Решение по КНАХД №1619/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Образувано е по касационна жалба на Н. С. К. от [населено място], община Д. против Решение № 20/23.07.2025 г., постановено по АНД № 19/2025 г. по описа на Районен съд – Ивайловград, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 10621425 на ОДМВР - Хасково, с който за нарушение на 06.03.2025 г. по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал .4, вр. ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата на Н. С. К., с [ЕГН] от [населено място], [улица], е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 600 лв.

 

В касационната жалба се твърди, че решението е постановено в нарушение на закона и е необосновано. Изводите на съда за законосъобразност на ЕФ били необосновани, съответно не почивали на доказателствата по делото. Мястото на извършване на нарушението не било надлежно установено. Освен, че същото било описано единствено чрез GPS координати и било непонятно за човек без специални знания, нямало яснота, че АТСС било разположено срещу идващите в посока Ивайловград МПС. В самия ЕФ, както и в протокола за разполагане на АТСС, било посочено, че камерата е ориентирана в посока [населено място], в която посока се движил и автомобилът. За да приеме, че има яснота относно място и разполагане на камера, съдът изходил от графа в протокола за разполагане на АТСС, означена с „П“, което означавало „приближаващ“, без да отчете, че в подобна конфигурация винаги имало приближаващ автомобил, тъй като пътят бил двупосочен. Възражението на касатора било, че посоката, в която била насочена камерата, не била ясно установена спрямо автомобила му, а оттам и мястото на нарушението. Затова и липсата на снимка за разположението на полицейския автомобил същият счита, че е съществено нарушение.

Заявява още, че техническата годност на АТСС не била установена по надлежен ред, липсвал традиционният за подобни случаи протокол от метрологично изпитване. Отбелязването в протокола за разполагане на АТСС, което съдът приел за достатъчно, не съдържало становище на технически компетентно лице. За законосъобразно провеждан контрол на движението по пътищата ВАС изрично приемал, че техническата изправност на използваното заснемащо устройство следва да е надлежно доказана, което обстоятелство не било установено по делото.

Касаторът твърди и неправилно приложение на закона, тъй като „повторността” на нарушението не била доказана. Приложена била справка от КАТ, която съдът необосновано приел за достатъчна, която справка обаче била имала вътрешноведомствен характер и не можела да има задължителна удостоверителна функция, след като не съдържала данни за влизане в сила на предходен ЕФ.

С оглед на така изложеното, жалбоподателят моли да бъде отменено изцяло обжалваното съдебно решение, както и електронен фиш серия К № 10621425 на ОДМВР -Хасково, като незаконосъобразни.

 

В писмено становище, депозирано в хода на производството, жалбоподателят заявява, че поддържа подадената жалба и моли да бъде отменено обжалваното решение.

 

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по основателността й.

 

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

 

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

 

За да потвърди оспорения електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, районният съд е приел, че са налице изискуемите реквизити. Било установено, че нарушението е извършено с процесното МПС, като жалбоподателят не бил посочил друго лице, на което автомобилът да е бил предоставен. Съдът е намерил за неоснователни възраженията относно мястото на нарушението, тъй като в електронния фиш то било посочено ясно и недвусмислено – на път II-59, км 97, в посока [населено място]. Не са възприети и доводите, че при разположението на камерата е било невъзможно да се заснемат автомобили в същата посока на движение. Прието е, че АТСС е било разположено срещу приближаващите автомобили от [населено място] към [населено място], като това се потвърждавало от протокола за използване на уреда, в който било отбелязано, че контролираните автомобили са „приближаващи“. По отношение на липсата на снимка на разположението на АТСС съдът е приел, че такова изискване съществува само при временно монтирани уреди („тринога“), а в случая уредът бил в служебен автомобил, за който в протокола бил посочен регистрационният номер. Следователно липсата на снимка не представлявала процесуално нарушение. Приел е за установено, че АТСС е преминало метрологична проверка и било технически годно към момента на нарушението. Съдът е приел за доказано, че нарушението е извършено в участък с действащо ограничение на скоростта от 40 км/ч, обозначено с пътен знак В 26, както и със знак А3 за опасни завои, и че автомобилът се е движел именно в рамките на този участък. Въз основа на това е прието, че нарушението е правилно квалифицирано по чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Установено е и наличие на квалифициращия признак „повторност“, тъй като жалбоподателят бил санкциониран с влязъл в сила електронен фиш за същото нарушение в рамките на едногодишен срок. При тези данни съдът е приел, че наложената санкция от 600 лв., определена по чл. 182, ал. 4 ЗДвП като двоен размер на глобата за съответното нарушение, е правилна.

 

Така постановеното решение на Районен съд – Ивайловград е неправилно.

 

Според отбелязаното в Електронен фиш серия К № 10621425 от 06.03.2025 г., установеното нарушение е извършено при условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/993760 на 26.11.2024 г. Жалбоподателят, от своя страна, навежда възражение, че квалифициращият признак „повторност“ на деянието не е обоснован по надлежен начин. Това възражение е било поддържано още във въззивното производство и е релевирано с въззивната жалба срещу електронния фиш, изтъкнато е и в касационната жалба. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че действително в административната преписка не се съдържат данни за връчване на Електронен фиш серия К № 993760. По делото е налице справка за нарушител/водач, в която е отбелязано, че този електронен фиш е бил връчен на 11.11.2024 г. и същият е влязъл в сила. Настоящият състав обаче намира, че справката за нарушител/водач не е годно доказателство за юридическия факт на влизане в сила на електронния фиш, поради което това обстоятелство остава недоказано по делото. Въпреки че в тежест на административния орган е да докаже всички съставомерни обстоятелства, сочени в електронния фиш, въззивният съд, от една страна, не е указал на страната, че не сочи годни доказателства за определен съставомерен елемент, нито е изпълнил задължението си за служебно попълване на делото с доказателства на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 107, ал. 2 от НПК с цел разкриване на обективната истина. Както вече бе посочено, справката за нарушител/водач не е годно доказателство за влизането в сила на електронния фиш, а такова е разписката за връчване, както и данните дали и кога същият е бил платен или обжалван (в случай, че е бил обжалван) с отбелязване на датата на влизането му в сила. Такива доказателства в случая не са изискани и не са събрани при разглеждането на делото.

На следващо място, настоящият състав приема за основателни и възраженията относно неустановената техническа годност на използваното автоматизирано техническо средство (АТСС). В административната преписка липсва приложен протокол за метрологична проверка, както и удостоверение за одобрен тип средство за измерване, доказващо, че използваното АТСС отговаря на изискванията, въведени в Закона за измерванията и разпоредбата на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно посочената разпоредба, за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Преди пускане в експлоатация АТСС преминават първоначална проверка. След изтичане срока на първоначалната проверка АТСС преминават последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Касае се за императивни изисквания, чието спазване се удостоверява с удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол или свидетелство за метрологична проверка, съдържащо данни за вида, модела, серийния номер на уреда, датата на проверката, органа, който я е извършил, и срока на валидност, каквито в случая не са представени. При липса на надлежни доказателства за техническата изправност на конкретното устройство към момента на нарушението не може да се приеме, че нарушението е надлежно установено.

Неизясняването на релевантните за спора факти е съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Ивайловград.

При новото разглеждане на делото, съдът следва да изиска Електронен фиш серия К № 993760, както и доказателства за това кога е връчен и кога е влязъл в сила, след което да извърши преценка дали нарушението се явява повторно. Районният съд следва служебно да изиска и доказателства, че АТСС, използвано за измерване на скоростта, е било от одобрен тип и е преминало метрологична проверка.

На основание чл. 63в ЗАНН, във връзка с чл. 226, ал. 3 АПК и по аргумент от чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл. 143 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по направените искания за присъждане на разноски.

 

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2 и чл. 224 от АПК, Административен съд – Хасково

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 20/23.07.2025 г., постановено по АНД № 19/2025 г. по описа на Районен съд – Ивайловград.

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Ивайловград при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

 

Решението е окончателно.