Р Е
Ш Е Н
И Е № 311
гр.Сливен, 07.08.2020 г.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Сливенският районен
съд, наказателно отделение, шести състав, в публично съдебно заседание на единадесети
юни през две хиляди и двадесета година в
състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при съдебен секретар
Марияна Семкова. като разгледа докладваното от председателя АНД № 261 по описа
за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано
по повод жалба от “Теленор България, ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощник адв. С.К.
против Наказателно постановление № 0043327 от 30.12.2019 год., издадено от Директор
на Регионална дирекция към главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което
на дружеството-жалбоподател на основание чл. 222а от Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/ е наложена имуществена санкция в размер на 600.00 лева за нарушение на
чл.114, ал.3 от ЗЗП и за нарушение на чл. 230 от ЗЗП е наложена имуществена
санкция в размер на 400.00 лева.
В с.з.дружеството-
жалбоподател, редовно призовано не се представлява.
В с.з. административно -
наказващият орган не се представлява.
Въз основа на събраните по
делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът изведе следната
фактическа обстановка:
На 15.08.2019 г. в Комисията
за защита на потребителите била подадена жалба с вх. № Б-03-792 от Стефан Щ. Щ.,
в която последният посочил, че му е отказана рекламация за детски часовник „MyKi Touch“ закупен на 25.04.2019 год. от магазин на "Теленор
България" ЕАД, както и че желае да му бъде прекратен лизинговият договора,
като му бъдат възстановени платените до моменти суми по такси и лизинг. В
обстоятелствената част на молбата Щ. е посочил и номерата на четирите
рекламации, които е предявил № ********* от 13.05.2019 год., № ********* от
21.05.2019 год., № ********* от 26.06.2019 год. и № ********* от 09.07.2019
год. По повод на цитираната жалба, от служители на Регионална дирекция Бургас
при КЗП, на 23.08.2019 год. била извършена проверка в магазин „Теленор“ ,
находящ се в гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 30. При извършената проверка
служителите на РД Бургас при КЗП– свидетелите М.И. и К.К. установили, че
действително има четири направени рекламации от Щ. за процесния часовник, като
и две жалби от 08.06.2019 год. и 18.07.2019 год.. Проверяващите запознали
търговеца с депозирана до тях жалба н Щ., с която се иска разваляне на договора
и дали възможност зза депозиране на становище по нея. При проверката, служителите
на Дирекцията установили, че действително на 13.05.2019 год., 21.05.2019 год. и
26.06.2019 год. процесното устройство било приемано за ремонт от дружеството
жалбоподател, за което били съставени и протоколи за приемането му. Проверяващите установили, че на 09.07.2019
г, за четвърти пореден път телефонът е бил предаден на ремонт. Тъй
като представител на „Теленор България“ ЕАД им обяснил, че това не са ремонти,
а ъпдейт или обновяване на телефона и това е свързано със софтуера, св. М.И.
направила задължително предписание до търговеца търговското дружество,
ако не удовлетвори претенцията за потребителя за разваляне на договора да
представи становище от независим оторизиран сервиз, за да докаже, че не се
касае за дефект на стоката или несъответствие с договора за покупко-продажба.
Това предписание св. И. направила, позовавайки се на чл. 108 от ЗЗП, съгласно
който несъответствието следва да се докаже от търговеца. С писмено становище от
29.09.2019 год. дружеството-жалбоподател посочило, че процесният часовник е
изпращан и четирите пъти в сервиз „Алтерко“, като това е единственият
оторизиран сервиз в България на продукти с търговска марка „MyKi”. Във връзка с депозираното становище, с
протокол за проверка на документи от 03.09.2019 год. св. И. дала задължително
предписание на дружеството-жалбоподател да намери втори независим сервиз, който
може се намира и в държава от Европейския съюз или да развали договора и
възстанови заплатената сума от потребителя съгласно чл.113, ал.3 от ЗЗП със срок до 19.09.2019 год. На 15.11.2019 г.
търговецът предоставил на служителите на КЗП още един сервизен протокол от
26.09.2019 год., за процесния часовник, в който било отразено, че софтуера е
обновен. Св. И. приела, че е налице извършено нарушение от
страна на жалбоподателя "Теленор България" ЕАД и съставила на
15.11.2019г. акт за установяване на административно нарушение, за това че
търговецът е нарушил нормативните изисквания на чл. 114, ал.3 от ЗКП, защото не
изпълнил задължението си да удовлетвори искане за разваляне на договор и да се
възстанови заплатената от потребителя сума, когато след като е удовлетворил три
рекламации на потребителя, чрез извършване на ремонт на една и съща стока в
рамките на срока на гаранцията по чл.115, е налице следващо несъответствие на
стоката с договор за продажба. В акта било посочено също, че търговецът е
нарушил нормативните изисквания и на чл. 230 от ЗЗП, защото не е изпълнил
задължително предписание на контролен орган за защита на потребителите, при
искане на жалбоподател при три ремонта да му се развали договора и възстанови
заплатената сума. Като дата на нарушението е посочена 20.09.2019 год., денят
следващ крайната дата на срока на направеното предписание – 19.09.2019 год. Въз
основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие
за безспорно установена от събраните по делото гласни доказателства средства.
Установява се и от приложените и приетите в писмени доказателства.
Въз основа на така
приетата фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи :
Жалбата е допустима
– подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана по
същество, обаче жалбата се явява неоснователна.
Относно
нарушението на чл. 114, ал.3 от ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 3
от ЗЗП, / Редакция към ДВ, бр. 99 от 09.12.2005 г/. търговецът
е длъжен да удовлетвори искане за разваляне на договора и да възстанови
заплатената от потребителя сума, когато след като е удовлетворил три рекламации
на потребителя чрез извършване на ремонт на една и съща стока, в рамките на
срока на гаранцията по чл. 115, е налице следваща поява на несъответствие на
стоката с договора за продажба
Съдът намира, че безспорно се установи от
събрания доказателствен материал по делото, че за процесния часовник
са били предявявани три пъти рекламации, които са удовлетворени чрез ремонт, с
номера на сервизните поръчки: № ********* от 13.05.2019 год., № ********* от
21.05.2019 год., № ********* от 26.06.2019 год. и № ********* от 09.07.2019
год. На 09.07.2019 г, за четвърти
пореден път телефонът е бил предаден на ремонт с номер на сервизната поръчка - № *********. Действително,
искането за разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума не е
направено пряко към търговеца. Това е сторено с жалбата от
19.08.2019 год. до Председателя на КЗП, с която Щ. е поискал да се развали
договора и да му бъдат възстановени платените от него до момента суми по такси
и лизинг Именно поради това обаче на
търговеца е дадена възможност да изрази становище по него. На търговеца са били дадени задължителни предписания, ако не
удовлетвори претенцията на потребителя за разваляне на договора да представи становище
от независим оторизиран сервиз , за да докаже, че не се касае за дефект на
стоката или несъответствие с договора за покупко-продажба. По делото се
установи безспорно и не се спори между страните, че искането на потребителя за
разваляне на договора и възстановяване на заплатените до момента суми не е
удовлетворено.
Съдът не споделя
възражението на дружеството жалбоподател, че не е извършител на нарушението,
тъй като в конкретния случай не е сключен договор за покупко-продажба, а
договор за лизинг. Договорът за лизинг от една страна по своята същност
представлява договор за продажба на движима вещ на изплащане и в този смисъл
този вид договор не изключва приложимостта на правилата за продажбата и
съответно дружеството – жалбоподател има качеството на „продавач“, а от друга
страна в гаранционната карта, неразделна част от договора за лизинг подробно е
обяснено, че при проблем с устройството потребителят може да се възползва от
правата си по чл.114, ал.3 от ЗЗП. Следователно, търговецът е поел задължение
да отстрани повредите в процесното устройство, за което е изготвил и
гаранционната карта, макар все още да е собственик на вещта
Съдът не споделя и другото възражение
на дружеството-жалбоподател, че ремонт на процесния телефон е извършван само
два пъти – на 13.05.2019 год. и 09.07.2019 год. Същевременно, в становището от
29.08.2019 год. до КЗП, към което препраща в жалбата си процесуалния
представител на дружеството жалбоподател, е посочено, че само при една от
рекламациите е извършван ремонт, а при останалите рекламации не са установени
проблеми с часовника, а са извършвани тестове и актуализации на софтуера, които
не представляват ремонт., а имат за цел
оптимизиране на устройството с цел по - качественото му функциониране Съдът не
приема доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, тъй като намира
че същите са неоснователни. От събраните по делото гласни и писмени
доказателства безспорно се установи, че за процесната вещ са били предявявани четири
пъти рекламации, които са удовлетворени чрез ремонт, с номера на сервизните
поръчки: № ********* от 13.05.2019 год., № ********* от 21.05.2019 год., №
********* от 26.06.2019 год. и № ********* от 09.07.2019 год. и № ********* от 09.07.2019
г. Възражението на жалбоподателя, че се касае в случая за обновяване
на софтуера на което не следвало да се приема като ремонт на стоката, съобразно
дефиницията за „ремонт", е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 4
от ЗЗП,
поправка или ремонт на потребителска стока е привеждането й в съответствие с
договора за продажбата й, когато има несъответствие между тях. Следователно в
цитираната разпоредба законодателят не е предвидил разграничение за вида на
поправката или ремонта, т.е. дали става дума за софтуерен или друг проблем.
След като на четири пъти са били приемани направените рекламации на потребителя
за това, че процесният часовник не работи (независимо от причините) и същите са
били удовлетворявани от търговеца, т.е. е било несъответствие на стоката с
договора за продажба. И търговецът е следвало да удовлетвори искането за разваляне на договора
и да възстанови заплатената от потребителя сума, като видно от дата на сключване
на договора за лизинг – 25.04.2019 год. това е станало в срока на гаранцията по
чл. 115.
Относно възражението за
липсва на посочване на дата и място на извършване на нарушението, съдът не
споделя и това възражение на дружеството жалбоподател. В процесните АУАН и НП
ясно е посочена датата на извършване и на двете нарушения, за които
жалбоподателят е санкциониран – 20.09.2019 год. При
нарушения, изразяващи се в бездействие датата на извършване на нарушението
следва да се счита датата, следваща крайния срок за изпълнение на задължението.
Тази дата изрично е посочена още с акта за установяване на съответното
нарушение – и това е 20.09.2019 год., тъй като до крайният срок за изпълнение
на предписанието на служителите на КЗП е била 19.09.2019 год. Относно мястото на извършване на нарушението, същото е
ясно изводимо от обстоятелствената част на НП. Това е мястото, където
търговецът е дължал изпълнение, а именно гр.Сливен. Това е обектът, в
който е предявена рекламацията, извършена е проверка от контролните органи и в
който именно е следвало да бъде възстановена заплатената на закупения часовник
сума.
Относно възражението, че
липсва конкретика при описание на нарушението съдът намира, че в разглеждания
случай правото на нарушителя да узнае за какво нарушение му е съставен акта и
да отстоява своята теза срещу това твърдение, не е нарушено. Вмененото на
дружеството нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинено и срещу какво да се защитава.
Предвид изложеното съдът
намира, че дружеството жалбоподател е извършило вмененото му нарушение по чл.
114, ал.3 от ЗЗП, поради което и правилно е ангажирана административно
наказателна отговорност по чл. 222а
от ЗЗП и
следва да понесе наложената му имуществена санкция.
Относно
нарушението на чл. 230 от ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.
230 от ЗЗП /Редакция към ДВ, бр. 99 от 09.12.2005 г/.: За неизпълнение на задължително предписание на
контролен орган за защита на потребителите за отстраняване на несъответствия и
нарушения на закона, извън случаите по чл. 215, на
виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица -
имуществена санкция, в размер от 200 до 1000 лв.
Установи се по безспорен
начин в производството, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило в указания
срок – 19.09.2019 год. задължителното предписание на контролния орган при
искане на жалбоподател при три ремонта да му се развали договора и възсатонви
заплатената сума. Изтъкнатото
по-горе относно мястото и датата на нарушението съдът намира за релевантно и
нарушението на чл. 230 от ЗЗП. На дружеството –жалбоподател е била предоставена
възможност да докаже, че не се касае за дефект на стоката или несъответствие с
договора, но такова доказване не е извършено. Ето защо съдът намира, че
правилно дружеството е санкционирано за нарушение на чл. 230 от ЗЗП.
Съдът не констатира нарушения на процедурата, както
при съставяне на акта, така и при издаване на НП. И съставеният акт и
издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН.
При определяне размера на наказанията при двете
нарушения административнонаказващият орган е определил такъв под средния.
Доколкото съдът не констатира смекчаващи отговорността обстоятелства, намира че
наказващият орган правилно е определил размера на имуществената санкция за
всяка едно от двете нарушения. Размерът на наложените наказания
на жалбоподателя отговаря в пълна степен на допуснатите нарушения.
Съдебният
състав намира, че процесното нарушение не може да се характеризира и като
маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, с
оглед характера и значимостта на обществените отношения, които се засягат с
осъществяването му. Освен това същото е типично за вида си и по никакъв начин
не може да се определи като такова с по-малка обществена опасност.
Ето защо съдът намира, че следва да
потвърди атакуваното НП като законосъобразно и обосновано.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 0043327 от 30.12.2019 год., издадено от Директор на Регионална
дирекция към главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “Теленор
България, ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 222а от Закона за защита на
потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 600.00 лева за
нарушение на чл.114, ал.3 от ЗЗП и за нарушение на чл. 230 от ЗЗП е наложена имуществена
санкция в размер на 400.00 лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: