Решение по дело №375/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260020
Дата: 9 октомври 2020 г.
Съдия: Станислав Петров Георгиев
Дело: 20205000500375
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 260 020

 

 

гр. Пловдив, 09.10.2020 г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІ граждански състав, в открито заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

                                                                                              СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

 

при участието на секретаря АННА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 375/2020 г., намира за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 3040/05.03.2020 г. от И.В.Д. ЕГН **********, С.В.Д. ЕГН **********, И.Г.Е. ЕГН ********** и В.Г.Е. ЕГН ********** против решение № 35/29.01.2020 г., постановено по г. д. № 53/2019г. по описа на ОС – С.З., с което са отхвърлени исковете им за осъждане на ЗАД „О… – З.“ АД – С., ЕИК ********* да заплати на всеки по 50 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на техния дядо С. В. Д., в резултат на пътно транспортно произшествие, настъпило на 26.06.2016 г., ведно с обезщетение за забавено плащане от 08.11.2016 г. до окончателното изплащане.

 Жалбоподателите молят съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да уважи предявените искове. Претендират разноски.

Ответникът счита, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.

ДСП – Казанлък не е взела становище по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Искове с правна квалификация чл. 432 във връзка с чл. 493 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Предявени от И.В.Д. ЕГН **********, С.В.Д. ЕГН ********** ***, И.Г.Е. ЕГН ********** и В.Г.Е. ЕГН ********** *** против ЗАД „О… – З.“ АД – С., ЕИК *********, с адрес: гр. С., ул. „С. С.”, № …, ет. ….

Ищците молят съда да постанови решение с което да осъди ответника да им заплати сумата от по 50 000.00 лева на всеки, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на техния дядо С. В. Д., в резултат на пътно транспортно произшествие, настъпило на 26.06.2016 г., ведно с обезщетение за забавено плащане от 08.11.2016 г. до окончателното изплащане. Претендират разноски.

Ответникът не признава исковете. Претендира разноски.

Не се спори между страните, че С. В. Д. е дядо на ищците. Това обстоятелство се доказва и от представените писмени доказателства.

Не се спори, че С. В. Д. е загинал при ПТП, настъпило на 26.06.2016 г., причинено от С. Б. Г. при управлението на лек автомобил „Б…”, с per. № …, за което е осъден с влязла в сила присъда № 8/13.02.2017 г., постановено по НОХД № 3/2017 г. по описа на ОС – С.З.. Това обстоятелство се доказва от приложеното наказателно дело.

Няма спор, че за лек автомобил „Б…”, с per. № … е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по договор, сключен с ответника.

 Няма спор, че ищците са поискали от ответника заплащане на обезщетение по този договор и такова е било отказано.

Съгласно т. ІІІ.2. от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на ВС, кръгът на лицата, което имат право на неимуществени вреди се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини, като низходящите, възходящите и съпруга.

В мотивите на Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС е изяснено, че право на неимуществени вреди имат и лица извън посочените в т. ІІІ.2. от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на ВС, когато между тях и загиналото лице са били създадени отношения, сходни с тези, посочени в цитираната точка: низходящите, възходящите и съпруга.

Съгласно т. 1 от ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г., постановено по т. д. № 1/2016 г. на ОСГТНК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.051961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

Според показанията на разпитаните свидетели, между ищците и техния дядо е имало добри отношения, събирали се по празници, лятото били при него, той ги посещавал, ходели на екскурзии, помагали му при отглеждане на животни и други къщни дейности, прекарвали много време заедно, независимо, че живеели в различни населени места. От тези установени факти за отношенията между ищците и техния дядо е видно, че е налице нормална житейска ситуация на контакти между близки роднини на обич и привързаност. Загубата на дядо е тъжно събитие в живота на всяко дете и неминуемо води до причиняването на негативни емоции.

Но не може да бъде направен извод за наличието на особено близка връзка или емоционална взаимозависимост, която да е трайна и дълбока по смисъла на цитираните по-горе тълкувателни актове и да е различна от обичайната.

В този смисъл са и заключенията на психиатричните експертизи на всеки един от ищците.

Следователно ищците не са материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния дядо.

Ето защо така предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за въззивното производство. Същият претендира такива в размер на 5 040.00 лева с ДДС, съобразно представените платежни документи. Жалбоподателите правят възражение за прекомерност Това възражение е неоснователно. При общ размер на исковете от 200 000.00 лева, минималното възнаграждение за един адвокат, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 5 530.00 лева. Следователно на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 5 040.00 лева, както са поискани.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р       Е      Ш       И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 35/29.01.2020 г., постановено по г. д. № 53/2019г. по описа на ОС – С.З..

ОСЪЖДА И.В.Д. ЕГН **********, С.В.Д. ЕГН ********** ***, И.Г.Е. ЕГН ********** и В.Г.Е. ЕГН ********** *** да заплатят на ЗАД „О… – З.“ АД – С., ЕИК *********, с адрес: гр. С., ул. „С. С.”, № …, ет. … сумата 5 040.00 (пет хиляди и четиридесет) лева, представляваща разноски за въззивното производство.

Преписи от решението да бъдат връчени на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

                               

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: