№ 28333
гр. София, 14.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110113876 по описа за 2023 година
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед
направените от страните доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3,
изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Съставя проект за доклад по делото.
I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът В. И. Й. твърди, че работил като актьор в Народен театър „Иван Вазов“, като бил
колега и близък приятел с главния режисьор на театъра А.М., с когото имал силна емоционална
връзка и винаги се подкрепяли. Посочва, че ответникът бил директор на Народния театър, като на
17.11.2022 г. на ищеца била връчена заповед на директора, с която се назначавала комисия, която
да провери дали А.М. е отговорен за надраскване на вратата на кабинета на ПР-а на театъра.
Ищецът поддържа, че получил заповедта непосредствено преди да изиграе представлението
„Хъшове“ и това затруднило представянето му, като се почувствал изключително зле и бил в шок,
тъй като намерил, че се опетнява името на уважавания от него А.М.. Изяснява, че бил диабетик и
поради стресовата ситуация се наложило след представлението да приеме висока доза инсулин,
тъй като се чувствал замаян, а на следващия ден посетил болнично заведение, в което било
установено, че нивото на кръвната му захар е в пъти над нормите и кръвното му налягане е
повишено, което се дължало на нервно психично напрежение.
Ищецът поддържа, че на 28.11.2022 г. бил повикан в кабинета на ответника, като
последният му напомнил, че е запознат с длъжностна характеристика, съгласно която не следвало
да опетнява името на театъра. Ищецът сочи, че това му се отразило зле и допълнително влошило
здравословното му състояние, тъй като винаги е спазвал установените правила, а ответникът се
държал арогантно и нарочно го притеснявал, заради доброто му отношение към А.М.. Твърди, че
след тази среща с директора здравето му рязко се влошило и бил спешно хоспитализиран на
05.12.2022 г., като му било проведено болнично лечение в продължение на 1 седмица. Посочва, че
така му били причинени допълнителни неимуществени вреди в размер на 5000 лв., като предявява
частична претенция за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1000 лв., като сочи, че
претендира едно обезщетение за неимуществени вреди, тъй като счита, че след първоначалното
състояние на Й. на 17.11.2022г. , поведението на ответника допълнително е влошило
1
здравословното му състояние, което е довело до хоспитализация на 28.11.2022г. Моли ответникът
да бъде осъден да му заплати посочената сума, като по указания на съда, въпреки становището на
защитата на ищеца, че се касае за едно продължаващо поведение на ответника, поради което и
обезщетението е едно, по указания на СРС, уточнява, че претендира обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на двете случки – сумата от 500лева – частичен иск за сумата
5000лева, за случката на 17.11.2022г., както и сумата от 500лева – частичен иск за сумата 5000лева,
за случката на 28.11.2022г., и претендира разноски.
Ответникът В. С. В. е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който
оспорва иска. Посочва, че не е осъществявал виновно и противоправно поведение, което да е в
причинна връзка с твърдените от ищеца вреди. Твърди, че не е връчвал процесната заповед на
ищеца и не е нареждал на друг да я връчва, че същата не се е отнасяла за ищеца и че не е била със
съдържание, което да е стресиращо или пък опетняващо името на А.М.. Излага подробни доводи,
че е действал правомерно при издаването на процесната заповед, тъй като била налице жалба
срещу М. за осъществена от последния дискриминация, което обстоятелство следвало да се
провери от работодателя. Счита, че евентуалните негативни преживявания на ищцовата страна са
следствие от погрешен прочит на заповедта и непознаване на законите в страната. Поддържа, че
оказаната лекарска помощ на 18.11.2022 г. не била вследствие от преживян шок и стрес, а от
затихваща остра вирусна инфекция и евентуално от болестта захарен диабет, като липсвала
причинна връзка с противоправно поведение на ответната страна. Ответникът твърди, че не е
действал противоправно и на 28.11.2022 г., като негативните преживявания на ищеца се дължали
единствено на негови противоречиви вътрешни възприятия и усещания. Обръща внимание, че на
05.12.2022 г. ищецът е хоспитализиран не по спешност, а по планов прием във връзка със
заболяването му от захарен диабет, което не било в причинна връзка с поведение на ответната
страна. Счита, че размерът на претендираното обезщетение е завишен и не отговоря на принципа
на справедливостта. Прави възражение за съпричиняване. Моли искът да бъде отхвърлен и
претендира разноски.
Предявен е и насрещен иск от В. С. В. против В. И. Й.. В насрещната искова молба ищецът
В. В. твърди, че е директор на Народен театър „Иван Вазов“, а ответникът В. Й. – актьор в същия
театър. Поддържа, че на 29.04.2023 г. ответникът съставил публикация в профила си във
„Фейсбук“, в която изложил клеветнически твърдения, обидни думи и квалификации по адрес на
ищеца, със следното съдържание:
„А... не мога да разбера... как ли се е случило ?!? Защото на 27-ми, 04-ти бях "поканен на
среща" с г-н В.. Охраната долу ме посрещна с нетърпение, изпрати ме задъхвайки се след мен по
стълбите и изиска телефона ми, преди да вляза. Дадох им го, след като обясних на директора, че
това е незаконно и че се прави само ако съм арестуван в РПУ или влизам в Съдебна зала. Вътре се
проведе разговор, около 50 минути, пред двама свидетели на г-н В., /които ще отрекат всичко
'нецелесъобразно за ръководството/, и без нито един мой свидетел. 'Разговорът' започна с
подвиквания да седна и да не се усмихвам така, предизвикани от законосъобразния ми въпрос за
личния ми телефон. Не седнах и продължих да се усмихвам, защото имам това лично право, /не
страдам от хемороиди или лошо настроение/.
Г-н В., директорът на НТ "Ив. Вазов" ме атакува с аргумента: "Ти, защо и докога ще
продължаваш? Ти петниш името на Народния театър! Ако не спреш - започвам процедурата по
дисциплинарното ти уволнение.". А другият му бисер беше: "Каквото и да си кажем - валидно е
само това, което е записано "в буквата на закона" - документираното!".
Г-н В. - не петня името на театъра, в който работя от 20 години и в който са играли
учителите ми... Вие сте за незабавно махане, психиатричен преглед и освобождаване от
длъжност, поради вреди в културната ни институция и наследство.
Това е моето лично мнение, което отказва да се подчини на заповеди, като : "Седни!" и "-
Не се усмихвай!"...
Ще се видим в съда, заедно с колегата ми К.Д. и с други колеги, които са във възторг от
вашите мутренски изпълнения...
P.S. още един дългогодишен служител на театъра е бил притиснат да напусне преди два
2
дни. /жена, професионалист, с профилиран опит и със заболяване /. Обиждана е, заплашвана е... и
е напуснала насилствено - поради психически тормоз. Има заповед от директора да не
пристъпва на територията на театъра./. " - Не мога ли да се взема поне шевната машина, тя си
е моя ?", попита ме жената... “
Според ищеца с гореописаното бил характеризиран като човек за незабавно махане,
психиатричен преглед и освобождаване от длъжност, поради вреди в културната институция и
наследство и е квалифициран като лице с мутренски изпълнения, който освен това притиска,
обижда и заплашва служители на театъра да напуснат работа, като им оказва психически тормоз,
включително е заплашвал ответника с дисциплинарно уволнение. Ищецът твърди, че
публикуваното от ответника съдържание не отговаряло на истината, било обидно и засягало
достойнството, честта, репутацията и доброто му име, като излага подробни аргументи в тази
насока. Счита, че публикацията е достигнала до голям брой хора, тъй като аудиторията й не била
ограничена, а освен това ответникът имал много приятели и почитатели, които следвали профила
му. Поддържа, че е високо образована публична личност, с голям професионален опит и заемащ
винаги високи позиции, като се е ползвал с репутация и добро име, които били сериозно
нарушени, вследствие от процесната публикация. Ищецът намира, че ответникът е нарушил
допустимата свобода на изразяване, уредена в Конституцията на Република България и в
Европейската конвенция за защита правата на човека, с което му е причинил неимуществени
вреди, изразяващи се в нарушена чест, репутация, добро име, стрес, тревога, социално
дистанциране и липса на сън. Посочва, че публикацията е достигнала и до негови близки, като все
още не е изтрита и продължава да внушава погрешна негативна морална и професионална оценка
за ищеца. Оценява претърпените вреди на 10 000 лв., като отправя частична претенция за
осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 2000 лв., ведно със законна лихва от датата
на насрещната искова молба – 13.06.2023 г., до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът по насрещния иск В. И. Й. е депозирал отговор на насрещната исковата молба
в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва иска. Поддържа, че в процесната публикация е изразил
лични впечатления и оценка от среща с В. и е описал ситуацията и отношението спрямо него.
Оспорва да са налице обидни или клеветнически твърдения, както и ищецът да е претърпял
твърдените неимуществени вреди. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са частични първоначален и насрещен осъдителни искове с правно основание
чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Съдът намира, че безспорни и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че към
17.11.2022г. , В. Й. е назначен на длъжността „актьор“ в Народен театър „Иван Вазов“ по трудов
договор, сключен през 2009г., че считано от 4.2022г., В. В. е директор на Народен театър „Иван
Вазов“, че ищецът В. Й. страда от хроничното заболяване „захарен диабет“ – инсулинозависим
тип, което заболяване е съобщено на работодателя, че ищецът Й. и А.М. са в близки отношения, че
на 17.11.2022г. здравословното състояние на Й. се е влошило, и на 18.11.2022г. потърсил лекарска
помощ; предвид изложеното в отговора на исковата молба, съдът намира за безспорно и
твърдението на ищеца Й., че на 28.11.2022г. бил повикан в кабинета на директора, като между
страните по делото бил проведен разговор, и в този разговор, В. напомнил на Й., че е подписал
длъжностна характеристика и трябва да я спазва; че на 5.12.2022г. ищецът Й. бил хоспитализиран,
че на 29.04.2023 г. В. И. Й. е написал и публикувал чрез профила си във „Фейсбук“ публикация с
посоченото в насрещната искова молба съдържание, както следва:
„А... не мога да разбера... как ли се е случило ?!? Защото на 27-ми, 04-ти бях "поканен на
среща" с г-н В.. Охраната долу ме посрещна с нетърпение, изпрати ме задъхвайки се след мен по
стълбите и изиска телефона ми, преди да вляза. Дадох им го, след като обясних на директора, че
това е незаконно и че се прави само ако съм арестуван в РПУ или влизам в Съдебна зала. Вътре се
проведе разговор, около 50 минути, пред двама свидетели на г-н В., /които ще отрекат всичко
'нецелесъобразно за ръководството/, и без нито един мой свидетел. 'Разговорът' започна с
подвиквания да седна и да не се усмихвам така, предизвикани от законосъобразния ми въпрос за
3
личния ми телефон. Не седнах и продължих да се усмихвам, защото имам това лично право, /не
страдам от хемороиди или лошо настроение/.
Г-н В., директорът на НТ "Ив. Вазов" ме атакува с аргумента: "Ти, защо и докога ще
продължаваш? Ти петниш името на Народния театър! Ако не спреш - започвам процедурата по
дисциплинарното ти уволнение.". А другият му бисер беше: "Каквото и да си кажем - валидно е
само това, което е записано "в буквата на закона" - документираното!".
Г-н В. - не петня името на театъра, в който работя от 20 години и в който са играли
учителите ми... Вие сте за незабавно махане, психиатричен преглед и освобождаване от
длъжност, поради вреди в културната ни институция и наследство.
Това е моето лично мнение, което отказва да се подчини на заповеди, като : "Седни!" и "-
Не се усмихвай!"...
Ще се видим в съда, заедно с колегата ми К.Д. и с други колеги, които са във възторг от
вашите мутренски изпълнения...
P.S. още един дългогодишен служител на театъра е бил притиснат да напусне преди два
дни. /жена, професионалист, с профилиран опит и със заболяване /. Обиждана е, заплашвана е... и
е напуснала насилствено - поради психически тормоз. Има заповед от директора да не
пристъпва на територията на театъра./. " - Не мога ли да се взема поне шевната машина, тя си
е моя ?", попита ме жената... “.
Съдът съобщава на страните, че разглежда в настоящото производство съвместно и
насрещния иск /тъй като основанието на първоначално предявения иск и насрещния иск са
различни случки/ , с оглед процесуална икономия, защото съгласно чл.13 В от Правилата за
разпределение на дела в СРС, при отделянето на насрещния иск, същият се разпределя за
разглеждане на настоящия докладчик.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
УКАЗВА на ищеца по първоначалния иск, че в негова доказателствена тежест е да докаже
по делото пълно и главно, че ответникът е осъществил описаното в исковата молба поведение, че
същото е продължаващо, че същото е противоправно и че в причинна връзка с него е претърпял
твърдените неимуществени вреди, като във връзка с конкретните твърдения на страните, указва на
ищеца, че на 17.11.2022г. непосредствено преди представлението, от ответника му била връчена
заповедта, с която се назначава комисия за проверка на М., което затруднило представянето му,
като се почувствал изключително зле и бил в шок, тъй като намерил, че се опетнява името на М.,
което наложило след представлението да приеме висока доза инсулин, тъй като се чувствал замаян,
а на следващия ден посетил болнично заведение, в което било установено, че нивото на кръвната
му захар е в пъти над нормите и кръвното му налягане е повишено, което се дължало на нервно
психично напрежение; че напомнянето от страна на ответника, на 28.11.2022г., че ищецът е
запознат с дл.характеристика, се отразило зле и допълнително влошило здравословното му
състояние, което наложило да бъде приет по спешност на 5.12.2022г. в болница, че му било
проведено болнично лечение в продължение на 1 седмица.
УКАЗВА на ответника по първоначалния иск, че при доказване на горното в негова тежест
е да докаже по делото пълно и главно правоизключващите си възражения, вкл. възражението си за
съпричиняване, респективно – да обори презумпцията за вина, което, с оглед конкретните
твърдения по първоначално предявения иск, включва и следните факти: твърдението, ако се
докаже, че заповедта е връчена на ищеца, че друго лице, а не директорът на театъра, я е връчил на
ищеца Й.; твърдението, че на 17.11.2022г. е издал заповед за назначаване на комисия, която да
извърши проверка по сигнала на В.К. от 10.11.2022г., че на 18.11.2022г. ищецът Й. е със затихваща
остра вирусна инфекция, която е причина за състоянието на ищеца Й. на 17.11.2022г., или че
нервно – психическото състояние на ищеца се дължи на хроничното му заболяване; че
хоспитализирането на Й. на 5.12.2022г. е планово във връзка с хроничното му заболяване, а не по
спешност.
УКАЗВА на ищеца по насрещния иск, че в негова доказателствена тежест е да докаже по
делото пълно и главно, че ответникът е съставил и публикувал публикация със соченото
съдържание, че вследствие на публикуването, станало достояние на неограничен кръг от хора, е
4
претърпял неимуществените вреди, посочени в насрещната искова молба, които са в пряка
причинна връзка с написаното, че публикацията е злепоставила ищеца по насрещния иск пред
колеги, близки и познати.
УКАЗВА на ответника по насрещния иск, че в негова доказателствена тежест, при
доказване на горното, е да установи, че изложените в публикацията факти са верни, в частност, че
на сочената дата бил заплашен от директора с дисциплинарно уволнение.
V. По доказателствата:
ПРИЕМА представените от страните писмени документи като писмени доказателства по
делото, с изключение на ИЗ, представено от ищеца.
ДОПУСКА изготвяне на СМЕ по задачите, поставени в първоначалната искова молба и в
отговора й, при депозит от 800 лева, от които 400 лв., вносими от ищеца, и 400 лв., вносими от
ответника, в 1- седмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е.Н. В.А ***********, която да се призове да работи.
ДОПУСКА до разпит при довеждане, на В. Й. в първото по делото о.с.з. ДВАМА
свидетели - за установяване на преживения стрес от описаното в първоначалната искова молба .
ДОПУСКА до разпит при довеждане, на В. В. в първото по делото о.с.з. ДВАМА
свидетели – един - за провеждане на насрещно доказване по първоначалния иск,втори - за
установяване на описаните в насрещната искова молба неимуществени вреди и за установяване на
случилото се на проведената среща, във връзка с която е направена публикацията във „Фейсбук“.
На основание чл.159,ал.2 ГПК, отлага произнасянето по искането за допускане до разпит на
още един свидетел - до разпита на допуснатите.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца В. Й. в едноседмичен срок от съобщението да представи в цялост и в
четлив вид История на заболяване № 7678/2022 г. и Направление за хоспитализация, приложени на
л. 10-12 от делото, като му УКАЗВА, че в противен случай представените документи ще бъдат
изключени от доказателствата по делото.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че
съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги
направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и
процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране
на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена
половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00
до 17:00 часа от Лъчезар Насвади на тел. 8955423 и ел. адрес ******@***.**, а след 01.03.2010 г.
и в Центъра за спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „Патриарх Евтимий” No. 2,
ст. 7.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на В. Й., а от отговора на
насрещната искова молба – на В. В., чрез назначените им процесуални представители.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да
вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно
заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 2.10. 2023 г., от
10,00 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
5
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6