РЕШЕНИЕ
№ 501
гр. Враца, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря Анита Людм. Мейцова
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20251420100397 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация-Враца“ ЕАД с ЕИК *********,
гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9 срещу А. Ц. И. с ЕГН ********** и адрес гр.
************ иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1
от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията
и договорите (ЗЗД) за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумата 1 388,11 лева – главница за
незаплатена услуга на топлинна енергия, представляваща 1/4 идеална част от цялата
главницата в размер на 5 552,45 лева за периода от 31.07.2021 г. до 30.09.2024 г. за
имот с адрес гр. ************ и сумата 337,19 лева – мораторна лихва,
представляваща 1/4 идеална част от цялата мораторна лихва в размер на 1 348,76 лева
за периода от 31.08.2021 г. до 09.12.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.12.2024 г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът поддържа, че с ответницата са се намирали в облигационни отношения,
по силата на които й е доставял през процесния период топлинна енергия за битови
нужди. От своя страна последната се явява неизправна страна, тъй като е останала
задължена за стойността на доставената й и потребена топлоенергия за процесния
1
период. Междувременно ищецът поддържа, че се е снабдил със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 3983/2024 г. на
Врачански районен съд, която била редовно връчена на длъжника чрез пълнолетно
лице от домакинството й, живущо на адреса. В срока по чл. 414 от ГПК ответницата
подала възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което са предявени
настоящите искове.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата А. Ц. И. е подала писмен отговор, с който
е оспорила иска по основание и размер по следните съображения: ответницата не е
потребител на топлинна енергия в имота, след като не е собственик или вещен
ползвател на имота; не са ангажирани никакви доказателства ответницата да е
приемала и наследство, включващо имота; ответницата не попада в хипотезата на чл.
106а, ал. 1 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност-отменен (ЗЕЕЕ-отм.),
съответно на чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и не е потребител; ищецът
изрично основава претенцията си на твърдения за извършен реален отчет на
действително потребена енергия, а нормативната уредба (ЗЕ и Наредба 16-334) ясно
разграничават две хипотези: реален отчет и служебно начисляване на топлинна
енергия, като на практика по този начин са уредени различни по вид вземания,
произтичащи от различни правопораждащи юридически факти, като вземането при
служебно начислена енергия поради неосигурен достъп има и известен характер на
неустойка, доколкото потребителят има договорно задължение да осигурява достъп за
реален отчет и следователно уважаването на иска на различни от твърдените от ищеца
факти и признаването на различно от претендираното от ищеца вземане е
недопустимо, тъй като би било в нарушение на диспозитивното начало в процеса,
закрепено в чл. 6 от ГПК. Направено е изрично възражение за погасяване на
претендираните суми, поради изтекла погасителна давност за всички вземания.
В заповедното производство-ч. гр. дело № 3983/2024 г. на Врачанския районен
съд е подадено от длъжника А. Ц. И. възражение по чл. 414 от ГПК, с което са
наведени твърдения, че между длъжника и заявителя липсват облигационни
отношения и че процесните задължения са погасени с изтичането на кратката
погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с исканията и възраженията на страните, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
От представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че на
името на ответницата А. Ц. И., за имот в гр. ************ , е открита партида в
„Топлофикация Враца” ЕАД гр. Враца с абонатен № 11743 за 1/4 идеална част от общо
дължимите за апартамента суми и че етажната собственост на адрес гр. ************
2
ползва услуги на „Топлофикация Враца” ЕАД.
Ответницата А. Ц. И. е собственик на 1/4 идеална част от имота. Имотът е бил
закупен от нейния съпруг К. К. И. и неговата сестра Т. К. И. на 28.04.1988 г., като К. К.
И. и А. Ц. И. са сключили граждански брак на 18.11.1990 г. К. К. И. е починал на
27.11.2018 г. и е оставил за наследници по закон съпруга А. Ц. И. и дъщеря Ц. К. И..
Това се установява от представените схема на имота, договор за продажба на държавен
имот по реда на Наредбата за държавните недвижими имоти, удостоверение за
наследниците на К. К. И. и справки от НБДН за А. Ц. И. и за К. К. И..
От гореописаните писмени доказателства се установява, че ответницата, като
носител по наследство на идеални части от правото на собственост на самостоятелен
имот в сграда-етажна собственост, която е взела решение за доставка на топлинна
енергия, е придобила качеството си на потребител на топлинна енергия по смисъла на
Закона за енергетиката.
От правна страна:
С мотивите на тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016
г. на Върховния касационен съд, ОСГК е прието, че решенията на общото събрание на
етажните собственици и титулярите на вещно право на ползване са особен вид сделки,
те се приемат при осъществяване на формална процедура (срв. раздел ІІ, глава ІІ от
Закона за управление на етажната собственост - ЗУЕС) и обвързват всички титуляри на
право на собственост върху обекти в сградата. Решенията, когато се стабилизират
поради неоспорването им пред съд или ако оспорването бъде отхвърлено, стават
задължителни за изпълнение от всеки етажен собственик, независимо дали е участвал
при приемането им и дали е дал съгласие за сделката (чл. 38 от ЗУЕС). С приемането
на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим
на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост.
Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката
законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен
потребител на услугата „доставка на централно отопление”. С оглед тези съображения
с решението се задължават съдилищата да прилагат за отношенията, възникващи при
доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост,
разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.
62 във връзка с параграф 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите.
От представените писмени доказателства се установява, че ответницата е
потребител на топлинна енергия за описания в исковата молба топлоснабден имот, от
което следва извод, че през процесния период страните са обвързани от договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, представени по делото.
По отношение на размера на вземането за главница:
3
Установи се по делото, че ответницата е собственик на 1/4 идеална част от имота,
поради което именно до тези идеални части отговаря за вземанията на главница и
лихви.
От извлечение от сметка за абонатен № 11743 на името на ответницата се
установява, че за периода от 31.07.2021 г. до 30.09.2024 г. са изчислени задължения за
доставена топлинна енергия на абоната в размер на 1 388,11 лева и лихва за забава в
размер на 337,19 лева.
Представени са общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация-Враца” ЕАД на потребители от гр. Враца.
Изслушана е комплексна съдебно-техническа експертиза, която прави
заключение, че етажната собственост, в която се намира посочения в исковата молба
недвижим имот фактически е захранена с топлоенергия с доставчик-ищцовото
дружество, дяловото разпределение през процесния период за имота на ответницата е
извършено в съответствие с нормативната уредба, включително приложението към
Наредбата за топлоснабдяването (изм. ДВ, бр. 16 от 2025 г., в сила от 25.02.2025 г.,
доп. ДВ, бр. 42 от 2025 г., в сила от 25.02.2025 г.) и дължимите суми за топлинна
енергия са правилно изчислени. Експертизата, въз основа на събраните по делото
доказателства и при съобразяване на изравнителните сметки, изготвени от топлинния
счетоводител прави заключение, че сумите за топлинна енергия за процесния период
не са платени от ответницата и са в размер на 1 388,11 лева и лихва за забава в размер
на 337,11 лева за процесния период. Съдът възприема заключението на вещото лице,
тъй като съответства на събраните по делото доказателства.
От гореизложеното следва, че ответницата дължи на ищеца сумата 1 388,11 лева –
главница и 337,19 лева – мораторна лихва.
По възражението за давност:
Възражението е основателно. Съгласно задължителните разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на Върховния
касационен съд, ОСГТК, задълженията на потребителите на топлинна енергия
представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения с посочен в общите условия
падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б. „в” от
ЗЗД. В чл. 32, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че купувачите са длъжни да
заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, а в ал. 6 на същата разпоредба е
предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за
забава в размер на законната лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД
давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения (каквито са процесните за главница), давността тече от деня на
4
падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение). Следователно задълженията на ответника за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни – както вече бе
отбелязано, според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били
дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед
липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността, съдът
приема за погасени по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с който момент законът свързва
настъпването на последиците на подаване на исковата молба, т.е. преди 13.12.2021 г., а
такива са претендираните задължения за доставена топлоенергия за периода м.07.2021
г. – м.10.2021 г., чиито размер възлиза на сумата 120,56 лева, както и лихвите за този
период в размер на 42,98 лева.
Предвид гореизложеното, предявеният иск за главница следва да се отхвърли
като неоснователен – погасен по давност до размера 120,56 лева и за периода
м.07.2021 г. – м.10.2021 г., както и да се уважи като основателен и доказан в
останалата част – до размера 1 604,74 лева и за периода м.11.2021 г.-м.09.2024 г., а
предявеният иск за лихви следва да се отхвърли като неоснователен – погасен по
давност до размера 42,98 лева, както и да се уважи като основателен и доказан в
останалата част – до размера 294,21 лева и за периода м.12.2021 г.-м.10.2024 г.
При този изход на делото право на разноски възниква и за двете страни, като
ищецът своевременно е направил искане и е представил доказателства за направени
разноски, както следва: по заповедното производство сумата 34,50 лева-внесена
държавна такса и сумата 50,00 лева-юрисконсултско възнаграждение, както и
направените по делото разноски: сумата 71,02 лева-внесени държавни такси за
образуване на делото, сумата 350,00 лева-депозит за вещо лице и сумата 100,00 лева-
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
От така направените разноски на ищеца се следва сумата 76,49 лева по
заповедното производство и сумата 471,63 лева по настоящото исково производство,
по съразмерност.
От страна на адв. И. А. Н., оказал безплатна правна помощ на ответницата по
реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, са претендирани разноски в размер на
400,00 лева, от които по съразмерност му се следват 37,92 лева.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, че А. Ц. И. с ЕГН
********** и адрес гр. ************ дължи на „Топлофикация-Враца“ ЕАД с ЕИК
*********, гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9 сумата 1 604,74 лева-главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2021 г. до 30.09.2024 г. за имот с адрес
за имот с адрес гр. ************ и сумата 294,21 лева – мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 01.12.2021 г. до 31.10.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 13.12.2024 г. до окончателното й изплащане, за
които суми е издадена заповед № 2377 от 16.12.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 3983/2024 г. на Врачански районен съд,
като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен – погасен по давност иска по чл. 422 от ГПК за
главница за разликата от уважения размер от 1 604,74 лева до пълния предявен размер
от 1 388,11 лева и за периода от 31.07.2021 г. до 31.10.2021 г. и ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен – погасен по давност иска по чл. 422 от ГПК за мораторна лихва за
разликата от уважения размер от 294,21 лева до пълния предявен размер от 337,19 лева
и за периода от 31.07.2021 г. до 31.10.2021 г.
ОСЪЖДА на основание 78, ал. 1 от ГПК А. Ц. И. с ЕГН ********** и адрес гр.
************ да заплати на „Топлофикация-Враца“ ЕАД с ЕИК *********, гр.
Враца, ул. „Максим Горки“ № 9 сумата 76,49 лева – разноски за внесена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. дело № 3983/2024 г. на Врачански
районен съд, както и сумата 471,63 лева – разноски за внесена държавна такса,
депозит за съдебно-техническа и юрисконсултско възнаграждение по гр. дело №
397/2025 г. на Врачански районен съд, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв
„Топлофикация-Враца“ ЕАД с ЕИК *********, гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9 да
заплати на адв. И. А. Н. от АК-София с личен номер ********** и адрес на
упражняване на дейността гр. Ботевград, ул. „Свобода“ № 3В, ет. 1, офис 6 сумата
37,92 лева – разноски за оказана безплатна правна помощ по делото, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6