№ 1340
гр. Варна, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Полина Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20223110201689 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „Профи Кредит България“, ЕООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. "България" № 49, бл.53Е, вх. В, ет.7
подадена чрез ю.к. Кр. М., против НП № В-0050975/24.03.2022 год., издадено
от Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра със седалище гр. Варна, към главна дирекция
„Контрол на пазара“ при „Комисия за защита на потребителите“, с което на
основание чл. 45, ал.1 от Закона за потребителския кредит на ЮЛ е било
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на
3000 лв. за нарушение на чл. 5, ал. 2, от Закона за потребителския кредит.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно,
незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Сочи, че АУАН бил издаден в нарушение на нормите на
чл. 40, ал.1 и чл. 42, ал.1, т.4 от ЗАНН, а при издаване на НП било допуснато
нарушение на чл. 57, ал.1 ,т.5 от ЗАНН. Липсвало описание на нарушението
както в АУАН така и в НП, което възпрепятствало да се реализира правото на
защита. Не било обсъдено в НП и възражението което било направено срещу
акта. НП не било връчено по предвидения в закона ред. Моли НП да бъде
отменено като отправя искане за присъждане на направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание за въззивното дружество, редовно призовано,
представител не се явява.
1
За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.
По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. В. П. в които същата
изразява становище за неоснователност на жалбата, счита, че нарушението е
безспорно доказано, а в хода на адм.наказателното производство не са били
допуснати съществени нарушения на процес. правила и моли НП да бъде
потвърдено, като отправя искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение като прилага и списък на разноските. В условията на
алтернативност, в случай, че жалбата бъде уважена и се претендират
разноски от ответната страна моли за присъждане на такива в минимален
размер.
ВРП, редовно призована за датата на съдебното заседание не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Въззивното дружество „Профи кредит България“ ЕООД осъществявало
търговска дейност като предмета на дейността бил свързан с отпускане на
заеми. В гр.Варна дружеството осъществявало дейността си в офис, находящ
на ул. „Д-р Пискюлиев“ № 88.
На 14.07.2021г. служители на РД гр. Варна при ГД „Контрол на пазара“
към КЗП, свидетелките М. А. и Цв. Х. извърши рутинна проверка в офиса на
дружеството в гр. Варна. Проверяващите влезли в офиса на дружеството и
преди да се легитимират св. А. заявила желание за получаване на бърз кредит
на стойност 1000лв., със срок на погасяване 1 год. От служителя на
кредитната институция работещ в момента била дадена устна информация, че
в случай, че договора се сключи за 1 година, месечната вноска без поръчител
е 169.00лв., а с поръчител 144.19лв. (на месец). Обяснено било, че ако
договорът е сключен за срок от 2 години месечните вноски ще бъдат
съответно в размер на 105.00лв. без поръчител и 90.63 лв. с поръчител
(солидарен длъжник). Проверяващите попитали това ли е всичко което трябва
да знаят и им било отговорено, че това са условията. Друга информация в
писмен вид в това число информация съобразно стандартен европейски
формуляр, който да съдържа необходимата информация за вземане на
информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит не
им била предоставена. Проверяващите напуснали обекта и малко след това се
върнали, легитимирали се и започнали същинската проверка при която им
била предоставена типова бланка на искане за отпускане на потребителски
кредит както и стандартен европейски формуляр (СЕФ) за предоставяне на
информация за потребителските кредити. Констатациите от проверката били
обективирани в нарочен констативен протокол № К-2703843/14.07.2021год. в
който била определена и дата за документална проверка. Преценено било, че
е налице извършено нарушение и на 28.07.2021год. до въззивното дружество
била изпратена покана в която била посочена дата 09.08.2021год. за явяване
на негов представител за приключване на проверката и съставяне на АУАН.
2
Поканата била получена на адреса на управление на въззивното дружество на
30.07.2021год. на посочената дата представител на въззивника не се явил и на
20.08.2021год. била изпратена нова покана в която била определена друга
дата за явяване на представител с оглед съставяне на АУАН – 31.08.2021год.
Поканата била получена на адреса на управление на въззивното дружество на
27.08.2021год.
На посочената в поканата дата отново представител на въззивника не се
явил. Такъв не се явил и на по-късен етап и на 08.10.2021год., в отсъствие на
представител на въззивника, св. М. А. съставила срещу него АУАН № К-
0050975 в който посочила, че същия е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.3 от
Закона за потребителския кредит.
Актът бил предявен и връчен на надлежно упълномощено лице на
10.02.2022год.
В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу акта било подадено писмено
възражение, в което по същество се оспорвала процедурата по съставяне на
АУАН. Възражението не било възприето от АНО и на 24.03.2022год. въз
основа на АУАН той издал атакуваното НП. В него АНО приел изцяло
фактическите правни констатации изложени в него, приел е че въззивното
дружество на 14.07.2021год. в гр.Варна е нарушило разпоредбата на чл.5, ал.2
от ЗПК тъй като не е изпълнил административното си задължение да
предоставя
своевременно на потребителите, съобразно предпочитанията, преддоговорна
информация за потребителски
кредит във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски
кредит, съгласно приложение №4 от ЗПК и на осн. чл.45, ал.1 от същия закон
- Закона за потребителския кредит му наложил адм. наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3000 лв.
Като свидетели в хода на съдебното следствие са разпитани
актосъставителката М. А. и свидетелката вписана в акта Ц. Х., които в
показанията си възпроизвеждат констатациите от извършената проверка с
нужната конкретика. Като свидетел е разпитана и Г. О. вписана като свидетел
в АУАН. Същата сочи, че е не е участвала в проверката на въззивното
дружество, а е свидетел само на съставянето на АУАН, което било сторено в
офиса на КЗП Варна.
Като писмени доказателства към АНП са приложени НП В-0050975 от
24.03.2022г.,АУАН 0050975/08.10.2021, Възражение, Заповед
165/18.03.2020г., Заповед 364 ЛС/22.04.2015г., Констативен протокол К-
2703843, типови бланки на СЕФ и искане за отпускане на потребителски
кредит, писма известия за доставяне и др..
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както
писмени така и гласни, които са непротиворечиви, кореспондиращи по между
3
си и взаимнодопълващи се и се кредитират от съда изцяло с доверие.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна, в законоустановения срок за обжалване, поради което същата е
допустима и е приета от съда за разглеждане.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си
по чл. 314, ал. 1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното НП
не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН,
водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на
него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити.
Същите са издадени в предвидените за това срокове. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното копие
на Заповед № 165/18.03.2020 г. на Председател на Комисията за защита на
потребителите. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като
позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво
нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си.
Фактическата обстановка изложена в акта и НП и съдържа достатъчно факти
за бездействията на служителя на кредитната институция във връзка с
неиздаването на СЕФ, при заявено желание за отпускане на кредит като
подробно и ясно е описано за какъв кредит е било заявено желание и какво
точно е било обяснено устно от служителя на въззивника. Изрично и в АУАН
и в НП е посочено, че до приключване на разговора не е бил издаден и
предоставен СЕФ съдържащ нужната информация за вземане на
информирано. Посочени са датата и място на извършване на нарушението и
обстоятелствата при които е извършено. В тази връзка съдът не споделя
наведените в жалбата възражения за липса на описание на вмененото на
въззивника нарушение и обстоятелствата при които е извършено. Съдът не
споделя и наведеното в жалбата възражение за съставяне на АУАН в
отсъствие на въззивника и без негово знание при липса на предпоставките на
чл. 40, ал.2 от ЗАНН.
Съгласно посочената разпоредба АУАН се съставя в отсъствие на
нарушителя когато той не може да се намери или след покана не се яви за
съставяне на акта. В случая по делото категорично е установено, от
приложените към АНП доказателства, че до въззивното дружество на два
пъти са били изпращани покани за явяване на негово представител на
определени дати с оглед съставяне на АУАН, че поканите са били получавани
на адреса на управление на въззивника и то преди определените в тях дати,
като представител не се е явявал в КЗП Варна. При тези факти съвсем
законосъобразно АУАН е бил съставен в отсъствието на представител на
въззивника. По-важното обаче е друго, че дори и АУАН да е бил съставен в
отсъствието на представител на въззивника при липса на законовите
предпоставки визирани в нормата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, то в случая с оглед
4
на това, че той е бил връчен на упълномощено лице и в срока по чл. 44, ал.1
от ЗАНН е постъпило възражение срещу него (пет страници) то за каквото и
да било нарушено право на защита и дума не може да става. Допуснати
съществени нарушения на процес. правила в хода на адм.наказателното
производство съдът не констатира.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.1 от ЗПК преди потребителят да е
обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски
кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно на
потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на
предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за
сравняване на различните предложения и за вземане на информирано
решение за сключване на договор за потребителски кредит.
Съгласно ал.2 на същия член от закона информацията по ал. 1 се
предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2.
По делото е установено по безспорен начин, че проверяващите са се
представили за клиенти, които желаят да получат кредит от жалбоподателя в
размер на 1000 лева за срок от 12 месеца, с оглед на което са поискали и
информация относно размера на месечната вноска и каква сума реално ще се
върне. Към този момент служителят в офиса на въззивника е бил с ясното
съзнание и убеждение, че срещу него стоят потенциални потребители, тъй
като устно е започнал да дава информация за условията, при които може да
бъде отпуснат искания кредит – месечна вноска с поръчител, без поръчител
при два възможни периода на връщане на кредит сътоветно за една и две
години. Разговорът между служителя на жалбоподателя и проверяващите е
приключил без на същите „потребителите“ да им бъде предоставена
информация във формата на Стандартент европейски формуляр (СЕФ),
въпреки заявеното желание за получаване на кредит. При тези факти според
настоящия съд нарушение на чл. 5 ал. 2 от ЗПК е налице тъй като като не е
била представена преддоговорна информация на потребителя преди да е
обвързан от предложение. Въззивното дружество не е изпълнило
задължението си предвидено в чл. 5 ал. 2 от ЗПК, да представи преддоговорна
информация във формата на стандартен европейски формуляр съгласно
приложение № 2 от Закона, попълнен от кредитора. Липсват, каквито и да
било доказателства установяващи обратното, а именно изпълнение на
предвиденото от ЗПК задължение. В тази връзка факта, че в последствие в
хода на същинската проверка (след легитимацията) на проверяващите е била
представена типова бланка на СЕФ не влече извод за липса на нарушение.
Целта на формуляра е възможността клиентът предварително да бъде
запознат с условията и възможностите за сравняване на различни
предложения. Законодателят в чл. 5, ал. 1 от ЗПК е употребил термина
"своевременно" предоставяне, т. е. по време на консултирането, доколкото
5
предмет на дискусия са били конкретен размер и срок на кредита. Именно в
тази предварителна фаза клиентът следва да получи пълна и изчерпателна
информация, като ал. 2 на същата разпоредба сочи начина, по който следва да
бъде предоставена информацията – под формата на стандартен европейски
формуляр. Този извод произтича и от разпоредбата на Приложение № 2 към
чл. 5, ал. 2 от ЗПК, която сочи, че информацията в този формуляр няма силата
на предложение за сключване на договор и не задължава кредитора да
предостави на потребителя кредитния продукт, за който се отнася тази
информация. Формуляра следва да се предостави на потенциалния клиент, на
потребителя преди да вземе той решение, а не да стои на нечие бюро в офиса.
Информацията е за потребителя, а не за служителите на офиса. В случая
следва да се отбележи и това, че информацията в СЕФ която търговеца следва
да предостави на потребителя не се изчерпва само с размера на вноската.
Видно от Приложение № 2 СЕФ съдържа информация за ГПР, условия на
отказ от договора, предсрочно прекратяване и пр.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка
тежест от обичайните нарушения от този вид. За формирането на извод за
маловажност на случая при нарушения, несвързани с настъпването на
конкретен резултат, е необходимо наличието на някакви особени
извинителни обстоятелства, обусловили извършването им, а такива в случая
не са налице. Поради това и при липсата на обстоятелства, стоящи извън
волята на нарушителя, които да водят до извод за по-малката тежест на
разглежданото нарушение, приложението на чл. 28 от ЗАНН следва да бъде
отказано.
В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение
и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 45, ал.1 от
ЗКП, тъй като точно тази норма предвижда санкция за нарушение на чл. 5 от
закона. На въззивника е наложено наказание в размер на минималния
предвиден в закона – имуществена санкция в размер на 3000лв., което
наказание е съответно, а и не подлежи на корекция от съда
С оглед на изложеното по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които
го правят процес недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни, както от въззивника така и от
въззиваемата страна.
По искането на въззивника.
Искането е направено своевременно, преди приключване на делото в
настоящата инстанция, но с оглед крайния му изход (НП подлежи на
потвърждаване) се явява неоснователно и се отхвърля от съда.
По искането на въззиваемата страна.
6
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съдът счете, че въззивното дружество следва да бъде осъдено
да плати такова на основание чл. 63д, ал.5, вр. ал.4 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.3
от АПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В
случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 150лв.. И като
съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи
специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО
в с.з, както и това, че в случая процес. представител на въззиваемата страна
не е присъствал лично, а е депозирал единствено писмени бележки счете, че
възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния
предвиден в наредбата размер – 80лв. като посочената сума следва да бъде
заплатена от въззивното дружество „Профи Кредит България“, ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "България" №
49, бл.53Е, вх. В, ет.7 в полза на Комисия за защита на потребителите.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № В-0050975 от
24.03.2022год. на Директора на Регионална дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище гр. Варна, към
главна дирекция „Контрол на пазара“ при „Комисия за защита на
потребителите“, с което на „Профи Кредит България“, ЕООД ЕИК *********
с постоянен адрес гр. София, бул. "България" № 49, бл.53Е, вх. В, ет.7 за
нарушение на чл. 5, ал.2 Закон за потребителския кредит ЗПК) е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 3000лв., на
осн. чл. 45, ал.1 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“, ЕООД ЕИК ********* с
постоянен адрес гр. София, бул. "България" № 49, бл.53Е, вх. В, ет.7 да
заплати на Комисия за защита на потребителите юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7
8