РЕШЕНИЕ
№
11. 06. 2021 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на дванадесети май през две хиляди двадесет и първа година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1………………………
2……………………….
Секретар ДЕСИСЛАВА ГЮЗЕЛЕВА
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ТД №20204400900166 по описа за 2021 год.
ИСК с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ.
ИСК с правно основание чл. 137, ал.5 вр.
ал.4 вр. ал.1, т.5 ТЗ.
Ищците З.Д.Л. с ЕГН********** и Е.В.Х. с ЕГН********** твърдят, че са съдружници в ответното дружество „ПЛЕВЕН – СТРОЙМОНТАЖ „ООД с ЕИК ***** , със седалище в гр.Плевен и на 04. 12.2020 г. е проведено Общо събрание на съдружниците, на което са взети решения, които са незаконосъобразни. Твърди се, че са налице нарушения подробно описани в исковата молба на процедурата по свикване и провеждане на събранието, поради което е отправено искане за отмяна на решенията като незаконосъобразни, а ако съдът приеме по отношение на решението по т. 6 от дневния ред за избор на нов управител, че е нищожно, то същото да бъде прогласено за такова. Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски.
Ответникът „ПЛЕВЕН – СТРОЙМОНТАЖ „ООД с ЕИК ***** е изразил становище чрез особения си представител, че искът е допустим и вероятно основателен.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
От представения дружествен договор от 09. 05. 2007 г на ответното дружество става ясно, че ищците са съдружници, поради което са активно легитимирани да предявят иска с правно основание чл. 74, ал.1 ТЗ.
Видно от представено уведомление до ищцата в качеството й на управител на ответното дружество от М.Ц.Т. и Х.В.Т. общо притежаващи 15, 4 % от капитала на дружеството до управителя е отправено искане за свикване на общо събрание на съдружниците на основание чл. 138, ал. 2 ТЗ, посочен е дневен ред на събранието и адресатът е предупреден, че ако не свика събрание, такова ще бъде свикано от молителите – съдрежници.
По делото е представена покана от Х.Т. и М.Т. до ищцата З.Л. за свикване на общо събрание на съдружниците на 04. 12. 2020 г. от 13, 00 часа с обявен дневен ред. На поканата не е отбелязана дата на връчване и липсва подпис на ищцата, че е получила поканата.
По делото е представено уведомление от ищцата с дата 26. 11. 2020 г. до Х.В.Т. и М.Ц.Т. , в което е посочено, че поканата за свикване на събранието е връчена на ищцата на 25. 11. 2020 г. и са изложени доводи за опорочаване на процедурата по свикване на събранието. Уведомлението не е прието от Х.Т. и М.Т. , тъй като не са открити на адреса за уведомяване.
Ищецът Е.В.Х. е представил уведомление от него зо Х.Т. и М.Т. , в което същият твърди, че е научил за свикването на събранието на 30. 11. 2020 г. случайно, като е възразил по свикването на събранието поради неизпълнена процедура по чл. 31, ал.1 от Дружествения договор и за неспазен срок за покана на съдружник за процесното събрание.
За проведеното общо събрание на съдружниците на 04. 12. 2020 г. е представен протокол на който са взети решения по обявения дневен ред и които са предмет на иска за отмяната им в настоящото производство. Съдържанието на протокола и подписите на лицата, подписали протокола са с нотариална заверка рег. № 5263 и рег. № 5264 от 04. 12. 2020 г. на нотариус Д. Н. с рег. №*** на НК.
Пред Търговския регистър е подадено заявление за вписване на решенията на Общото събрание на съдружниците от 04. 12. 2020 г., но е постановен отказ от длъжностното лице по регистрацията поради неизпълнени изисквания за нотариална заверка на пълномощните на представляваните съдружници, невръчени покани на всички съдружници и липса на доказателства за наличие на предпоставките на чл. 138, ал.2 ТЗ за свикване на общо събрание на съдружниците от съдружници, които притежават повече от 1/ 10 от капитала на дружеството. Срещу отказа е подадена жалба от новоизбрания управител Х.Т., образувано е т. д. № 175/ 2020 г. по описа на Плевенския окръжен съд. С решение № 260002/ 11. 01. 2021 г., влязло в сила на 14. 04. 2021 г. обжалваният отказ е потвърден като законосъобразен.
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
По
иска с правно основание чл. 74, ал.1 ТЗ.
Правното основание на предявения иск е чл. 74, ал.1 ТЗ, съгласно който всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Съгласно чл. 74, ал.2 ТЗ искът се предявява в 14- дневен срок от деня на събранието когато ищецът е присъствал или когато е редовно поканен, а в останалите случаи – в 14- дневен срок от узнаването, но не по- късно от три месеца от деня на общото събрание.
Ищците са активно легитимирани да предявят иска, тъй като от представения актуален дружествен договор е видно, че същите са съдружници в ответното дружество. Искът е предявен на 07. 12. 2020 г., т.е. 3 дни след провеждане на събранието, като е спазен преклузивния срок по чл. 74, ал.2 ТЗ за предявяване на иска.
По същество съдът счита, че предявеният иск е ОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения:
1.По твърденията на ищците за незаконосъобразност на взетите решения поради неспазена процедура по чл. 138, ал. 2 ТЗ.
Ищцата З.Л. твърди, че като управител на ответното дружество е получила покана от Х.Т. и М.Т. по реда на чл. 138, ал.2 ТЗ да свика общо събрание на съдружниците в двуседмичен срок, като за тях възниква правото да свикат събрание при бездействие от страна на управителя. Твърдят, че без да е спазен срокът по чл. 138, ал.2 ТЗ двамата съдружници са свикали общото събрание за 04. 12. 2020 г. и по този начин е опорочена процедурата по свикване на събранието съгласно чл. 138, ал.2 ТЗ.
Съгласно цитираната разпоредба управителят е длъжен да свика общото събрание по писмено искане на съдружниците с дялове над 1/10 от капитала и ако управителят не свика събранието в 2-седмичен срок, съдружниците, поискали свикването, имат това право.
Видно от доказателствата по делото поканите за свикване на процесното събрание са връчвани преди изтичане на срока по чл. 138, ал.2 ТЗ ( управителят е уведомен на 13. 11. 2020 г., а срокът по чл. 138, ал. 2 ТЗ изтича на 27.11. 2020 г.). Независимо от това е налице съдебна практика съгласно която поканването на управителя да свика събрание по реда на чл. 138, ал.2 ТЗ и едновременното свикване на такова събрание от съдружниците не представлява нарушение на чл. 138, ал. 2 ТЗ. Съгласно Решение №11 от 26. 04. 2012 г. на ВКС по т. д. № 615/ 2010 г., ІІ т.о., ТК редовно е свиканото по реда на чл. 138, ал. 2 ТЗ общо събрание на съдружниците в ООД в случаите, в които едновременно с упражняване на потестативното си право пред управителя на дружеството, правоимащите са изпратили и покани за свикване на ОС, но само ако същото е проведено след изтичане на 2- седмичния срок, в който управителят сам не го е свикал.
С оглед цитираната съдебна практика по приложението на
разпоредбата на чл. 138, ал.2 ТЗ съдът приема, че при свикване на ОС не е
нарушена цитираната разпоредба и твърденията
на ищцата З.Л. са неоснователни.
2.По твърденията на
ищците за нарушение на чл. 30, ал.1 и чл. 31,ал. 1 от дружествения договор при
свикване на ОС.
Ищците твърдят, че за ОС не са редовно поканени всички съдружници. Твърдят, че е нарушена разпоредбата на чл. 30, ал.1 от дружествения договор, която изисква поканите да се връчват на всеки съдружник срещу подпис или се изпращат по пощата най- малко седем дни преди датата на ОС. Посочена е и разпоредбата на чл. 311 ал.1 от дружествения договор, че заседанието на ОС е редовно, ако всичките му членове са редовно поканени.
От представените по делото доказателства става ясно, че са връчени покани за ОС на 14 човека от съдружниците. По делото са представени доказателства за връчване на пратки от Х.Т. до Г.Г. , Е.Х., М. М. и П. К. , но не става ясно какви са тези пратки и представляват ли покани за свикване на ОС. Въз основа на доказателствата съдът приема, че покана е връчена само на 14 съдружници от общо 36 съдружници.
С оглед на това съдът приема, че при свикване на събранието е нарушена разпоредбата на чл. 30, ал.1 и чл. 31, ал.1 от дружествения договор и чл. 139, ал. 1 ТЗ за редовно поканване на съдружниците за ОС .
С оглед изложеното съдът счита, че решенията по дневния ред от точки 1 до 7 включително с изключение на т. 6 от дневния ред за приемане или неприемане отчети на управителя З.Л. и за овластяване на Х.Т. да проведе общо събрание на едноличния собственик на капитала на дъщерното дружество „Строително Монтажно Предприятие – СМП“ЕООД, като освободи от длъжност управителя и прекрати всички представителни правомощия на настоящия управител на дъщерното дружество и избере нов управител на дъщерното дружество Х.В.Т..
3. По твърденията на ищцата З.Л., че в протокола са отразени лица, които не са присъствали, лица, които са напуснали преди гласуване на точки от дневния ред, а са отразени като гласували и лица, които са починали и са били представлявани неоснователно от техни наследници, които не са съдружници.
Ищцата твърди, че на ОС е присъствувала Й.Х. като наследник на съдружника В. Е. Х. . По делото липсват доказателства, че В.Х. е починал, но видно от протокола от ОС същият е бил представляван от Й.В.Х. , но пълномощно по делото не е налице. Следователно съдружникът В.Х. не е участвувал в ОС, тъй като не е бил надлежно представляван от Й.Х. . Ако В.Х. е починал, то Й.Х. също не би могла да участвува в ОС, тъй като макар и наследница на В.Х. , за което липсват доказателства по делото, същата не става съдружник въз основа на наследяването, а би следвало да бъде приета за съдружник от ОС.
По отношение на твърденията за напуснали съдружници по време на събранието съдът счита, че твърденията са недоказани, тъй като липсват доказателства за това – писмени или гласни.
По иска с правно основание чл. чл. 137, ал.5
вр. ал.4 вр. ал.1, т.5 ТЗ.
По твърденията на ищцата З.Л. за нарушение на разпоредбата на чл. 137, ал.4 вр. ал.6 ТЗ и чл. 37 ЗЗД при формиране на решение по т. 6 за избор на нов управител и за прекратяването на правомощията й като управител на ответното дружество.
В исковата молба се твърди, че на ОС част от съдружниците са представлявани от пълномощници, като тези пълномощни не са с нотариална заверка на подписите и съдържанието. Ищцата се позовава на разпоредбата на чл. 137, ал.4 ТЗ съгласно която за решенията по ал.1, т.5 ТЗ за избор на управител, определяне на възнаграждението му и освобождаването му от отговорност се изисква протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, освен ако в дружествения договор е предвидена писмена форма.
От доказателствата по делото става ясно, че част от съдружниците са представлявани от пълномощници, като тези пълномощни са изрични съгласно изискването на чл. 137, ал.6 ТЗ, но липсва нотариална заверка на подписите и съдържанието. Действително разпоредбата на чл. 137, ал.6 ТЗ изисква изрично писмено пълномощно, но същата е в редакцията преди изменението на чл. 137, ал. 4 ТЗ през 2016 г., когато се изисква специална нотариална форма на протокола от ОС за определени решения, едно от които е за назначаване на управителя, определяне на възнаграждението му и освобождаването му от отговорност. По тези причини следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 37 ЗЗД, която изисква при сключването на договори със задължителна определена форма пълномощното също да бъде издадено в тази форма, т.е. в конкретния случай с нотариална заверка на подписа и съдържанието. В този смисъл са и Решение № 621 от 24. 04. 2020 г. на СГС по т. д. № 1891/ 2019 г.; Решение № 819/ 27. 09. 219 г. на ОС – Варна по т. д. № 1506/ 2019 г. и Решение № 90 от 18. 02. 2019 г. на ОС- Пловдив по т. д. № 104/ 2019 г.
В случая противоречието с разпоредбата на чл. 137, ал.4 ТЗ води до нищожност на решението съгласно чл. 137, ал.5 ТЗ.
С оглед изложените съображения съдът счита, че при свикване и провеждане на ОС са нарушени разпоредбите на чл. 30, ал.1 и чл. 31, ал.1 от дружествения договор за свикване и провеждане на ОС, поради което решенията по точки 1- 5 включително и т. 7 следва да бъдат отменени като незаконосъобразни. Решението по т. 6 на ОС противоречи на чл. 137, ал.4 вр. ал.1, т.5 ТЗ и чл. 37 ЗЗД, поради което на основание чл. 137, ал.5 следва да бъде прогласено за нищожно.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 вр. чл.80 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата З.Д.Л. направените деловодни разноски в размер на 1651, 41 лв. и на Е.В.Х. деловодни разноски в размер на 851, 41 лв.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ на основание
чл. 74, ал.1 ТЗ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ решенията на ОС на съдружниците на „ПЛЕВЕН
– СТРОЙМОНТАЖ „ООД с ЕИК ***** , със
седалище в гр.Плевен, взети на Общо събрание на съдружниците на 04. 12. 2020 г.
, точки 1 до 5 включително и точка 7 от дневния ред относно приемане на отчети
на управителя и относно назначаване на нов управител на дъщерно дружество на
ответното дружество и освобождаването на предходния управител на дъщерното
дружество.
ПРОГЛАСЯВА
НИЩОЖНОСТТА на основание чл. 137, ал.5 вр. ал.4 вр. ал.1, т .5 ТЗ и чл. 37 ЗЗД
на решение на ОС на съдружниците на „ПЛЕВЕН – СТРОЙМОНТАЖ „ООД с ЕИК *****
, със седалище в гр.Плевен, взето на
Общо събрание на съдружниците на 04. 12. 2020 г., точка 6 от дневния ред
относно избор на нов управител на ответното дружество „ПЛЕВЕН – СТРОЙМОНТАЖ
„ООД с ЕИК *****, заличаването на стария управител З.Л. в търговския регистър като управител и отказа
да бъде освободена З.Л. от отговорност
като управител.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал.1 вр. чл. 80 ГПК „ПЛЕВЕН – СТРОЙМОНТАЖ „ООД с ЕИК ***** да заплати
на З.Д.Л. деловодни разноски в размер на 1651, 41 лв. и на Е.В.Х. деловодни
разноски в размер на 851, 41 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВТАС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :