№ 340
гр. Пловдив, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мария П. Петрова
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно търговско дело
№ 20235001000279 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №26 от 24.01.2023г., постановено по търг.дело №1410/2021г.
по описа на Окръжен съд-С.З., „к. Л.И.“АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр.С. ....., община С., район С., бул.“С.ш.“№67А, е осъдена да
заплати на М. Д. С. с ЕГН:********** и постоянен адрес: гр.С.З., кв.“Т.ч.“,
бл.66, вх.0, ап.17, обезщетение в размер на 52000лв. към доброволно
изплатената сума от 48000лв. след завеждане на делото за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания
вследствие на смъртта на баща й Д.Н. С. в резултат на ПТП, настъпило на
22.12.2019г., ведно със законната лихва, както следва: върху сумата от
48000лв. от 22.10.2020г. /датата на претенцията до застрахователя/ до
04.01.2022г. /датата на доброволно плащане от застрахователя/ и върху
сумата в размер на 52000лв. от 22.10.2020г. /датата на претенцията до
застрахователя/ до окончателното плащане, като иска за разликата над сумата
1
от 52000лв. до предявения размер от 120000лв. е отхвърлен като
неоснователен; „к. Л.И.“АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр.С. ....., община С., район С., бул.“С.ш.“№67А, е осъдена да заплати на Н. Д.
С. с ЕГН:********** и адрес: гр.С.З., кв.“Т.ч.“, бл.22, вх.Б, ап.52,
обезщетение в размер на 52000лв. към доброволно изплатената сума от
48000лв. след завеждане на делото за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на смъртта на
баща му Д.Н. С. в резултат на ПТП, настъпило на 22.12.2019г., ведно със
законната лихва, както следва: върху сумата от 48000лв. от 22.10.2020г.
/датата на претенцията до застрахователя/ до 04.01.2022г. /датата на
доброволно плащане от застрахователя/ и върху сумата в размер на 52000лв.
от 22.10.2020г. /датата на претенцията до застрахователя/ до окончателното
плащане, като иска за разликата над сумата от 52000лв. до предявения размер
от 120000лв. е отхвърлен като неоснователен; отхвърлен е предявения от Д.
Н. С. с ЕГН:********** и адрес: гр.С.З., кв.“Т.ч.“, бл.22, вх.Б, ап.52, против
„к. Л.И.“АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С. ....., община
С., район С., бул.“С.ш.“№67А, иск за заплащане на сума в размер на 30000лв.
за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания вследствие на смъртта на дядо й Д.Н. С. в резултат на ПТП,
настъпило на 22.12.2019г., ведно със законната лихва от 23.10.2020г. – датата
на претенцията до застрахователя, до окончателното заплащане; отхвърлен е
предявения от Р. И. П. с ЕГН:********** и съдебен адрес: гр.С.З.,
ул.“К.Г.“№64-чрез адв.С. З., против „к. Л.И.“АД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр.С. ....., община С., район С., бул.“С.ш.“№67А, иск за
заплащане на сума в размер на 30000лв. за причинените й неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на смъртта
на дядо й Д.Н. С. в резултат на ПТП, настъпило на 22.12.2019г., ведно със
законната лихва от 23.10.2020г. – датата на претенцията до застрахователя, до
окончателното заплащане; „к. Л.И.“АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр.С. ....., община С., район С., бул.“С.ш.“№67А, е осъдена да
заплати на М. Д. С. с ЕГН:********** и постоянен адрес: гр.С.З., кв.“Т.ч.“,
бл.66, вх.0, ап.17, и на Н. Д. С. с ЕГН:********** и адрес: гр.С.З., кв.“Т.ч.“,
бл.22, вх.Б, ап.52, направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 5275лв., съразмерно с уважената част от
исковете; М. Д. С. с ЕГН:********** и постоянен адрес: гр.С.З., кв.“Т.ч.“,
2
бл.66, вх.0, ап.17, Н. Д. С. с ЕГН:********** и адрес: гр.С.З., кв.“Т.ч.“, бл.22,
вх.Б, ап.52, Д. Н. С. с ЕГН:********** и адрес: гр.С.З., кв.“Т.ч.“, бл.22, вх.Б,
ап.52, и Р. И. П. с ЕГН:********** и съдебен адрес: гр.С.З., ул.“К.Г.“№64-
чрез адв.С. З., са осъдени да заплатят на „к. Л.И.“АД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр.С. ....., община С., район С., бул.“С.ш.“№67А,
направените по делото разноски в размер на 66,66лв., съразмерно с
отхвърлената част от исковете; „к. Л.И.“АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр.С. ....., община С., район С., бул.“С.ш.“№67А, е осъдена да
заплати сумата от 8000лв., представляваща дължима държавна такса в полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт.
Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателя Р.
