Р
А З П
О Р Е
Ж Д А
Н Е № 413
гр.Кюстендил, 17.03.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на десети март през две хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 51 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е образувано по искане с правно основание
чл.276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС на И.Й.П. към момента в затвора – гр. Бобов дол,
против началника на затвора – гр.Бобов дол и длъжностното лице – инспектор
„Социални дейности и възпитателна работа“ на 4-та група Р.Д.М.. Молителят
твърди, че като лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“ има право да
работи и
е подавал многобройни молби за възлагане на работа, които не са
удовлетворявани от посочените ответници по неясни причини, а е предоставяна
работа на други лишени от свобода, включително такива, на които са били
налагани дисциплинарни наказания. С
горното счита, че е нарушена забраната по чл.3 от ЗИНЗС, а именно действията и
бездействията на ответниците във връзка с правото му на работа са в противоречие
с разпоредбите на чл.163 и сл. от ППЗИНЗС, създават неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и уронват човешкото му
достойнство. Прави искане от съда да разпореди прекратяване на действията и
бездействията на ответниците, възпрепятстващи възможността му да упражнява
правото си на труд в периода след м. юни 2019г., изразяващи се в откази за
предоставяне на работа.
В съдебното производство предявеното искане се поддържа от молителя,
който счита, че са налице предпоставките
за издаване на разпореждане по чл.280, ал.2, т.2 от ЗИНЗС.
Ответникът – началникът на Затвора – гр.Бобов дол, чрез процесуалния си
представител старши юрисконсулт Е. г.,изразява становище за неоснователност на
искането. Поддържа се, че ищецът не е доказал незаконосъобразни действия и
бездействия на длъжностни лица при затвора - гр. Бобов дол, във връзка с
осигуряване правото му на работа.
Твърденията са, че законодателят е предвидил право на труд за лишените
от свобода, но с оглед разпоредбата на чл.77 от ЗИНЗС това право се
удовлетворява по възможност, т.е. не съществува задължение за администрацията
на затвора безусловно да гарантира упражняването на това право. Счита се, че в
случая не е допуснато нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, респ. че липсват основания за издаване на разпореждане по
чл.280, ал.2, т.2 от ЗИНЗС, тъй като молителят е извършил дисциплинарно
нарушение и оценката му по чл. 55, ал.2 от ЗИНЗС сочи на
повишен риск от рецидив /закононарушения/ в поведението му, които
съставляват критерии за преценка във връзка с правото на труд по
см. на чл. 166, ал.1 от ППЗИНЗС. Претендира се отхвърляне на искането като
неоснователно.
Ответникът - инспектор „Социални дейности и възпитателна работа“ на
4-та група, не изразява становище по искането.
Съдът, като извърши преценка на доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Молителят И.Й.П. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, наложено му с присъда по НОХД № 9412/2016г. на Районен съд – София за престъпление по чл.198, ал.3 вр. с ал.1 от НК. Същият е постъпил в Затвора - гр.Бобов дол на 31.07.2018г., като изтърпява наказанието при първоначален режим „строг“.
По време на пребиваването му в затвора П. е упражнявал трудова дейност, както следва: със заповед № 235 от 19.10.2018г. на началника на затвора е назначен на работа при усл. на чл.80, ал.1, т.5 от ЗИНЗС и чл.175 от ППЗИНЗС /доброволен труд/ като общ строителен работник; със заповед № 13/23.01.2019г. на началника на затвора е назначен като общ строителен работник на обект на фирма „****“ ЕООД към затвора – Бобов дол, считано от 02.01.2019г. като във връзка с постъпила молба /декларация/ от 15.03.2019г., същият е освободен от работа със заповед № 65/18.03.2019г.; със заповед № 47/21.03.2019г. на началника на затвора на искателя е възложено да изпълнява функции на общ строителен работник, считано от 25.03.2019г. при условията на доброволен труд и след отпадане на необходимостта, същият е освободен от работа със заповед № 115/01.07.2019г. Видно от приложената по делото справка на инспектор ТРЗ, от м. юли 2019г., П. не работи /вж.л. 15 от делото/.
В периода, считано от м. юли 2019г., лишеният от свобода И.П. подава молби за предоставяне на работа чрез инспектор СДВР до началника на затвора, както следва: молба от 09.08.2019г. за назначаване на работа като общ работник в служебен стол; молба от 18.07.2019г. за назначаване на работа като чистач; молба от 16.08.2019г. за назначаване на работа като общ работник в затворническата столова; молба от 21.10.2019г. за назначаване на работа като чистач на I група; молба от 23.08.2019г. за назначаване като библиотекар /клисар/; молба от 12.11.2019г. за назначаване на работа като чистач към училището при условията на доброволен труд; молба от 22.11.2019г. за назначаване на работа като чистач на цеха за опаковъчни торбички; молба от 10.12.2019г. за назначаване на работа като чистач в 4-та група. На молбите липсва становище на ИСДВР на 4-та група.
