МОТИВИ към НОХД 312/17г.

 

Производството е образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик обвинителен акт.

Обвинението е против две лица:

І. Ц.Р.Б. за това, че на 20.07.2015 г. в с.Л., обл.Пазарджик , в съучастие като съизвършител с Р.Г.Ц., противозаконно присвоила чужди движими вещи - собственост на „И." ООД, както следва: 36,63 килограма прошуто курдо марка „КОМКАР" на стойност 691,57 лв; 10,31 килограма салам Вентричина марка „БЕКЕЛЛИ " ,на стойност 188,57 лв.; 13,02 килограма Мортадела марка „БЕКЕЛЛИ" ,на стойност 189,96 лв.; 15,95 килограма салам „Милано „ПРЕМИУМ", на стойност 184,22 лв; 22,79 килограма филе отлежало марка „ПИЧЕНО" ,на стойност 190,75 лв. или всичко на обща стойност 1445,07 лева , които владеела на основание - Заявка Договор от 20.07.2015 г. от „М.Е." ЕООД , до „Е.Е.С." ЕООД , за възлагане на извършването на превоз на стоките от гр. София ,до складова база на „И. ООД" в с. Л.-  престъпление по чл. 206, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2 от НК.

ІІ. Р.Г.Ц. за това, че на 20.07.2015 г в с.Л., обл.Пазарджик , в съучастие като съизвършител с Ц.Р.Б., противозаконно присвоил чужди движими вещи - собственост на „И." ООД, както следва: 36,63 килограма прошуто курдо марка „КОМКАР" на стойност 691,57 лв; 10,31 килограма салам Вентричина марка „БЕКЕЛЛИ " ,на стойност 188,57 лв.; 13,02 килограма Мортадела марка „БЕКЕЛЛИ" ,на стойност 189,96 лв.; 15,95 килограма салам „Милано „ПРЕМИУМ", на стойност 184,22 лв; 22,79 килограма филе отлежало марка „ПИЧЕНО" ,на стойност 190,75 лв. или всичко на обща стойност 1445,07 лева , които владеел на основание - Заявка Договор от 20.07.2015 г. от „М.Е." ЕООД , до „Е.Е.С." ЕООД , за възлагане на извършването на превоз на стоките от гр. София ,до складова база на „И. ООД" в с. Л.- престъпление по чл. 206, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП Пазарджик подържа обвинението и настоява подсъдимите да бъдат признати за виновни и им се наложи наказание на всеки от тях , ориентирано към предвидения минимум и с приложение на чл. 66, ал.1 от НК досежно начина на изтърпяването му.

Защитникът на подсъдимите претендира от една страна недоказаност на обвинението по отношение факта на собственост върху процесните вещи и от друга- липса на обективна съставомерност на вмененото престъпление, дължима на предложения доказателствен анализ. Настоява за оправдателна присъда.  

Подсъдимите не се признават за виновни и молят да бъдат оправдани.

Районният съд, като обсъди и прецени по отделно и в съвкупност събраните по съответния процесуален ред доказателства , при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

„И." ООД е дружество, чиято основна дейност е ориентирана към внос и търговия с месо и колбаси и във връзка с която дейност стопанисва складова база, находяща се в с. Л., обл.Пазарджик. Съдружник в това дружество с 1/3-та дялов капитал към 2015г.била св. Е., а нейният съпруг св. Е. изпълнявал  длъжността „снабдител" .

Стоките, с които търгувало дружеството основно се внасяли от чужбина, поради което дружеството ползвало услугите на транспортна фирма. Едно от дружествата, извършвало импортните услуги в полза на „И." ООД било „М.Е." ЕООД с управител и едноличен собственик св.И.Ж..

Дни преди 20,07.2015 г. за „И.“ ООД била доставена от Италия  пратка  с трайни колбаси , като импорта би осъществен от дружеството на Ж.. Пратката включвала следните, фолирани и пакетирани  в седем кашона, видове и количества колбаси : 36,63 килограма прошуто курдо марка „КОМКАР" на стойност 691,57 лв; 10,31 килограма салам Вентричина марка „БЕКЕЛЛИ ", на стойност 188,57 лв.; 13,02 килограма Мортадела марка „БЕКЕЛЛИ", на стойност 189,96 лв.; 15,95 килограма салам „Милано „ПРЕМИУМ", на стойност 184,22 лв; 22,79 килограма филе отлежало марка „ПИЧЕНО", на стойност 190,75 ла с обща стойност -  1445,07 лева. С пристигането на стоката в София , Ж.  незабавно Е..  В разговора той  я помолил да му съдейства и за транспорта до базата в с. Лесичово. Тя обяснила, че не може да поеме от името на дружеството си този превоз, но обещала да възложи на друг превозвач транспорта до с . Л..

На 20.07.2015г. Ж. се свързала с подсъдимата Ц.Б. , която притежавала и управлявала  „Е.Е.С." ЕООД- дружество, чиито предмет на дейност също бил основно свързан с транспортни услуги. Б. познавала Е. от предходни търговски взаимоотношения между дружество, в което дялово участие имал поне един от съпрузите и представляваното и управлявано от нея дружество. При тези взаимоотношения останала дължима парична сума от дружество на Е., което те отказвали години да платят поради липсата на надлежна фактура за сделката. 

Б. поела ангажимента с превоза на стоките за  „И.“ООД, по повод на което била изготвена Заявка -Договор от 20.07.2015 г. от „М.Е." ЕООД  до „Е.Е.С." ЕООД  за възлагане превоза на стоките от гр. София ,до складова база на „И." ООД в с. Л.. След изготвянето на заявката, всички седем кашона с колбаси били натоварени в камион, собственост на „Е.Е.С." ЕООД. След получаването на стоката на 20.07.2015г. двамата подсъдими  решили лично да посетят складовата база в с. Л.и да се възползват от случая като притиснат ултимативно Е. за дължимото плащане,което ако не получат - да задържат превозваната стока. Така камионът със стоката, управляван от св. И., веднага отпътувал за с. Л.. В камиона пътувал и подс. Ц., а подс. Б. пътувала след него с лек автомобил.

Късно вечерта камионът пристигнал пред складовата база, а непосредствено след него и автообила. Свидетелят Е. излязъл да посрещне камиона и тъй като въобще не предполагал проблеми, подписал товарителницата, удостоверяващи доставката преди да се разтовари стоката.

След като Е. подписал транспортния документ, двамата подсъдими му заявили, че ако не си получат парите от предходната доставка, стоките от настоящата няма да бъдат разтоварени и ще ги задържат. Св. Е. поискал да му издадат фактура за спорната доставка, защото без такава не може да я осчетоводи и да направи разход . Обещал, че след като му издадат фактура, незабавно ще я плати. Спорът помежду им се разгорещил, но не се разрешил.

 

При тези факти прокурорът е предал подсъдимите ата на съд за извършено престъпление по чл. 206, а.1 от НК вр. чл. 20, ал.2 от НК и за това, че на 20.07.2015 г. в с.Л., обл.Пазарджик , в съучастие като съизвършители  противозаконно присвоили владени от тях чужди движими вещи колбаси на обща стойност  1445,07 лева, собственост на „И." ООД.

На горните факти и респ. - на нормативната рамка, в която са поставени, защитната тези противостои по две направления : липса на доказателства за субекта на правото на собственост върху процесните вещи и на второ - липса на доказателства стоките да са били задържани от подсъдимите и наличие на такива, които установяват тяхната реална доставка и предаване на Е., а в контекста на тази теза - и претендирано право на задържане върху процесните стоки поради безспорно неизпълнено парично задължение.

За да поддържа тезата, че няма доказателства относно конкретен субект на правото на собственост върху процесните стоки, защитникът се позовава на твърдение на св. Е. в с.з. на 15,06,17 г., в което той е заявил, че стоките били заплатени „от негов съдружник, който дори не му бил съдружник“.  Изявлението е факт, но му се придава неприсъщ смисъл и се настоява за резултат, какъвто то не произвежда.  Защото - спор по факта, че процесните стоки са били поръчани и импортирани за „И.“ ООД няма. Кой фактически - тоест кое физическо лице-е платил от името на дружеството е въпрос, който е напълно ирелевантен по настоящото дело, тъй като евентуалното (!) му решаване ще съставлява спор за собственост, който няма място в този процес. Спорът кое от определени физически лица е платило от името на дружеството и имало ли е основание за това следва да се развие в един бъдещ граждански процес. В настоящия е от значение установеното и всъщност неспорно (от гледна точка на доказателствените източници)  обстоятелство, че стоките са били поръчани и заплатени от името на „И.“ООД , което намери отражение и в инициативата за депозиране на гражданска претенция ( неприета за съвместно разглеждане). И на второ място - от значение за обективната съставомерност е не чии точно са вещите, а дали са чужди за дееца, което също е безспорен факт. Ако се установи, че вещите са на лице, различно от възприетото като пострадал / или ощетено юридическо лице, за този факт Съдът няма да дължи оправдаване на дееца, ако отговори позитивно на първите два от 12-те въпроса по чл. 301, ал.1 от НПК в съответната нормативна рамка.

Втората линия на защитна теза се базира на алтернативни претенции : От една  страна - на наистина събрани по делото данни от доказателствени източници, че процесните стоки са били разтоварени на място в складовата база на дружеството, представлявано от Е. - тоест стоките били доставени на възложителя на доставката и не са били обсебени и от друга страна-  на  имплицитно възражение, произтичащо от обясненията на подсъдимите и защитната стратегия, че стоките били задържани като залог и за стимулиране и обезпечаване изпълнението на парично задължение на  „И.“ ООД  към представлявано и управлявано от подсъдимата дружество   

 Тук следва изначално уточнението за няколко безспорни факта : поръчка За доставка на процесните стоки от „И.“ ООД, изпълнена коректно от „М.Е." ЕООД по направление Италия - София и заплатена; нова поръчка за транспортиране на стоките от София до базата в с. Лесичово, договорена Между :“М.Е.“ ЕООД и „Е.Е.С.н ООД“, представлявано от  Б.; документалното уреждане на отношенията по превоза чрез заявка -договор и откарването на стоките до базата в с. Лесичово. Безспорен е и фактът, че дружество ( неустановено) , в което дялово участие има поне един от съпрузите Е. дължи парична сума на дружеството на Б. по повод на предходна доставка, изпълнена от нейното дружество по тяхна поръчка.  

 На базата на споменатите безспорни факти се установяват противоречия досежно : І-во следния факт -разтоварени ли са в базата в с. Лесичово стоките и фактически предадени ли са били  и ІІ ро следното право - на задържане на процесните стоки до изпълнение на ( иначе безспорното ) паричното задължение по предходна доставка.

За спорния факт се конфронтират обясненията на подсъдимите с твърдения, че стоките са били реално разтоварени и оставени в базата на Е.. Тези твърдения се подкрепят от тези на св. И. ( който към момента на деянието бил шофьорът, извършил процесния превоз) - показания от ДСП - л. 133-134, интегрирани на съответното процесуално основание. Тези гласни доказателствени средства Съдът игнорира като годна основа за формиране на фактически изводи. Защото - към момента на депозиране на показанията си в хода на СП св. И. е бил на работа в дружеството Е.Е.С.н ЕООД - еднолична собственост и представлявано от подс. Б., от които отношения ( датиращи от 2012г.)  е бил повлиян и е депозирал лъжепоказания що се отнася до твърдението за реално разтоварване на стоките на място в с. Лесичово. Подсъдимите на свой ред отделно дават обяснения, чрез които поддържат защитната теза за доставка на стоките, игнорираща основен елемент от обективната страна на вмененото им престъпление. Но тези техни обяснения са защитно средство, още повече, че сами предлагат и доказват алтернативната теза - липса на доставка поради упражнено право на задължане о чл. 90, ал.1 от ЗЗд.    

Тези доказателства, върху които Съдът формира възприетата фактология, са твърденията на свидетелите Е., плътно подкрепени досежно спорния факт със съответните им показания на св.Ж.. Според Е. отношенията с Б., респ. представляваното от нея дружество датират от няколко години, като и двамата признават, че те се влошили по повод на предходна транспортна доставка . Причината за това влошаване бил отказът на Б. да издаде фактура за тази доставка, при която липса Е. отказали да платят доставката. ( от името на дружество -съконтрахент по сделката). Съвсем добросъвестно и двамата признават, че не са платили конкретно и дължима сума за тази предходна доставка, но  само поради факта, че за тази част от сумата не е издадена фактура и плащането не може да осчетоводи като разход за фирмата. Тук следва уточнението,че изключителната обстоятелственост в показанията на Е. се дължи именно на възражението от страна на Б. за това неиздължено парично задължение. Що се отнася до плащането на доставка, за която св. К. е следвало да предаде от името на Е. парична сума на Б., показанията на К. и на Е. опровергават твърденията на Б. за още едно, освен признатото от Е., тяхно задължение ( всъщност на дружеството ) в полза на дружеството на Б..

 От цялостните  разкази на Е. и К., относими към настоящия спор са само фактите, касаещи липсата на реална доставка на процесните стоки и наличието на едно ( само!) неизпълнено в полза на дружеството на подсъдимата парично задължение. Всъщност първият от тези факти, покриващ и обективен елемент от състава на инкриминираното престъпление, е  установен не само от твърденията на Е., кредитирани поради възприетата непосредствено убедителност и пълното им съответствие по релевантните факти, но и предвид съответствието им с други гласни  доказателствени средства. Освен, че еднозначно съпрузите Е. заявяват как процесните стоки не били разтоварени на базата им Лесичово, което Б. и ц. обяснили, че ще предприемат само се изплати дължимата сума,  това се потвърждава и от показанията на св. Ж. ( л. 23, гърба, НОХД ). Последната достатъчно детайлно и също убедително потвърди заявеното вече от Е., че вечерта на процесната дата   той й се обадил притеснен, че „ не му дават стоката“. При това Ж. се свързала с Б. , на чието дружество сама възложила спедицията на процесните стоки и получила обяснение от подсъдимата, че „ тъй като има да поучава пари от Е. , ще му задържи стоката“. Въпреки намесата и настояванията на Ж., Б. задържала стоката, като върнала на първата подписано ЧМР , което Е. призна, че подписал на доверие и преди реално да бъде разтоварена стоката.  Не се установи Ж. да е предубедена в полза Е., още повече, че сама признава, че ги познава добре , докато с Б. се познава доста добре, от „30 години“. Затова показанията на Ж. се приеха безкритично и с оглед на тях Съдът лансира и твърденията на Е., че Е. подписал удостоверяващите доставката документи на доверие преди реално стоката да бъде разтоварена, както и че въобще не била разтоварена по нареждане на подсъдимите.

 Що се отнася до алтернативната защитна позиция на подсъдимите в направление „ ако се приеме липса на доставка, то да се счита, че върху стоките е упражнено право на задържане“  - тази претенция е неоснователна. Както се посочи вече, няма спор по факта, че предходна доставка не е била изцяло заплатена  от дружество на Е. в полза на дружество на Б.. Установи се също, че пред Е. и в телефонния разговор на процесната вечер сама Б. признала, че „ задържа стоката, докато й се плати неизплатеното“. Правото на задържане е действително право на длъжник, който има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича  и неговото задължение … В случая именно това условие не е налице , защото спорната доставка ( от преди години) е била изпълнена от превозвача - и то не физическото лице Б., а дружеството , представлявано и управлявано от нея  и с което ( макар и ЕООД)  тя, като физическо лице, не се идентифицира.  Тази условност ( въпреки, че страните в този спор му придават личен характер )  важи и за настоящия спор. Действително, дружеството - доставчик на неплатената стока при тази предходна доставка е имала право на задържане върху (съответна с оглед неизпълненото задължение ) стока / вещи,които са били владени на съответното правно основание и кредиторът на паричното вземане като длъжник по отношение задължението за доставка - е имал правото да не изпълни доставката / да не предаде стоките и да ги задържи до изпълнение на задължението към него. Но -  на основание  чл. 90, ал.1 от ЗЗД този    отказът да достави и да задържи съответната (на неизплатеното ) част от стоката, докато сам не получи изпълнение на задължението към него, е правомерен ако касае негово задължение по по същото правоотношение ( със същия предмет).

В случая правото на задържане е неправомерно предприето и реализирано, тъй като задържаните стоки са били предмет на друго правоотношение, макар и страните по спорното предходно, по което е останало едно безспорно неизпълнено парично задължение, да са били същите. Стоките са получени на съответното частно-правно основание ( договорът -заявка) и само, за да бъдат транспортирани и предадени на дружеството И. ООД и след пристигането в Лесичово са  били задържани от подсъдимата и сина й в изпълнение на неправилното им решение, че това е начинът да получат изпълнение на парично задължение по предходно облигационно /търговско правоотношение ( с предмет вече реализирана доставка на други стоки  ).

 С тези си действия подсъдимите са осъществили състава на вмененото им престъпление. За да е налице обсебване, необходимо е деецът да присвои чужда движима вещ, която владее или пази на законно основание. „Своенето“ се изразява в промяна на отношението към вещта, която деецът престава да се счита за чужда и започва да държи като своя. Именно такава промяна е настъпила в процесния случай по отношение процесните стоки, установени ( чрез твърденията на Еники, договорът на л. 26 и всъщност безспорни като вид, марка и количества) - те са били са присвоени от подсъдимите . Установена, на база на експертно изследване ,  е тяхната парчина равностойност - всичко 1445,07 лв. 

Действията на двамата подсъдими на място в базата в с. Лесичово и по повод отказът да бъде разтоварена стоката (  и нареждането към шофьора И. да не разтоварва)  показват ясно, че са координирани и продукт на взето общо решение да задържат стоките са себе си ( дори и обсъждането да е на правото на задържане в полза на дружеството на Б. отново се запазва неправомерния характер на това задържане, тъй като липса елементът „ от същото правоотношение “ ).

Действали са и двамата подсъдими със съзнанието за противоправния характер на действията си. От значение за този извод е проведеният същата вечер и коментиран разговор с Ж., която сама на свой ред предупредила Б. , че „това не е начинът“.  Подсъдимите са предвиждали и целели настъпването на обществено-опасните последици. Действали са заедно, в съучастие, при напълно доказана с оглед еднопосочността, съответността и координацията в действията им, общност на умисъла. ( св. Е. „ Б. и синът и казаха „ или плащате, или си тръгваме със стоката“  ).

При установена обектива и субективна съставомерност на инкриминираното престъпно деяние, Съдът призна подсъдимите за виновни в извършването му.

 При индивидуализация на дължимото наказание за всеки от подсъдимите Съдът отчете наличето на няколко смекчаващи обстоятелства, формиращи втория от алтернативните критерии за приложение на чл. 55, ал.1 от НК . От една страна подсъдимите не са осъждани и при липсата на други данни за техни противоправни или противообществени прояви , настоящата е съвсем изолирана в живота на всеки от тях.  От друга страна равностойността на предмета на престъплението съставлява по-малко от трикратния размер на МРЗ за страната. И на трето място - все пак действията на подсъдимите са в условията на едни силно конфронтирани отношения поради неизпълнение на парично задължение към дружеството на майката - подсъдима. Тези обстоятелства се прие, че променят характеристиката на извършеното престъпно деяние, като го правят изключително различно поради по-ниската му степен на обществена опасност при съпоставка с типичните престъпления от този вид. Наред с това и именно поради тази специфика на деянието се прие, че в случая и най-лекото, предвидено в закона, наказание за извършеното престъпление ( една година лишаване от свобода) се явява несъразмерно тежко - тоест несправедливо.   

Затова и наказанието  се определи на основание чл. 55, ал.1 т.1 от НК и с конкретния размер (на предопределеното по вид ) лишаване от свобода - ЧЕТИРИ МЕСЕЦА се прие, че се постига целеното възмездие, както и постигането на поправително и превъзпитателно въздействие, а и превантивен ефект в личен и обществен аспект. Отмерването на наказанието се основа на предопределящи го фактори като предмет- по вид и парична равностойност, съдебен статус на  подсъдимите -и за двамата необременен.

При обсъждане начина на изтърпяване на определеното наказание лишаване от свобода, се отчете на първо място наличие на предвидената материално-правна предпоставка, при липсата на предходно осъждане. Наред с това се констатира и възможност за постигане на промени в съзнанието на двамата извършители  и без да се търпи от всеки от тях ефективно наложеното му наказание, а постигане и на генералната превенция. Поради това и на основание чл. 66, ал.1 от НК  изтърпяването наказанието, наложено на всеки от подсъдимите,  се отложи за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ - за всеки от тях

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите бяха осъдена   да заплатят разноски в полза на СДВР Пз-к  в размер на по 28,98лв. , както и държавна такса в размер на по 5,00 лева при служебно издаване на изпълнителен лист, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик.

 По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.

                                                                  

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: