Решение по дело №2127/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1147
Дата: 14 октомври 2019 г.
Съдия: Светлана Иванова Изева
Дело: 20195300502127
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 1147

 

гр.Пловдив,14.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в закрито заседание на четиринадесети октомври,през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                      ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                          ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА

 

като разгледа  докладваното от председателя гр.д.№ 2127/19Г.По описа на ПдОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производство по реда на чл.435,ал.1 и сл.от ГПК.

Образувано е по жалба вх.№  26822/12.09.19г.по описа на ПдОС,подадена от Н.Р.С.,ЕГН-**********,*** против разпореждане от 10.07.19г.на ЧСИ П.Илиев,рег.№ 821 на КЧСИ и район на действие ПдОС,постановено по изп.д.№ 2608/17г.,с което е приключено производството по изпълнителното дело,образувано срещу длъжника К.Й.В. на осн.чл.433,ал.2 от ГПК.

В жалбата се поддържа,че разпореждането за приключване на изпълнителното производство е незаконосъобразно,тъй като по изпълнителното дело има непогасен дълг в размер на 600лв.,съставляващи разноски за адв.възнаграждение за адв.В.С. на осн.чл.10,т.2 от НМРАВ № 1/04г.Иска се от съда да отмени атакуваното разпореждане и да укаже на ЧСИ да продължи изпълнението за събиране на дължимото адв.възнаграждение.Претендират се разноски за настоящото производство.

В хода на администриране на жалбата е постъпила жалба-допълнение от същия жалбоподател с вх.№43590/26.07.19г.по описа на ЧСИ П.Илиев,с която се обжалват разноските по изпълнението за адв.възнаграждение извън събраните вече 200лв.за образуване на изп.дело,по които разноски ЧСИ не се бил произнесъл с постановление.

Длъжникът К.Й.В.,ЕГН-********** *** изразява становище за неоснователност на жалбата и допълнението към нея по съображения,изложени в писмени възражения.

Съдебният изпълнител е дал  писмени мотиви по допустимостта на обжалваното действие,като счита за недопустима жалбата-допълнение,с която се атакуват разноските за адв.възнаграждение,а в останалата й част-досежно приключването на изпълнителното производство,намира същата за неоснователна по  изложените в мотивите съображения.

По допустимостта на жалбите съдът намира,че жалбата против разпореждането за приключване на изп.дело е подадена в срок от  легитимирана да атакува това действие на ЧСИ страна,поради което е допустима.

Жалбата-допълнение обаче,с която се иска произнасяне по разноските в изп.производство за адв.възнаграждение за адв.С.,е недопустима.Съгласно чл.435,ал.1 от ГПК взискателят има право да обжалва изчерпателно изброените в цитираната разпоредба действия на съдебния изпълнител,които са лимитативно посочени и сред тях не фигурира  обжалване на разноските по изпълнението.Това право е дадено само на длъжника-чл.435,ал.2,т.7 от ГПК.Ето защо  жалбата-допълнение следва да се остави без разглеждане като недопустима.

Разгледана по същество,жалбата против разпореждането на ЧСИ за приключване на изп.дело е неоснователна по следните съображения:

Делото е образувано по молба на взискателя Н.Р.С. по изп.лист от 20.11.17г.на ПдРС против длъжника К.Й.В..С молбата за образуване на изп.дело взискателят е представил пълномощно за адв.Г.М. и ДПЗС за образуване на изп.производство в размер на 200лв.С ПДИ длъжникът е уведомен за разноските за адв.възнаграждение и впоследствие сумата от 200лв.е събрана по изп.дело.

С разпореждане от 12.01.18г.ЧСИ е спрял изпълнителното производство на осн.чл.420,ал.1 от ГПК по молба на длъжника.

На  20.03.18г.,докато изп.дело е спряно,постъпва молба от  взискателя,с която оттегля пълномощията си по отношение на адв.М.С молба от същата дата от адв.В.С. се представят  пълномощно и  договор за правна  защита и съдействие.От ДПЗС е видно,че за процесуално представителство пред ЧСИ  по изп.дело на взискателя С. е договорено и платено в брой на адв.С. адв.възнаграждение в размер на  600лв.Не е заявена обаче   претенция за заплащането им.

На 17.09.18г.производството по изп.дело е възобновено по молба на взискателя,който иска предприемане на действия по принудително изпълнение,като отново не се претендира адв.възнаграждение.Междувременно длъжникът е започнал доброволно погасяване на  дълга още докато производството по изп.дело е спряно.С молба от 09.07.19г. длъжникът е поискал прекратяване на изп.дело,тъй като  дължимата сума е платена изцяло от него.С молба от 10.07.19г.адв.С. моли  с оглед на постъпилите суми за окончателно изплащане на дълга да се вдигнат всички наложени обезпечения по делото преди влизане в сила на  разпореждането за приключване на делото.Отново не са претендирани разноските за адв.възнаграждение извън  вече платените 200лв.за образуване на изп.дело.Молбата е уважена и с атакуваното разпореждане от 10.07.19г. ЧСИ е приключил изпълнителното производство на осн.чл.433,ал.2 от ГПК.

След постановяването на  това разпореждане и преди влизането му в сила постъпват: нова молба от адв.С. като пълномощник на взискателя,с която заявява,че оттегля молбата си от 10.07.19г.,като изпълнителните действия следвало да продължат до пълното събиране на дълга и молба против приключването на изп.дело поради несъбиране на допълнителното адв.възнаграждение за адв.С.,както и жалба до ПдОС в случай,че ЧСИ не уважи предната молба.

Към момента на  издаване на атакуваното разпореждане съдебният изпълнител е удовлетворил изцяло кредитора и настоящ жалбоподател,включително и като е събрал претендираните разноски по изпълнението в размер на 200лв.за образуване на изп.дело.Молба,с която се претендират от взискателя допълнителни разноски за адв.възнаграждение за адв.С. на осн.чл.10,т.2 от НМРАВ,е постъпила след постановяване на разпореждането за приключване на делото и преди влизането му в сила,в срока за обжалването му.Преди това са представени  пълномощно и ДПЗС за същия адвокат,но не са претендирани  разноски,включително и  с молбата от 10.07.19г.относно приключването на изп.дело.Ето защо настоящата инстанция счита,че в срока за обжалване-след постановяване на разпореждането за приключване на делото и преди влизането му в сила,макар самото разпореждане да не е стабилизирано,не могат да се присъединяват за събирания вземания (от същия или друг кредитор),без значение какъв е произхода на тези вземания.Действително в изпълнителният процес не е уреден конкретен момент,до който могат да се претендират разноски за адв.възнаграждение,но това не означава,че такива могат да се претендират и след постановяването на акта за приключване на изп.производство.Крайният момент за претендирането им следва да е постановяването на  акта,с който се прекратява/приключва изп.дело.

Безспорно в случая не е настъпило никое от предвидените в чл.433,ал.1 от ГПК основания за прекратяване на изп.производство.Именно затова и същото е приключило не на основание цитираната разпоредба с постановление за прекратяване,а на осн.чл.433,ал.2 от ГПК с разпореждане за приключване поради изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.Разпоредбата има предвид разноските,заявени до постановяване на акта за приключване на изп.производство.

Дори и да са действително направени,претендираните разноски за адв.възнаграждение  вече не могат да бъдат събрани принудително в изпълнителното производство,по което вече е постановен  акт за приключване на производството.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна и като такава същата следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на делото на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски за настоящото производство.

Водим от горното,съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба-допълнение вх.№43590/26.07.19г.по описа на ЧСИ П.Илиев,рег.№ 821,подадена от  Н.Р.С. против разноските по изп.дело № 2608/17г.,като недопустима.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалба вх.№  26822/12.09.19г.по описа на ПдОС,подадена от Н.Р.С.,ЕГН-**********,*** против разпореждане от 10.07.19г.на ЧСИ П.Илиев,рег.№ 821 на КЧСИ и район на действие ПдОС,постановено по изп.д.№ 2608/17г.,с което е приключено производството по изпълнителното дело,образувано срещу длъжника К.Й.В.,на осн.чл.433,ал.2 от ГПК.

Решението в частта му,с която е оставена без разглеждане жалбата има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред ПдАС в едноседмичен срок от съобщаването на страните.

В останалата му част решението е окончателно.

 

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: