Решение по дело №4707/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 186
Дата: 4 февруари 2020 г. (в сила от 22 февруари 2020 г.)
Съдия: Методи Неделчев Антонов
Дело: 20195330204707
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 186

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

04.02.2020 г.                                                                          гр. Пловдив                               

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД            VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

 

На четвърти декември  две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МЕТОДИ  АНТОНОВ

 

Секретар: Милена Георгиева

Като разглежда докладваното от съдията

АНД  4707 по описа за 2019 година

                                    

Р      Е      Ш      И :

 

                ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1030-005221/04.07.2019 г. на Началник Група към ОД на МВР Пловдив, с-р „Пътна полиция”, с което на С.П.В., ЕГН  **********, са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП; глоба в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1,т.1, пр.1, 2 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба N Iз-2539 са отнети общо 12 контролни точки.  

           Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

                         

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

М    О    Т    И    В    И:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.      

          Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1030-005221/04.07.2019 г. на Началник Група към ОД на МВР Пловдив, с-р „Пътна полиция”, с което на С.П.В., ЕГН  **********, са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП; глоба в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1,т.1, пр.1, 2 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба N Iз-2539 са отнети общо 12 контролни точки. 

           Жалбоподателят В., по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Редовно призована, в съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и прави същото искане.

Въззиваемата страна – ОД на МВР гр.Пловдив, с-р „Пътна полиция”, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не взема становище по делото.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е  ОСНОВАТЕЛНА.

Акт за установяване на административно нарушение е съставен против жалбоподателя С.П.В. за това, че на 29.06.2019 г., около 10:00 часа, същата управлявала лек автомобил „Мазда Премаци” с рег. № **** в гр. Пловдив на бул. „Пещерско шосе” – УМБАЛ „Св. Г.“, когато при проверка от страна на полицейски служители и въпреки отправената й покана, отказала да бъде изпробвана за употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство drug CHECK 3000 с фабричен № ARLN- 0461. На В. бил съставен талон за медицинско изследване № 0055344. При направената проверка се установило, че водачът не носи СУМПС и контролен талон към него.

За констатираните нарушения спрямо жалбоподателя бил съставен АУАН с бланков № 040050  от 29.06.2019  г. за две нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят К.И. заявява, че не си спомня случая, но потвърждава,че подписът в АУАН е негов, с което потвърждава и констатациите в него.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната действителност.

При така установените фактически обстоятелства, след преценка на събраните доказателства съдът намира следното от правна страна:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им, което се доказва от приобщената по делото оправомощителна заповед, като в случая са спазени и законоустановените срокове по чл.34 от ЗАНН.

 Съдът счита, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че жалбоподателят В. е управлявала  МПС на датата, когато й е бил съставен АУАН. Установява се по делото, че същата е катастрофирала на околовръстното на гр. Пловдив и вследствие при извършена проверка от полицейски служители и отправена й покана да бъде изпробвана за употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство Drug CHECK 3000 с фабричен № ARLN- 0461, същата е направила отказ.  

Видно от приложения по делото писмен документ за резултат от клинична лаборатория, се установява, че В. се е подложила на хематологични и цитологични изследвания от дата 29.06.2019г. в УМБАЛ „Св. Г.“. По отношение на изследването с урина е отразено,че „не може да даде“.

Установява се, че същата изпитва фобия от игли и панически атаки при прегледи и манипулации с тялото й, видно от приложената по делото Етапна епикриза от АИППМП МЕДИХОУП ЕООД от 03.07.2019г., изготвена от д-р Е. М..  В анамнезата е отразено,че е постъпила с голяма рана  и оток на дясно коляно, вследствие на ПТП.

Действително е нормативно уредено,  когато водачът откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, съгласно чл. 3, ал.2, т. 1 от Наредба № 1/ 19 юли 2017 г,  установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози става  с химико-токсикологично лабораторно изследване. Т.е., когато лицето откаже проверка за наркотици с тест, но се яви в съответното медицинско заведение и в указания срок и даде проба за химико-токсикологично лабораторно изследване, деянието не е обществено опасно, доколкото възможността за реално установяване, дали лицето е употребило наркотици не е възпрепятствана.

Същевременно обаче според настоящия съдебен състав са допуснати съществени процесуални нарушения още в хода на административнонаказателното производство, които са основание за отмяната на наказателното постановление. В случая редът, приложим за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози е НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл.3, ал.2 от сочената наредба при отказ на лицето да бъде извършена  проверка с техническо средство или тест, установяването употребата на наркотични вещества или техни аналози – с химико-токсикологично лабораторно изследване. Чл.5, ал.1 пък предвижда, че  при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. В случаите на изпращане за медицинско изследване следва да бъде съставен талон за изследване по чл.4, ал.3 от Наредбата, който следва да бъде връчен на лицето, което се изпраща за изследване. Съгласно чл.6, ал.8 от приложимата наредба отказът на лицето да попълни, подпише или да получи талона за изследване се установява с подписа на един свидетел. В разпоредбата на чл.6, ал.6 от Наредбата Контролният орган връчва на лицето срещу подпис талона за изследване, като вписва мястото, където да се извърши установяването;  срока на явяването – до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути – в останалите случаи.

В конкретния случай талон  e бил издаван, но без необходимите за това реквизити. В същия  на първо място не е отразено в кое медицинско заведение да се изследва водачът на МПС и   с колко точно време разполага да се яви за изследване.  Соченото място на нарушение  в АУАН и НП – УМБАЛ „Св. Г.“***, не е достатъчно, за да може безсъмнено водачът да знае къде и до кога трябва да се изследва, който извод следва да се изведе от талона, а не от АУАН. Още                       повече ,че по делото се установя, че жалбоподателят  е претърпяла ПТП на околовръстното на гр.Пловдив. Прави впечатление и друго -                         в обстоятелствената част на акта и постановлението е посочен като час на нарушението – „около 10.00ч“. Такъв час отсъства и в талона. Т.е. не е конкретизирано с точност времето, което също се явява съществено нарушение,  доколкото това обстоятелство би се явило от съществено значение при установяването към кой момент е осъществен отказът, тъй като времето на проверката има пряко отношение с времето, до което лицето следва да се яви за медицинско изследване. При отказ на лицето да попълни, подпише или да получи талона за изследване, както в случая,  не отпада отразяването на коментираните реквизити. Като не са го сторили контролните органи не са спазили установената процедура за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, а с това са допуснали и съществено процесуално нарушение, което е довело до ограничаване правата на проверяваното лице. С оглед на изложеното не може да се твърди и че лицето не е изпълнило предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване. 

На следващо място в описателната част на АУАН и НП  не е посочено обстоятелството,че всъщност В. е претърпяла ПТП на околовръстното на гр.Пловдив. Установява се, че в УМБАЛ  „Св. Г.“- отразено като място на нарушението  в  АУАН и НП  В. е била,за да бъде прегледана вече като пострадала от ПТП.  В този смисъл, по това време и място, същата не е имала качеството на водач на процесното МПС и не е била длъжна да носи конкретните документи в себе си, а  за това й е било вменено извършено нарушение.

Всички тези обстоятелства не се установяват и от показанията на разпитания в съдебно заседание актосъставител И., който твърди,че не си спомня случая.

Сочените процесуални нарушения, относно вменените две нарушения са от съществен характер, тъй като пряко са засегнали правото на защита на жалбоподателя В.. Същите поставят съда и в невъзможност да се произнесе по същество.

Ето защо и предвид всичко изложено, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

 Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:                  

Вярно с оригинала!

МГ