РЕШЕНИЕ
№ 186
гр.
С., 21 октомври 2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
С.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в публично заседание, проведено на двадесет и осми
август две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Кирил
Павлов
при участието на
секретаря Дарина Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД
№ 207
по описа на съда за
Производството
по делото е образувано по жалба на Й.М.С. ЕГН:********** против Наказателно
постановление № 437/18.02.2019 г., издадено от Зам.нач.
на ЗЖУ С., с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, е
наложена глоба в размер на 100 лв.
В жалбата
се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление и се иска С.ският районен съд да го
отмени. В съдебно заседание жалбата се подържа от редовно упълномощен адвокат,
който пледира за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна, редовно
призована не изпраща представител. В писмено становище възиваемата
страна оспорва жалбата и взема становище за потвърждаване на НП.
С.ският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища
на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:
На
02.02.2019 г. на жалбоподателя Й.М.С. с ЕГН ********** бил съставен АУАН бл. №
909470 затова че на 02.02.2019 г. около 00.30 часа в к.к. Б. № 63 при
извършване на полицейска проверка в заведение Нощен бар в хотел “А“ на к.
к. Б. в изпълнение на задачите, зададени
в план рег. № 3178-1899/01. 02. 2019 година,
а именно установяване на лица изпълняващи охранителна дейност в обекта
лицето предоставя неверни данни и информация с които възпрепятства служебните
действия на актосъставителя, при изпълнение на
поставените задачи.
В
последствие на 18.03.2019 г. АНО е издал обжалваното наказателно постановление,
с което на жалбоподателя е наложена глоба за нарушение на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, но е приел различна от описаната в АУАН фактическа обстановка, а именно,
че при извършване на полицейска проверка на същото място в посочения обект не
изпълнява разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му,
с което в НП се твърди, че жалбоподателят виновно е нарушил чл. 64 ал. 4 от ЗМВР.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитаните по
делото свидетели, като и от приложените и приобщени по делото писмени
доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалба е с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния
срок по, ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Решаващият
състав намира, че при издаването на наказателното постановление е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяната му
като незаконосъобразно.
На първо
място е налице разминаване във фактическото описание на нарушението в АУАН и НП
изразяващо се в следното:
В АУАН е посочено,
че на 02.02.2019 г. около 00.30 часа в к.к. Б. № 63 при извършване на
полицейска проверка в заведение Нощен бар в хотел “А“ на к. к. Б в изпълнение на задачите, зададени в план
рег. № 3178-1899/01. 02. 2019 година, а
именно установяване на лица изпълняващи охранителна дейност в обекта лицето
предоставя неверни данни и информация с които възпрепятства служебните действия
на актосъставителя, при изпълнение на поставените
задачи.
В НП обаче
е посочено, че жалбоподателят не е изпълнил полицейско разпореждане, без същото
да е конкретизирано, а в допълнение при описание на нарушението и
обстоятелствата при които е извършено е посочена нещо различно от визираното в
АУАН, а именно, че при извършване на полицейска проверка на същото място в
посочения обект не изпълнява разпореждане на орган на МВР, направено в
изпълнение на функциите му.
Очевидно е, че в случая са налице съществени
разминавания по отношение на описанието за неизпълнение на даденото полицейско
разпореждане. Това противоречие във фактическото описание на нарушението
безспорно съставлява нарушение е на 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като
ограничава правото на нарушителя да разбере в какво точно е обвинен.
На второ
място в НП за първи път се посочват и факти, които не са визирани в АУАН.
Допуснатото
противоречие между обстоятелствената част на НП от една страна и от друга в
АУАН рефлектира и съществено е накърнило правото на защита на наказаното лице.
Нарушаване на правото на защита винаги е съществено процесуално нарушение и е
основание за отмяна на наказателното постановление.
На
следващо място, във фактическото
описание на нарушението в НП не е посочено в какво се изразява
неизпълненото разпореждане на орган на
МВР, нито кой е отправил полицейско
разпореждане и най- малко обстоятелствата, което го определят като орган на
МВР. Доколкото това е съставомерно обстоятелство за
нарушението по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР непосочването на тези обстоятелства са
накърнили защитата на жалбоподателя по съставомерни факти
относими към приписваното му нарушение, а и не дават
възможност на съда да извърши дължимия правораздавателен контрол и преценка
имал ли е право издалият неизпълненото полицейско разпореждане да издава
такова, респективно имал ли е нарушителят задължение да го изпълнява.
При
възпроизвеждане на фактите липсва изрично отразяване на конкретното поведение,
предприето от нарушителя, чиито обективни и субективни параметри консумират
състава на предявеното му нарушение. Формално са изписани признаците на административното
нарушение, такива, каквито са установени от законодателя в съответните правни
норми, без да бъдат ангажирани фактите, с които се изпълват отделните елементи
на същото, относими поне към обективните признаци на
нарушението. Последното възпрепятства възможността да се извърши преценка дали
приетите за неизпълнение действия или бездействия действително са годни да
реализират състав на нарушение, както с оглед своето съдържание, така и с оглед
интензитета си. В тази връзка обективно е възпрепятствана и възможността да се
анализира извършеното в контекста на предпоставките за приложение на нормата на
чл. 28 от ЗАНН, въвеждаща маловажен случай на административно нарушение. Така
очертаните факти следва задължително да присъстват в обстоятелствената част на
АУАН и НП, като те не биха могли да се извеждат и допълват въз основа
приобщените към делото доказателствени материали.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че елементи от състава на нарушението е
незаконосъобразно да се извеждат по подразбиране и/или по предположение, още
по- малко за неговото установяване да се използва техника на препращане към
съдържанието на документи или изявления, съществуващи като факти извън
материализираното волеизявление на наказващия орган. Последните биха могли да се
ползват единствено с оглед тяхната доказателствена
стойност за установяване съществуването на твърдени обстоятелства. Проявеният
подход е равнозначен на допълване на властническата воля на АНО, което
опорочава задължително установената форма на актовете в административнонаказателния
процес.
С оглед на
изложените аргументи при съставяне на АУАН е нарушено императивното изискване
на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, а при постановяване на НП е нарушена императивната
разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Липсата на конкретика
в описанието на вмененото административно нарушение ограничава правото на
защита на наказаното лице да разбере конкретните фактически параметри на
деянието, което рефлектира на възможността да гради защитата си и винаги
представлява съществено процесуално нарушение.
От гледна
точка приложението на материалния закон съдът споделя и становище за доказателствена необезпеченост на заложените в издадените
процесуални актове фактически положения. Неизпълнението на визираното в нормата
на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР правно задължение, с оглед своята съставомерност,
е предпоставено от безспорната идентификация на
деянието, като без описание на неизпълненото разпореждане, не може да се приеме
че е изпълнено изискването за описание на нарушението и обстоятелствата при
които е извършено. В хода на производството, както от събраните писмени
материали, така и от приобщените гласни доказателствени
средства, не се доказа по безсъмнен начин, че жалбоподателят не се е подчинил
на конкретно разпореждане, издадено от полицейски орган. Установи се, че
действията му консумират по- скоро възпрепятстване изпълнението на служебни
задължения на полицейските органи, за което, обаче, не е предявено в НП изрично
"административно обвинение", поради което съдът не би могъл да се
произнесе по него. Така констатираният доказателствен
пропуск препятства категоричния извод относно наличието на извършено нарушение,
респ. правилността на преценката относно наказателноотговорния
субект.
Изложените
по- горе аргументи обосновават в достатъчна степен крайния извод на решаващия
съд за отмяна на издадения санкционен акт.
При така
описаното нарушение и в двата акта / АУАН и НП/, а така също и с оглед
различията във фактите изтъкнати в АУАН от една страна и в НП от друга за съда
не стои възможността да обсъди спора по същество.
Изложените
фактически и правни доводи, така протеклите фази на административнонаказателното
производство по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание са опорочени поради допуснати съществени процесуални
нарушения, накърнили защитата на жалбоподателя по фактите на приписваното му
нарушение и довели до липсата на адекватно организирана защита от страна на
жалбоподателя, а това предпоставя цялостната отмяна
на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
С оглед
изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление, № 437/18.02.2019 г., издадено
от Зам.нач.на ЗЖУ С., с което на жалбоподателя Й.М.С.
с ЕГН ********** за нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, на основание чл. 257,
ал. 1 от ЗМВР е наложена глоба в размер на 100 лв.
Решението
може да се обжалва пред АС С. област, в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: