№ 260057 / 16.6.2022 г.
Р Е Ш Е Н И Е
16.06.2022 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІII-ти граждански състав, в открито съдебно заседание от 17.05.2022 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Татяна Иванова, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 978 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал.1, т.3, вр.с чл. 179, ал.1 от Закона за министерството на вътрешните работи и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът В.Б.В., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx е предявил срещу Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи-Монтана, с адрес: гр.Монтана,бул.,,Ал.С.‘‘№ 2, представлявана от П. Й. Т.-Директори обективно съединени осъдителни искове- главен иск за заплащане на сумата от 1 755,70 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода от 01.06.2017 г. до 01.06.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда/01.06.2020г./ до окончателното изплащане; акцесорен иск за сумата от 218,42 лв., представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд, за периода от 01.07.2017г. до 31.05.2020г. Претендира разноски.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
Ищецът е служител на ОД на МВР Монтана и са в служебно правоотношения с ответника. В процесния период от време 01.06.2017г. -01.06.2020 г. е работил на длъжност „Младши автоконтрольор”, сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Монтана.
Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00-06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР.
На основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. От м.06.2017год. до настоящия момент са издавани протоколи от Директора на ОДМВР-Монтана и графици от Началник сектор “Пътна полиция” за дежурствата и отчитане на положения труд при работа на смени от служителите, реда за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно време.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период от 01.06.2017г. до 01.06.2020 г. са действали: Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016 г (обн. , ДВ бр. 60 от 02.08.2016 г , в сила от 02.08.2016 г.) и Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г.. В двете цитирани Наредби липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм предходно е бил предвиден в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. ,но в размер от 0.143/ чл. 31 ал. 2 от Наредбата/. Съгласно цитираната разпоредба на Наредба № 8121 з-407 от 11.08.2014г. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 часа и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0,143. Тази Наредба е отменена с приемане на Наредба № 8121з-592 от 25. 05.2015г на Министъра на вътрешните работи, която от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм. дело № 5450 /2016г.
Също така следва да се отбележи, че в Наредба № 8121з-776 /29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд. Липсата на такава норма не следва да се възприема като законова забрана за преизчисляване на положените от служители на МВР часове нощен труд в дневен. Налице е празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работна време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 година е отменена с Решение № 16766/10.12.2019г на ВАС 5 членен състав по Адм. Дело № 8601/2019 година. Отмяната е обнародвана в ДВ бр.4 от 14.01.2020 година. Наредбата е отменена поради нарушения и несъответствия с европейското законодателство и ЗНА.
С оглед отменената Наредба от 2016 година е издадено нова Наредба № 8121з – 36 от 07.01.2020 година, в сила от 10.01.2020 година на Министъра на вътрешните работи, в която също липсва изрична разпоредба за преобразуване на нощните часове в дневни. В случая при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата / обн. ДВ от 26.01.2007г./.
В съответствие с чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
За процесния период – 01.06.2017г. до 01.06.2020г. е положил нощен труд, както следва 2 000 часа нощен труд/ 250 смени по 8 часа нощен труд/. Заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд вече е регламентирано в ЗМВР, но както е указано по-горе, за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работно време. В конкретния случай, за периода 01.06.2017г. до 01.06.2020г. е положил общо 2000 часа нощен труд, който следва да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлизал на 2286 часа, което води до извънреден труд от 286 часа, който е следвало да му се заплати допълнително. Съобразно заплатата му, средната часова ставка е в размер на 8,00лв.или за 286 часа труд му се дължи сумата от 2 288,00 лв.
Тъй като не разполага с протоколите за положен нощен труд за три години часовете положен нощен труд са записани ориентировъчно, а една от задача на експертизата е точно да посочи тези часове.
ОД МВР Монтана е пасивно процесуално легитимиран по делото.
Първоначално моли съда да постанови решение, с което да се осъди ответника ОД МВР-Монтана да му заплати, сумите, както следва:
1. На основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР сумата в размер на 2 288,00 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 01.06.2017г.-01.06.2020год., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането;
2. На основание чл.86 от ЗЗД сумата в размер на 300лв., представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд, за периода 01.07.2017г. - до датата на исковата молба. В проведеното на дата 13.10.2020 г. открито съдебно заседание след изслушване на вещото лице по СИЕ, ищецът,чрез неговия пълномощник по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК поиска от съда да допусне изменение на предявените осъдителни искове по отношение на техния размер-чрез намаляване, както следва: 1 755,70лв. главница и 218,42 лв.-мораторна лихва. Искането бе уважено от съда и с протоколко определение бе допуснато изменение на размер на исковете в посочените размери.
Претендира направените по делото разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК в размер от 300,00 лв.-за адвокатско възнаграждение.
Ответникът, Областна дирекция на МВР -Монтана, гр. Монтана, бул. ”Ал. С.” № 2, представлявана от П. Й. Т. - директор на ОДМВР Монтана, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.
Исковата молба счита за редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл.127 от ГПК.
По допустимостта и основателността на иска:
Предявените главен и акцесорен иск са процесуално допустими.
По същество оспорва същите изцяло по основание и размер, като неоснователни и недоказани. На ищеца не се дължи заплащане на труд извън редовното работно време (извънреден труд), формиран от положен нощен труд приравнен към дневен за периода от 01.06.2017 г. до 01.06.2020 г., респективно не се дължи обезщетение за забавено изплащане на претендираното възнаграждение за положен труд над редовното работно време.
Съображенията са следните:
В.Б.В. е държавен служител, полицейски орган в МВР и със Заповед № 301з-294 от 31.01.2018 година на директора на ОДМВР Монтана, е преназначен и изпълнява и към настоящия момент длъжността ,,младши автоконтрольор‘‘ І степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност на сектор „Пътна полиция” при ОД МВР Монтана към отдел „Охранителна полиция” при ОД МВР Монтана. В този смисъл не е спорно обстоятелството, че за посочения в исковата молба период 01.06.2017г.- 01.06.2020 г. ищецът е бил държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Като държавен служител по посочената норма от ЗМВР служебното правоотношение на ищеца и статутът му са регламентирани от ЗМВР, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Служебните правоотношения и статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР имат изрична регламентация в ЗМВР, за разлика от правоотношенията и статутът на държавните служители в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР /чиито правоотношения са уредени в Закона за държавния служител/ и лицата, работещи по трудово правоотношение (чл. 142, ал. 1, т. 3 ЗМВР), които съгласно разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл. 142 ЗМВР, са уредени в ЗМВР и Кодекса на труда (КТ). Именно като държавен служител по служебно правоотношение, статутът на ищеца е различен от този на служителите по трудово правоотношение, включително и по отношение на нормативната уредба, регулираща установеното работно време, нормалната продължителност на нощния труд и заплащането му. За хипотезите, при които е приложим КТ, респ. подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, по отношение на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР има изрично препращане в съответните норми на ЗМВР (напр. чл. 159, ал. 2 – при сключване на трудови договори с лицата работещи по трудово правоотношение, за ползването на отпуските по чл. 169 - 171а от Кодекса на труда от държавните служители, за допълнително възнаграждение по чл. 259 КТ за лицата работещи по трудово правоотношение, сдружаването в синдикални организации и др.) В ЗМВР няма препращаща норма, която да даде основание спрямо тази категория служители- по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът, по отношение на установеното работно време, нормалната продължителност на нощния труд и заплащането му, да се прилагат субсидиарно, както разпоредбите на КТ, така и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, в т. ч. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). ЗМВР е специален нормативен акт, който обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. С оглед специалния характер на акта, размерът на дължимо допълнително възнаграждение следва да се определя съобразно специалните правила, посочени в закона и в издадените по силата на изрична законова делегация наредби на министъра на вътрешните работи и негови заповеди.
Уредбата на нощния труд на държавните служители в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР се съдържа в чл. 187, ал. 1, във вр. с ал. 3 и в чл. 179 ЗМВР, в чл. 3, чл.31 и § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи (Наредбата), действащи в исковия период, издадена на основание чл. 179, ал. 2 ЗМВР, както и заповед № 8121р-791 от 28.10.2014 г. и заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г., издадени от министъра на вътрешните работи, които прилага.
В чл.187 ал.1 от ЗМВР е уредена нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР, а именно 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Посочената разпоредба по съдържанието си е императивна. Тя определя изрично и точно нормалната продължителност на работното време, изразено в броя на часовете ,,8“. При внимателен анализ на разпоредбата, следва изводът, че по смисъла на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР ,,8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа като продължителност на работното време, независимо от частта на денонощието, в която то се разполага, както в неговата „светла“ част - през деня, така и в неговата „тъмна“ част- през нощта (в интервала от 22.00 часа до 06.00 часа). Сравнявайки предходния текст с нормата на чл. 136, ал. 3 КТ е видно, че в последната е
регламентирано, че нормалната продължителност на работното време „през деня“ (не „дневно“, както е определено в ЗМВР) е до 8 часа. Следователно, понятието „дневно“ по смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР се отнася за продължителността на работното време, както през дневната част на денонощието, като „дневен труд“, така и през нощната част от денонощието, като „нощен труд“.
Като нощен трудът на държавните служители в МВР, съгласно чл. 187, ал. 3, изр. 4 ЗМВР се определя както следва: „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Тази разпоредба е продължение на чл. 187, ал. 1 ЗМВР и предвижда, че само трудът, който се полага при работа на смени и в интервала от 22.00 до 06.00 часа е нощен. Ищецът през исковия период е полагал 12-часови смени, с един и същи начален и краен час, и в този смисъл не е полагал нощен труд, който надвишава средно 8 часа за всеки 24- часов период. Фиксираната норма от 8 часова продължителност на работното време е установена в императивните разпоредби на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР. Само ако тези норми бъдат оспорени пред Конституционния съд и бъдат признати за противоконституционни, те няма да бъдат приложими. В този смисъл действието на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР не може и не следва да бъде дерогирано или суспендирано, още по-малко от подзаконов нормативен акт, какъвто е НСОРЗ.
В чл. 187, ал. 1 и 3, изр. 4 ЗМВР за държавните служители в МВР по чл. 142 ал. 1, т. 1 ЗМВР е установена по-голяма нормална продължителност на работното време от 8 часа в рамките на денонощието(,,дневно ) обща и еднаква, независимо от частта в денонощието, в която се полага трудът, в т.ч. и през нощта. Тя е по-голяма от общата нормална продължителност на работещите по трудови правоотношения, установена в КТ, които в чл. 140, ал. 1 предвижда нормална продължителност на седмичното работно време при 5-дневна седмица през нощта 35 часа и нормална продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица до 7 часа. Това различие и по- голяма продължителност на работното време при 5-дневна работна седмица от 40 часа и на работното време през нощта- 8 часа за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР е обусловено от основните функции на МВР установени в чл. 2, ал. 1 ЗМВР, а именно защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението, чието изпълнение е обвързано с осигуряване на непрекъсваемост на работния процес. Това оправдава и обосновава прилагането на различен метод на правно регулиране на работното време, в т. ч. продължителността на нощния труд, трудовото възнаграждение и др. на работещите по трудови правоотношения в КТ от една страна, и в ЗМВР по отношение на държавните служители по чл.142 ал.1 т.1 от друга.
Съгласно чл.187 ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За исковия период е посочената по-горе Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 година.
Не е спорно, че за исковия период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12- часови смени, по график при тримесечно сумирано отчитане на работното време, съгласно заповед № 301з-355/07.02.2020 г., изм. със заповед № 301з-873/24.03.2020 г., заповед № 2587/19.09.2018 г. и заповед № 301з-2979/19.12.2016 г., издадени от директора на ОДМВР Монтана. С оглед характера на работа и специфичните дейности, осъществявани от служителите на МВР, в конкретния случай ищецът е полагал труд и през нощта (от 22.00 ч. до 06.00 ч.), ненадвишаващ определените от ЗМВР 8 часа средно за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 1 и ал. 3, изр. 4 ЗМВР). С чл. 3, чл. 31 и § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на Наредбата се регламентира, че нощният труд за държавните служители в МВР се въвежда за дейности, които изискват непрекъсваемо изпълнение, като последната разпоредба дава легално определение за непрекъсваемост на работния процес в МВР.
За полагането на нощен труд от 22.00 до 06.00 часа, съгласно чл. 179, ал. 1 ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения, в т.ч. за положения труд през нощта. Нормата на чл. 179, ал.1 ЗМВР не само определя характера на облагата- изплащане на възнаграждение като отплата за положения нощен труд, но и неговия правен характер на допълнително възнаграждение. То е допълнително, защото се прибавя към основната заплата на държавните служители в МВР и по този начин се увеличава нейният брутен размер.
От друга страна пък ЗМВР, с оглед спецификата на служебните правоотношения и дейността на полицейските органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, включително и в контекста на установената нормална продължителност на нощния труд от 8 часа средно за всеки 24-часов период предвижда редица компенсаторни механизми за постигане на равнопоставеност с работниците и служителите по трудови правоотношения, като например допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 2% върху основното възнаграждение за всяка прослужена година в МВР, но не повече от 40%. За сравнение само, че за работниците и служителите по трудово правоотношение това възнаграждение е 0.60%/, основният платен годишен отпуск на държавните служители по ЗМВР е 30 работни дни плюс допълнителен платен годишен отпуск по 1 работен ден, но не повече от 10 работни дни общо /За сравнение, по КТ основният платен годишен отпуск е 20 работни дни/, по-благоприятен режим за заплащане на извънредния труд- относно неговата продължителност до 280 часа годишно, безплатна храна, или левовата и равностойност, ободряващи напитки при полагане на нощен труд от 22.00 до 06.00 часа, работно и униформено облекло и др. държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР се пенсионират при условията на І-ва категория труд.
Посочените разпоредби, чл. 187, ал. 1, във вр. с ал. 3 и чл. 179 ЗМВР, както и чл. 3, чл. 31 и § 1, т 8 от Допълнителните разпоредби от Наредба № 8121з -776/29.07. 2016 г. и на Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г., които са съобразени с функциите на МВР обвързани с естеството на извършваната дейност, изчерпателно и изрично уреждат правната регламентация на нощния труд на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Ето защо съображенията, изложени от ищеца в исковата молба, за празнота в нормативната уредба и за необходимостта от субсидиарно прилагане на НСОРЗ, са неоснователни и не кореспондират с точното и прецизно тълкуване на съдържанието на правните норми, регламентиращи отчитането и заплащането на нощния труд на тази категория служители на МВР.
Недопустимо е субсидиарното приложение на НСОРЗ, каквото е искането на ищеца. Не е налице непълнота в специалната уредба. Непълнота в закона би била налице при липса на специална нормативна уредба. За положеният от държавните служители по чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР извънреден и/или нощен труд са налице специални нормативни и вътрешноведомствени актове /издадени по законова делегация/, който регулират правоотношенията между страните. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложението на КТ, поради което не може да се прилага субсидиарно, нито пък по аналогия в хипотези, за които е налице специална правна уредба.
В тази връзка следва да се отбележи, че в Наредба № 8121з-407/11.8.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, (отм.), издадена от министъра на вътрешните работи, изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22:00 и 06:00 часа за отчетния период се умножава с коефициент от 0.143, докато в последващите Наредба № 8121з- 592/25.5.2015 г. (отм.), уреждаща прилагането на аналогичните разпоредби на нормативния акт от по-висока степен, а именно ЗМВР, и Наредба № 8121з-776/29.7.2016 г. липсва подобна изрична регламентация за преизчисляване с коефициент на нощния труд в дневен. Мотивите за промяната на нормативната уредба в този смисъл - отпадане на коефициента за приравняването на положен труд през нощта в дневен, са изложени в докладна записка рег. № 8121р-20741/30.04.2015 г. на директора на дирекция ,,Правно-нормативна дейност“, директора на дирекция „Планиране и управление на бюджета“ и директора на дирекция „Човешки ресурси , относно проект на Наредба за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, възприети от министъра на вътрешните работи и обективирани в издадената от него Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм. ). В този смисъл е недопустимо волята на нормотвореца да бъде подменяна и в разпоредбите на издадените от него наредби да бъде влаган смисъл, различен от възприетия от министъра. Ясно личи волята за отпадане на предвидения в Наредба № 81213-407/11.08.2014 г. (отм.) коефициент, които дори е бил 0.143, а не 1.143, съгласно реда за определянето му по КТ, продължена и в последващите издадени Наредба № 8121з -776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. В този смисъл, не е налице празнота в нормативната уредба, а различна правна регламентация.
Дори условно да се възприеме становището, че е налице празнота в нормативната уредба и че следва да се приложи по аналогия общото трудово законодателство - КТ и разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, то следва се има предвид следното:
Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Според чл. 140, ал. 1 от КТ нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ, а според чл. 136, ал. 1 и 2 от КТ, нормалната продължителност на седмичното работно време при дневен труд е до 8 часа на ден/до 40 часа седмично, т. е. приложимият коефициент по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалните продължителности на дневния и на нощния труд. Това е така, защото за положения нощен труд работещите се компенсират по две направления – чрез увеличаване на часовата ставка и чрез преизчисляването на нощните часове в дневни, с последващо съобразяване с продължителността на работния ден. Посоченото преизчисляване има отношение към увеличеното заплащане на нощния труд, а не към натрупването на часове, което при надвишаване на законоустановената норма да води до извънреден труд. Ищецът, като държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като е полагал труд през нощта, не е работил извънредно, а при установеното за него работно време на смени -12-часови, с точно определен начален и краен час, в обхвата на някои от които е времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., който труд е отчетен по реда на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г му е изплатено допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., видно от представените платежни бележки за заплатата на ищеца.
С основен мотив, че чл. 9, ал. 2 НСОРЗ е неприложим за служебните правоотношения по ЗМВР, тъй като по ЗМВР нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е еднаква - 8 часа, са отхвърлени аналогични искове на държавни служители със статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
Мотиви за неприложимост на гражданското законодателство и на НСОРЗ по отношение на служителите на МВР се съдържат и в съдебната практика на Районен съд - Ловеч и на Окръжен съд –Ловеч.
Неоснователна е претенцията на ищеца часовете нощен труд, които биха се получили в резултат на преизчисляване на нощен труд към дневен с коефициент 1.143, да му бъдат заплатени като допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд.
В чл. 176 ЗМВР изрично е посочено, че възнаграждението на държавните служители в МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 178 ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на служителите, като сред тях в т. 3 е и възнаграждението за извънреден труд.
ЗМВР прави ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Правото за изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия член е посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в чл. 187, ал. 6 от ЗМВР. В ал.5 на същата разпоредба изрично е посочено, че извънредният труд представлява работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията на ищеца - работещи на смени служители, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Заповедите на министъра на вътрешните работи, в които е посочен размерът на възнаграждението за нощен труд през процесния период са: заповед № 8121з-791/28.10.2014 г., и заповед № 8121з- 1429/23.11.2017 г., които прилага към доказателство към настоящия отговор. Текстът на т. 1 и в двете заповеди посочва, че за всеки отработен час през нощта или част от него между 22,00 и 6,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. В този смисъл, неоснователна е претенцията на ищеца за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, получено по ред, който не е допустим и не е предвиден в специалната нормативна уредба, която е установила заплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд, с цел компенсиране на служителя за това, че е работил през нощта.
Извънреден е този труд, които се полага от служителя по разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно време. Полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явява извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, а се заплаща като нощен по смисъла на посочените по-горе заповеди, издадени от министъра на вътрешните работи. С оглед специалния регламент относно продължителността на нощния труд дори и да се търси приравняване, то единствения възможен коефициент е 1 (8 часа дневен труд/ 8 часа нощен труд).
За да има извънреден труд и за да е налице право на държавния служител на заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, е необходимо служителят да е полагал дневен/нощен труд независимо от частта на денонощието, в което го е полагал над установеното работно време. Заплащането на нощния труд в рамките на установеното работно време (график на смени с продължителност 12 часа и с един и същи начален и краен час) от 8 часа е дължимо по заповед № 8121з-791/28. 10. 2014 г., заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. и заповед № 8121з-156/05.02.2020 г. на министъра на вътрешните работи, и при трансформиране на часовете нощен труд към дневен (с оглед посочените по-горе съображения за еднаквата нормална продължителност на работното време през деня и през нощта - 8/8, часовете положен нощен труд биха били умножени по коефициент 1), не се явяват допълнителни часове за заплащане.
Служителите, работещи на смени, какъвто е и ищецът, полагат труд по утвърдени графици, в случая на смени с продължителност 12 часа с един и същ начален и краен час. Отработеното време се отчита в часове, сумирано за тримесечен период. Положеният труд извън редовното работно време от държавните служители, работещи на смени, се отчита в часове за съответен отчетен период, през който е положен, като общия брой на отработените часове по график се сравнява с нормата работни часове за отчетния период, получена от броя календарни дни за периода, умножени по цифрата 8. Получените часове над тази норма се отчитат като положен труд извън редовното работно време.
При отработени часове през нощта, на ищеца се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 25 ст. за всеки час или част от него положен нощен труд. Изплатено му е допълнително възнаграждение за положен нощен труд в размер на 1700 часа за исковия период, видно от представените платежни бележки.
Предвид гореизложеното, претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд формиран след преобразуването на положения от него нощен труд като работещ на 12-часови смени, по правилата на чл. 9 НСОРЗ, се основана на нормативен акт, които не може да намери приложение в служебното му правоотношение с МВР, поради което счита същата изцяло за неоснователна, респ. претенцията му за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл. 86 ЗЗД
Претенцията на ищеца за лихви има акцесорен характер и е в пряка зависимост от дължимостта на главницата. В настоящия отговор са изложени основания за недължимост на главните вземания (възнаграждението за положен извънреден труд) поради което и претенцията за лихви се явява неоснователна.
Моли съда да постанови решение, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Към писмения отговор са приложени допустими и относими писмени доказателства.
По допустимостта и основателността на иска:
Предявените главен и акцесорен иск са процесуално допустими. Разгледани по същество, съдът ги намира за изцяло основателни. Съображенията на съда са следните:
Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице В.Т., приета от съда и не оспорена от страните, приети са множество писмени доказателства, представени от страните, изслушани са в съдебно заседание лични обяснения на ищеца, съгласно чл.176, ал.1 от ГПК.
Производството по делото е спирано на основание чл.229 ал.1 т.7, във връзка с чл.631 ал.1 от ГПК и възобновено след постановяване акт от ЕС по повод направено преюдициално запитване и образувано дело № С-262 от 2020 година.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, констатациите на съдебно-икономическата експертиза и постановеното решение на Съда на Европейския съюз, задължително за прилагане за всички съдилища и учреждения в Република България, съгласно чл.633 ГПК, на основание чл.235 от ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Безспорно е установено, че В.Б.В. е държавен служител-полицейски орган в МВР и със Заповед № 301з-294 от 31.01.2018 година на директора на ОДМВР Монтана, е преназначен и изпълнява и към настоящия момент длъжността ,,младши автоконтрольор‘‘ І степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност на сектор „Пътна полиция” при ОД МВР Монтана към отдел „Охранителна полиция” при ОД МВР Монтана. В този смисъл не е спорно обстоятелството, че за посочения в исковата молба период 01.06.2017г.- 01.06.2020 г. ищецът е бил държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Не се спори и относно факта, че през процесния период – 01.06.2017г.-01.06.2020г. е работил на сменен режим - 12 часови смени, при сумирано изчисляване на работното време.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.), работното време на държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно чл. 187, ал. 3 от същия закон, работното време за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени, сред които е и ищецът, се изчислява сумирано на тримесечен период, а съгласно изречение четвърто от същата разпоредба, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време за отработени до 70 часа на тримесечен период, се компенсира със заплащане на възнаграждение за извънреден труд, който, съгласно ал. 6, се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Съгласно чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
В процесния случай ищецът е работил на 12- часови смени и е следвало да му бъде заплатено трудово възнаграждение за положения извънреден труд.
Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Текстът на чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г сочи, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Такава изрична разпоредба за преобразуване на часовете положен нощен труд липсва в Наредба №8121з-776/29.07.2016г. Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, (каквато изрична забрана би поставила в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения), а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.с. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
В допълнение към така изложената нормативна уредба следва да се посочи и това, че през процесния исков период са действали Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.
Съгласно чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа). Може също така да се отбележи, че нормата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР , касаеща часовете нощен труд, които могат да се полагат , не изключва възможността този труд да се преизчислява с посочения коефициент. Разпоредбата сочи, че „е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. Може да се изведе заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 към 7.
Посочените изводи относно преобразуването на нощния труд не се променят и с оглед постановеното Решение от 24.02.2022 г. по дело С- 262/2020 г. на Съда на Европейския съюз. С т. 1 от него е прието, че член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, като при всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. В случая, в българското законодателство до изменението на ЗМВР с ДВ бр. 60/2020 г. не съществува норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители в системата на МВР. С т. 2 от решението е прието, че членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. Посочено е, че съгласно постоянната съдебна практика разликата в третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий, тоест когато е свързана с допустима от закона цел на съответното законодателство и е съразмерна на тази цел (решение от 29 октомври 2020 г., Veselibas ministrija, C 243/19, EU: C: 2020: 872, т. 37 и цитираната съдебна практика). В тази връзка неоснователни са доводите на процесуалния представител на ответника, че поради естеството на извършваната дейност са предвидени редица компесаторни механизми, с което се обосновава различното третиране и това е основание за отхвърлянето на предявените искове. Последната не може да бъде възприета като обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен. Аргумент в тази посока е, че Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи, е предвиждала преобразуване на нощните часове в дневни. Отпадането на посочената възможност не е обосновано с никаква допустима от закона цел, като след този момент в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за защита и компенсиране на особената тежест на положения нощен труд.
Следователно предявените искове за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явяват доказани по основание. Същите са изцяло установени и по размер – с приетото заключение. С оглед допуснатата забава в изплащането на дължимите възнаграждения, в полза на ищеца следва да се присъди и мораторна лихва в изчисления от вещото лице размер.
От констатациите в заключението на вещото лице Т., което съдът кредитира изцяло, като обективно и компетентно изготвено, се установява: ищецът за процесния период 01.06.2017 г. – 01.06.2020 година е положил нощен труд-отработеното време между 22.00 часа до 06.00 часа за процесния период от 1632 часа. Нощният труд не е преобразуван в дневен такъв. Паричната равностойност на така изчислените часове извънреден труд, получен след преобразуване на нощен труд към дневен такъв е в размер на 1 755,70 лв., в какъвто размер се явява основателна главната му претенция.
Обезщетението за забава върху тази сума е в размер на 218,42 лв.
В тази връзка, съдът намира, че исковете са основателни и доказани и следва да бъдат уважени в цялост.
При този изход на делото, в тежест на ответника са и разноските, направени в хода на процеса от ищеца, съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК.
На осн. чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на МРС: 4% държавна такса върху размера на уважените искови претенции, както и 200,00 лв. изплатено възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното, съдът, на осн. чл. 235, ал.2 от ГПК, вр. с чл. 178, ал.1, т.3 , във вр. с чл. 179, ал.1 от ЗМВР и чл. 86, ал.1 от ЗЗД
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – МОНТАНА, гр. Монтана, бул. ”Ал. С.” № 2 ДА ЗАПЛАТИ на В.Б.В., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx следните суми:
- 1 755,70 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода от 01.06.2017 г. до 01.06.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда/01.06.2020г./ до окончателното изплащане;
- 218,42 лв., представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд, за периода от 01.07.2017г. до 31.05.2020г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – МОНТАНА, гр. Монтана, бул. ”Ал. С.” № 2 ДА ЗАПЛАТИ на В.Б.В., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx сумата от 300,00 лв. заплатен адвокатски хонорар, съгласно приложен списък на разноските на л. 152 от делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – МОНТАНА, гр. Монтана, бул. ”Ал. С.” № 2 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на Районен съд Монтана сумата от 78,96 лв., представляващи дължимата държавна такса, 200.00 лв. за изплатеното възнаграждение на вещото лице и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в случай на принудително събиране на сумите.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :