подс. С.
Д. К.,същата не е криминално проявена .
Видно от приложената Справка за съдимост подс. С. Д. К. по НОХД №
500/2016 г. на РС – Свиленград с Присъда № 43/30.11.2016 г., в сила от
15.12.2016 г., е призната за виновна за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК,
извършено от нея през периода месец Август, 2014 г. – месец Февруари, 2016
г., ,като на основА.е чл.183, ал.3 вр. с ал.1 от НК, по това наказателно дело на
РС – Свиленград, подсъдимата не е била наказана .
Изложената фактическа обстановка приета за безспорно установена от
Съда се доказва от събрА.те в хода на съдебното следствие гласни
5
доказателства и писмените такива. Доказателствата, приобщени по делото, са
събрА. по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което Съдът ги кредитира изцяло.
В кръга на гласните доказателствени средства се включват показА.ята
на свидетелите – В. А. А. и Д. П. А.. Така изброените свидетелски показА.я,
Съдът кредитира изцяло с доверие, тъй като свидетелите имат качеството на
очевидци, формирали непосредствени впечатления за случилото се събитие в
различни негови части и по отношение на различни негови детайли. В този
смисъл показА.ята им са пряко относими към деянието и неговото авторство.
АнализирА. в съвкупност и съотнасяне помежду им и с писмените
доказателства, се налага извод същите да са систематизирА., логически
издържА., взаимно допълващи се и еднопосочни, с ясна конкретика за
фактите за които свидетелстват, като в тях не съществуват противоречия,
които да налагат критиката им или съмнение в безпристрастността им.
РазпитА.те свидетели са трети лица, незаинтересовА. от изхода на делото
извън показА.ята на родителя на пострадалото дете /св. В. А. А. /,но
доколкото неговите показА.я напълно съвпадат с показА.ята на остнаналите
разпитА. по делото свидетели,то съдът не намери критика и кредитира
същите с доверие.
От горепосочения кръг свидетелски показА.я се установява,че след
раздялата на подсъдимата със св. В. А. А.,същата е спряла да заплаща
дължимата издръжка на детето им,за което има влязло в сила Решение на съда
и веднъж вече същата е била предадена на съд и въпреки това е продължила
да бездейства,като единствено е платила за процесния период сумата от
300евро.
С изложените правни аргументи, Съдът оцени за правдиво звучащи
техните показА.я и ги възприема за обективни и достоверни, давайки им
доверие. Поради това, същите се ползваха за изграждане на фактическите
правни изводи.
За достоверни се възприеха и писмените доказателствени средства,
приети и приобщени по делото, в хода на съдебното следствие, по реда на чл.
283 НПК, а именно: Съдебните актове на граждански съд по които
подсъдимата е била осъдена да плаща издръжка на малолетното си дете-
Решение №155/21.07.2014г. постановено по гр.д.№377/2021г. по описа на РС
Свиленград, ИЛ №38/02.02.2018г.; ИЛ №11/10.01.2019г.,Решение
№164/26.07.2018г. постановено по гр.д.№272/2018г. по описа на РС
Свиленград, Удостоверение за раждане на детето А. В. А.,писмо и отговори
от съдия изпълнител при РС Свиленград, социален доклад относно
проучването на малолетното дете на подсъдимата, справки за имущественото
състояние на подсъдимата, Справки за съдимост, характеристика,Декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние и т.н., които по
съдържА.ето си не се оспориха от стрА.те. По отношение писмените
6
доказателства не се констатираха от Съда (както вече бе посочено) техни
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни. Частните документи, също не се оспориха по
своето съдържА.е и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти
в тяхното съдържА.е, доколкото и са относими и необходими за преценката
на личността на подсъдимите и тяхното имуществено състояние, от тук и
релевантни за индивидуализацията на следващото се наказА.е.
В доказателствената съвкупност по делото, липсват каквито и да е било
противоречия, както досежно гласните доказателства, така и писмените.
Както вече бе посочено, кръгът на гласните доказателства, обхваща
показА.ята на свидетелите В. А. А. и Д. П. А., са в цялостна корелация и
взаимно допълване и надграждане, не се дискредитират едни други и са
напълно еднозначни за фактите, които възпроизвеждат в изявленията си. Те
също така кореспондират напълно с писмените източници и намират
убедителна подкрепа в тях. Доказателствата, приобщени по делото,
включително и гласните, са събрА. по съответния ред, условия и в
съответната форма. Ето защо Съдът ги кредитира изцяло с доверие, тъй като
са относими към предмета на делото и поради систематиката им, корелацията
и взаимното им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се в
писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането
им. Ето защо Съдът след съпоставката им, както и с данните съдържими се в
писмените доказателства, констатирайки тяхната безпротиворечивост,
систематика и изчерпателност – с ясна конкретика за фактите, от тук и
правдивото им звучене, възприема изцяло и оцени с доверие свидетелските
показА.я, считайки ги обективни и добросъвестно дадени. Поради това,
същите се ползваха за изграждане на фактическите правни изводи.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира заключенията по
извършените 2бр. съдебно счетоводни експертизи, тъй като е извършена от
вещо лице–специалист с необходимата квалификация и знА.я, включен в
Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от Комисията по чл. 401,
ал. 1 от Закона за съдебната власт като липсват индиции за предубеденост, а
от формална страна изготвеното писмено Заключение обективира
необходимите данни и фактически констатации, поради което се явяват
обоснованио и аргументирано, в съответствие и кореспондиращи с фактите
по делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и
да е съмнение за неговата правилност. Липсват и обратни доказателства,
опровергаващи констатациите и заключението на вещото лице , поради това
Съдът намира за обосновано, аргументирано и правилно заключението и
ползва същите при формирането на фактическите и правните си изводи.
Гореизложената фактическа обстановка се установява и от веществените
доказателства, предявени/приобщени като доказателства по делото в хода на
съдебното следствие по реда на чл. 284 от НПК.
Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни
7
доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно времето,
мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият мехА.зъм на
извършване, както и авторството му.
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до
единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подс. С. Д. К. е
осъществила състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.
Подсъдимата С. Д. К. с ЕГН: **********, родена на ********* г. в
гр. Гълъбово, обл. Стара Загора, българска гражД., настоящ адрес: с.
**********, общ. Гълъбово, обл. Стара Загора, ул. „**********“ № 5, със
средно образовА.е, омъжена, крупие в казино, неосъждана /с приложена
спрямо подсъдимата благоприятната разпоредба на чл.183,ал.3 от НК/.
Обект на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК са обществени отношения,
свързА. с престъпленията против брака и семейството, засягащи
задължението на посочените от закона лица да доставят средства на
нуждаещите се. Издръжката цели да задоволи ежедневните нужди на лицата,
които са неработоспособни и не могат да се издържат от личните си
имущества. Ето защо издръжката е изискуема през течението на целия месец,
за който тя се отнася. Това е така, защото издръжката служи за задоволяване
на бъдещи нужди на лицето, в полза на което тя е присъдена. За да се държи
наказателно отговорно дадено лице по чл. 183, ал. 1 НК за неплащане на
издръжка на свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, е необходимо
то да бъде осъдено с влязло в сила решение и след влизане в сила на
осъдителното решение съзнателно да не е изплатило дължимите вноски в
размер за два или повече месеца.Съгласно СК, родителите са длъжни да дават
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази
издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите.
За съставомерността на деянието следва да се отчита периода след
влизане в сила на съдебното решение, респ. че съставомерно е неплащането
на месечните вноски за издръжка за времето след влизането в сила на
съдебния акт, а забавеното плащане на издръжка за минало време т.е. преди
влизане в сила на съдебния акт не съставлява престъпление по чл.183 ал.1 от
НК, а в конкретния случай и по друг текст от НК.
Няма спор, че Решение № 155 от 21.07.2014 г. за утвърждаване на
споразумение по гражданско дело № 377/2014 г. по описа на Районен съд –
Свиленград е влязло в законна сила на 21.07.2014 г., както и че същото е
изменено с Решение № 164/26.07.2018 г. по гражданско дело № 272/2018 г. по
описа на Районен съд - Свиленград, влязло в законна сила на 18.10.2018г.
Наказателна отговорност за неплащане на издръжка обаче се носи само при
неизпълнение на това задължение /в размер на две или повече месечни
вноски/ само за периода от време след влизане в сила на съдебния акт, от
които произтича задължението, а не и за минало време.
Съдебната практика наистина е последователна по отношение на
8
становището, че наказателна отговорност се носи за неплащане на издръжка
само за напред и то от влизане в сила на съдебния акт, по силата на който
възниква задължението за плащане на издръжка. В този смисъл е както и
практиката на ВКС от последните години – като напр. решение № 111 от
4.07.2016 г. на ВКС по н. д. № 434/2016 г., III н. о., НК, според което „От този
момент /влизането в сила на решението за присъждане на издръжка/ в
наказателно-правен аспект е правно значимо поведението на осъдения,
защото при умишлено проявено бездействие към задължението да изплаща
присъдените алиментни задължения при повече от две месечни вноски, той
осъществява и от обективна страна престъпния състав на чл. 183, ал. 1 от
НК“, така и по-старата съдебна практика на ВС – като напр. решение № 484
от 16.Х.1980 г. по н. д. № 486/80 г., I н. о., според което „За да се държи
наказателно отговорно дадено лице по чл. 183, ал. 1 НК за неплащане на
издръжка на свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, е необходимо
то да бъде осъдено с влязло в сила решение и след влизане в сила на
осъдителното решение съзнателно да не е изплатило дължимите вноски в
размер за два или повече месеца. За неплатената издръжка за времето, преди
да има влязло в сила решение, лицето не носи наказателна отговорност, а
само гражданска такава“.
Анализът на така установените факти, сочи за безспорно доказано
осъществяването от страна на подсъдимата на престъпление по чл.183,ал.1
НК, в неговите съвкупни съставомерни признаци – обективни и субективни.
И това е така, т.к. доказа се, че в периода от месец Юни, 2017 г. до
месец Януари, 2020 г., включително в град Свиленград, обл. Хасково, след
като е била осъдена с Решение № 155 от 21.07.2014 г. за утвърждаване на
споразумение по гражданско дело № 377/2014 г. по описа на Районен съд -
Свиленград, влязло в законна сила на 21.07.2014 г., изменено с Решение №
164/26.07.2018 г. по гражданско дело № 272/2018 г. по описа на Районен съд -
Свиленград, влязло в законна сила на 18.10.2018 г., да издържа своя
низходяща - дъщеря си А. В. А., родена на 24.07.2012 година, съзнателно не е
изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 32-месечни вноски, от които:
- 16-месечни вноски за периода от месец Юни, 2017 г. до месец
Септември, 2018 г. включително - по 100.00 (сто) лева месечно, равняващи се
на обща сума от 1600.00 (хиляда и шестстотин) лева (съгласно Решение №
155 от 21.07.2014 г. за утвърждаване на споразумение по гражданско дело №
377/2014 г. по описа на Районен съд-Свиленград, влязло в законна сила на
21.07.2014 г.) и
- 16-месечни вноски за периода от месец Октомври, 2018 г. до месец
Януари, 2020 г., включително - по 150.00 (сто и петдесет) лева месечно,
равняващи се на обща сума от 2400.00 (две хиляди и четиристотин) лева
(съгласно Решение № 164/26.07.2018 г. по гражданско дело № 272/2018 г. по
описа на Районен съд-Свиленград, влязло в законна сила на 18.10.2018 г.),
9
като общата дължима сума за издръжката възлиза в размер на 4000.00
(четири хиляди) лева
ДоказА. по делото, с преки доказателства и надлежните
доказателствени средства, са релевантните фактите: произходът на детето -
низходящо на подс. С. Д. К. и осъждането й с влязло в сила Решение № 155
от 21.07.2014 г. за утвърждаване на споразумение по гражданско дело №
377/2014 г. по описа на Районен съд – Свиленград е влязло в законна сила на
21.07.2014 г., както и че същото е изменено с Решение № 164/26.07.2018 г. по
гражданско дело № 272/2018 г. по описа на Районен съд - Свиленград, влязло
в законна сила на 18.10.2018г, да издържа своя низходяща - дъщеря си А. В.
А., родена на 24.07.2012 година, респективно да заплаща месечна издръжка
детето си , в конкретно определен размер, а именно по първоначалното
Решение от по 100лева,дължими 16-месечни вноски за периода от месец
Юни, 2017 г. до месец Септември, 2018 г. включително , по второто- 16-
месечни вноски за периода от месец Октомври, 2018 г. до месец Януари, 2020
г., включително - по 150.00 (сто и петдесет) лева месечно за малолетното й
дете , както и неизпълнението на това й задължение, за повече от две месечни
вноски.
Така установеният период на нейното бездействие, обхваща времето
от от месец Юни, 2017 г. до месец Януари, 2020 г., включително, като
подсъдимата е неизправен длъжник за общо от по 100лева,дължими 16-
месечни вноски за периода от месец Юни, 2017 г. до месец Септември, 2018 г.
включително и 16-месечни вноски за периода от месец Октомври, 2018 г. до
месец Януари, 2020 г., включително - по 150.00 (сто и петдесет) лева месечно
за малолетното й дете, която е осъдена да плаща, тъй като упражняването на
родителските права и непосредствени грижи за отглеждането му, са
предоставени,респ. поети от др. родител (бащата). До тези основни
обективни признаци се свеждат и предвидените в престъпния състав на
чл.183,ал.1 НК, които безспорно в настоящия казус са налице и са доказА. –
постановен е съдебен акт за присъждане на ежемесечна издръжка, както и
неплатени повече от две вноски от същата.
Не са налице факти, от които да се направи извод за настъпила промяна
в обстоятелствата или настъпила обективна невъзможност от страна на
подсъдимата да заплаща присъдената издръжка. Същата е в трудоспособна
възраст, следователно и няма пречки да реализира доходи от трудово или др.
правоотношение. Следва да се посочи,че липсата на имущество, като
източник на доходи, както и обстоятелството, че лицето е било безработно в
определен период от време, не го освобождават от задължението като
родител да издържа ненавършилите си пълнолетие деца, с оглед обективния,
безусловен характер на това задължение. С тези съображения и съдът приема,
отсъствие на обективни обстоятелства, които да са попречили на подсъдимата
да изпълни задължението си и да плати издръжката на своята нидходяща ,
след като е била осъдена да плаща такава със съдебен акт.
10
ДоказА. са авторството на деянието,времето и мястото на извършването
му- гр.Свиленград, където се дължи действието за престиране на носимото
парично задължение за издръжка, според местоживеенето на детето.
До приключване на съдебното дирене пред настоящият съдебен състав
от страна на подсъдимата не се ангажираха писмени доказателства за
заплащане от нейна страна на дължимата сума предмет на обвинението .
Като пълнолетно вменяемо лице подс. С. Д. К. е годен субект на
престъплението.
От субективна страна: налице е умисъл, като форма на вината.
Бездействието на подсъдимият и неизпълнението на задължението й за
издръжка е напълно съзнателно. Деянието е извършено виновно, при пряк
умисъл с цялостно изразени волеви и интелектуален момент, при съзнаване
неговия общественоопасен характер, както и последиците – обществено
опасни. подс. С. Д. К. е имал знА.е за дължимостта на издръжката на своето
дете – низходящ, съгласно съдебното решение за присъждането й, което му е
било известно, знаел е и точният размер на тази издръжка, че се дължи
ежемесечно, както и периодът за който не е внесъл вноските, разбирал е и
характера /неотменимостта и периодичност с месечно престиране на суми/ на
задължението си. Въпреки това напълно осъзнато е бездействал за прякото им
изпълнение, чрез плащане, поради това от волева страна, безспорно е
предвиждал сигурното и възможно настъпване на престъпния резултат-
вредните последици, обхващащи ежемесечните издръжки, от които е било
лишено детето му и тъй като и последните са били предвиждА. от него,
инидициран е прекият й умисъл за извършване на престъплението.
За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че престъплението по
чл. 183, ал. 1 от НК е продължено престъпление и съгласно чл. 80, ал. 3 от
НПК давността за преследване започва от довършване на престъплението,
като за престъпления, които траят непрекъснато, както и за продължавА.те
престъпления – от прекратяването им. Не са налице и данни за прекратяване
на издръжката като такива, упоменати в СК,.В тази връзка е Решение № 300
от 29.V.1992 г. по н. д. № 240/92 г., I н. о., съгласно което : „Престъплението
по чл. 183 НК е типично продължено престъпление, което се осъществява с
едно деяние във форма само на бездействие, и то трайно и непрекъснато в
определен период от време (срв. Р. VII, т. 1 от т. р.3/71 г. - ОСНК; вж. и чл.
80, ал. 3 НК, където се сочат "престъпленията, които траят непрекъснато").
Началото на престъплението по чл. 183 НК е след изтичане срока, от който
насетне осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или
сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото
престъпление се явява довършено ("прекратено" по смисъла на чл. 80, ал. 3
НК) в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за
издръжка или пък то бъде погасено (напр. поради навършване на пълнолетие
на низходящия, който не продължава образовА.ето си - чл. 82 СК; при смърт
на издържаното лице; при встъпване в брак на издържА.я бивш съпруг - чл.
11
83, ал. 3 СК и т.н.)”.
За пълнота следва да се посочи,че установената в чл. 80, ал. 1 от НК
давност за погасяване на наказателната отговорност за извършено
престъпление и гражданско-правната погасителна давност съгласно чл. 111, б.
„в ” от ЗЗД за вземА.я за периодични плащА.я, каквито са вземА.ята за
издръжка, са съвършено различни правни институти, с различни цели и
функции. Затова изтичането на гражданско-правната погасителна давност за
непогасените задължения за издръжка, не води до изтичане на давност,
изключваща наказателното преследване за престъпление по чл. 183, ал. 1 от
НК.
Причина за извършване на деянието от подсъдимата е липсата на
отговорност и чувство за родителски дълг.
Поради изложеното съдът призна подсъдимата за виновна в извършено
престъпление по чл.183, ал. 1 от НК.
Относно наказА.ето:
Законодателят при реализиране на наказателната отговорност на
подсъдимата, осъществила престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК е предвидил
налагане на наказА.е "лишаване от свобода" до една година или с пробация.
При определяне вида и размера на наказА.ето за извършеното от
подсъдимата престъпление в конкретният случай, съдът съобрази
съотношението на установените смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства.
Като смекчаващи вината на дееца обстоятелство съдът възприе чистото
съдебно минало на подсъдимата, добрите характеристични данни, както и
семейното й положение,същата има две деца за които следва да полага грижи.
Съдът прие,че същата е неосъждана,тъй като ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № 19 от 27.03.1974 г. по н. д. № 12/1974 г., ОСНК на ВС, в т.1 е
прието че :Присъдата по чл. 183, ал. 3 НК не е осъдителна и затова деецът,
макар да е признат за виновен, се счита за неосъждан. Същата не притежава
движимо или недвижимо имущество на свое име. По отношение на
подсъдимата отегчаващи обстоятелства съдът не констатира,извън големия
брой неплатени месечни вноски за издръжката на малолетното й дете.
Преценявайки гореизложеното и целите на специалната и генерална
превенция, съдът прецени, че наказА.ето на подсъдимата следва да се
определи при условията на чл. 55, ал. 1 НК, при наличие на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства.
Доколкото за престъпление по чл. 183, ал.1 НК в материалната
наказателна норма, в редакцията й действаща към датата на деянието,
предвидени в условия на алтернативност са две наказА.я – лишаване от
свобода до 1 година или пробация, съдът намира,че следва на основА.е
чл.55,ал.1,т.2,б.В от НК да замени наказА.ето Пробация с наказА.ето
"Глоба", а що се отнася до неговият размер и съобразно грА.ците предвидени
12
в б.В на горепосочената разпоредба и като се взе предвид,че същата е
декларирала ,че получава трудово възнаграждение ,съдът намира,че глобата
следва да бъде определена в максималния такъв,а именно в размер на
500лева.
Така наложеното наказА.е по вид, размер и начин на изтърпяване, съдът
прецени за необходимо и достатъчно, с оглед личността на подсъдимия и
неговата възраст, за да бъдат постигнати целите на наказателната
репресия,дефинирА. в чл.36 НК с изисквА.ята на специалната и генерална
превенция, обуславящи и адекватността на наказА.ето, с необходимото
положително въздействие върху съзнА.ето му и за неговото превъзпитА.е
към спазването на закона. Наложеното наказА.е по убеждение на съдебния
състав кореспондира и с принципите на справедливостта, и е съответно с
тежестта на извършеното. С налагането му се удовлетворява и принципа за
общопредупредителния ефект на наказА.ето за останалите членове на
обществото, но преди всичко с не го би се въздействало за поправянето и
превъзпитА.ето на подсъдимия.
По делото се констатираха направени разноски във връзка с
назначени експертизи ,поради което съдът осъди на основА.е чл.189, ал.3 от
НПК подсъдимата С. Д. К. с ЕГН: ********** , със снета по делото
самоличност, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по бюджета на МВР,
вносими по сметка на ОД на МВР - Хасково, направените по делото разноски
в размер на 23,46 лева , представляващи възнаграждение за вещо
лице,сторени в досъдебното производство, както и по Бюджета на съдебната
власт държавна такса в размер на 5 лв. (пет лева), при служебно издаване на
Изпълнителен лист, вносима по сметката на Районен съд – Свиленград,както
и ДА ЗАПЛАТИ по Бюджета на съдебната власт ,в полза на ВСС, вносими
по сметка на РС Свиленград, направените по делото разноски в размер на
100,00 лева , представляващи възнаграждение за вещо лице,сторени в
съдебното производство, ведно със сумата в размер на 5 лв. (пет лева), при
служебно издаване на Изпълнителен лист, вносима по сметката на Районен
съд – Свиленград.

Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:.................................

13
Съобщи за изтекли лични данни