И. П., която го обжалва в частта му, с която е отхвърлен предявения от нея
иск за заплащане на обезщетение от 30000лв. за неимуществени вреди от
смъртта на дядо й. Поддържа кръгът на пострадалите лица да включва не
само децата на починалия, но и неговите внуци, намиращи се в много близки
емоционални връзки, каквато в случая да е съществувала между нея и дядо й,
давал й не само духовна, но и материална подкрепа и бил сигурната опора
след развода на нейните родители, като не съществува нормативно изискване
двамата да са живели в един дом или в едно и също населено място, а и дядо
й, макар и регистриран по лична карта в с.Б.К., постоянно пребивавал в
гр.С.З., където е и починал вследствие на пътно-транспортното произшествие,
и между двете населени места има редовен градски транспорт.
Ответникът по жалбата „к. Л.И.“АД е депозирал чрез пълномощника
юрисконсулт Л. С. писмен отговор със съображения за нейната
неоснователност, според които, от събраните гласни доказателства не може
да се обоснове извод за изключителност в близостта между жалбоподателя и
нейния дядо по смисъла на Тълкувателно решение №1/2016г. на ОСНГТК
извън обичайните отношения между такива родственици. Претендира за
потвърждаване на решението в обжалваната му част и за присъждане на
разноски за процесуално представителство за двете съдебни инстанции.
Въззивна жалба против решението е подадена и от „к. Л.И.“АД, чрез
пълномощника юрисконсулт Л. С., посредством която то се атакува в
неговите осъдителни части досежно присъдените в полза на М. Д. С. и Н. Д.
С. обезщетения от по 52000лв. за неимуществени вреди, ведно със законна
3
лихва от 22.10.2020г. до окончателното им изплащане. Поддържа така
присъдените суми да са недължими, предвид факта на извършеното
извънсъдебно плащане на застрахователно обезщетение, което е съобразено с
действително претърпените от двамата неимуществени вреди, с оглед
установените обстоятелства, съдебната практика и икономическата
обстановка към 2019г., когато е настъпило произшествието, както и предвид
съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия. По подробно
изложените съображения претендира за отмяна на първоинстанционното
решение в посочените осъдителни части и отхвърляне на исковете, както и за
присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците по тази жалба М. Д. С. и Н. Д. С. са депозирали чрез
пълномощника им адв.И. П. писмен отговор на същата със съображения за
нейната неоснователност, според които, със събраните гласни доказателства е
установена изключително тясна и близка връзка между починалия и неговите
деца, които ежедневно поддържали връзка и се грижели за него, тъй като
същият бил вдовец, като загубата му била изключително тежка за тях, поради
това, че като единствен родител им е давал духовна и емоционална подкрепа,
а вследствие на преживения шок от смъртта му неговата дъщеря отключила
тежко онкологично заболяване, заради което претърпяла тежка операция.
Оспорват твърденията за съпричиняване като недоказани и опровергаващи се
от протокола за ПТП. Претендират за отхвърляне на жалбата и за присъждане
на разноски за двете съдебни инстанции.
В хода на въззивното производство е починала на 02.07.2023г.
въззиваемата М. Д. С., чийто единствен наследник е нейната дъщеря и
жалбоподател Р. И. П., която оспорва жалбата на ответната застрахователна
компания.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предмет на въззивно разглеждане са предявените от Р. И. П. в лично
качество и като наследник и правоприемник на първоначалния ищец М. Д. С.
и от Н. Д. С. против „к. Л.И.“АД искове с правна квалификация чл.432,ал.1 от
КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди – болки и
страдания, претърпени вследствие смъртта на техния баща и дядо, настъпила
4
при ПТП на 22.12.2019г. в гр.С.З., кв.“Ж.“, причинено по вина на водача
П.Х.Х. при управление на лек автомобил „С.И.“ с рег.№......, за който е
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица
№......... със срок на валидност до 27.12.2019г., за което е налице влязла в сила
присъда по НОХД №2349/2021г. по описа на Окръжен съд-С.З.. Исковете са
предявени в размер на 30000лв. за Р. П. като внучка на починалия и в размери
на по 120000лв. за М. С. и Н. С. като деца на починалия, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на претенциите пред застрахователя. Исковете
на последните двама са предмет на разглеждане пред настоящата инстанция
до присъдените в обжалваните му от ответника в тези части с
първоинстанционното решение размери от по 52000лв.
С отговора на исковата молба ответникът „ЗК Л.И.“АД е оспорил
предявените от М. С. и Н. С. искове за размера над по 48000лв. за всеки от
двамата, оспорвайки твърденията им за тежестта на настъпилите вреди и за
обема и степента на негативни емоционални и психологически последици от
произшествието и навеждайки обстоятелства за съпричиняване в
съотношение 50% от страна на пострадалия Д. С., според които той е
предприел пресичане на пътното платно на нерегламентирано за това място –
на 4,3м от пешеходната пътека при червен сигнал на светофара, без да се
огледа за приближаващи автомобили, както е прието в мотивите на присъдата
на наказателния съд. Оспорил е изцяло предявения от Р. П. иск, позовавайки
се на Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС относно
кръга на материалноправно легитимираните да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък лица. Оспорил е
този иск и по размер като прекомерно завишен и несъобразен с приноса на
починалия към настъпването на деликта.
С първоинстанционното решение исковете са приети за допустими,
съгласно чл.498,ал.3 от КЗ и предвид депозираната от ищците в изпълнение
на чл.380 от КЗ молба от 22.10.2020г. за заплащане на застрахователни
обезщетения по доброволен път. Прието е за безспорно установено с влязлата
в сила на 23.12.2021г. присъда №11/14.09.2021г. по НОХД №2349/2021г. по
описа на Окръжен съд-С.З., че на 22.12.2019г. в гр.С.З. П.Х.Х., управлявайки
лек автомобил „С.И.“ с рег.№...... по бул.“Б.“, в посока от изток на запад, в
района на кръстовището с ул.“Т. Г.“, е нарушил правилата за движение по
5
пътищата, регламентирани в чл.20,ал.2,изр.2 от ЗДвП, като не е намалил
скоростта и не е спрял автомобила при възникнала опасност за движението –
пресичащ пътното платно пешеходец, в резултат на което по непредпазливост
е причинил смъртта на Д.Н. С., за което престъпление по чл.343,ал.1,б.В във
връзка с чл.342,ал.1 от НК е признат за виновен и му е наложено наказание
„лишаване от свобода“, при което са налице елементите от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД. Въз основа на застрахователна полица №......... със
срок на валидност до 27.12.2019г. е прието към датата на произшествието да е
било налице валидно застрахователно правоотношение с ответния
застраховател, който на основание чл.432,ал.1 от КЗ е пасивно легитимиран
да обезщети причинените от застрахования вреди. Прието е въз основа на
показанията на ангажираните от ищците свидетели И.Л. и З. И., че, макар и Д.
С. да е живеел в с.Б.К., а децата му М. и Н. в гр.С.З., те са ходели постоянно
при него, полагали са непрекъснати грижи, като М. е готвела и шетала, а Н. е
поддържал къщата и двора, и привързаността помежду им е била силна и
взаимна, съществували са отношения на обич и разбирателство, характерни за
връзката между родител и дете, силна духовна близост и уважение, при което
загубата му по непредвидим и нелеп начин им е причинила огромни болки и
страдания и е направила преждевременната му загуба особено тежка. При
тези обстоятелства и прилагайки принципа на справедливостта по чл.52 от
ЗЗД, съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на по
100000лв. за всяко от двете деца на починалия, от което е приспаднал
доброволно заплатеното от ответния застраховател с платежни нареждания от
04.01.2022г. обезщетение в размер на по 48000лв., и е присъдил разликата от
по 52000лв., считайки възражението за съпричиняване за неоснователно,
поради липса на ангажирани от ответника, в чиято тежест е, доказателства за
твърдените обстоятелства, на които се основава. Прието е ищецът Р. П. да не
е от кръга на най-близките лица с право на обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на дядо й, тъй като от свидетелските показания е
установено, че двамата са живеели в различни населени места и тя е
посещавала дядо си през почивните дни, при което помежду им е имало обич
и привързаност, типична за отношенията внук-дядо, но не и надхвърляща
същите по интензитет и времетраене, обосноваваща извод за изключителност
по смисъла на Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС.
Настоящата инстанция, с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК,
6
намира първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваните му части
и за допустимо. Ищците М. С. и Н. С. са предявили претенциите си за
плащане на обезщетение за неимуществени вреди с молба вх.
№0024/22.10.2020г., а ищецът Р. П. с молба вх.№10275/02.09.2021г., и в срока
по чл.496,ал.1 от КЗ застрахователят не е заплатил такова, при което са
налице процесуалните предпоставки по чл.498,ал.3 от КЗ.
Безспорно е настъпването на процесното пътно-транспортно
произшествие по вина на водача на лекия автомобил със сключена за него
към този момент застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, при
което е настъпила смъртта на Д. С. – баща на ищците М. и Н. С.и и дядо на
ищеца Р. П. – дъщеря на М. С..
С Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. по тълк.дело №1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС е разширен кръга на лицата по ППВС №4 от 21.05.1961г. и
№5 от 24.11.1969г., които имат право да претендират и получат обезщетение
за неимуществени вреди от загубата на близък човек, като е указано, че право
на такова по изключение има и всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. В мотивите е посочено, че най-близките на починалия
по смисъла на двете цитирани Постановления се ползват с право на
обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка
е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за
продължителен период от време значителни по степен морални болки и
страдания от загубата му. Особено близка привързаност може да съществува
между починалия и неговите братя и сестри, баби/дядовци и внуци, тъй като в
традиционните за българското общество семейни отношения те са част от
най-близкия родствен и семеен кръг и връзките им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае
право на обезщетение за неимуществени и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчно само
7
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в двете Постановления, че в случай
на смърт право на обезщетение имат само най-близките родственици на
починалия. В настоящия случай, както в исковата молба, така и във
въззивната жалба, ищецът Р. П. акцентира на обстоятелството, че родителите
й са били разведени, поради което за нея дядо й е бил основна опора и е
оказвал както морална подкрепа, така и материална, помагайки за издръжката
й. В тази връзка от показанията на св.И.Л. се установява, че родителите на Р.
са се развели около 2008г. и тя останала да живее при баща си в гр.С.З., като
имало един период, в който живеела и с майка си. Майката финансирала
освен месечната й издръжка и извънредни нужди. Когато ходела при нея,
посещавала и дядо си, който живеел в с.Б.К.. Той заделял от пенсията си и
давал пари, както на нея, така и на другата си внучка Д. – дъщерята на сина му
Н.. Според св.З. И., Р. посещавала дядо си заедно с майка й М.. Видно е при
тези обстоятелства, освен, че дядото и внучката са живеели в различни
населени места, противно на твърденията във въззивната жалба и двамата да
са живеели в гр.С.З., още и, че след развода на родителите си Р. е останала да
живее при нейния баща, а не в семейството на майка си, като за отглеждането
и издръжката й са се грижели двамата родители, а дядо си е посещавала,
когато е ходела при нейната майка и е живяла за определен период при нея.
При тези обстоятелства не може да се приеме, че дядо й е бил основен фактор
в нейния живот, който след развода на родителите й да замества липсваща
родителска грижа в материален и духовен план, за да се обоснове извод за
изключителна близост помежду им, надхвърляща обичайните отношения
между дядо и внуче, каквито в случая на обич, привързаност и уважение
несъмнено са съществували и тя е тъгувала от загубата му, но не в степен и
интензитет, извън присъщите за такава родствена връзка, поради което не
попада в разширения кръг на правоимащите обезщетение за неимуществени
вреди и предявеният от нея иск правилно по идентични съображения е
отхвърлен с обжалваното в тази му част първоинстанционно решение, което
относно нея следва да се потвърди.
Спорен във въззивното производство е въпросът относно действително
претърпените от М. и Н. С.и - деца на починалия Д. С., неимуществени вреди,
8
с оглед конкретните фактически обстоятелства от значение за прилагането на
принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД при определяне на размера на
дължимото им се обезщетение.
От събраните гласни доказателства посредством разпит на свидетелите
Л. и И. се установява, че М. и Н. са живеели в гр.С.З., а баща им в с.Б.К., но и
двамата са го посещавали редовно, като тя се грижела за домакинството,
купувала му дрехи и лекарства, поливала градината, а брат й поддържал
имота – цепел дърва, подрязвал асмите, копаел и поливал градината, водели
при него внуците, събирали се по празници. След неговата смърт М. се
сринала, а Н. се затворил в себе си. Всичко това сочи на изградена близка
пълноценна връзка между деца и баща, на сплотеност, взаимопомощ, обич,
уважение и хармония. Загубата на родител, с когото е съществувала
пълноценна емоционална връзка, причинява страдания за детето, независимо
от възрастта им, тъй като се касае за незаменим в личен план значим фактор в
живота на всеки от тях, негативите от лишаването от който неизменно
съпътстват низходящия. Тяхната възраст е от значение за характера, степента
и интензитета на душевните болки. В тази връзка следва да се има предвид, че
към датата на произшествието бащата е бил на 79г., а децата на 48г. – Н.
семеен, а М. разведена, всеки от които със свое дете. Касае се за хора в зряла
възраст с утвърден характер и изградена ценностна система, създали свое
поколение, които са самостоятелни и независими от родителска грижа. От
друга страна е от значение, че след загубата на баща им те са останали без
каквато и да е родителска емоционална и духовна подкрепа и опора, тъй като
майка им вече е била починала. Няма основание да се приеме различен за
двете деца интензитет на търпените от смъртта на баща им негативи. М. е
била разведена, но е живеела самостоятелно и отделно от баща си. Според
представената епикриза от „К.-С.З.“ЕООД, където е била приета за периода
25-28.01.2022г., и показанията на цитираните свидетели, след смъртта на
баща й тя е била диагностицирана с онкологично заболяване. В хода на
въззивното производство е починала. По делото, обаче, противно на
поддържаното и пред настоящата инстанция, не се установява това й
заболяване да е вследствие именно на стреса и душевните страдания от
внезапната загуба на баща й. Освен, че от свидетелските показания е видно,
че М. е била преминала през предшестваща поредица от други емоционално
тежки за нея периоди в живота й - смъртта на майка й, труден развод и
9
смъртта на баба й, по делото не са ангажирани специалните знания на вещо
лице в областта на медицината посредством експертиза за установяване
наличието на причинно-следствена връзка между заболяването й и смъртта на
нейния баща.
При съобразяване с горните обстоятелства и отчитайки икономическите
условия към 2019г., когато е настъпил деликта и е възникнало основанието за
ангажиране на отговорността на ответника, от когато те са значително
променени, с оглед протичащите интензивни инфлационни процеси,
настоящата инстанция намира, че обезщетенията за претърпените от М. и Н.
С.и неимуществени вреди следва да се определят на по 100000лв. за всеки,
както е приел и първоинстанционният съд.
Своевременно с отговора на исковата молба ответникът е заявил
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия по
смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД, основаващо се на твърдени факти за предприето
от Д. С. пресичане на пътното платно на нерегламентирано за това място – на
4,3м от пешеходната пътека при червен сигнал на светофара, без да се огледа
за приближаващи автомобили. Влязлата в сила присъда на наказателния съд,
на чийто мотиви се е позовал ответникът в тази насока, не е задължителна за
гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
поведението на пострадалия, тъй като то не е предмет на присъдата, освен ако
не съставлява елемент от състава на престъплението, какъвто настоящият
случай не е. Същото подлежи на установяване на общо основание в
гражданския процес. Неправилно в тази връзка първоинстанционният съд е
отказал да допусне поисканата от ответника в първото редовно проведено на
30.11.2022г. открито съдебно заседание, в което изготвеният проект за доклад
по делото е обявен за окончателен, съдебна автотехническа експертиза
поради преклузия. Съобразно правилата на чл.146,ал.1 и ал.2 във връзка с
чл.377 от ГПК, преклузията за събиране на доказателства настъпва след
провеждане на първото съдебно заседание по делото, в което съдът, след
отделяне на спорното от безспорното, е длъжен да разпредели
доказателствената тежест и да укаже на страните за кои от твърдените от тях
факти не са посочили доказателства. По тези съображения и в хипотезата на
чл.266,ал.3 от ГПК във въззивното производство е прието заключение от
04.09.2023г. на САТЕ, изготвено от вещото лице инж.С. В.. Според същото,
10
произшествието е настъпило на 22.12.2019г., в 22,38 часа, по бул.“Б.“ западно
от кръстовище с ул.“Т. Г.“, по мокър слабоизносен асфалт, в тъмната част на
денонощието, при работещо улично осветление. Лекият автомобил „С.И.“ с
рег.№......, управляван от Пеньо Христов, се е движел по бул.“Б.“ от изток на
запад в посока към с.Богомилово със скорост не по-ниска от 50км/ч на
включени къси светлини и е преминал през кръстовището на светещи в зелено
пред него светофарни уредби на секции А5 и А12, показани на Приложение
№3 към заключението. През това време пешеходецът С. е предприел
навлизане по булеварда, на 4,3м източно от пешеходната пътека от юг на
север. Когато е изминал около 12,5м по платното за движение, е бил ударен
от лекия автомобил с предна дясна част със скорост 50км/ч без да е
предприето аварийно спиране. След удара тялото на пострадалия е паднало
върху предния капак и носено известно време от автомобила, след което
отхвърлено върху асфалта. Опасната зона за спиране на автомобила е била
34м., а пешеходецът, независимо дали е пресичал на бърз или спокоен ход, е
бил видим за водача, когато е бил на разстояние 50м от него, тъй като е бил
осветен от левия фар на къси светлини, при което е бил извън опасната зона и
при своевременно възприемане на опасността и реакция от страна на водача
автомобилът би спрял преди мястото на удара. Светофарната уредба на
мястото на произшествието и с оглед движението на участниците в него е
организирана така, че, когато за движещите се автомобили свети зелен
сигнал, пешеходната секция, регулираща пресичането на пътното платно с
хоризонтална маркировка, е с червен сигнал. В съдебното заседание на
18.09.2023г. при изслушване на експертизата вещото лице е заявило, че по
никакъв начин не може да се каже каква е била светлината за пешеходеца на
намиращата се близо до него пешеходна пътека със светофарна уредба в
момента, когато той е тръгнал да пресича, но е имал видимост към нея срещу
погледа си, както и надясно по лентата му за движение, за да забележи
автомобила. Експертът е конкретизирал и, че на местопроизшествието, освен
уличното осветление е имало и допълнително от светещите витрини на
намиращия се в близост шоурум за аграрна техника. Уточнил е, че, както
дължината на пешеходната пътека, така и тази на мястото, на което е
пресичал пешеходецът, е 17,29м. Отрекъл е възможността за значително по-
висока скорост на автомобила, с оглед местоположението на пешеходеца и
мястото на удара. Настоящата инстанция, в унисон с възраженията на
11
въззиваемите, не възприема заключението относно това, че към момента на
произшествието светофарната уредба е работела на редовен регулиращ
движението сигнален режим. По този въпрос то се базира на дадените
обяснения на самия виновен водач Христов и на показанията на разпитаните
свидетели в досъдебното производство, които при това са противоречиви,
доколкото само св.Борисов твърди да е спрял на светофара на червен сигнал,
като св.Иванов не е сигурен дали светофара е работел или е светел жълт
светлинен сигнал, а св.Марев и св.Петров твърдят регулирането на пътя да е
било с работеща светофарна уредба, но не сочат на какъв режим е работела –
редовен регулиращ или мигащ предупредителен. Заключението в тази му част
противоречи на приетите във въззивното производство справки от Община-
С.З., според които, светофарните уредби работят в режим „жълта мигаща
светлина“ между 22,00 часа и 06,00 часа всеки ден, включително към датата
на произшествието, което е настъпило в 22,38 часа, и функционирането на
този режим на работа се потвърждава от протокола за оглед на
местопроизшествието по досъдебното производство, според който към 23,30
часа /около час след инцидента/, когато е започнал огледа, светофарната
уредба на кръстовището е била в неработен жълт мигащ сигнал. При това
положение не се установява пострадалият Д. С. да е предприел пресичане или
да е пресичал при червен светлинен сигнал на намиращия се в близост до
него на пешеходната пътека светофар. Това обстоятелство в случая не е от
основно значение, доколкото е безспорно, че С., в нарушение на
задължението по чл.113,ал.1 от ЗДвП, е пресякъл платното за движение не на
намиращата се в близост пешеходна пътека, а на достатъчно, за да се приеме
извън очертанията й, отдалечено от нея разстояние от 4,3м, с което се е
поставил в положение на повишен риск. Освен това, същият е предприел
пресичане в нарушение на изискването на чл.113,ал.1,т.1 от ЗДвП да се
съобрази с приближаващия лек автомобил, приложимо както при пресичане
на пешеходна пътека, така и извън такава. Установи се в тази връзка
посредством експертизата за него да е съществувала видимост, поради което
обективно е могъл да предприеме съответно на положението на движещия се
лек автомобил поведение, с което да избегне настъпването на
произшествието. Налице е при това положение, противно на доводите на
въззиваемите, съпричиняване, тъй като с поведението си пострадалият
обективно е създал предпоставки и е улеснил настъпването на инцидента, по
12
който начин е допринесъл за произтеклия вредоносен резултат. При
определяне на приноса на участниците в произшествието следва да се
съобрази, че пешеходецът е уязвим участник в движението по смисъла на
чл.116 от ЗДвП и то е настъпило на кръстовище преди пешеходна пътека, при
което водачът на лекия автомобил е бил длъжен да бъде особено внимателен
и предпазлив, като същият, с оглед уличното осветление на булеварда,
допълнителното витринно осветление и светлината на левия фар, е имал
видимост към него, той е бил извън опасната му зона и към момента на удара
е бил изминал повече от половината разстояние на пътното платно, а не е
навлязъл внезапно, при което и с оглед избраната скорост на движение за
водача е била налице обективна възможност да спре автомобила, с което да
избегне удара и предотврати произшествието. Тези обстоятелства налагат
извод водачът на лекия автомобил в значително по-голяма степен да е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, а приносът на
пострадалия следва да се определи на 20%, с колкото следва да се намалят
определените обезщетения, при което и след приспадане на доброволно
платените в хода на първоинстанционното производство суми от по 48000лв.,
дължимият остатък се равнява на по 32000лв., до който размер правилно с
обжалваните в тези му части решение на окръжния съд исковете са уважени и
относно тях то следва да се потвърди, а за разликата до присъдените суми от
по 52000лв. следва да се отмени с отхвърляне на исковете за нея.
С оглед на този изход по спора, първоинстанционното решение следва
да се отмени и в частта му, с която ответната застрахователна компания е
осъдена да заплати на М. Д. С. и Н. Д. С. разноски в размер над 3956,25лв. до
присъдения размер от 5275лв., а в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, държавна такса в размер над 6400лв. до присъдената от
8000лв.
Страните претендират за присъждане на разноски за въззивното
производство. Такива на жалбоподателя Р. П. за заплатеното от нея на адв.З.
по подадената въззивна жалба възнаграждение от 500лв. по договор за правна
защита и съдействие от 01.02.2023г. не се дължат, предвид неоснователността
на същата и на предявения от нея иск. П. в лично качество и като
правоприемник на починалата в хода на въззивното производство въззиваема
М. С. е заплатила възнаграждение за упълномощената адв.И. П. в размер на
13
7800лв. по представен договор за правна защита и съдействие от 16.08.2023г.,
от което дължима, съразмерно на уважената част от предявения от М. С. иск,
е сума за разноски от 3043,90лв., каквато следва да се присъди на
правоприемника й П.. Въззиваемият Н. С. е заплатил разноски в размер на
7800лв. за адвокатско възнаграждение по представен договор за правна
защита и съдействие от 18.09.2023г., от която сума, съразмерно на уважената
част от предявения от него иск, съобразно предмета на въззивно разглеждане,
дължима е такава от 4800лв., каквато следва да му се присъди.
Жалбоподателят „ЗК Л.И.“АД е заплатил разноски за държавна такса в
размер на 2080лв. и възнаграждение за вещо лице по допуснатата САТЕ в
размер на 631,80лв., от които по съразмерност за отхвърлената част от
исковете дължими от Р. П. като правоприемник на М. С. и от Н. С. са такива в
размер съответно на 800лв. и на 243лв. или общо 1043лв. На основание
чл.78,ал.8 от ГПК на дружеството-жалбоподател следва да се присъди и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №26 от 24.01.2023г., постановено по търг.дело
№1410/2021г. по описа на Окръжен съд-С.З., В ЧАСТТА, с която „к. Л.И.“АД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С. ....., община С., район С.,
бул.“С.ш.“№67А, е осъдена да заплати на М. Д. С. с ЕГН:********** и
постоянен адрес: гр.С.З., кв.“Т.ч.“, бл.66, вх.0, ап.17, обезщетение в размер
над 32000лв. до присъдената сума от 52000лв. към доброволно изплатената
сума от 48000лв. след завеждане на делото за причинените й неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на смъртта
на баща й Д.Н. С. в резултат на ПТП, настъпило на 22.12.2019г., ведно със
законната лихва от 22.10.2020г. /датата на претенцията до застрахователя/ до
окончателното плащане; В ЧАСТТА, с която „к. Л.И.“АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр.С. ....., община С., район С.,
бул.“С.ш.“№67А, е осъдена да заплати на Н. Д. С. с ЕГН:********** и адрес:
гр.С.З., кв.“Т.ч.“, бл.22, вх.Б, ап.52, обезщетение в размер над 32000лв. до
присъдената сума от 52000лв. към доброволно изплатената сума от 48000лв.
след завеждане на делото за причинените му неимуществени вреди,
14
изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на смъртта на
баща му Д.Н. С. в резултат на ПТП, настъпило на 22.12.2019г., ведно със
законната лихва от 22.10.2020г. /датата на претенцията до застрахователя/ до
окончателното плащане; В ЧАСТТА, с която „к. Л.И.“АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр.С. ....., община С., район С.,
бул.“С.ш.“№67А, е осъдена да заплати на М. Д. С. с ЕГН:********** и
постоянен адрес: гр.С.З., кв.“Т.ч.“, бл.66, вх.0, ап.17, и на Н. Д. С. с
ЕГН:********** и адрес: гр.С.З., кв.“Т.ч.“, бл.22, вх.Б, ап.52, направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер над 3956,25лв. до
присъдения от 5275лв., съразмерно с уважената част от исковете; И В
ЧАСТТА, с която „к. Л.И.“АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр.С. ....., община С., район С., бул.“С.ш.“№67А, е осъдена да заплати сума в
размер над 6400лв. до присъдената от 8000лв., представляваща дължима
държавна такса в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. С. с ЕГН:********** и постоянен
адрес: гр.С.З., кв.“Т.ч.“, бл.66, вх.0, ап.17, починала на 02.07.2023г. в хода на
въззивното производство и заместена от нейния наследник и правоприемник
Р. И. П. с ЕГН:********** и съдебен адрес: гр.С.З., ул.“К.Г.“№64-чрез адв.С.
З., против „к. Л.И.“АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С. .....,
община С., район С., бул.“С.ш.“№67А, иск за заплащане на обезщетение в
размер над 32000лв. до 52000лв. за причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на смъртта на
баща й Д.Н. С. в резултат на ПТП, настъпило на 22.12.2019г. в гр.С.З., ведно
със законната лихва от 22.10.2020г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Д. С. с ЕГН:********** и адрес: гр.С.З.,
кв.“Т.ч.“, бл.22, вх.Б, ап.52, против „к. Л.И.“АД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: гр.С. ....., община С., район С., бул.“С.ш.“№67А, иск за
заплащане на обезщетение в размер над 32000лв. до 52000лв. за причинените
му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания
вследствие на смъртта на баща му Д.Н. С. в резултат на ПТП, настъпило на
22.12.2019г., ведно със законната лихва от 22.10.2020г. /датата на претенцията
до застрахователя/ до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №26 от 24.01.2023г., постановено по
15
търг.дело №1410/2021г. по описа на Окръжен съд-С.З., В ЧАСТТА, с която „к.
Л.И.“АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С. ....., община С.,
район С., бул.“С.ш.“№67А, е осъдена да заплати на М. Д. С. с
ЕГН:********** и постоянен адрес: гр.С.З., кв.“Т.ч.“, бл.66, вх.0, ап.17,
починала на 02.07.2023г. в хода на въззивното производство и заместена от
нейния наследник и правоприемник Р. И. П. с ЕГН:********** и съдебен
адрес: гр.С.З., ул.“К.Г.“№64-чрез адв.С. З., обезщетение в размер на 32000лв.
за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания вследствие на смъртта на баща й Д.Н. С. в резултат на ПТП,
настъпило на 22.12.2019г., ведно със законната лихва от 22.10.2020г. до
окончателното плащане; В ЧАСТТА, с която „к. Л.И.“АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр.С. ....., община С., район С.,
бул.“С.ш.“№67А, е осъдена да заплати на Н. Д. С. с ЕГН:********** и адрес:
гр.С.З., кв.“Т.ч.“, бл.22, вх.Б, ап.52, обезщетение в размер на 32000лв. за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания вследствие на смъртта на баща му Д.Н. С. в резултат на ПТП,
настъпило на 22.12.2019г., ведно със законната лихва от 22.10.2020г. /датата
на претенцията до застрахователя/ до окончателното плащане; В ЧАСТТА, с
която е отхвърлен предявения от Р. И. П. с ЕГН:********** и съдебен адрес:
гр.С.З., ул.“К.Г.“№64-чрез адв.С. З., против „к. Л.И.“АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр.С. ....., община С., район С.,
бул.“С.ш.“№67А, иск за заплащане на сума в размер на 30000лв. за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания вследствие на смъртта на дядо й Д.Н. С. в резултат на ПТП,
настъпило на 22.12.2019г., ведно със законната лихва от 23.10.2020г. – датата
на претенцията до застрахователя, до окончателното заплащане; В ЧАСТТА,
с която „к. Л.И.“АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С. .....,
община С., район С., бул.“С.ш.“№67А, е осъдена да заплати на М. Д. С. с
ЕГН:********** и постоянен адрес: гр.С.З., кв.“Т.ч.“, бл.66, вх.0, ап.17,
починала на 02.07.2023г. в хода на въззивното производство и заместена от
нейния наследник и правоприемник Р. И. П. с ЕГН:********** и съдебен
адрес: гр.С.З., ул.“К.Г.“№64-чрез адв.С. З., и на Н. Д. С. с ЕГН:********** и
адрес: гр.С.З., кв.“Т.ч.“, бл.22, вх.Б, ап.52, направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение до размер на 3956,25лв., съразмерно с уважената
част от исковете; И В ЧАСТТА, с която „к. Л.И.“АД, ЕИК ..., със седалище и
16
адрес на управление: гр.С. ....., община С., район С., бул.“С.ш.“№67А, е
осъдена да заплати сума до размер на 6400лв., представляваща дължима
държавна такса в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт.
ОСЪЖДА „к. Л.И.“АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр.С. ....., община С., район С., бул.“С.ш.“№67А, да заплати на Р. И. П. с
ЕГН:********** и съдебен адрес: гр.С.З., ул.“К.Г.“№64-чрез адв.С. З., сумата
от 3043,90лв. /три хиляди и четиридесет и три лева и деветдесет стотинки/,
представляваща разноски по съразмерност за въззивното производство.
ОСЪЖДА „к. Л.И.“АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр.С. ....., община С., район С., бул.“С.ш.“№67А, да заплати на Н. Д. С. с
ЕГН:********** и адрес: гр.С.З., кв.“Т.ч.“, бл.22, вх.Б, ап.52, сумата от
4800лв. /четири хиляди и осемстотин лева/, представляваща разноски по
съразмерност за въззивното производство.
ОСЪЖДА Р. И. П. с ЕГН:********** и съдебен адрес: гр.С.З.,
ул.“К.Г.“№64-чрез адв.С. З., и Н. Д. С. с ЕГН:********** и адрес: гр.С.З.,
кв.“Т.ч.“, бл.22, вх.Б, ап.52, да заплатят на „к. Л.И.“АД, ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление: гр.С. ....., община С., район С., бул.“С.ш.“№67А,
сумата от 1043лв. /хиляда и четиридесет и три лева/, представляваща
разноски за въззивното производството по съразмерност, и сумата от 100лв.
/сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17