Решение по дело №221/2018 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 72
Дата: 13 юли 2018 г. (в сила от 19 септември 2018 г.)
Съдия: Неделина Танчева Минчева
Дело: 20185550100221
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 април 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                         13.07.2018г.                                    Гр. Гълъбово

 

           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                     Граждански състав

На 11.07.2018г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Белослава Колева,

 като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №221 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.49 от СК.

Искът е предявен от Н.И.И. *** срещу Т.И.М. ***. С исковата молба се твърди, че страните са съпрузи от 15.10.2011г. От брака си нямали родени деца. В началото на брака си страните се разбирали добре. С течение на времето страните осъзнали, че имат сериозни различия във вижданията си за живота, възникнали неразбирателства и конфликти. През юни 2014г. ищцата напуснала семейното жилище в гр.Пловдив и заживяла при родителите си в гр.Бургас. Ответникът също напуснал семейното жилище и се върнал да живее в гр.Хасково. Оттогава страните не са се събирали и не са правили опити да заживеят отново заедно. Бракът между страните бил изчерпан от всякакво съдържание и смисъл. Това довело до дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

Излагайки тези обстоятелства ищцата счита, че бракът им с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен и моли да бъде прекратен, без съдът да се произнася по въпроса за вината. Моли съдът да се произнася по въпроса за ползването на семейното жилище, тъй като и двете страни не го ползват. Моли съда да постанови след прекратяване на брака ищцата да носи фамилно име – И..

Ответникът в срока за писмен отговор, не изразява становище по предявените искове и представените доказателства, не прави доказателствени искания. В съдебно заседание не се явява.

Съдът разгледа предявения иск по реда на особеното производство по брачни дела – чл.318-чл.330 ГПК.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №0312/15.10.2011г. на гр.Хасково, страните са сключили граждански брак на 15.10.2011г. в гр.Хасково.

От представената по делото Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на ищцата, се установява, че страните нямат непълнолетни деца от брака си. Поради тази причина съдът не следва да се произнася по въпросите за упражняване на родителски права, режим на лични контакти и издръжка на децата.

За изясняване на делото от фактическа страна, бяха допуснати гласни доказателства.

Съгласно свидетелските показания на свидетелите Д.Х.Т.-П. и У.М.С. /леля на ищцата/, страните имат граждански брак, но от самото начало семейният им живот не е протичал нормално. Страните заживяли в гр.Пловдив на квартира, като работели. Веднага след сключването на гражданския брак ответникът напуснал работа и трябвало ищцата да го издържа и да заплаща всички разходи за семейството. Ответникът не осъзнавал сериозността и отговорностите, които се предполагат от факта на семейството, не се интересувал от ищцата и начина, по който тя се справяла с всички отговорности. Между страните възникнали конфликти, породени от различните им разбирания за семейния живот и отговорностите им. Преди четири години страните се разделили като ищцата се върнала да живее в гр.Бургас, а ответникът се върнал при родителите си в гр.Хасково. Оттогава страните не са правили опити да се съберат, като свидетелите считат, че е невъзможно страните отново да заживеят като семейство. 

Съдът кредитира с доверие свидетелските показания след преценка по реда на чл.172 ГПК по отношение на показанията на свидетелката У.М.С., тъй като са непротиворечиви, разпитаните свидетели излагат свои непосредствени впечатления и няма данни за евентуалната им заинтересованост от изхода на делото.

Като взе предвид описаната фактическа обстановка, съдът счита, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Липсват нормални отношения между съпрузите, същите са отчуждени един от друг, налице е безразличие относно емоционалното, физическо и духовно състояние на партньора. Тези обстоятелства се потвърждават, както от изразеното от ищцата становище и свидетелските показания, така и от безспорно установеното състояние на фактическа раздяла, която е довела до окончателното задълбочаване на брачното разстройство. Трайна е и съдебната практика на ВС, че фактическата раздяла може да се прояви чрез фактическо разделение между съпрузите или чрез пълното физиологическо и интелектуално отчуждение при формално съжителстване. Това поведение е трайно установено между страните. Ето защо, в този вид бракът между тях не би бил в интерес на съпрузите, тъй като липсва нормална семейна среда.

Предвид на това, съдът счита, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена и следва да се прекрати.

ОТНОСНО ВИНАТА ЗА РАЗСТРОЙСТВОТО НА БРАКА

Ищцата е изявила желание съдът да прекрати брака й с ответника, като не е поискала произнасяне по въпроса за вината. Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 СК “С решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.” В случая никой от съпрузите не е поискал произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ

В хода на съдебното производство се установи, че семейното жилище на страните е било ползвано под наем и към настоящия момент никой от тях не го ползва. Поради тази причина съдът не следва да се произнася по въпроса за ползването на семейното жилище след развода.

ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ

Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК “След развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак.” Ищцата е направила изрично изявление, че желае след прекратяването на брака да носи фамилно име И.. Това е предбрачното й фамилно име, което ищцата е продължила да носи и по време на брака, т.е. ищцата не е променила фамилното си име при сключването на брак и след прекратяване на брака не променя фамилното си име.

Никоя от страните не претендира издръжка, поради което съдът не следва да присъжда такава.

Воден от горните мотиви и на основание чл.49, ал.1 от СК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Н.И.И. с адрес: ***, ЕГН ********** и Т.И.М. с постоянен адрес:***5, ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

 

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата Н.И.И. да носи фамилно име И..

 

ОПРЕДЕЛЯ  окончателна държавна такса в размер на 50.00лв., като осъжда Т.И.М. с п.а. и ЕГН да ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, по сметка на РС Гълъбово.

  

   Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                               

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: