№ 93
гр. Кнежа, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Антон Цв. Антонов
при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска
като разгледа докладваното от Антон Цв. Антонов Гражданско дело №
20211430100433 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 422 във вр. 415, ал.1 от ГПК.
Образувано е по искова молба от „Божек Груп“ ЕООД – гр.П. Тр., с ЕИК/Код
по БУЛСТАТ:********* , със седалище и адрес на управление гр.П. Тр.,
общ.П. Тр.,обл.В. Т., ул. “В. Т.“№**, ет.*, ап.*, представлявано от Пл. Д. В.,
чрез пълномощник адвокат Д.Г. Д. от ВТАК, с адрес на кантора гр.Г. Ор.,
ул.“Б. Х.“ №*, ет.*, СРЕЩУ: „Олива“АД-Кн.,с Булстат/ЕИК :*********, със
седалище и адрес на управление гр.Кн., ул.“М. Б.“ №1,общ.Кн., обл.Пл.,
представлявано от АНГ. Р. Г., чрез адвокат М. СТ. от САК, със съдебен адрес:
гр. С., ул. „А. Й.“ № **, с която е предявен иск с правно основане чл. 422 във
вр. 415, ал.1 от ГПК и цена : 2724,49 лева.
Представиха се следните писмени доказателства: Рамков договор за превоз на
товари; фактури – 2 броя: № ********** от 31.08.2020г. за 1705,13 лева и №
********** от 31.08.2020г. за 867,84 лева; кантарни бележки – 5 броя;
товарителници – 7 броя.
На ответната страна е връчено съобщение, като е даден едномесечен срок за
отговор. В указания срок в канцеларията на съда се получи отговор.
Искането е съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че той дължи на ищцовото дружество сумата от
1
2724,49 лева, представляващи неизплатена цена за извършени транспортни
услуги по фактури: № ********** от 31.08.2020г. за 1705,13 лева и №
********** от 31.08.2020г. за 867,84 лева, както и сума в размер на 151,52
лева – лихва за забавено изпълнение, считано от 22.09.2020г. до 21.04.2020г.
Претендира се и закоинната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, до изплащане на задължението и направените
деловодни разноски в настоящото и заповедното производство.
Ответната страна в отговора си по чл.131 от ГПК и в писмено становище за
хода “по същество“ представи платежно нареждане от 05.08.2021г. с което
са заплатили по сметка на ишцовата страна претендираната обща сума по
двете фактури, като считат, че не дължат разноски, тъй като не са дали повод
за завеждане на делото. В случай, че се присъдят разноски, правят възражение
те да бъдат съгласно минимално определения размер в Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК,
прие за установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
От представените по делото писмени доказателства, приети без възражения в
първото съдебно заседание и тези по ч.гр.дело № 282/2021г. по описа на РС-
Кн., настоящият състав приема, че предявеният иск е допустим и следва да
бъде разгледан.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:
За да защити правният си интерес и в изпълнение на разпореждането дадено
от съда по ч.гр.дело № 282/2021г. по описа на РС-Кн., с правно основание
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, ищцовото дружество е предявило настоящият иск с
правно основание чл. 422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК и цена на иска:
2724,49 лева.
Съдът, след преценка доводите на ищеца, становището на ответника и
представените по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа страна: Ищцовото дружество, в качеството на превозвач и
„ОЛИВА“ АД, с ЕИК *********, в качеството на товародател са сключили
Рамков договор за превоз на товари №10387 от 28.02.2019г. В исковата
молба се твърди, че договорът е изпълняван добросъвестно до месеци август-
2
септември 2020г. когато ответното дружество възложило извършване на
превози на товари извършени на дати:26.08.2020г.; 27.08.2020г.; 30.08.2020г.;
31.08.2020г.- два превоза, за които превозвача/ищеца по настоящото дело/
издал фактура № ********** от 31.08.2020г. за 1705,13 лева, с включен ДДС.
Ответното дружество възложило извършване и на други превози на товари на
ищеца извършени на дати:22.08.2020г. и 23.08.2020г. за които превозвача
издал фактура № ********** от 31.08.2020г. за 867,84 лева, с включен ДДС.
В исковата молба се твърди, че на 03.09.2020г. ищеца изпратил всички
необходими документи удостоверяващи извършването на изброените
превози, които били доставени на ответното дружество на 04.09.2020г., но до
завеждане на настоящото дело сумата не е изплатена.
На 23.04.2021г. ищцовото дружество подало до РС-Кн. заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано било ч.гр.д. №
282/2021г. и издадена Заповед № 193/23.04.2021г. Ответното дружество
възразило, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение, при което съдът дал указания на ищцовото дружество да предяви
установителен иск в едномесечен срок от получаване на съобщението. В
изпълнение на тези указания е образувано настоящото гр. дело №433/2021г.
Ответната страна моли съдът да отхвърли исковата претенция, като представи
платежно нареждане от 05.08.2021г. с което са заплатили по сметка на
ишцовата страна претендираната обща сума по двете фактури. В отговора си
по чл.131 от ГПК те твърдят, че не дължат разноски, тъй като не са дали
повод за завеждане на делото. Правят възражение за разноските, които да
бъдат съобразени с минимално определения размер в Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При така установените обстоятелства по делото, съдът изведе следните
правни изводи:
Налице е активна процесуална легитимация и правен интерес от предявяване
на настоящия иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК.
Ищцовата страна е инициирала заповедно производство, чието продължение
е настоящият исков процес и това е станало в изпълнение на указанията на
РС-Кн. дадени с Определение от 25.05.2021г. по ч.гр.д. № 282/2021г. Тези
указания са в смисъл, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен
срок, като довнесе дължимата държавна такса. Тези указания са изпълнени в
3
срок и е образувано настоящото дело с което ищеца защитава правния си
интерес, за който вече има издадена заповед за изпълнение.
Настоящият състав приема, че предявеният иск е допустим при наличие на
активна процесуална лигитимация на ищеца, който твърди, че има парично
вземане спрямо ответника в определен размер и срещу когото е издадена
заповед по чл.410 от ГПК.
От представените писмени доказателства е видно, че ответника е уведомен за
стойността на задълженията си, в заповедното производство по образуваното
пред РС-Кн. ч.гр.д. №282/2021г. но на основание чл.414 от ГПК е възразил, че
не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. По
указания на съда за ищцовото дружество завело настоящото дело.
Безспорно е, че дължимата главница в общ размер на 2572,97 лева, с включен
ДДС е изплатена с платежно нареждане от 05.08.2021г. Настоящият състав
не счита за основателно твърдението на ответната страна, че не са дали
повод за завеждане на делото, при следните съображения: Това възражение
би било основателно, ако в месечния срок от получаване на Заповед №
193/23.04.2021г. издадена по ч.гр.д. №282/2021г. по описа на Районен съд гр.
Кн. бяха изплатили дължимата главница в общ размер на 2572,97 лева.
Подаденото от тях възражение по чл.414 от ГПК, че не дължат изпълнение на
вземането по издадената заповед за изпълнение, задейства процедурата по
чл.415, ал.1 , т.1 от ГПК, след което е образувано настоящото исково
производство.
Следва да се признае дължимост и на разноските на ищцовото дружество,
направени в заповедното и настоящото производство, при следните
съображения: чл. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения гласи, че: размерът на възнаграждението за
оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне
въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от
определения в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ.
Член 7, ал.2, т.2 от Наредбата определя минималният размер на адвокатското
възнаграждение, а именно: при интерес от 1000 до 5000 лева – 300 лева + 7%
за горницата над 1000 лева.
Наредбата определя минимума на адвокатското възнаграждение, като
настоящият състав счита, че претендираният по двете производства размер на
4
възнаграждението, платено от ищцовата страна е справедливо и съобразено с
правната сложност на делото.
Следва да се уважи предявеният иск в частта касаеща сумата от 151,52 лева –
лихва за забавено изпълнение, считано от 22.09.2020г. до 21.04.2021г., както
и законната лихва за забава върху главницата, считано от 23.04.2021г. –
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до
окончателно плащане на главницата, както и направените деловодни разноски
в настоящото изаповедното производство.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, във вр. с чл.415, ал.1 от
ГПК, че „ОЛИВА“АД-Кн.,с Булстат/ЕИК :*********, със седалище и адрес
на управление гр.Кн., ул.“М. Б.“ №1,общ.Кн., обл.Пл., представлявано от
АНГ. Р. Г., чрез адвокат М. СТ. от САК, със съдебен адрес: гр. С., ул. „А. Й.“
№ **, дължи на „БОЖЕК ГРУП“ ЕООД – гр.П. Тр., с ЕИК/Код по
БУЛСТАТ:********* , със седалище и адрес на управление гр.П. Тр.,
общ.П. Тр.,обл.В. Т., ул. “В. Т.“№**, ет.*, ап.*, представлявано от Пл. Д. В.,
чрез пълномощник адвокат Д.Г. Д. от ВТАК, с адрес на кантора гр.Г. Ор.,
ул.“Б. Х.“ №*, ет.*, сумата от 151,52 лева – лихва за забавено изпълнение,
считано от 22.09.2020г. до 21.04.2021г., както и законната лихва за забава
върху главницата, считано от 23.04.2021г. – датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателно плащане на
главницата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, „ОЛИВА“АД-Кн.,с
Булстат/ЕИК :*********, със седалище и адрес на управление гр.Кн.,
ул.“М. Б.“ №1,общ.Кн., обл.Пл., представлявано от АНГ. Р. Г., чрез адвокат
М. СТ. от САК, със съдебен адрес: гр. С., ул. „А. Й.“ № **, да заплати на
„БОЖЕК ГРУП“ ЕООД – гр.П. Тр., с ЕИК/Код по БУЛСТАТ:********* ,
със седалище и адрес на управление гр.П. Тр., общ.П. Тр., обл.В. Т., ул. “В.
Т.“№**, ет.*, ап.*, представлявано от Пл. Д. В., чрез пълномощник адвокат
Д.Г. Д. от ВТАК, с адрес на кантора гр.Г. Ор., ул.“Б. Х.“ №*, ет.*,
направените разноски за образуване на заповедното производство по чл. 410
5
от ГПК в размер на: 54,49 лева – държавна такса и 400 лева – адвокатско
възнаграждение, както и разноски за образуване на настоящото производство
в размер на 54,49 лева – държавна такса и 400 лева – адвокатско
възнаграждение
Решението може да бъде обжалвано пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
6