№ 222
гр. К, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20215510102376 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС, във връзка с чл.537 ал.2 ГПК.
Ищцата твърди, че е собственица на ½ ид.част от УПИ *** от**** кв.м. в
кв.** с.О. община ПБ ул.“*******“ ***, при граници: УПИ ***; *** и улици,
ведно с построените в него едноетажна полумасивна жилищна сграда от 51
кв.м., второстепенна постройка от 35 кв.м. и второстепенна постройка от 24
кв.м. на основание наследство и давност, придобила го продължавайки
владението на своя баща О.Д., което владение той упражнявал еднолично,
след своя баща Х.Д., като живеел в имота, упражнявал фактическа власт
върху него до момента на смъртта си – **** г., след което упражняваната от
него фактическа власт преминала към неговите наследници, които са страните
по делото – ищцата и първият ответник.
Сочи още, че първият ответник се е снабдил с нотариален акт по
обстоятелствена проверка за собственост по давностно владение на целия
имот – нот.акт №****** г. на н-с Н.К., което нарушава правата и и обуславя
правния и интерес от предяваването на иск по чл.108 ЗС, че ответниците не са
собственици на целия имот по давност на собствено основание, тъй като не са
нА.це предпоставките за това.
Твърди още, че ответниците не я допускат до имота. Моли съда да признае по
отношение на ответниците, че тя е собственица по наследство и давност на ½
идеална част от имота, и да ги осъди да и предадат собствеността и
владението върху нея. Като последица от уважаването на иска моли да бъде
отменен издаденият в полза на ответника нотариален акт по обстоятелствена
проверка в частта му надхвърляща пологаемата му се идеална част – ½.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът, на свой ред претендира, че е едноличен собственик на процесния
имот, като в отговора си по чл.131 ГПК твърди, че имотът му е оставен от
1
дядо му Х.И.Д. – поч. **** г., като от момента на неговата смърт започнал да
държи имота като свой, изключвайки всички законни наследници на дядо си
Х.Д., включително и неговия баща, макар същият да е живял в имота до ****
г. Баща му никога не бил демонстрирал намерение да го свои за себе си. Баща
му заявявал, че „имотът е за С.“.
Сочи още, че докато бил жив прадядото А. Д., всички останА. наследници
ползвА. процесния имот. След смъртта на А. Д. и съпругата му А.О. в имота
останал да живее баща му О.Д., но всички наследници на прадядо му знаели,
че имотът е за ответника по волята на дядо му Х.Д.. Никой от останА.те
наследници на прадядото нямал претенции срещу ответника и семейството му
във връзка със собствеността на процесния имот.
Опорва твърдението на ищцата, че не е упражнявал фактическа власт върху
имота, тъй като през годините, включително и докато баща им О.Д. бил жив,
ответникът ползвал имота, поддържал двора, изградил ограда, правил
ремонти на сградите. Признава, че ищцата съхранявала сено в плевнята, но го
търсила винаги, за да и разреши да влезе в имота.
Твърди още, че нито баща им О.Д., нито дядо им Х.Д., не са демонстрирА.
намерение за своене пред останА.те наследници, не са извършвА. действия по
отричане на собствеността на останА.те наследници, че в тяхна полза не била
изтекла придобивната давност и че имотът алтернативно е съсобствен между
всички наследници на А. О. Д..
Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, а в
случай, че бъде уважен, то да бъде уважен само до размера на 3/72 идеални
части от имота – частта, която се следва по наследство на ищцата от
прадядото на страните А. Д.. Претендира и направените по делото разноски.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното и
прави следните изводи:
Беспорно установено по делото е, че имотът, предмет на спора, е записан по
разсписен списък на А. О. Д., починал **** г., видно от приетото по делото
удостоверение за наследници №**** г. на км.с.О..
Безспорно е също, че страните по делото са негови правнуци - син и дъщеря
на внука му О.Х.Д. поч. на **** г., той на свой ред син на Х.И.Д. починал на
***** г. – син на А. О. Д..
Беспорно е още, че в периода **** г. – **** г. в имота е живял бащата на
страните О.Х.Д., а преди него дядо им Х.Д..
Безспорно е също, че ответникът се е снабдил с нот.акт по обст.проверка –
нот.акт №****** г. на н-с Н.К. район РС-К, който нот.акт представлява
евентуално посегателство на правото на собственост на ищцата и обуслява
правния и интерес от предявяване на иска по чл.108 ЗС и иска по чл.537 ГПК.
Безспорно е още, че ответниците са съпрузи от **** г. т.е., че
предполагаемата давност, на която се позовава ответникът С. О.А.., е изтекла
по време на брака му с втората ответница, или че ответниците са
съсобственици в процесния имот и С.А. правилно е конституирана като
страна в процеса.
Спорни между страните са въпросите: придобила ли е по наследство и
давност ищцата половината от процесния имот?; придобил ли е по давност
ответникът, респективно ответниците, целия недвижим имот?, държат ли
ответниците идеалната част на ищцата без основание?
2
По въпроса придобила ли е по наследство и давност ищцата ½ идеална част от
недвижимия имот, предмет на спора, съдът счита следното:
Ищцата заявява придобивно основание наследство и давност при продължило
владение върху имота повече от 20 години, започнало **** г. /смъртта на
Х.Д./ и продължило до 2021 г. – преди подаване на исковата молба, като
твърди собствено владение – от смъртта на баща си **** г. и присъединяване
на владение от своя баща, владял от 27.05.**** г. /след смъртта на баща му
Х.Д./ до **** г. /когато е починал самият той/.
Съдът намира претенцията на ищцата за придобивна давност на така
заявените основания за основателна и доказана по следните съображения:
От събраните по делото доказателства /свид.показания на разпитаните по
делото свидетели св.Р.К.; св.ЗТ; св.А.А./ е видно, че след смъртта на дядото
на ищцата Х.Д. през **** г. и до собствената си смърт през **** г. в имота е
живял бащата на страните по делото О.Д. със семейството си и е ползвал
имота като свой.
Така св.Р.К. /дъщеря на Д.М. – леля на ищцата и ответника/ свидетелствува,
че „О. е починал през **** г. докато е бил жив, той също е живял в тази къща.
Те са родени там с неговото семейство. Там са се родили С. и А..“ Т.е., че
имотът се е стопанисвал единствено от семейството на бащата на страните по
делото. Същата свидетелка установява още и че неговите три сестри – една от
които е нейната майка Д., са знаели, че имотът не е техен, а е само за О.
единственият им брат – „майка не е казала имотът е мой. Дядо и е казал, че
имотът е за сина.“. С убеждението, че имотът е само за О. е била и втората от
трите сестри – Ш. О.а. В този смисъл св.показания на свидетелката
продължават – „леля Ш. идва в имота. Дядо я приюти докато си направят
къща. Знаеше, че е временно, не собственост......... тя се изнесе след това.
Този имот е на брат ми, казваше Ш..“
Свидетелката ЗТ – третата сестра на бащата на страните по делото също
свидетелства в тази посока, а именно, че имотът е бил владян като собствен
само от О.Д. и че и трите сестри са знаели това – „След като почина Х., О. там
живя, сам, бяха разделени с жена си.... ние, сестрите на О. знаехме, че е на
брат ми имота. На други места живяхме. Докато беше жив, О. си ползваше
имота“.
Показанията на свидетеля А.А. /свидетел на ответниците/ са в същата посока.
„На С. бащата О. живя там след като почина дядо Х.. Като почина О., С.
поддържа двора. Той живееше в имота. Не съм чувал да казва този имот на
кого е“. Същият свидетелства и за това, че сестрата на О.Д. Ш. наистина е
напуснала имота преди 25 г.
Че О.Д. е живял в имота и го е владял като свой се доказва и от показанията
на разпитаните в нотариалното производство по издаване на нот.акт №******
г. на н-с Н.К. свидетели. Св. Р.С. заявява, че „това е имот на С. и неговите
родители“, а св.А.А., /свидетел и в настоящото производство/ говори, че
„молителят и семейството владеят имота повече от 20 години/.
От изложеното съдът прави обоснован извод, че живелият в имота до смъртта
на своя баща на страните по делото през **** г. О.Д. за периода от **** г. до
**** г е владял имота за себе си, тъй като същият безспорно има качеството
на законен наследник на своя баща Х.Д., който приживе му е предал имота и
като един от законните наследници съгласно Р-е №60/2018 г. по гр.д.
№2420/2017 г. на I ГО, за да придобие имота по давност, за него е достатъчно
3
само да упражнява фактическа власт върху имота, без да е необходимо да
демонстрира пред останА.те законни наследници, че изключва техните права
върху наследствения имот.
След смъртта О.Д. негови наследници са съответно ищцата и първия
ответник по делото в равни квоти. Наследодателят приживе не се е позовал на
придобивна давност, но това е направила ищцата в настоящото производство,
присъединявайки на основание чл.82 ЗС успешно неговото владение към
упражняваното от нея като негов наследник за периода от **** до депозиране
на исковата молба.
По делото са събрани гласни доказателства, че след смъртта на О.Д., имотът е
продължил да се ползва и от двамата негови наследници – страните по
делото.
От показанията на разпитаните по делото свидетели /Р.К.; С.Т., Ас.А./ се
установява, че след смъртта на бащата през **** г. имотът се е ползвал и от
двамата наследници С. и А., като А. е ползвала плевнята, а С. градината. Така
св.К. – „В имота след като почина О., брат и сестра се грижиха за двора – С. и
А.. Не живееха там“ . Св.З.Т. – „След като почина О., двете деца ползваха
имота. А. ползваше плевните, навесите, С. сееше градината“. Св.А.А. –
„Имота има плевня. А. и мъжът и слагаха бА. там“.
Що се отнася до възражението на ответника, че същата не била уведомила
всички наследници на А. Д., че започва да владее за себе си и се явява само
държател на техните идеални части, то следва да се посочи, че същата няма
такова задължение, тъй като претендира като придобивно основание за
собствеността на имота наследство и давност, както и присъединяване на
владение. В тази смисъл Р-е №477/08.11.2010 г. по д.***09/2009 г. на ВКС
IIГО, Р-е №184 /03.08.2011 г. по д.№1051/2010 г. на ВКС IIГО, както и ТР
№1/**** г. на ВКС.
Във връзка с доказване на горните факти съдът дава вяра на свидетелските
показания на водените от ищцата свидетели, тъй като същите кореспондират
както по между си, така и с тези на свидетеля на ответника С.А., така и с
изявленията на ответника в отговора му /“ищата съхранява бА. сено в
плевнята/, както с тези дадени от свидетелите в нотариалното производство.
От изложеното следва да бъде прието, че за периода от **** г. до **** г., в
полза на ищцата действително е изтекла придобивна давност повече от 10
години, като са нА.це всички предпоставки същата да бъде призната за
собственица на ½ идеална част от имота, по наследстово и давност.
По въпроса придобил ли е по давност ответникът, съответно ответниците,
целия имот предмет на спора, съдът счита следното:
Ответникът, респективно ответниците, се позовават на изтекла в полза на
първия ответник придобивна давност по време на брака му с втората
ответница, като начало на давностното си владение сочи смъртта на дядо си
Х.И.Д. през **** г. и твърди, че е своил имота като собственик и е дал на
всички останА. наследници на А. Д., т.е. на неговите чичовци и лели, да
разберат, че той се смята за единствен собственик на имота, както и че по
времето, докато в имота е живял баща му, той също е владял за него, т.е.
бащата е владял за ответника, а не за себе си.
Ответникът С.А. обаче въобще не е сред кръга на законните наследници на
дядо си Х.Д., към момента в който твърди, че е установил владение върху
имота и спрямо тях същият се явява трето на съсобствеността лице.
4
Като трето на съсобствеността лице, за него е нА.це задължението не само да
упражнява фактическа власт върху имота, но и да извърши действия по
мА.стирането на намерението си да е едноличен собственик на имота по
отношение на всички наследници както на Х.Д., така и на О.Д., сред които и
неговия баща и неговата сестра. Такава демонстрация ответникът не доказа,
че е извършвал, а няма и такива твърдения.
Още повече, че самите свидетели на ответника не установяват да е
упражнявана фактическа власт по такъв начин, че да е уведомил всички, най-
вече баща си и сестра си.
При така заявените основания за придобиване по давност на недвижим имот и
оспорване на собствеността му от страна на ищцата, ответникът следваше да
докаже в процеса, че е владял имота само и единствено за себе си, както по
времето докато в имота е живял баща му /**** г. – **** г./, така и след
смъртта на баща си т.е. по времето когато имотът се е ползвал от него и от
сестра му и е преминал в тяхно владение.
Свидетелят С.А. казва, че имА. такъв обичай „който носи името на дядо си, за
него е и къщата и поради това предполага, че имотът е на С. и че бил чувал
дядото Х. че имотът ще остане за С., но по никакъв начин не свидетелства дА.
и как С. е дал да разберат всички наследници по закон на дядо Х., че счита
имотът за свой след неговата смърт.
Свидетелят А.А. пък казва че не бил чувал дядо Х. да казва, че имотът ще е на
С., казва точно обратното.
В хода на нотариалното производство свидетелите са твърдяли че С. има
имота от своите родители, а не от своя дядо. Така св.А.А. „имотът който
прочетохте е оставен на Р., св.Р.С. – „това е имот на С. от неговите родители,
които поделиха децата си още приживе и св.А.А. молителят и семейството
владеят и ползват имота повече от 20 години“.
Не променят горните изводи на съда декларациите дадени от неговите
родственици Д. С. и З. дадени в нот.производство. В тези декларации и
тримата твърдят, че процесният имот е даден още приживе на С., но по волята
на наследодателят на деклараторите, а именно А. Д. поч.**** г. и А.О.
поч.**** г. като е достатъчно да се сравни годината на смъртта на тези две
лица с годината на раждане на ответника **** г., за да е очевидно, че
твърдяното в тези декларации е невъзможно.
Не на последно място, в случай че ответникът се позовава че владее имота на
собствено основание, като наследник на баща си, до настояшия момент само
за себе си, то в негова полза не е изтекла придобивна давност от 10 г.
С оглед на изложеното съдът намира, че ответникът не е придобил по давност
процесния недвижим имот.
По въпроса – държат ли без основание ответниците идеалната част на ищцата.
При заявен иск по чл.108 ЗС ищецът следва да докаже следните кумулативни
предпоставки, че е собственик на вещта, че ответникът я владее без основание
и че му пречи да я ползва .
В случая от изложеното по-горе се установява, че ищцата е собственица по
наследство и давност на ½ идеална част от имота, както и че ответникът не е
собственик на имота по давност.
От свидетелските показания на св. Р.К. се установява, че ответникът не пуска
ищцата до имота. Свидетелката заявява „А. през тази година научи от мен, че
С. има документ за собственост на имота. Отношенията между С. и А. се
5
влошиха и той вече не и даваше достъп до сушилнята“.
Горното прави доказана и третата предпоставка за уважаване на иска по
чл.108 от ЗС, а именно, че ответниците пречат на ищцата да ползва имота и
като такъв същият се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По искането на основание чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт.
Съгласно разпоредбата на чл.537 ал.2 от ГПК, когато охранителният акт
засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско
право, се разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се
ползват от акта, като при уважаване на иска издаденият акт се отменя или
изменя.
В случая, с оглед изричното предвидената в последното изречение на
процесуалната норма последица от уважаването на предявения за защита на
засегнатото материално право иск, ищцата е поискала да бъде отменен
издаденият в полза на ответника нотариален акт по обстоятелствена проверка,
с който същият е признат за собственик на целия имот. Тъй като предявеният
иск по чл.108 ЗС е уважен в размер ½ идеална част от правото на собственост
върху имота, то същият има за последица отмяна на нотариалния акт до
размер на признатото на ищцата право на собственост.
По отношение на отговорността за разноските в производството и
направените възражения за прекомерност.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищцата направените от нея в производството разноски.
Разноските на ищцата възлизат на сумата от 2050 лв., от които 50,00 лв.
държавна такса и 2000 лв. за адвокатско възнаграждение. В хода на
производството е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищцата.
Съдът намира възражението на процесуалния представител на ответниците за
частично основателно. Материалният интерес на предявения иск е 3808.50 лв.
/1/2 от данъчната оценка на имота, а съгласно Н-ба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение при
такъв материален интерес е 500 лв. Следва да се има предвид обаче, че делото
представлява фактическа и правна сложност, познаване на редица законови
разпоредби, институти и интерпретиране и съобразяване на много
доказателства по спора.
Ето защо съдът намира, че възнаграждението, което се следва на
процесуалния представител на ищцата следва да бъде определено на 1000 лв.,
като бъде уважено само до този размер.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА С. О.А.., ЕГН
********** и С. АК. АС., ЕГН ********** и двамата от гр.К ул. „**********
че АН. О.А.., ЕГН ********** от с. О., ул. “*****“ *** е собственица по
наследство и давностно владение на ½ идеална част от УПИ *** от**** кв.м.
в кв.** с.О. община ПБ, ул.“*******“ № 9, при граници: УПИ ***; *** и
улици, ведно с построените в него едноетажна полумасивна жилищна сграда
от 51 кв.м., второстепенна постройка от 35 кв.м. и второстепенна постройка
6
от 24 кв.м.
ОСЪЖДА С. О.А.. ЕГН ********** и С. АК. АС., ЕГН ********** и двамата
от гр.К ул. ******* да предадат собствеността и владението на ½ идеална част
от УПИ *** от**** кв.м. в кв.** с.О. община ПБ ул.“*******“ ***, при
граници: УПИ ***; *** и улици, ведно с построените в него едноетажна
полумасивна жилищна сграда от 51 кв.м., второстепенна постройка от 35
кв.м. и второстепенна постройка от 24 кв.м. на АН. О.А.., ЕГН **********
с.О., ул.“*****“ ***
ОТМЕНЯ нотариален акт за констатиране право на собственост въз основа
на обстоятелствена проверка ********** с район на действие РС-К В
ЧАСТТА, с която С. О.А.., ЕГН ********** е признат за собственик по
давностно владение над размера на ½ идеална част.
ОСЪЖДА С. О.А.., ЕГН ********** и С. АК. АС., ЕГН ********** и
двамата от гр.К ул. ************ на основание чл.78 от ГПК да заплатят на
АН. О.А.., ЕГН ********** с.О. ул.“*****“ *** 1050,00 /хиляда и петдесет/
лв. направени разноски по делото.
ДАВА на АН. О.А.., ЕГН ********** с.О. ул.“*****“ *** съгласно чл.115 ал.2
от ЗС 6 месечен срок от влизане в сила на решението да отбележи същото,
като след изтичане на този срок, ако това не бъде направено вписването на
исковата молба губи действието си.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – С. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – К: _______________________
7