Депозираните молби на П. са разгледани на заседания на Комисията по чл.35 от ППЗИНЗС по разпределение на лишените от свобода, като са приети решения за отхвърлянето им, както следва: с решение по Протокол № 35/15.08.2019г., молбата е отхвърлена по съображения за това, че лицето е освободено от работа поради подадена декларация за отказ от работа; с решение по Протокол № 36/22.08.2019г., молбата е отхвърлена по съображения за това, че лицето е освободено от строителна бригада по негово искане; с решение по Протокол № 37/29.08.2019г., молбата е отхвърлена по съображения за това, че лицето е освободено от строителна бригада по негово искане; с решение по Протокол № 45/24.10.2019г., молбата е отхвърлена по съображения за това, че лицето е наказано; с решение по Протокол № 49/21.11.2019г., молбата е отхвърлена по съображения за това, че лицето е наказано; с решение по Протокол № 50/28.11.2019г., молбата е отхвърлена по съображения за това, че лицето е наказано; с решение по Протокол № 53/19.12.2019г., молбата е отхвърлена по съображения за това, че лицето е наказано.
По делото са представени: заповед № 399/27.06.2019г. на началника на затвора, с която на И.П. е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.2, т.5 вр. с ал.1 от ЗИНЗС, извършено на 24.06.2019г., която заповед е влязла в сила /вж. признанието на П. в с.з. на 10.03.2019г./; текущ доклад от 03.04.2019г., ведно с план на присъдата, изготвени от ИСДВР ответникът М., видно от които е направена ревизия на оценката на риска от рецидив на П., като същата е завишена от 51точки на 58 точки и остава в границата на средния риск. Констатациите на инспектора са за липса на постигнати трайни положителни резултати и за регрес в зоните на адаптация, общуването в средата и отношението към трудовата дейност.
Като доказателство е приложена докладна записка от ИСДВР ответника М. от 18.09.2019г. до началника на затвора, в която се съдържат данни във връзка с подадената от П. молба за работа като дежурен кухня, за заемането на която работа се изисква здравна книжка, каквато П. не притежава, тъй като не е заплатил такса за изследвания за издаването ѝ.
По делото са представени писма от ОП-Кюстендил с изх. № 1760/03.10.2019г. и от инспектората на МП с изх. № 94-И-239/15.11.2019г., изготвени във връзка с подадени от П. жалби, вкл. по повод отказите за работа. В цитираните писма има констатации от извършените проверки за липса на нарушения от администрацията на затвора.
Анализът на приложените от страните доказателства и на предпоставките по чл.276 и сл. от ЗИНЗС обосновава изводи за процесуална допустимост на искането, което преценено по същество се приема за неоснователно. Съображенията са следните:
Лишеното от свобода лице И.П. е предявил искане от съда да издаде разпореждане за прекратяване на действия и бездействия на началника на затвора – гр.Бобов дол и на инспектор СДВР, изразяващи се в откази за предоставяне на работа. Твърди се, че е подавал многобройни молби, които в периода след м. юли 2019г. неоснователно са оставени без уважение. Горните откази молителят счита за фактически действия и бездействия, с които се нарушава забраната по чл.3 от ЗИНЗС – поведение, което е дискриминационно и унижаващо достойнството му. За да се предизвика разпоредената с правната норма на чл.280, ал.2, т.2 вр. с чл.276, ал.1,т.1 от ЗИНЗС последица - прекратяване на фактически действия и бездействия, е необходимо същите да представляват нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗН. Разпоредбата в ал.1, въвежда забрана за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение спрямо осъдените лица, а в ал.2 се съдържа примерно изброяване на възможни проявления на нарушения на забраната. От друга страна в ал.2 на чл.276 от ЗИНЗС е предвидено, че липсата на изрично формулирано в нормативен акт задължение за извършване на фактически действия не е пречка искането по ал.1 да бъде уважено, за да се прекрати нарушението на чл.3.
В контекста на приложимото право и от анализа на събраните доказателства съдът счита, че не са налице действия и бездействия на ответниците, нарушаващи забраната за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал.5 вр. с чл.163, ал.2 от ППЗИНЗС за включване на подсъдимите в трудова дейност се изисква изрично писмено изявено желание, обективирано в заявление за кандидатстване за работа, подадено до началника на затвора чрез инспектора по социални дейности и възпитателна работа, който дава мотивирано писмено становище. Регламентираната процедура във връзка с правото на труд на лишените от свобода предвижда и участие на комисията по чл.35 от ППЗИНС, която разпределя кандидатите по обекти като преценява оценката по чл.55, ал.2 от ЗИНЗС или предложението на ИСДВР, а за назначаването на работа, началникът на затвора издава писмена заповед /арг. чл.165, ал.1 вр. с чл.166, ал.1 и ал.2 от ППЗИНЗС/. От изложеното е видно, че липсват правомощия на ответника М. в качеството му на ИСДВР да осигури трудовата заетост на искателя, респ. да назначи същия на работа, като функциите му са ограничени само до изготвяне на становище или предложение, а назначаването на работа е правомощие на началника на затвора.
От горното следва, че правомощията на задължените субекти не изискват издаване на индивидуални административни актове, а съставляват фактически действия и бездействия по см. на чл.276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, а именно: действия и бездействия на началника на затвора във връзка с възможността на искателя П. да упражни правото си на труд, изразяващи се в откази да назначи същия на работа, за която е кандидатствал с подадените молби и съответно действия и бездействия на инспектора СДВР във връзка с възможността на искателя П. да упражни правото си на труд, изразяващи се в откази за становища и предложения по подадените заявления за кандидатстване за работа. Преценката на процесните фактически действия и бездействия за съответствие със закона, вкл. във връзка със забраната по чл.3 от ЗИНЗС, обосновава изводи за законосъобразност на същите, респ. за неоснователност на искането за прекратяването им. Релевираното поведение на ответниците, съставляващо непредоставяне на подходяща работа, не е незаконосъобразно поради следното:
Полагането на труд, е право на лишените от свобода, установено с нормата на чл.77, ал.1 от ЗИНЗС. С разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗИНЗС се предвижда, че участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхната ресоциализация, а според ал. 2 – работата, която трябва да изпълнява лишеният от свобода, се определя от администрацията съобразно съществуващите възможности, като се вземат предвид възрастта, полът, здравословното му състояние и работоспособност, изискванията на сигурността, професионалната квалификация и предпочитанията му, т.е. на правото на труд не съответства задължение за администрацията непременно да осигури работа на лишения от свобода. Следва, че изпълнението на горното задължение не е безусловно, а зависи от обстоятелства и предпоставки, които са от обективен и субективен характер. Обективни са съществуващите възможности за работа, вкл. вида и тежестта на трудовата дейност, откритите работни места и условията на труд. Субективни са останалите критерии по чл.172, ал.2 от ЗИНЗС, както и преценката на администрацията чрез комисията по чл.35 от ППЗИНЗС.
Както се посочи, целта на полагането на труд от лишените от свобода е тяхното превъзпитание и ресоциализация /арг. чл. 163 от ППЗИНЗС/. Според чл. 164, ал.1 от ППЗИНЗС възможностите за участие в трудова дейност се определят от администрацията на затвора или затворническото общежитие в рамките на разкритите работни места в ДП „Фонд затворно дело“ и в обслужващата и комунално-битова дейност на затворническите заведения, като в ал. 7 /нова/ изрично се посочва, че приоритетно се разглеждат заявленията за работа на лишени от свобода, които спазват реда и дисциплината и са с доказани трудови качества. Процедурата по обявяване на работните места, кандидатстването за заемане на същите и за избор на кандидатите е надлежно уредена в чл.164, ал.2 – ал.7 от ППЗИНЗС, а в ал.3 изрично се сочи, че включването на лишените от свобода в трудова дейност се извършва след оценката на риска. Последният е задължителен критерий за преценка и формиране на решение на комисията по чл.35 от ППЗИНЗС, която разпределя лишените от свобода по работни обекти. В този смисъл е и нормата на чл.166, ал.1 от ППЗИНЗС, според която решенията на комисията се вземат въз основа на оценката по чл.55, ал.2 от ЗИНЗС при първоначално назначаване на новопостъпилите или по предложение на съответния инспектор социални дейности и възпитателна работа.
В контекста на изложеното и предвид събраните доказателства и конкретно влязлата в сила заповед за налагане на дисциплинарно наказание на И.П. се доказва неправомерно поведение на същия, нарушаващо установена дисциплина. По аргумент от чл.164, ал.7 от ППЗИНЗС, неспазването на реда и дисциплината от лишените от свобода е основание същите да бъдат спрени /изключени/ от трудова дейност. Именно с наложеното наказание са мотивирани част от отказите в решенията на комисията по чл.35 от ППЗИНЗС във връзка с заявленията за назначаването на работа на молителя П.. Очевидно инспекторът СДВР и началникът на затвора, последният като оправомощен орган по чл. 166, ал.2 от ППЗИНЗС, са се съобразили със становището на комисията, отказвайки да направи предложение и съответно да назначи лишения от свобода на работа. Оспореното поведение е законосъобразно.
От друга страна, извършеното дисциплинарно нарушение, както и другите обстоятелства по чл. 55, ал.2 от ЗИНЗС са обосновали изготвената оценка, включително констатациите за повишен риск от рецидив /закононарушения/. Последният е задължителен критерий при преценката на комисията по чл.35 от ППЗИНЗС за включването на лишените от свобода в трудова дейност по чл. 164, ал.3 от ППЗИНС. Както се посочи, съгласно чл.164, ал.7 от ППЗИНЗС, комисията разглежда приоритетно заявленията на лишените от свобода, които спазват реда и дисциплината. От анализа на събраните доказателства в контекста на цитираните нормативни разпоредби, се установява, че бездействието на администрацията в лицето на двамата ответници за осигуряване възможността на искателя да упражни правото си на труд, през периода след м. юли 2019г., е законосъобразно. Видно от изготвените текущ доклад и план на присъдата, П. не е претърпял трайно положителна промяна, а в поведението му е настъпил регрес, което е негативен показател в оценката на риска и при подреждането, респ. уважаването на заявленията за работа.
Извън горното, от представените заявления за работа се установява, че П. кандидатства за длъжности от обслужващата и комунално-битова дейност, за заемането на които според правилото по чл.164, ал.7 от ППЗИНЗС, приоритетно се разглеждат заявленията на лишените от свобода, които спазват реда и дисциплината и са с доказани трудови качества. В случая, от доказателствата по делото е видно, че П. не е представил здравна книжка, необходима за заемането на длъжността „дежурен по кухня“, както и че на 15.03.2019г. е подал молба за отказ от работа като строителен работник без да сочи основателни причини за това. Горното сочи на изводи за несъответствие с изискванията за длъжността и за липса на трудови качества. В този смисъл са мотивите на комисията по чл.35 от ППЗИНЗС в част от приетите решения, с които отказва да уважи заявленията за работа на молителя. Същите са съобразени и от ответниците във връзка с процесните откази.
Следователно, преценката на администрацията на съществуващите възможности за работа, индивидуалните качества и поведение на искателя, е правилна с оглед критериите по чл.163 и сл. от ППЗИНЗС, а обратните доводи са неоснователни. По делото последният не доказа и твърденията си за назначаване на работа на лишени от свобода, които не отговарят на законовите изисквания, т.е. различно третиране по субективна преценка. Следва, че оспорените действия и бездействия на ответниците във връзка с правото на П. на подходяща работа, са законосъобразни. Изводите са за недоказаност на поведение на длъжностните лица от затвора – Бобов дол, което да нарушава забраната по чл.3 от ЗИНЗС, респ. за неоснователност на предявеното искане. Дължимо е разпореждане за отхвърляне на искането по чл.276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС.
Независимо от изхода по делото, съдът ще осъди искателя да заплати държавна такса по искането в размер на 10,00лв. Представените по делото доказателства относно паричните трансфери по сметката на лицето, а именно справката на л. 61, установяват, че същото има приходи от заплати, които му позволяват да внесе без затруднения дължимата държавна такса. Визираните данни не доказват предпоставките по чл.83, ал.2 от ГПК вр. с чл.144 от АПК за освобождаване от държавна такса и такава е дължима.
Предвид изложеното, съдът
Р А
З П О
Р Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ искането на И.Й.П. към момента в затвора – гр. Бобов дол,
ЕГН **********, с правно основание чл.276, ал.1,т.1 от ЗИНЗС, за
прекратяване на действия и бездействия на длъжностни лица от
администрацията на затвора в гр. Бобов дол - началника на затвора и инспектора
„Социални дейности и възпитателна работа“ на 4-та група Р.Д.М., възпрепятстващи
възможността на искателя да упражнява правото си на труд в периода след м. юни
2019г., изразяващи се в откази за предоставяне на работа.
ОСЪЖДА И.Й.П. към момента в затвора –
гр. Бобов дол, ЕГН ********** да заплати
държавна такса в размер на 10,00лв. по сметката на Административен съд –
Кюстендил.
Разпореждането подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд- Кюстендил в тридневен срок от съобщаването му.
Разпореждането да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: