Решение по дело №255/2016 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба на Д.М.К. *** против Заповед № 16-0291-000132/13.11.2016г. на Началника на РУ Кула при ОД на МВР-Видин, за прилагане на ПАМ-временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Твърди се в жалбата, че атакуваният административен акт е незаконосъобразен. Сочи, че с наложената му ПАМ по отношение на него е упражнена административна репресия. Иска се от съда да отмени оспорената заповед.

Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Иска се от съда да отхвърли жалбата. Претендира се и ю.к. възнаграждение.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С обжалваната заповед на основание чл. 171,т.1,б.”б” от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ-временно отнемане свидетелството за правоуправление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 6 месеца. Изложените в заповедта обстоятелства за прилагане на ПАМ са, че на 12.11.2016г. около 19,00ч. в община Кула по път ІІІ-141в посока от гр.Грамада за гр.Кула на около 1 км от гр.Кула при управлението на лек автомобил Део Ланос, индивидуализиран в заповедта, загубил контрол върху автомобила и излязъл от платното за движение в крайпътната канавка, с което реализирал ПТП с материални щети. Посочено е в заповедта, че водачът категорично отказал да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство, като същият отказал да получи и талон за медицинско изследване. Прието е от административния орган, че горните деяния на К. представляват нарушения на чл.20,ал.2 от ЗДвП и чл.174,ал.3 от ЗДвП като поради отказа му да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване да му бъде извършена проверка му е наложил посочената принудителна административна мярка по чл.171,т.1, б.”б” от ЗДвП.

По делото са събрани гласни доказателства. Установява се от показанията на свидетелите И., Петков и Мишов-служители на РУ-Кула, че са посетили местопроизшествието по сигнал на гражданин за настъпило ПТП с неадекватно лице в него. На място установили автомобил в крайпътната канавка с материални щети по него и водача на автомобила, който представил документите си, но категорично отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол въпреки неколкократните опити на свид.И.. Изготвен бил талон за медицинско изследване на наличие на алкохол в кръвта, който бил връчен на водача К., но същият отказал да го получи. На лицето бил съставен и АУАН, който също отказал да подпише. Свидетелите установяват, че водачът лъхал на алкохол и бил видимо пиян.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви и съответстват на писмените доказателства по делото. Видно от административната преписка в същата се съдържа АУАН №А-455/13.11.2016г., издаден при същата фактическа обстановка, връчен при условията на отказ, както и талон за медицинско изследване с надлежно удостоверен отказ на водача да получи същия.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена от лице, за което е налице правен интерес да обжалва посочената заповед и в законоустановения срок за това.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган-Началника на РУ-Кула при ОД на МВР-Видин. Съгласно чл.172,ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, буква "а" и т. 6 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно Заповед № 8121з-48/16.01.2015г. на Министъра на вътрешните работи Областните дирекции на МВР са служби за контрол по ЗДвП. Видно от представената Заповед № 368з-1437/23.08.2016г. на Директора на ОД на МВР-Видин като ръководител на служба за контрол същият е оправомощил Началника на РУ-Кула да прилага ПАМ по чл.171,т.1,т.2,т.4, т.5, б.”а” и т.6 от ЗДвП.

Същата е постановена в съответствие с материалния закон, при липса на нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с целта на закона.

Съгласно чл.171,т.1,б.”б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство” се прилага на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване.

В случая от събраните по делото доказателства категорично се установява, че жалбоподателят е отказал, както да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, така и да даде кръв за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта, при извършена проверка по повод причинено то него ПТП с материални щети. За извършени административни нарушения по ЗДвП е образувано административнонаказателно производство със съставения АУАН съгласно чл.36,ал.1 от ЗАНН.

С оглед на горното са налице всички материални предпоставки на чл.171,ал.1,т.1,б.”б” от ЗДвП за прилагане на процесната ПАМ-временно отнемане на свидетелството за правоуправление на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца съгласно приложимата редакция на разпоредбата към момента на издаване на процесната заповед.

Предвид гореизложеното заповедта е законосъобразна като постановена в съответствие с материално-правните разпоредби, в предвидената от закона форма, мотивирана е и при издаването и не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

Заповедта е издадена и в съответствие с целта на ЗДвП-опазване на живота и здравето на участниците в движението.

Жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

С оглед на изхода от делото и заявено искане от процесуалния представител на ответника на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Видин - юридическото лице, към което е органа, издал обжалвания акт, следва да бъдат присъдени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите следва да бъде определен на основание чл. 8,ал.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 500 лв.

Воден от горното и на основание чл.172,ал.2 АПК Съдът

РЕШИ:

ОТХЪРЛЯ жалбата на Д.М.К. *** против Заповед № 16-0291-000132/13.11.2016г. на Началника на РУ Кула при ОД на МВР-Видин, за прилагане на ПАМ-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Д.М.К. *** да заплати на Областна дирекция на МВР - Видин разноски по делото в размер на 500/петстотин/ лв, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Административен съдия: