О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
гр. Перник, 07. 06. 2018г.
Административен съд Перник,
в закрито заседание на седми юни през две хиляди и осемнадесета година, в
следния състав:
Председател: Любомир Луканов
като разгледа докладваното от съдия
Луканов административно дело № 322 по описа за 2018 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.
64, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни
и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано е по жалба на община
Перник, представлявана от кмета В. Ц., против решение № РД-02-36-314 от
05.04.2018 г., издадено от заместник–министър на регионалното развитие и благоустройството
и ръководител на управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Региони в
растеж“ (ОПРР) 2014-2020.
Жалбата е подадена пред
Административен съд София-град, който със свое определение № 3291/28.05.2018г.,
постановено по адм. дело № 4868/2018г., на основание чл. 135, ал. 2 от АПК е
прекратил производството и е изпратил делото на Административен съд Перник.
С оспореното решение е отказано
извършване на верификация и плащане на разходи в размер на 71 487,18 лв., на 7
379,65 лв. и на 76 428,81 лв., представляващи разходи на общината по договори
съответно: № BG16RFOР001-1-018-0002-СО1-S-02/28. 11. 2016 г., с изпълнител „ДЛВ“
ЕООД, №*** с изпълнител „Виа Интелего“ ООД и № ***. с изпълнител „Трейс-София“
ЕАД. Като мотиви за издаване на решението са посочени постъпили сигнали за
нередности съответно с № 291, № 292 и № 294, по които с писма с изх. №
99-00-6-413/02.04.2018 г., с изх. № 99-00-6-412/02.04.2018 г. и с №
99-00-6-423/03.04.2018 г. са стартирали процедури по които бенефициентът не е
представил становище.
Оспорващата община, чрез кмета
поддържа, че решението е незаконосъобразно поради нарушение на процесуалните
правила и на материалния закон, както и че е необосновано. Твърди се, че
разпоредителното волеизявление на органа е мотивирано единствено с текста на чл.
57, ал.1, т.4. от ЗУСЕСИФ, която е обща норма и не може да
послужи за конкретен мотив за направения отказ за верифициране. Поддържа се
също, че в решението не са описани каквито и да било фактически обстоятелства
по т. 1, т. 2 и т. 3, за да се прецени дали попадат в хипотезите на ЗУСЕСИФ.
Моли оспореното решение да се отмени и спорът да се реши по същество, а при
евентуалност – да се изпрати преписката на съответния компетентен
административен орган. С жалбата са направени доказателствени искания. Не се претендират
разноски по делото.
Ответникът – заместник-министър и
ръководител на УО на ОПРР при Министерството на регионалното развитие и
благоустройството, с нарочно писмо, чрез пълномощник оспорва жалбата. Излагат
се съображения, че процедурата по верифициране на разходи е различна от тази за
налагане на финансова корекция, като в случая е оспорен акт, който има
уведомителен и междинен характер, поради което не съществува правен интерес от
оспорване. Във връзка с последното се иска прекратяване на производството, а
при евентуалност поддържа, че жалбата е неоснователна. Позовава се на съдебна
практика на ВАС. Представена е и административната преписка по издаване на
оспореното решение.
Административен съд Перник, като взе
предвид изложеното в жалбата и приложените материали по делото, след като извърши
проверка на допустимостта на жалбата по чл.
159 от АПК намира, че същата е процесуално недопустима по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.
64, ал.1 от ЗУСЕСИФ (Доп. – ДВ, бр. 85 от 2017 г.), която е
приложима към момента на постановяване на оспореното решение, в случай че
бенефициент не представи в срок документ или разяснения по чл. 63 или е
започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен
в следващо искане за плащане.
Съобразявайки приложимата норма съдът
приема възражението за недопустимост на жалбата за основателно. Жалбата е
насочена против решение, с което макар и да са отказва изплащане на конкретни
суми в размер на 71 487,18 лв., на 7 379,65 лв. и на 76 428,81 лв., то с него не
се налага и не се извършва финансова корекция в посочените размери. От мотивите
на оспорения акт се установява, че органът е съобразил започната процедура по администриране
на нередности за всеки от трите договора, сключени между община Перник и
съответния изпълнител. Следва, че процесното решение е един междинен акт. То е
част от процедурата по верифициране, съответно отказ от верифициране на
финансови средства и налагане на финансови корекции, но то не е окончателно
именно защото се постановява единствено с оглед факта на започнати процедури по
сигнали за нередности. В този смисъл съдът приема, че оспореното решение №
РД-02-36-314 от 05.04.2018 г. има правно действие само до приключване на
производството по администриране на нередности и произнасянето на оправомощения
орган с друг административен акт. В случай, че община Перник не е съгласна с
крайния акт на административния орган, то тя има възможността да оспори
неговата законосъобразност пред съда, респ. ако постигне положителен резултат
от инициираното съдебно обжалване на последващото и крайно решение на УО на
ОПРР (дължимо след приключване на производството по администриране на нередности),
то няма да има пречка на основание чл. 64, ал.1 от ЗУСЕСИФ, сумите за които с процесното
решение е отказано извършване на верификация и плащане на разходи в размер на
71 487,18 лв., на 7 379,65 лв. и на 76 428,81 лв., да се включат в следващите
искания за плащане (в този смисъл е решение № 144 от 05.01.2018 г. по адм. д. №
9037/2017 г. на ВАС, VII отд.).
Съдът приема жалбата за недопустима
на осн. чл.
159, т.1 и т.4
от АПК, тъй като счита, че решение № РД-02-36-314 от
05.04.2018 г. не е акт, подлежащ на съдебно оспорване, нито, че с него пряко се
засягат законни права и интереси на община Перник, поради което подадената
жалба следва да се остави без разглеждане.
Липсата на необходимите предпоставки
за допустимост на жалбата, обосновава извод последната да се остави без
разглеждане и делото да се прекрати.
Страните не претендират разноски и
съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл. 159, т. 1
и т.4
от АПК Административен съд Перник
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на община Перник, с адрес гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1а, представлявана
от кмета В. Ц., против решение № РД-02-36-314 от 05.04.2018 г., издадено от
заместник–министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител
на управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020, като
недопустима;
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. дело № 322/2018 г. по описа на Административен съд Перник;
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в седемдневен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/