Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 05.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на дванадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 10642 по описа за
2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е
предявен от И.Т.З. против „Д.з.” АД *** осъдителен иск за сумата 26 000лв.
на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от 13.10.2017г. до изплащането.
Твърденията са за настъпило на
13.10.2017г. в гр.Пазарджик пътно-транспортно произшествие между л.а.Волво с ДК № *******управляван от Ц.Х., и л.а.Пежо Експерт
с ДК № *******, управляван от ищеца, причинено от виновното поведение на водача
на първия автомобил. Като последица от произшествието ищецът получил
травматични увреждания-мозъчно сътресение с неясен спомен за случилото се;
травма на интраабдоминални органи; контузия на лявата
мишница; травматичен оток по дясната челна област на лицето, кръвонасядания по шията, масивно кръвонасядане
по лявата част на гърдите и лявата предна ребрена част на гръдния кош. Бил
приет за лечение и хоспитализиран за периода 13.10.2017г.-16.10.2017г., след
което продължил лечението в домашни условия. Твърди във връзка с уврежданията
да е претърпял болки и страдания, като и понастояшем
търпи такива в главата и гръдния кош. За тези неимуществени вреди предявил пред
ответника претенция за обезщетение, който определил и изплатил сумата от
2000лв. Ищецът изразява несъгласие с този размер с довод да не е съответен на
действително претърпените вреди, поради което претендира сумата от
26 000лв.
Ответникът не оспорва да е страна
по застраховка „Гражданска отговорност”, покриваща отговорността на водача на
л.а.Волво. Оспорва ищецът да е претърпял посочените в
исковата молба телесни увреждания, тяхната тежест и да са последица от
произшествието. Счита извънсъдебно платената сума да е съответна на
действително претърпените неимуществени вреди. Навежда възражение за съпричиняване с твърдението ищецът да е бил без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДв.П, както и се движил с превишена скорост, с което
допринесъл за настъпване на вредите. Оспорва да дължи законна лихва от деня на
увреждането.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Не се спори сключен и действащ към деня на произшествието договор за задължителна
за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност”, покриваща
отговорността за вреди на Ц.Х., като водач на л.а.Волво
с ДК № *******страна по която е ответникът.
Не е спорен и
фактът на настъпилото на 13.10.2017г. в гр.Пазарджик пътно-транспортно
произшествие между този автомобил и управлявания от ищеца л.а.Пежо Експерт с ДК
№ *******.
От събраните по
делото писмени доказателства /протокол за ПТП/, показанията на св.Ц.Х. и заключението
на вещо лице по САТЕ се установява, че причина за настъпване на произшествието
са субективните действия на водачката на л.а.Волво,
която при навлизане в кръстовището между ул.Свобода и ул.Стефан Караджа не
спряла на знак Б1 и не пропуснала движещият се с предимство автомобил, управляван от ищеца, с настъпил
удар между тях. Поведението на застрахования при ответника водач е противоправно и при липса на доказателства оборващи
законовата презумпция по чл.45, ал.2 ЗЗД виновно, поради което е налице
фактическия състав на чл.45 ЗЗД.
Според заключението
на изслушаната СМЕ в резултат на произшествието ищецът получил контузия и оток
на главата; контузия на лявото рамо; контузия на гърдите и корема без
увреждания на вътрегръдни и вътрекоремни
органи. По своя медико-биологичен характер тези контузии са довели до временно
разстройство на здравето неопасно за живота. В деня на произшествието постъпил
в болнично заведение в задоволително общо състояние, контактен, адекватен,
ориентиран за време и място, имал оплаквания за болки в лявата гръдна половина,
лявото рамо и корема. След извършени изследвания и консултации с различни
медицински специалисти не били установени някакви травматични увреждания в
областта на мозъка, гърдите и вътрегръдните органи.
Имал е придружаващи заболявания-хронична сърдечна болест 2ст., тиреоидит на Хашимото, захарен
диабет от 2-ри тип, като бил оставен за наблюдение няколко дни и след протекъл гладко
болничен период на 16.10.2017г. изписан с продължаващо амбулаторно лечение.
Общо лечебният и възстановителен период е приключил за срок от 30 дни, в който
е търпял болки и страдания в контузените части с по-голям интензитет през
първите 2 седмици, а след това намаляващи с периодично проявление, но
отшумяващи след прием на обезболяващи медикаменти. Към момента е напълно
възстановен и няма данни за настъпили усложнения или негативни последици.
Като взе предвид
възрастта на ищеца към деня на ПТП /55г./, получените увреждания, тяхното
естество и начина на получаването им; обстоятелството, че са сравнително леки и
състоянието му не е налагало специфично лечение; краткия лечебен и
възстановителен период, в който е търпял болки и страдания, като и настъпилото
оздравяване без усложнения или негативни последици съдът приема справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД от 4000лв.
По делото не се
установи като последица от произшествието да е получил мозъчно сътресение с
неясен спомен за случилото се. Не са събрани доказателства да е претърпял болки
и страдания надвишаващи обичайните за посочените по-горе травми или специфични
такива, нито са ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението да търпи и
понастоящем болки и страдания.
При отчитане
извършеното от ответника извънсъдебно плащане искът с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ следва да се уважи до сумата 2000лв., като за разликата до пълния
предявен размер 26 000лв. поради неоснователност подлежи на отхвърляне.
Съгласно чл.429,
ал.3 КЗ лихвите за забава на застрахования, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя в рамките на застрахователната
сума и от деня на уведомяването на застрахователя от увредения или
застрахования за настъпване на застрахователното събитие по реда на чл.430,
ал.1, т.2 КЗ. Ищецът предявил претенция за обезщетение пред ответника на 19.12.2017г. и от тази дата
последният дължи законна лихва, а не от деня на произшествието.
На основание чл.83,
ал.2 ГПК ищецът е освободен от заплащане на държавна такса за иска. Направил е
разноски от 200лв., от които на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
му заплати 15.38лв. с оглед уважената част от иска.
Представляван е
безплатно от адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на
основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адв.М.Д.-САК
адвокатско възнаграждение от 100.77лв., изчислено в съответствие с чл.7, ал.2
от Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдв.С с оглед
уважената част от иска.
Ответникът не е
поискал разноски, поради което такива в негова полза на основание чл.ц78, ал.3 ГПК с оглед отхвърлената част не следва да се присъждат.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски
градски съд държавна такса за уважената част от иска от 80лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Д.з.”
АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на И.Т.З., ЕГН
**********, с адрес ***, сумата от 2000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП настъпило
на 13.10.2017г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” водач на л.а.Волво с ДК № *******ведно
със законната лихва от 19.12.2017г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер 26 000лв. и искането за
законна лихва за периода 13.10.2017г.-19.12.2017г.
ОСЪЖДА „Д.з.” АД, ЕИК*******, да
заплати на И.Т.З., ЕГН **********, от гр.Пазарджик, разноски по делото на
основание чл.78, ал.1 ГПК от 15.38лв.
ОСЪЖДА „Д.з.”
АД, *** да заплати на адв.М. И. Д.-САК с адрес ***,
офис 215, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 100.77лв.
ОСЪЖДА „Д.з.”
АД, *** да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 80лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: