№ 476
гр. Варна , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100500315 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Делото е образувано по жалба вх. № 18575/24.11.2020г. от адв. Ц.Л. З. от АК-Варна,
назначен като особен представител на длъжника по изп.д. № 20197180400089 на ЧСИ
Ст.Костова-Данова-Н. В. И., ЕГН ********** от гр. Варна, бул. Сливница“, № 49, ет. 2,
срещу разпореждане от 30.10.2020г., обективирано в уведомление № 22664/02.11.2020г. с
което е определено на особения представител допълнително възнаграждение по изп.д. в
размер на 50.00лв.,освен определеното до момента възнаграждение от 150.00лв.
Излага, че на 09.11.2020г. получил съобщението на ЧСИ, с което го уведомява, че е
увеличен определения му хонорар от 150.00лв. с още 50.00лв., но сочи, че при материалния
интерес по изпълнунието от 12680.00лв. минималния хонорар за водене на делото би
следвдало да е 455.21лв. Размерът на възнаграждението зависи от материалния интерес, но
не и от броя и вида на действията на адвоката. Моли да бъде отменен от съда акта на ЧСИ,
като му бъде определено възнаграждение съобразно ЗА и Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения от 455.21лв.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено становище от „УниКредит
Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Света
Неделя“, № 7, представлявано от Теодора Александрова Петкова и Джакомо Волпи, чрез
адв. М.Ж., с което се моли жалбата да бъде оставена без уважение. Особеният представетел
на длъжника не извършва действия „с цел удовлетворяване на парични вземания“. Смята, че
хонорарът от 200.00лв. е справедлив с оглед конкретиката на делото, правната и
1
фактическата сложност на действията, които особеният представител извършва.
ЧСИ е изложил мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК. На осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 от
ГПК, на длъжника е дадено право да оспорва приетите разноски по изпълнението.
Възнаграждението на особения представител по изп.д. има характера на разноски по
изпълнението. По образуваното по молба на „Уникредит Булбанк“ АД изп.д. №
20197180400089 на ЧСИ Ст.Костова-Данова по изпълнителен лист от 04.02.2019г., е била
изготвена ПДИ до длъжниците, като заповедта за изпълнение е връчена от ЧСИ на
длъжницата Н. В. И. по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. На 05.08.2020г. е представено от
взискателя решение от 15.06.2020г. по т.д. № 1017/2019г. на ВОС и изпълнителен лист от
29.07.2020г., издаден по същото т.д. След като не се е намерило лице, което да приеме тази
ПДИ, ЧСИ е пристъпил към назначаване на особен представител, като е определил депозит
от 150.00лв. От АК е определен адв. Цв.З., когото ЧСИ е назначил за особен представител на
длъжницата Н. В. И.. С молба от 22.10.2020г. адв. Цв.З. е поискал да му бъде изплатено
възнаграждение от внесения депозит и да бъде актуализиран размера на възнаграждението
според Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
като бъде определено възнаграждение от 655.00лв. ЧСИ е определил допълнително
адвокатско възнаграждение от още 50.00лв. ,който е адекватен на фактическата и правна
сложност на делото, както и етапа, на който е назначен за особен представител. Освен това е
посочено, че определеният хонорар не е окончателен и може да бъде преразгледан на друг
етап в производството. На 09.11.2020г. адв. З. е получил уведомлението от ЧСИ. На
23.11.2020г. е постъпила в електронната пощенска кутия жалбата, регистрирана на
следващия работен ден с № 18575/24.11.2020г. Изказва становище за допустимост, но
неоснователност на подадената жалба. Адв. Цв.З. е бил назначен за особен представител по
изп.д. № 20197180400089 на ЧСИ Ст.Костова-Данова, но при същия ЧСИ се водят още и
изп.д. № 20197180400045 на ЧСИ Ст.Костова-Данова и изп.д. № 20197180400247 на ЧСИ
Ст.Костова-Данова. Взискателят е поискал и изпълнението по отношение на ипотекирания
имот, находящ се в гр. Варна, ул. „27-ми юли“, № 19, ет. 2 е било проведено по изп.д. №
20197180400247 на ЧСИ Ст.Костова-Данова, по което е бил извършен опис, оценка и
публична продан. Взискателят не е поискал предприемане на други изпълнителни действия
и продаденият вече апартамент е единственото имущество на длъжницата, то особеният
представител би могъл да упражни правото си на жалба срещу действията на ЧСИ, като
обжалва само постановлението за възлагане и разпределението на суми и не би могъл да
осъществява активна защита на длъжницата. Възнаграждението от 200.00лв. съответства на
нормата на чл. 10, ал. 5, предл. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. и на фактическата и правна
сложност на делото, както и обема на работата на адвоката.
ВОС съобрази следното:
Изп.д. № 20197180400089 на ЧСИ Ст.Костова-Данова е образувано по молба вх. №
2296/22.02.2019г. от „Уникредит Булбанк“ АД, чрец адв. М.Ж., по издадения на 04.02.2019г.
2
въз основа на заповед за изпълнение на осн. чл. 417 от ГПК № 654/04.02.2019г. по ч.гр.д. №
1407/2019г. на 34-ти състав на ВРС, изпълнителен лист срещу солидарно задължените Н. В.
И. ЕГН ********** от гр. Варна ,бул. „Сливница“, № 49, ет. 2 и „Планет травел“ ЕООД,
ЕИК *********, в полза на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********. С молбата за
образуване на изп.д. взискателят „Уникредит Булбанк“ АД, чрез процесуалния си
представител е поискал да бъде наложена възбрана, да бъде извършен опис, оценка и
публична продан на ипотекирания в полза на банката апартамент № 4/А/, находящ се в гр.
Варна, ул. „27-ми юли“, № 19, ет. 2, ведно с прилежащото избено помещение и ид.ч. от ПИ,
върху който е построен апартамента. Поискал е още изп.д. № 20197180400089 на ЧСИ
Ст.Костова-Данова да бъде присъединено по изп.д. № 20197180400045 на ЧСИ Ст.Костова-
Данова, образувано по-рано между същите страни.
Изготвена е била ПДИ до длъжниците, като заповедта за изпълнение е връчена от
ЧСИ на длъжницата Н. В. И. по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. В ПДИ е посочено, че е
наложена възбрана и на 07.05.2019г. е насрочен опис на апартамент А, находящ се в гр.
Варна, ул. „27-ми юли“, № 19, ет. 2.
С определение от 17.05.2019г. по ч.гр.д. № 1407/2019г. на 34-ти състав на ВРС, съдът
е указал възможността на „Уникредит Булбанк“ АД да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок, т.к. ПДИ до длъжницата Н. В. И. е връчена по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК и е спряно изпълнението по изп.д. № 20197180400089 на ЧСИ Ст.Костова-
Данова.
С молба № 12841/05.08.2020г. е представено от взискателя решение №
361/15.06.2020г. по т.д. № 1017/2019г. на ВОС и издаден въз основа на него изпълнителен
лист от 29.07.2020г., в полза на „Уникредит Булбанк“ АД срещу Н. В. И. за дължимите от
нея разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер на 8527.11лв. и разноски по заповедното
производство по ч.гр.д. № 1407/2019г. от 4153.39лв.
След като не се е намерило лице, което да приеме изготвената въз основа на втория
изпълнителен лист от 29.07.2020г. ПДИ, ЧСИ е пристъпил към назначаване на особен
представител, като е възложил в тежест на взискателя да заплати депозит от 150.00лв.
Посочено е, че при ЧСИ Ст.Костова-Данова са образувани две изп.д. № 20197180400089 и №
20197180400247, по които следва да бъде определен един и същ адвокат, който бъде
назначен за особен представител. От АК е определен адв. Цв.З., когото ЧСИ е назначил за
особен представител на длъжницата Н. В. И. по изп.д. № 20197180400089.
С молба № 16698/22.10.2020г. адв. Цв.З. е поискал да му бъде изплатено
възнаграждение от внесения депозит и да бъде актуализиран размера на възнаграждението
според Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
като бъде определено възнаграждение от 655.00лв.
С разпореждане от 30.10.2020г. ЧСИ е разпоредил да се преведе по банковата сметка
на адв. Цв.З. внесения депозит от 150.00лв. и е определил допълнително адвокатско
3
възнаграждение от още 50.00лв., който размер е счел за адекватен на фактическата и правна
сложност на делото, както и етапа, на който е назначен за особен представител. Освен това е
посочено, че определеният хонорар не е окончателен и може да бъде преразгледан на друг
етап в производството.
На 09.11.2020г. адв. З. е получил уведомлението от ЧСИ.
На 23.11.2020г. е постъпила в електронната пощенска кутия на ЧСИ жалбата,
регистрирана на следващия работен ден с № 18575/24.11.2020г.
От приложеното по изп.д. постановление от 01.09.2020г. по изп.д. № 20197180400247
на ЧСИ Ст.Костова Данова е видно ,че надвижимият имот на длъжницата Н. В. И., находящ
се в гр. Варна, ул. „27-ми юли“ № 19, ет. 2 е продаден на публична продан и възложен върху
„Варна Кредит Груп“ ООД за сумата от 100001лв. и постановлението е влязло в сила на
29.10.2020г.
На 10.11.2020г. е изготвено по изп.д. № 20197180400045, № 20197180400089 и №
20197180400247 на ЧСИ Ст.Костова-Данова разпределение на постъпилата от проданта сума
от 100001лв., което е следвало да бъде предявено на страните на 13.11.2020г.
На 30.11.2020г. ЧСИ е поискал от Сл.по вписванията-Варна да бъде заличена
вписаната по изп.д. № 20197180400089 възбрана върху имота, собственост на Н. В. И.,
предмет на проведената публична продан и същия ден е заличена.
Настоящият състав приема, че е сезиран с жалба от особения представител адв. Цв.З.,
която е подадена в срок, след като разпореждането на ЧСИ няма спор е съобщено на
адвоката на 09.11.2020г., а жалбата е постъпила в електронната пощенска кутия на ЧСИ на
23.11.2020г., но регистрирана на следващия ден с № 18575/24.11.2020г., изхожда от
надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, при наличието на правен
интерес, поради което е процесуално допустима. В практиката на ВКС по чл. 274, ал. 3, т. 2
ГПК се приема, че съдебният акт, с който се определя възнаграждение на особения
представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, както и актът, с който се отказва изменение на това
възнаграждение или изплащането му в пълен размер преди приключване на делото, подлежи
на обжалване пред по-горния съд. В този смисъл са Определение № 5 от 7.01.2015 г. на ВКС
по ч. Г. д. № 7173/2014 г., I г. о., ГК, Определение № 356/13.05.14 г. по ч. Г. д. № 1843/13 г.
на ВКС, IV ГО, Определение № 733 от 25.11.13 г. по ч. Г. д. № 4758/13 г. на ВКС, III ГО,
Определение № 751/17.10.2014 г. по ч. Г. д. № 5367/14 г. на ВКС, III ГО, Определение №
201/2.06.14 г. по ч. Г. д. № 2537/14 г. на ВКС, I ГО, Определение № 398 от 17.06.13 г. по ч. Г.
д. № 3396/13 г. на III ГО и следва да се приеме, че жалба е допустима.
Следва произнасяне по съществото на спора. Жалбата се явява частично основателна.
Няма спор, че към 09.10.2020г., когато е разпоредено връчването на ПДИ за
задължението по новия изпълнетелен лист /29.007.2020г./ на особения представител, адв.
4
Ц.Л. З., същият е бил назначен от ЧСИ за такъв на длъжницата Н. В. И., като му е било
определено и заплатено от взискателя възнаграждение от 150.00лв.
Според чл. 47, ал. 6, предл. 2 от ГПК възнаграждението на особения представител се
определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на
възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него. Съгласно т. 6 от ТР
№ 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС размерът на
възнаграждението на особения представител се определя съгласно Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като възнаграждението е
винаги дължимо, тъй като за положения труд на адвоката се дължи възнаграждение,
независимо от изхода на делото. Съгласно чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие на страната по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания над 1000 лв. адвокатското възнаграждение и е в
размер на 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7.
Неоснователно е възражението на „Уникредит Булбанк“ АД, че не се дължи
възнаграждение на особения представител и не намира приложение разпоредбата на чл. 10,
т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
защото особеният представител на длъжника не извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания. Това е така, но осъществява процесуално
представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело, поради което му
се дължи възнаграждение. Неоснователно е обаче и твърдението на особения представител,
че законовият минимум за работата му по изпълнитетелното дело е 455.21лв. както е
посочил в жалбата си, според материалния интерес по изп.д. от 12680.50лв.,а като му е
присъдено адвокатско възнаграждение от 200.00лв., му е присъдено половината от
дължимото такова.
Според правилата, уредени в посочените по-горе правни норми, минимумът според
материалния интерес по изп.д. от 12680.50лв. би следвало да бъде изчислен така: По чл. 7,т.
2 от Наредба № 1/09.07.2004г. адвокатското възнаграждение се изчислява по израза: 3% от
/12680.50 – 10000.00/ + 830.00. = 910.42лв. Прилагайки правилото на чл. 10, т. 2 от Наредба
№ 1/09.07.2004г., че адвокатското възнаграждение по изп.д. се определя като ½ от
определеното по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, то се получава сумата от 455.21лв.
Адв. Цв.З. е посочил в жалбата си, че определеното му адвокатско възнаграждение се
явява половината от дължимото му се. Да, това право на ЧСИ да намали наполовина
адвокатското възнаграждение на назначения, на осн. чл. 47, ал. 6, предл. 1 от ГПК особен
представител, към която препраща нормата на чл. 430 от ГПК, е предвидено от законодателя
в разпоредбата на чл. 47, ал. 6, предл. 2 от ГПК, с оглед преценката за действителната
фактическа и правна сложност на делото. При изключително ниската фактическа и правна
сложност на изп.д. № 20197180400089, ЧСИ е намалил още наполовина размерът предвиден
5
в Наредба № 1/09.07.2004г. за съответния вид работа. Спазвайки тези разпоредби, би
следвало да бъде определено възнаграждение в общ размер на 227.61лв., но ЧСИ е
определил възнаграждение в общ размер на 200.00лв. Дължими на адвоката-особен
представител са останали още 27.61лв. по изп.д. Разпореждането на ЧСИ от 30.10.2020г.
следва да бъде изменено, като бъдат присъдени още 27.61лв., до който размер следва да
бъде уважена жалбата, на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Вярно, че ЧСИ е посочил в
обжалваното разпореждане от 30.10.2020г., че определеният размер на адвокатското
възнаграждение не е окончателно и може да бъде преразгледано в друг етап от
производството, но би последвало преразглеждане с оглед предприемането на други
изпълнителни действия и съответно положен от особения представител труд. За работата до
момента по изп.д. № 20197180400089, дължимият му минимален размер на адвокатското
възнаграждение, който следва да му бъде определен е 227.61лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ разпореждане от 30.10.2020г. по изп.д. № 201971804300089 на ЧСИ
Ст.Костова-Данова, с което е определено от ЧСИ допълнително възнаграждение в размер на
50.00лв. на особения представител на длъжницата по изпълнението Н. В. И. ЕГН
********** от гр. Варна, бул. Сливница“, № 49, ет. 2-адв. Ц.Л. З. от АК-Варна, след вече
определеното му на осн. чл. 430, вр. чл. 47, ал. 6 от ГПК от ЧСИ адвокатско възнаграждение
от 150.00лв., получавайки се общ размер от 200.00лв., като определя допълнително
възнаграждение от още 27.61лв. и по този начин определеното в полза на адв. Ц.Л. З.
адвокатско възнаграждение по изп.д. е в общ размер на 227.61лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
чл. 437, ал. 4, предл. последно от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6