РЕШЕНИЕ
№ 17395
гр. София, 29.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БЕТИНА Б. БОШНАКОВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА Ж. КИРОВА
като разгледа докладваното от БЕТИНА Б. БОШНАКОВА Гражданско дело
№ 20231110164610 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба за издаване на заповед за защита от М. П. Г. срещу С. Г. А.,
син на молителката.
В молбата се твърди, че на 24.11.2023 г. около обяд в обитаваното от молителката
жилище, находящо се в гр. София, 1 ответникът й поискал пари, след което започнал да я
бие, да обръща всичко, хвърлил чиния и счупил прозореца на балконската врата.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява
становище по молбата.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на § 30 ПЗР на ЗИДЗЗДН предвижда, че производствата по молби,
искания и жалби, постъпили до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния
ред.
Съгласно легалната дефиниция на понятието „домашно насилие“, установена в
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство, или в интимна връзка.
От служебно изготвената справка в НБДН, находяща се на л. 21 от делото, се
установява, че страните са роднини по права линия – молителката е майка на ответника,
1
поради което ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси
защита – чл. 3, т. 5 ЗЗДН. Налице е твърдение за осъществено от ответника спрямо
молителката физическо насилие. Молбата е депозирана в тримесечния преклузивен срок,
предвиден в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН /в редакция след изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от
2023 г., в сила от 01.08.2023 г./, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд,
поради което се явява допустима.
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /л. 3 и л. 12 от делото/, в която подробно
са описани актовете на домашно насилие, индивидуализирани по време, място, начин на
извършване и авторство на деянието. Същата е обявена от закона за достатъчно
доказателство, когато по делото няма други събрани такива. В случая страните не са
ангажирали други доказателства за авторството и факта на извършване на акта на домашно
насилие по време, място, начин на извършване, както и причинно-следствената връзка
между деянието и настъпилите за пострадалото лице неблагоприятни последици.
Съдът намира, че по делото са събрани достатъчно кореспондиращи помежду си
доказателствени източници, при съвкупния анализ на които може да се изведе обоснован и
категоричен извод за факта на осъществяване на деянието и авторството му. Предвид
установените по делото факти съдът намира, че с поведението си ответникът е осъществил
спрямо молителката актове на физическо насилие, поради което молбата е основателна и
следва да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие. При индивидуализация на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал.
1 ЗЗДН). Съдът намира, че в случая подходящи се явяват мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3
ЗЗДН, като забраната на ответника да доближава молителката следва да бъде на разстояние
не по-малко от 200 метра и за срок от 8 месеца, считано от датата на издаване на заповедта
за защита. Неизпълнението на заповедта за защита ще доведе до прилагането на
предвидените в чл. 21, ал. 3 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в
сила от 01.01.2024 г./ последици. При определяне на мерките съдът отчете тежестта на
актовете на домашно насилие, данните по делото, че случилото се на процесната дата не е
изолирано и инцидентно явление, както и обстоятелството, че страните живеят в отделни
жилища.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила
от 01.01.2024 г./ при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на
извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 лева до 1 000 лв. Съдът, като
съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици от
деянието, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 300,00 лева.
РАЗНОСКИ:
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
съда държавна такса в размер на 25,00 лева (вж. т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС). г. по в. гр. дело № 1523/2017 г. по
описа на СГС/. Право на разноски има молителката, но предвид липсата на претенция за
присъждането им, съдът не дължи произнасяне в тази насока.
ПО ДЕЙСТВИЕТО НА ЗАПОВЕДТА ЗА НЕЗАБАВНА ЗАЩИТА:
2
Съгласно разпоредбата на чл. 19 ЗЗДН, ал. 2 ЗЗДН заповедта за незабавна защита има
действие до издаването на заповед за защита или на отказа на съда, каквато в случая съдът е
приел, че не следва да бъде издадена, поради което заповедта за незабавна защита от
27.11.2023 г. следва да бъде изрично отменена.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита № 359/27.11.2023 г.,
издадена по гр. дело № 64610/2023 г. по описа на СРС, 139 състав, на основание чл. 19 ЗЗДН,
и я ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК.
ИЗДАВА на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН заповед за защита от домашно насилие
срещу С. Г. А., ЕГН: **********, като НАЛАГА следните МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА ОТ
ДОМАШНО НАСИЛИЕ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН С. Г. А., ЕГН: **********, ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на М. П. Г., ЕГН:
**********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН на С. Г. А., ЕГН: **********, ДА
ПРИБЛИЖАВА на разстояние по-малко от 200 метра М. П. Г., ЕГН: **********, за срок от
8 месеца, считано от датата на постановяване на съдебното решение.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН на С. Г. А., ЕГН: **********, ДА
ПРИБЛИЖАВА на разстояние по-малко от 200 метра жилището, което обитава М. П. Г.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. "Левски-В", бл. 16, вх. "А", ет. 1, ап. 1А ,
находящо се на адрес: гр. София, ж.к. "Левски-В", бл. 16, вх. "А", ет. 1, ап. 1А, за срок от 8
месеца, считано от датата на постановяване на съдебното решение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С. Г. А., ЕГН: **********, че неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, като при нарушение на заповедта
полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН С. Г. А., ЕГН: **********, глоба в размер на
300,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН С. Г. А., ЕГН: **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4