ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 25.09.2019 г.
Районен съд – Пазарджик,
Гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 1479 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на 140 ГПК.
Ищецът „Куадрант
Бевъриджис“ АД чрез пълномощника си юрисконсулт Г. твърди, че с договор, чийто
срок е изтекъл на 18.09.2016 г., е възложил на ответника „Радио СОТ“ ЕООД извършването
на охрана със СОТ на негов обект в гр. Белово. Въпреки прекратяването на
договора ответникът продължил да издава фактури за извършена услуга, а ищецът
продължил да заплаща фактурираните суми. Твърди, че извършването на услугата по
договора не било възможно след 28.09.2016 г., тъй като електрозахранването в
обекта било преустановено.
По
изложените съображения счита, че заплатената от него сума за периода от месец
октомври 2016 г. до месец февруари 2019 г. в общ размер на 3 300 лв. е
недължимо платена, поради което моли да бъде осъден ответникът да му върне сумата,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й плащане.
Претендира разноски.
Представя писмени доказателства: договор
за охрана и пожароизвестяване със сигнално-охранителна техника и
пожароизвестителна техника, протокол за предаване-приемане на
сигнално-охранителна система, разпечатки на електронни съобщения, уведомление,
обратна разписка, извлечения от сметка, платежни нареждания.
Моли да бъде допусната
съдебносчетоводна експертиза със следните задачи: каква е сумата по фактура с
ДДС на месец за услугата по договора и каква сума на месец и обща сума е
заплатило ищцовото дружество за всеки месец и общо за периода от месец октомври
2016 г. до месец март 2019 г.
В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Радио СОТ“ ЕООД чрез пълномощника си адвокат
Църцаров оспорва иска.
Твърди,
че действието на договора е продължено след 2016 г., тъй като никоя от страните
не е уведомила другата за прекратяване на договора, както и че приложение намира
разпоредбата на чл. 292, ал. 1 ТЗ, тъй като ищецът не само, че не е възразил
при получаване на фактурите, но дори е ги е заплащал.
Твърди,
че прекъсването на електрозахранването в обекта не води до автоматично
прекратяване на договора, както и че след прекъсване на електрозахранването
между страните е осъществен контакт и охраната на обекта е продължила с
използване на охранителната техника, чиито акумулатори били зареждани от ищеца,
а впоследствие – с автопатрулни екипи.
Не
възразява по приемането на представените от ищеца писмени доказателства.
Моли да
бъдат допуснати до разпит трима свидетели, които ще установяват уговорките
между страните при прекъсване на електрозахранването.
В срока
за отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск против ищеца за
осъждането му да предаде на ответника (ищец по насрещния иск) собствените му
движими вещи, предадени на основание сключения между страните договор за
охрана, който е развален от възложителя предсрочно с предизвестие от 20.03.2019
г., както следва: предавател „Технопол“ голям на стойност 180 лв.; охранителна
централа СА 824 на стойност 145 лв.; инфрачервен датчик „Титан“ – 3 бр. на
стойност 75 лв.; инфрачервен датчик за домашни любимци „Титан“ QD – 15 бр. на стойност 525 лв.;
инфрачервен датчик „Пир стар“ на стойност 25 лв.; акумулаторна батерия 7Аh на стойност 25 лв.; сирена –
вътрешна SQ-110 на
стойност 15 лв.; захранващ блок на стойност 60 лв., клавиатура LCD 824 на стойност 118 лв.; кутия КТ на
стойност 25 лв.; зонов разширител 824/864 на стойност 55 лв. Общата стойност на
движимите вещи е 1 497,60 лв. с ДДС.
Под
евентуалност е предявил иск за осъждане на ищеца (ответник по насрещния иск) да
му заплати стойността на движимите вещи, ако се окаже, че те или част от тях не
съществуват.
Представя
писмени доказателства: протокол за предаване-приемане на сигнално-охранителна
система, писмо и отговор.
В срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК ищецът (ответник по насрещния иск) чрез пълномощника си
намира насрещната искова молба за допустима, но неоснователна.
Твърди,
че процесният договор за охрана е сключен за срок от две години с възможност за
еднократно удължаване само с още две години.
Оспорва
довода на ответника, че в случая е приложима нормата на чл. 292 ТЗ, а издаването
на фактури от ответника след изтичане на срока на договора намира за злоупотреба
с право, тъй като е обективно невъзможно договорът за охрана със СОТ да се
изпълнява без електрозахранване. Отрича да е поемал ангажимент да зарежда
акумулатори на охранителната техника.
Противопоставя
се на твърдението, че уведомлението на ответника от 18.02.2019 г. е изявление
за прекратяване на договора, тъй като той е прекратен още на 18.09.2016 г., а и
в самото уведомление не се съдържа изявление за прекратяване на договора.
Оспорва
претенцията на ответника за връщане на елементите на монтираната в обекта му
сигнално-охранителна техника като се позовава на клаузите на процесния договор
за охрана.
Моли за
отхвърляне на насрещния иск.
Възразява
по искането на ответника за събиране на гласни доказателства, тъй като
обстоятелствата, които ще се установяват с тях, са неясно формулирани и са
недопустими трима свидетели за едни и същи обстоятелства.
В случай,
че на ответника бъдат допуснати свидетели, моли да му бъде допуснат до разпит
един свидетел при режим на довеждане за оборване на твърденията на ответника за
продължаваща охрана на обекта на ищеца.
Съдът на
основание чл. 140 ГПК съобщава на страните следния проект на доклад по делото:
Предявен е от ищеца осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за връщане на дадено без
основание, а от ответника – насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. трето ЗЗД за връщане на дадено на отпаднало основание поради
разваляне на договор. При условията на евентуалност ответникът е предявил и
насрещен иск с правна квалификация чл. 57, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, предл.
трето ЗЗД за връщане на стойността на даденото, в случай, че вещите или част от
тях не съществуват.
За уважаване на главния иск в
тежест на ищеца е да установи посредством пълно и главно доказване заплащането
на процесната сума на ответника, а в тежест на ответника е да установи
наличието на основание за плащане или връщането на сумата на ищеца.
По насрещния иск в тежест на
ищеца по него е да установи при условията на пълно и главно доказване предаването
на процесните движимите вещи на ответника по този иск, а в тежест на ответника
по него – да установи наличието на правно основание да владее процесните вещи.
С оглед
становищата на страните съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК намира, че
следва да обяви за безспорно обстоятелството, че между страните е бил сключен
договор от 18.09.2012 г. за охрана и предизвестяване със СОТ и
пожароизвестителна техника, въз основа на който ответникът е предоставил във
фактическа власт на ищца описаните в насрещната искова молба движими вещи.
Не са
налице обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
Представените
от страните писмени доказателства са относими към правния спор, поради което
следва да бъдат приети по делото.
Следва
да бъде уважено искането на ищеца за допускане на съдебносчетоводна експертиза,
която да отговори на поставените от него въпроси.
На всяка
от страните следва да бъде допуснат до разпит по един свидетел за установяване
на обстоятелствата във връзка с това осъществявана ли е охрана със СОТ на
обекта на ищеца след 18.09.2016 г. Останалите поискани от ответника свидетели
ще бъдат допуснати при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК, в случай, че
допуснатите свидетели не установяват спорните факти.
Съдът
приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако постигнат
такава ще спестят време и разноски и ще разрешат правния спор помежду си по
начин, удовлетворяващ и двете страни и ще им бъде върната половината от
внесената държавна такса.
Воден от
горното и на основание чл. 146 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито заседание, което ще се проведе на 25.10.2019
г. от 13,30 ч., за която дата и
час да се призоват страните.
ПРИЕМА представените от страните писмени
доказателства.
ДОПУСКА
изслушване на съдебносчетоводна експертиза със следните задачи: каква е сумата
по фактура с ДДС на месец за услугата по договора и каква сума на месец и обща
сума е заплатило ищцовото дружество за всеки месец и общо за периода от месец
октомври 2016 г. до месец март 2019 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит
за възнаграждение на вещото лице в размер на 150 лв., вносими от ищеца по
сметка на Районен съд – Пазарджик в едноседмичен срок от съобщаването.
НАЗНАЧАВА за
вещо лице Димитър Любенов Бараков, който да се призове след внасяне на
депозита.
ДОПУСКА до разпит по един свидетел при
режим на довеждане на всяка от страните за установяване на обстоятелствата във
връзка с това осъществявана ли е охрана със СОТ на обекта на ищеца след
18.09.2016 г.
ПРИКАНВА страните
към спогодба за окончателно уреждане на спора, предмет на делото.
Препис
от определението да се изпрати на страните, като на ответника се връчи препис
от становището на ищеца от 30.07.2019 г.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: